№ 501
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. И.а
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502502 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68,
против решение №2866/29.07.2024г., поправено с решение №3926/06.11.24г.,
постановени по гр.д.№16672/2023г. по описа на ВРС, с което е осъдено
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати на К. В. И. сумата от
2379,92лв, частична искова претенция от такава в размер на 4227,23лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
нанесени увреждания на л.а.Нисан Патрол с рег.№*******, в резултат на ПТП,
настъпило на 13.06.23г. в гр.Варна, виновно причинено от водач на л.а.БМВ
Х5 с рег.№*******, застрахован по договор за Гражданска отговорност в
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ведно със законната лихва, считано от
22.12.23г. до оконч.плащане.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на
материалния и процесуален закон. Счита, че неправилно ВРС е определил
размера на застр.обезщетение, като не е приел за дължима определената от
вещото лице стойност за извършване на ремонта при използване на части-
втора употреба. Излага, че втора употреба части се предлагат свободно в
интернет сайтове, като използването на такива части не означавало, че се
влагат увредени, износени или овехтели такива, а предлагането им на пазара
говорело за тяхната функционалност и годност. Евентуално счита, че е
допуснато процесуално нарушение като е отказано искането за повторна
експертиза, въпреки оспорването на изготвената САТЕ, по която вещото лице
извършило множество корекции, с които е увеличен размерът на щетите.
1
Счита, че посочените от вещото лице стойности за часове труд, боя и цена на
части, не съответствали на действителните такива, тъй като автосервизите
работели при по-ниска стойност на сервизния час. Моли да бъде отменено
решението и да бъде отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
К. В. И. от гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. В. И.
срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 2379,92лв /с оглед
извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, предявен като
частичен иск от вземане в размер на 4227,23лв, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на л.а. Нисан Патрол с peг. №*******, в
резултат на настъпило на 13.06.2023г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба твърди, че на 13.06.2023г., в гр.Варна
собственият му автомобил л.а. Нисан Патрол с peг. №******* бил блъснат от
л.а. БМВ Х5 с рег.№ *******, управляван от Р.K., за което бил съставен
протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен водачът на л.а. БМВ Х5.
Сочи, че последният автомобил бил застрахован по застраховка ГО при
отв.дружество, действаща към датата на ПТП. Излага, че на 15.06.23г.
уведомил застрахователя, който съставил опис на щетите, в който посочил
като увредени детайли облицовка задна броня, стоп десен в роня, врата
багажник дясна, протектор резервна гума и панта врата багажник дясна долна.
Сочи, че застрахователят му заплатил обезщетение в размер на 772,77лв.
Счита, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила възлиза на
5000лв, като предвид извършеното плащане дължима била сумата от
4227,23лв.
В отговор на исковата молба ответникът ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта
на наличието на застр.правоотношение, както и че е заплатил в полза на
ищеца застр.обезщетение от 772,77лв. Оспорва претендираният размер като
завишен, и счита, че претендираните стойности на материали, количество труд
и цена на сервизен час, надвишават обичайните пазарни такива. Оспорва да е
налице необхоД.ст от подмяна на дясна врата, като твърди, че задната броня е
увредена в степен, позволяваща отремонтирането й без подмяна с нова. Счита,
че предвид периода на експлоатация на процесното МПС при отстраняване на
вредите могат да бъдат вложени части втора употреба, в случай, че те не
оказват влияние върху сигурността, външ.вид, качеството на возене или други
основни функции и характеристики на автомобила. Счита, че реалният размер
на вредите е съответен на изплатената от застрахователя сума. Оспорва и
претенцията за законна лихва.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото между страните не е налице спор относно факта на
наличието на застр.договор за л.а. БМВ Х5 с рег.№ ******* по застраховка
ГО, както и че е заведена претенция за изплащане на обезщетение пред
застрахователя и същият е заплатил в полза на ищеца застр.обезщетение от
772,77лв. Безспорен по делото е и факта на настъпване на застр.събитие, както
и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната
жалба, е относно размера на дължимото за причинените щети обезщетение.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/.
В тази връзка по делото са събрани съдебно автотехническа
експертиза, изслушана пред ВРС, и повторна автотехническа експертиза,
изслушана пред настоящата инстанция. Като съобразява, че заключението по
първоначалната експертиза се основава на информация, събрана от множество
автосервизи, и справки от търговци, съобразени със съответните
техн.характеристики на процесния автомобил, което го прави по – пълно и
обосновано, настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитира
именно заключението по първоначалната експертиза. Тъй като вещото лице
по повторната експертиза е използвало информация от ограничен брой
сервизи и магазини, без да е налице достатъчна обосновка на възприетите от
него пазарни цени на труд и материали, то заключението по тази експертиза не
може да бъде възприето.
Неоснователни са доводите на въззивника за неправилно
определяне на обезщетението съобразно стойността на ремонта с нови части,
вместо такава с части втора употреба. Вещото лице В. в заключението си
изрично сочи, че предлагането на резервни части втора употреба е
ограничено, като при извършеното проучване в посочените автоморги не били
намерени такива части. Липсата на предлагане на части втора употреба
предпоставя невъзможност такива да бъдат ползвани за ремонт на
автомобила, а това от своя страна обуславя изключването им при
изчисляването на средната пазарна цена. Отделно от това следва да се посочи,
че по делото не са ангажирани доказателства за това, че заменянето на
увредените детайли, подлежащи на подмяна, с части втора употреба няма да
се отрази на сигурността на автомобила. Не се споделя и възражението за
определяне на стойността на ремонта към настоящия момент, а не към датата
3
на ПТП, тъй като видно от обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з.,
изчисленията са направени към датата на ПТП.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза,
изслушана пред ВРС, и уточненията на вещото лице, сторени в о.с.з.,
касателно часовете труд и цена за боядисване, които уточнения са допустими
и не могат да обосноват неправилност на заключението, стойността на
ремонта за отстраняване на причинените щети по средни пазарни цени на
части и труд към датата на ПТП е 3172,68лв, като са взети предвид цени на
сервизи, сертифицирани по ISO и такива, които не са сертифицирани, при
равното им отчитане. Оплакванията на въззивника в тази насока са
неоснователни, тъй като вещото лице изрично е посочило конкретните
автосервизи, които са използвани при формиране на средната пазарна цена, а
определянето на цената за труд само въз основа на сервизите, които не
притежават сертификат за качеството, не би довело до съответствие с начина
на определяне на стойността на база „средна пазарна цена“. Няма основание
за изключване на сервизите, притежаващи сертификат за качество, от
изчисляването на средната пазарна цена, тъй като на увреденото лице не може
да бъде отречено правото да ползва техните услуги независимо от
експлоатационния срок на автомобила.
Съобразно трайно установената съдебна практика при изчисляване
на размера на обезщетението не следва да се прилага корекционен коефициент
за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е
инкорпориран в самата застр.стойност / така Решение №6/02.02.11г. по т.д.
№293/10г., Решение № 79 от 2.07.2009 г. по т. д. № 156/2009г. на ВКС/. От
заключението и дадените пред ВРС обяснения на вещото лице се установява,
че използваната от него методика е в съответствие с наложения от съдебната
практика алгоритъм за определяне на възстановителната стойност. Предвид
това и съобразявайки заключението на вещото лице съдът намира, че реалната
стойност на вредата, определена по пазарни цени, която подлежи на
репариране от страна на застрахователя възлиза на сумата от 3172,68лв.
Безспорно е, че застрахователят е заплатил част от така дължимата сума,
възлизаща на 772,77лв., която сума следва да се приспадне, или
застрахователното обезщетение, което ответникът – застраховател следва да
заплати на ищеца се определя в размер на 2399,91лв. С оглед на
диспозитивното начало и доколкото претенцията, заявена от ищеца, е за
остатък в размер от 2379,92лв, предявен като частичен иск, поради което и
искът се явява основателен до този размер. Решението на ВРС като правилно
следва да се потвърди.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат
възложени сторените от възз.страна във възз.производство разноски в размер
на 650лв- адв.възнаграждение с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2866/29.07.2024г., поправено с
решение №3926/06.11.24г., постановени по гр.д.№16672/2023г. по описа на
Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
4
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68,
да заплати на К. В. И., ЕГН **********, с адрес *******, сумата от 650лв,
представляваща направени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5