р е ш е н и е
N
гр.Плевен,
03.04.2017год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски
районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря С.Ц. ..................………........................................ и в присъствието на прокурора ………………..…………………........................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 385 по описа за 2017
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с
правно основание чл. 143, ал.2 от СК и
чл.149 от СК.
В *** е постъпила искова молба от Т.П.М.,
като майка и законен представител на малолетното дете *** Г. с ЕГН **********
против П.Н. Г. с ЕГН **********,***
която се твърди, че ответника е баща на детето ***, което било родено от
съвместното съжителство на страните. Твърди се също, че родителите се
разделили, когато детето било на едногодишна възраст, като от тогава ответника
не се интересувал от детето си, не го е търсил и не го е виждал повече от шест
години, както и не плащал никаква издръжка. Излага се, че ищцата е със
заболяване епилепсия и с 80% инвалидност, поради което не ходи на работа и
получава инвалидна пенсия в размер на 129,95лв. Твърди се, че детето е в първи
клас в *** и има нужда, както от ежедневни средства за храна, така и от
средства за учебния процес – учебни помагала, тетрадки и консумативи. Сочи се,
че майката живее с детето в жилище, което е собственост на родителите й и не
притежава друго имущество, което да е източник на доходи. Разчитала единствено
на подкрепата на своите родители. Претендира се да бъде осъден ответника да
заплаща на детето си ежемесечна издръжка в размер на 140лв., както и се
претендира такава за минал период от време – от 18.01.2016г. до 18.01.2017г. в
размер на по 140лв. месечно или общо 1680лв.
Ответникът П.Г. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но се явява лично в съдебно заседание
и ангажира становище, според което оспорва иска по размер. Твърди, че бил
безработен и имал и друго малолетно дете.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните и това
се установява от представеното
удостоверение за раждане, издадено на 18.05.2009г. от ***, че ищцата Т.П.М. и ответника П.Н.Г. са
родители на детето *** Г., родено на ***г.
Не е налице също така спор, че
родителите не живеят заедно и ответника не е заплащал издръжка за сина си за
периода от една година преди завеждане на исковата молба.
От приложената служебна бележка с
изх.№11/17.01.2017г., изд. от Начално училище *** се установява, че детето *** Г.
е било записано като редовен ученик в І б клас през учебната 2016/2017г. и е
посещавало редовно учебните занятия.
Видно е от представения препис на експертно решение на ТЕЛК №2451 от
22.07.2016г., че ищцата Т.М. е с
призната 80% трайно намалена работоспособност, поради заболяване епилепсия.
Установява се от представения препис на
разпореждане на *** от 19.08.2016г., че ищцата получава социална пенсия за
инвалидност в размер на 129,95лв.
От изготвената служебно справка от
НБД се установява, че ответника има и друго малолетно дете – ***, което е на 5
години.
В о.с.з. на 22.03.2017г. е проведен
разпит на свидетелката ***, сочена от ищцата и нейна майка. Св.М. излага, че
живее заедно с ищцата и детето, като помагала в грижите за него. Твърди, че
майката е безработна, поради заболяването си и единствения й доход бил от
получавана пенсия в размер на 130лв., които не били достатъчни за задоволяване
нуждите на детето. Твърди също, че ответника не е плащал издръжка за сина си до
момента на завеждане на делото. Съдът изцяло възприема показанията на
свидетелката, отчитайки родствената й
връзка с ищцата, т.к. кореспондират напълно с приетите писмени
доказателства, а и в тях се излагат факти, които не се оспорват от ответника.
По делото е изготвен писмен социален
доклад от *** в който се излага, че при социалното проучване се установило, че
ищцата няма собствено жилище и живее заедно с родителите си, като доходите й са
единствено от пенсия по инвалидност. Установило се също така при социалното
проучване, че ответника живее на семейни начала с друга жена и има родено от
това съжителство едно дете ***, като средствата за издръжка на семейството и
домакинството се осигурявали единствено от жената, с която съжителствал, т.к.
само тя работела на постоянен трудов договор в шивашка фирма.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
За ответника съществува безусловно
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК да издържа своето
малолетно дете.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си - една
четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано
от 01.01.2017г. МРЗ е в размер на 460лв. или една четвърт от нея се определя на
115лв. През 2016г. размерът на МРЗ е 420лв., като една четвърт от нея се
определя на 105лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето *** месечна издръжка, съдът съобрази следните
обстоятелства: Детето е почти на осем годишна възраст и е ученик в първи клас. Няма
специфични потребности, с оглед здравословното си състояние. За деца на подобна
възраст, които са настанени в приемни семейства се предвижда с разпоредбата на чл.
50 от ППЗЗДт предоставяне на ежемесечно средства в размер на 228 лв. Т.е. такава сума е принципно
предвидена за задоволяване на основните потребности за храна, облекло, учени
пособия, консумативни разходи. Поради това, съдът приема, че в случая и за
детето *** е необходимо осигуряване на издръжка в размер на 228лв. месечно.
Това е минималната сума за нормалното му съществуване. Извън нея остават евентуални
разходи за извънкласни обучения за изучаване на чужди езици и други
допълнителни разходи, които не са свързани със задоволяване на основни
потребности.
При установеното, че майката получава месечна пенсия за инвалидност в
размер на 130лв., а бащата е трайно безработен, а в същото време има и друго
малолетно дете, на което дължи издръжка, съдът приема, че ответника следва да
осигурява на сина си *** минималния размер издръжка, предвиден в закона, а
именно 115лв., като разликата следва да
се поеме от майката.
Предвид изложеното,съдът счита, че на
основание чл.143, ал.2 от СК ответника следва да бъде осъден да заплаща на
ищцата, като майка и законен представител на малолетното им дете *** издръжка в
размер на 115 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 19.01.2017г.
до настъпването на предвидените в закона условия за изменение или прекратяване
на издръжката. Исковата претенция в
останалата част до претендирания размер от по 140 лв. месечно следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Ищцата претендира заплащане на
издръжка за минало време за период от една година преди завеждане на делото, т.е.
за периода от 19.01.2016г. до 19.01.2017г. Поначало издръжката се дължи само за
бъдеще време. Но от това правило законодателят е допуснал едно изключение с
разпоредбата на чл.149 от СК, според която издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди завеждане на иска. За този период ищцата
претендира месечна издръжка за детето в размер на 140лв. Въз основа на
обсъдените доказателства, съдът приема, че през същия период нуждите на детето
от издръжка и възможностите на родителите са били същите, каквито бяха обсъдени
по-горе. Поради това приема, че ответника е следвало да осигурява минимално
предвидения размер издръжка, който е бил в размер на 105лв. или за времето от 19.01.2016г.
до 19.01.2017г. общо в размер на 1 260лв.
Предвид горното, съдът намира, че
претенцията с правно основание чл.149 от СК се явява основателна и доказана до
размера на сумата от 1260лв. и следва да бъде уважена като такава, а за
разликата до пълния претендиран размер от 1680лв. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка
на *** държавна такса върху размера на уважените искове, както следва – 165,60лв.
върху иска по чл.143, ал.2 от СК и 50,40лв. върху уважената част от иска по
чл.149 от СК или общо 216лв.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1
от ГПК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК П.Н. Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на Т.П.М. с ЕГН **********, като
майка и законен представител на малолетното дете *** Г. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 115 лева, считано от 19.01.2017г., до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
пълният му размер от 140 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК П.Н. Г. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П.М. с ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетното дете *** Г. с ЕГН **********, сумата от 1 260лв.,
представляваща дължима издръжка за времето от 19.01.2016г. до 19.01.2017г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълният размер
от 1 680лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК П.Н. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***
държавна такса в размер на 216лв.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред
*** в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му -05.04.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :