Присъда по дело №697/2022 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 24 от 21.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 697 по описа на
Благоевградски окръжен съд за 2022 година:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на
РП Благоевград, ТО Разлог срещу постановената по н.о.х.д. № 451/2020 г. по
описа на РС – Разлог Присъда № 1 от 12.01.2022 г., с която подсъдимият М. Г.
М. е оправдан в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
В протеста се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като се
иска да бъде отменен и подсъдимият признат за виновен по повдигнатото
срещу него обвинение. В допълнителните съображения по протеста се излагат
доводи, че е налице непълнота в мотивите на районния съд, който не е
анализирал поотделно и в съвкупност показанията на двете групи свидетели и
обясненията на подсъдимия, които обсъдени с техническата експертиза
давали основание да се приеме друга фактическа обстановка. Прокурорът
прави подробен анализ на противоречията в гласния доказателствен материал
и за кои обстоятелства на кои от свидетелските показания следва да се даде
вяра, като се иска съдът да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с
която подсъдимият М. бъде признат за виновен в извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 2 НК и му се наложи наказание при условията на чл. 54 НК.
Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в
което са събрани писмени доказателства, приложени към протеста и
служебно изискани от съда.
В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП –
Благоевград поддържа протеста. Сочи, че атакуваният съдебен акт е
необоснован и несъответен на събраните доказателства, които не са били
анализирани както изисква законът, поради което като неправилен съдебният
акт се иска да бъде отменен и постановена осъдителна присъда с последиците
за подсъдимия.
Служебният защитник на подсъдимия М. М. – адв. Римпева, пледира за
потвърждаване на оправдателната присъда. Сочи, че от събраните
доказателства е установено, че обвинението не съответства на фактическата
обстановка, каквато е била, като подс. М. бил невинен и поради това с
основание оправдан от районния съд.
Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума пред
въззивната инстанция поддържа казаното от адвоката му и иска да бъде
потвърдена присъдата на РС - Разлог.
Благоевградски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста,
становищата на страните в хода на съдебните прения, събраните
доказателства в първата и въззивната инстанция, и след като извърши
цялостна проверка на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл.
314 НПК, намира следното:
1

С атакуваната присъда РС - Разлог е оправдал подсъдимия М. в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, като го е признал за
невиновен в това, че на 06.09.2020 г. около 18.50 часа в гр. Банско, по ул.
„Цар Симеон“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
и модел „Форд Транзит“ с регистрационен номер № *** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно - 0.99 на хиляда, установена
по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 273/09.09.2020 г. по
описа на НТЛ при ОД на МВР гр. Благоевград, след като е осъждан с влязла в
сила на 11.11.2015 г. присъда по н.о.х.д. № 292/2015 г. по описа на Районен
съд гр. Разлог за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В мотивите
първоинстанционният съд е посочил, че от събраните в производството
доказателства се установявало, че л.а. „Форд Транзит“ с рег. № *** не е бил
управляван от подс. М. М., който е бил на мястото на водача, когато
превозното средство не е било в движение, подсъдимият не е могъл да взема
сам решение по отношение на движението на този автомобил, поради което
употребата на алкохол или друго упойващо средство от подсъдимия М.
нямало значение, тъй като той не е управлявал автомобила.
С оглед доказателствата, събрани в първата и в настоящата инстанции,
Благоевградски окръжен съд намира, че следва да се приеме фактическа
обстановка, която се различава съществено за някои от обстоятелствата на
случилото се от приетата от районния съд. Според въззивния съд по делото се
установяват следните факти:
Не са налице противоречия в доказателствата, установяващи
характеристични данни за подсъдимия М. М. – същият е в зряла възраст
/роден на *** г./, с начално образование, безработен и неженен, многократно
осъждан за различни по вид престъпления, като по 6 дела е осъждан за
извършени престъпления против транспорта, подсъдимият многократно е
наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение по
пътищата. Съставомерното осъждане в случая е отразено под № 9 в справката
за съдимост, приложена във въззивното производство – с Присъда № 5002 от
27.10.2015 г., влязла в сила на 11.11.2015 г., постановена по н.о.х.д. №
292/2015 г. по описа на РС – Разлог, подсъдимият М. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е
било отложено за срок от 3 години, като кумулативно с наказанието лишаване
от свобода на подс. М. е наложено и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказанието лишаване от права по тази
присъда подс. М. е изтърпял към 14.05.2016 г., а наказанието лишаване от
свобода за срок от 1 г. /поради привеждането му в изпълнение на основание
чл. 68, ал. 1 НК с присъда по н.о.х.д. № 153/2017 г./ е изтърпяно в периода от
29.01.2021 г. до 23.11.2021 г.
Подсъдимият М. към датата на обвинението ползвал МПС – лек
автомобил марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № ***. На 06.09.2020 г.
вечерта подсъдимият бил употребил алкохол, когато при него отишъл св. Е.
2

И. и го попитал дали ще го закара с буса /посочения по-горе автомобил/ на
място извън гр. Банско /в гр. Рила/, където близък на св. Е. И. бил закъсал с
колата /на която спукал картер/, като преди да отидат там трябвало да минат
през магазина на св. П., за да вземат лепило. Подс. М. се съгласил да го
закара, като му казал, че е пиян и трябва да намери шофьор /св. Е. И. бил
неправоспособен/. В микробуса се качили подс. М. и св. Е. И., като
последният бил разговарял със св. И.И. да дойде с тях, за да кара буса на
подсъдимия, защото последният бил пил. Подс. М. управлявал превозното
средство, в което се качили от дома му заедно със св. Е. И., като отишли в
дома на св. И.И., който се взел документите и се качил в микробуса, който
продължавал да се управлява от подс. М., като тримата пътували към
магазина на св. П., откъдето трябвало да вземат лепило и след това св. И.И. да
управлява автомобила до гр. Рила, за да закарат лепилото при близкия на св.
Е. И. да залепи спукания картер на колата. Магазинът на св. П. се намирал на
ул. „Цар Симеон“ в гр. Банско, като подс. М. управлявал автомобила по тази
улица в гр. Банско в посока центъра на града, когато поради криволиченето
по пътя на автомобила същият бил забелян от патрулиращ по улиците
полицейски автомобил, в който били свидетелите М., К. и Ф., служители на
РУ Банско. Полицейският автомобил подал звуков и светлинен сигнал на
подсъдимия като водач на автомобила да спре, автомобилът спрял плътно в
дясно по посока на движението му в близост до магазина на св. П. П..
Магазинът не работел, но св. П. трябвало да дойде да отвори и да им даде
лепило, за което имал уговорка с лицето, на което трябвало подсъдимият и
свидетелите И. да го закарат – И. С.. Полицейският автомобил спрял пред
микробуса, като и тримата полицейски служители видели, че на мястото на
водача е подс. М.. В този момент пред магазина вече бил св. П., като св. Е. И.
влязъл в магазина, за да вземе лепилото, а полицейските служители
предприели проверка на подсъдимия като водач на автомобила – поискани му
били документите - свидетелство за правоуправление и свидетелство за
регистрация на автомобила, след което полицейските служители казали на
подсъдимия, че ще го изпробват с техническо средство за употреба на
алкохол. Извършено било тестване за алкохол на подс. М. в 19:03:56 ч. с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № 0019, което отчело 1.24
промила алкохол. Последвало съставянето от св. Р. К. на АУАН серия АA, №
555458, Заповед за прилагане на ПАМ № 68 от 06.09.2020 г., Талон за
изследване № 0061151. В последния документ било отразено, че подсъдимият
М. не приема показанията на техническото средство, а желае да бъде
изследван за алкохол с даване на кръв. Подс. М. бил задържан и впоследствие
транспортиран до ФСМП - Банско, където му била взета кръв за изследване,
като бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози /протоколът бил съставен от фелдшер А. Ш., който отразил в
него, че е взел кръвни проби от М. М. в 19:36 часа на 06.09.2020 г., макар и
последното да е отразено в графата на протокола, че лицето отказва да се
3

подложи на изследване/. В протокола за медицинско изследване /л. 15-16 от
делото на районния съд/ фелдшерът отразил, че подсъдимият отрича употреба
на алкохол, като бил употребил една бира на 06.09.2020 г. в 9:00 -10:00 часа,
но при изследването е имало мирис на алкохол, макар и медицинското лице
да не е установило наличие на абстинентни явления, координацията е била
запазена, подсъдимият е бил с ясно съзнание, няма неволеви движения на
очите, с адекватно поведение, запазено равновесие при затваряне на очите.
Взетата от подс. М. кръвна проба била изпратена за изследване в НТЛ
при ОД на МВР – Благоевград, като в приложения по делото Протокол за
химическа експертиза № 273/09.09.2020 г. е направено заключение, че в
изпратените за изследване проби от кръв, взети от лицето М. Г. М., се доказва
при изследване с газхроматографски метод етилов алкохол в количество 0,99
промила.
Горната фактическа обстановка следва да се приеме за установена от
събраните в производството доказателства, като се обсъдят съществуващите
съществени противоречия в гласния доказателствен материал относно това
подсъдимият или св. И.И. са управлявали автомобила по ул. „Цар Симеон“
преди спирането на същия в близост до магазина на св. П.. Въззивната
инстанция не споделя мотивите на районния съд и направения от същия
анализ на доказателствения материал, че не следва да се кредитират
показанията на тримата полицейски служители М., К. и Ф. за начина, по
който се е движел по ул. „Цар Симеон“ л.а. с рег. № *, и за установяването на
лицето, което го е управлявало, защото имало фрапиращо несъответствие
между показанията за тези обстоятелства на полицейските служители със
записа от охранителната камера на Българска пощенска банка – клон Банско
от 06.09.2020 г., показанията на св. П. П. и заключението на съдебно –
техническата експертиза. Неправилно районният съд е кредитирал изцяло
свидетелските показания на св. Е. И. и св. И.И., които този ден са пътували
заедно с подс. М. с управлявания от последния микробус. Тези свидетели са
заинтересовани да дават показания в защита на подсъдимия заради
познанството си него и причините в деня на престъплението да са с него, св.
П. също е в отношения на познанство с подс. М. и също има причина да дава
показания в негов интерес, като св. П. сочи в показанията си и нежеланието
си да има отношение при изясняване на случая, но въпреки това в хода на
съдебното следствие е трябвало да дава показания. Не само отношенията на
свидетелите Е. И., И.И. и П. П. с подс. М. са основание съдът да не кредитира
изцяло показанията им, които са в съществено противоречие със заявеното от
полицейските служители за начина на спиране на автомобила и кое лице е
било водач на същия при спирането. Налице са противоречия в показанията
на тези трима свидетели, които водят до извод за недостоверност в същите за
съществени обстоятелства на случилото се, за които в показанията им съдът
установява непоследователност и противоречия, макар и тези показания да са
в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че св. И.И. е управлявал
микробуса, а не подс. М.. Св. Е. И. в противоречие с показанията на св. П.
4

сочи, че само той е влязъл в магазина да вземе лепилото, докато св. П. твърди,
че и трите лица от микробуса влезли в магазина; св. П. макар и категорично
да твърди, че не е възприел кой е управлявал микробуса, сочи, че
полицейският автомобил е спрял пред микробуса, докато е заключвал
магазина, след като и на тримата /подсъдимият и свидетелите И./ е дал
лепилото вътре в магазина, в противоречие с показанията на св. Е. И., който
сочи, че само той е влязъл в магазина на св. П., като св. И.И. също не твърди в
показанията си, че е влизал в магазина да взема лепило; св. П. сочи, че е
видял микробуса пред магазина и след това се е появила полицейската кола,
когато заключвал, докато св. Е. И. сочи, че докато чакали спрели пред
магазина да дойде св. П. била спряла полицейската кола, който била с пуснати
светлини, като в този момент подс. М. бил на шофьорската седалка, защото я
оправял, като в предходен момент на показанията си същият свидетел сочи,
че никой не бил седнал на мястото на водача, когато дошла полицията, а св.
И.И. пък сочи в показанията си, че когато спрели пред магазина на св. П.,
вътре в автомобила си били разменили местата с подс. М., за да му оправи
последният седалката, която му била неудобна, докато чакали собственикът
на магазина да отвори. Очевидни са противоречията в тези гласни
доказателства за възприети едни и същи факти от свидетелите – кога е спрял
полицейският автомобил в близост до автомобила на подсъдимия, кои лица
са слезли от автомобила, за да влязат в магазина на св. П., имало ли е размяна
вътре в автомобила на св. И.И. и подс. М. на местата, на които са били, и
каква е причината за това, като тези противоречия могат да се обяснят с
недостоверност на свидетелските показания на Е. И., И.И. и П. П. за това кой
е бил водач на автомобила при спирането на същия пред магазина на св. П..
Според въззивната инстанция достоверни показания за това кой е управлявал
автомобила и че това е бил подс. М. са показанията на полицейските
служители М., К. и Ф.. Еднопосочни са показанията и на тримата полицейски
служители, че същите са се движили по ул. „Цар Симеон“ и са забелязали
товарния автомобил да криволичи по пътя, като са предприели с подаден
звуков и светлинен сигнал спиране на автомобила и впоследствие при
извършената проверка са установили именно подс. М. като водач на
автомобила и поради това документална проверка и проверка за алкохол с
техническо средство е била извършена именно на него. Не се установяват
някакви особени отношения между подс. М. и разпитаните полицейски
служители, заради които последните да сочат невъзприети от тях
обстоятелства. Обсъдени показанията на полицейските служители във връзка
с останалия доказателствен материал също не дава основание да се приемат за
недостоверни за посоченото от тях, че същите са спрели криволичещия
автомобил за проверка и че подсъдимият е управлявал този автомобил при
спирането му от полицейските служители. По-горе съдът посочва
противоречията в показанията на свидетелите И. и П., заради които съдът
приема за недостоверни същите относно това, че св. И.И. е управлявал
автомобила на подс. М. до спирането на същия пред магазина на св. П., както
5

и за момента на спирането на полицейския автомобил пред автомобила на
подс. М., като очевидно с даването на същите тези свидетели искат да
подкрепят защитната позиция на подс. М.. Заключението на СТЕ и
вещественото доказателство със запис от видеокамера на банкомат в близост
до случилото неясно са обсъждани в мотивите на районния съд като
подкрепящи показанията на свидетелите П. и И. и като опровергаващи
показанията на полицейските служители. Доколкото заснетата част от
движението на управлявания от подс. М. автомобил на записа на диска е за
изключително кратък период от време, неясно защо районният съд е приел, че
такова е било движението на автомобила по ул. „Цар Симеон“ и че
полицейските служители поради това не казват истината за това, че са
възприели криволичещ по пътя микробус, че са предприели действия за
спирането му като са подали звуков и светлинен сигнал, които сигнали
очевидно са били възприети от трите лица в микробуса. За преценка
достоверността на показанията на полицейските служители въззивният съд
намира за несъществено разминаването дали полицаите са се връщали от
посетен от тях скандал в заведение, който не е регистриран в съответната
книга на полицейското управление, или заради ежедневната им работа има
объркване в техните показания за това обстоятелство, след като не са налице
разминавания за съществените обстоятелства на конкретния случай.
Показанията на св. П. не опровергават показанията на полицейските
служители, както е посочил районният съд в мотивите, защото същите са в
противоречие с показанията на очевидците И., а и св. П. изрично сочи в
показанията си, че същият не е видял кой е управлявал микробуса. От записа
на приложения към материалите по делото диск и заключението на СТЕ се
установява момента на спирането на автомобила на подс. М. – 18:49:20 часа,
като появата на полицейския служител, който говори по телефона в обхвата
на камерата на банкомата, е за първи път в 18:55:44 часа, същият служител е
на улицата на сн. 12 в експертното заключение в час 18:56:33 часа, като на
видеозаписа от страната на водача на микробуса на улицата се вижда човек
след спирането на микробуса в 18:51:36 часа. Св. П. очевидно не казва
истината, че и трите лица /подсъдимият и свидетелите И. влезли в магазина за
лепилото/, защото само той твърди това обстоятелство, като този свидетел е
възприел полицейската кола на място и че полицаите са потърсили
документите на подсъдимия, който св. П. познава отпреди случая. Самият
подсъдим в обясненията си /макар и да признава, че е бил употребил алкохол
сутринта/ сочи, че този ден е карал микробуса, че когато полицията е дошла
от центъра срещу микробуса той е бил на мястото на водача /макар и да
отрича да е карал превозното средство до магазина на св. П./, като
обясненията на подсъдимия /сочи, че той не е влизал в магазина/ също
противоречат на показанията на св. П., който твърди, че и подсъдимият е
влизал в магазина за лепило. Показанията на св. И.И., че са си сменили
местата с подсъдимия вътре в автомобила, очевидно се дават, за да подкрепят
защитната позиция на подсъдимия /който ясно е съзнавал, че е употребил
6

алкохол/, че не е управлявал превозното средство, защото освен
възприемането на полицейските служители, спрели микробуса за проверка,
няма логика да се твърди, че са извършени такива действия вътре в кабината
на превозното средство. С оглед времето на появяване на полицейския
служител, говорещ по телефона в обхвата на камерата на банкомата, времето
на спиране на управлявания от подсъдимия автомобил, не може да се твърди,
че полицейските служители не казват истината за начина, по който са видели,
че се е движил по улицата автомобила, кой е управлявал същия и на кой
водач и защо са извършили проверка, тъй като не може да се приеме, че е бил
изминал такъв период от време от заснетото от камерата спиране на
автомобила на подсъдимия до появата в кадър на полицейски служител
/който е бил в полицейския автомобил/, за да се приеме, че полицейската кола
е пристигнала на мястото след спирането на автомобила, след като трите лица
са закупили лепилото и св. П. е заключвал магазина, опитвайки се да си
тръгне, защото усетил, че явно ще има разправия.
Страните по делото не твърдят и според въззивния съд не са налице
допуснати съществени нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози при извършеното изследване с
техническо средство и при извършеното химическо изследване. Въззивната
инстанция не намира допуснати нарушения с корекциите в талона за
медицинско изследване, връчен на подс. М. /л. 18 от делото на районния съд/,
доколкото тези корекции са подписани от подс. М.; не следва да се приеме
допуснато нарушение и с подписването от подс. М. на протокола на л. 15-16
от делото на районния съд на мястото на отказ да се подложи на изследване,
като в обясненията пред съда подс. М. признава за употребен преди
изследването алкохол, както и че е дал кръв за изследване, след като е бил
закаран от полицейските служители във ФСМП, към този момент е бил
задържан, макар и да заявява, че е бил накаран да даде кръв, медицинското
лице не е имало проблем за вземане на кръвна проба, същата е била поставена
в съответните два броя епруветки, на които са поставени стикери, които
съответстват на другите документи по делото, като начина на попълването на
протокола не се отразява на верността на същия, защото следва да се приеме
за несъществено като нарушение на правилата посоченото по-горе.
При тази фактическа обстановка следва да се приеме за осъществен
състав на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК от подс. М.. Безспорно от
доказателствата по делото се установява осъществяването на 06.09.2020 г. в
гр. Банско на изпълнителното деяние от състава на престъплението - от
обективна страна на датата, на която е извършено престъплението,
подсъдимият управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила – 0,99 промила, след като е бил осъждан с
влязъл в сила съдебен акт за деяние по ал. 1 на чл. 343б НК, като същият е
извършил изпълнителното деяние от състава на престъплението. От
обективна страна е налице установяване на алкохолното съдържание по
7

надлежния ред, предвиден в посочената по-горе наредба - в конкретния
случай предварителната употреба на алкохол е констатирана с одобрено
техническо средство, което е предназначено за определяне на алкохол, а
съставомерната концентрация е установена с химическа експертиза на иззета
по надлежния ред кръв от подсъдимия М..
Въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК,
тъй като липсвали категорични доказателства за това той да е управлявал
моторното превозно средство на датата на обвинението. По-горе въззивната
инстанция посочва защо не следва да се кредитират гласните доказателства, в
които се сочи, че св. И.И., а не подс. М., е управлявал превозното средство
при спирането на същото пред магазина на св. П., като показанията на
разпитаните полицейски служители установяват по несъмнен начин както
движението на автомобила с криволичене по пътя, спирането на същия от тях,
като полицейският автомобил е бил с пуснати светлини, както и че
подсъдимият е лицето, управлявало автомобила, и поради това на него е
извършена документална проверка и проверка за алкохол от полицейските
служители. Доказателствата по делото установяват, че действията на подс. М.
по управление на МПС са извършени след като същият е бил употребил
алкохол – изследването с техническо средство, установило наличие на
значително количество алкохол /над 1,2 промила/, химическата експертиза,
потвърдила наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия отново в значително
количество – 0,99 промила, която концентрация следва да се има предвид и
същата е достатъчна за съставомерност на деянието по ал. 2 на чл. 343б НК,
предвид предходното осъждане на подс. М. за престъпление по чл. 343б, ал. 1
НК, последиците от което не са заличени. Поради горните съображения
въззивната инстанция намира, че доказателствата установяват по несъмнен
начин извършени от подс. М. действия по управление на МПС след употребен
от него алкохол в концентрация от 0,99 промила и деянието с оглед
предходното осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е съставомерно
по чл. 343б, ал. 2 НК.
От субективна страна въззивният съд счита, че деянието е извършено
при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер
/че с извършването му засяга обществените отношения, свързани с транспорта
и безопасното движение по пътищата/, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване /подсъдимият
управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, съзнавал,
че е употребил алкохол и че съдържанието му е възможно да е над
допустимото и въпреки това управлявал превозно средство/.
При преценка на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено
на подсъдимия М., съдът съобрази следното:
Налице са предпоставки наказанието на подсъдимия да бъде определено
при условията на чл. 54 НК, тъй като съдът не констатира в случая
8

многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства в случая следва да се вземат предвид
недоброто материално и имотно състояние на подсъдимия М., обясненията на
подсъдимия, с които макар и да изгражда защитна позиция, в известна степен
спомага за изясняване на обстоятелствата по делото. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита наличието на други осъждания на подсъдимия
извън съставомерното по н.о.х.д. № 292/2015 г. по описа на РС – Разлог,
наличието на много на брой административни нарушения на правилата за
движение по пътищата, за които подс. М. е санкциониран. При наличие на
посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства с
присъдата си окръжният съд осъди подсъдимия да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години, наказание глоба в размер на 500
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
2 години, като определи първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът
прецени, че е налице незначителен превес като относителна тежест на
смекчаващите вината обстоятелства, поради което определи размерите на
наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС под
средния, предвиден в закона за извършеното престъпление, но все пак в един
значителен размер от 2 години с оглед данните за личността на подсъдимия,
който не само е извършвал административни нарушения на правила за
движение по пътищата, но е и наказван няколко пъти за престъпления против
транспорта и то за управление на МПС след употреба на алкохол или за
причиняване на телесна повреда при ПТП в пияно състояние, като
наложените наказания пробация или лишаване от свобода и кумулативно с
тях лишаване от право да управлява МПС очевидно не са постигнали
специалната превенция, тъй като подсъдимият е извършил поредно
престъпление, при което отново е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Справката за съдимост на подс. М. го определя като личност с висока степен
на обществена опасност, тъй като не е заличено по чл. 86 НК или чл. 88а НК
нито едно от осъжданията на подсъдимия, отразени в справката /за част от
които е било определено и изтърпяно общо наказание/, като към датата на
извършване на престъплението по настоящето дело същият е бил осъждан на
наказание от 2 г. лишаване от свобода, наложено като общо наказание за
престъпленията, извършени от подс. М. и за които е наказан по наказателни
дела от общ характер с №№ 961/2006 г., 380/1998 г., 169/1998 г., 163/1998 г. и
98/1998 г., на наказания пробация по н.о.х.д. № 385/2005 г. и по н.о.х.д. №
354/2006 г., наказания пробация /частично заменено с лишаване от свобода/
по н.о.х.д. № 322/2008 г. и № 655/2008 г., като тези осъждания са извън
съставомерното по н.о.х.д. № 292/2015 г. Тези данни за личността на подс. М.
дават основание размерът на наказанието лишаване от свобода да е 2 г. и в
същия размер съдът определи наказанието лишаване от право да управлява
МПС, а по отношение на глобата с оглед декларацията за семейно,
материално положение и имотно състояние, като подс. М. е безработен и не е
9

декларирал ежемесечно получавани доходи или налични влогове, съдът
определи в минималния предвиден за извършеното престъпление размер.
Причините за извършване на престъплението съдът съзира в проявеното
лекомислие на подсъдимия, в упоритото нежелание да спазва установените
правила за движение по пътищата.
Настоящето престъпление е в съвкупност с извършеното, за което подс.
М. е наказан по н.о.х.д. № 153/2017 г., като по реда на чл. 306, ал. 1 НПК дали
са налице основания за приложение на чл. 25 НК ще следва да се произнесе
районният съд при влизане в сила на настоящата присъда.
По изложените мотиви Благоевградски окръжен съд постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/М. Коцева/

ЧЛЕНОВЕ:

/Ил. Стоилова/

/В. Пандева/
10

Номер на акта:	24
Дата:	21 октомври 2022 г.
Съдия:	Маргарита Коцева

Дело:	20221200600697
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 август 2022 г.

Присъда по дело №697/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите