Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 11.12.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На дванадесети
ноември 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 428 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 01.07.2017г. е
сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл
България" ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *********/21.12.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и П.К.И. е прехвърлено в полза на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
На 01.11.2017г. е
подписано Приложение №1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е
прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/21.12.2016г., сключен
между „Провидент Файненшъл
България" ООД и П.К.И., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договорът за
потребителски кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по
втората цесия с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.
„Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е упълномощена в качеството си на цесионер
по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законният представител на „Изи Асет
Мениджмънт" АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018г от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" НАД за станалата продажба на вземания на основание Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от
16.11.2010 г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*********
от 07.03.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ООД. в качеството на преупълномощено
от „Изи Асет
Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл
България" ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и „Изи
Асет Мениджмънт" АД. Двете писма са изпратени
едновременно до длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя. На 04.01.2019 г. ищцового
дружество е изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо
с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/ ********* и Уведомително писмо изх.№
ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, и двете с дата 04.01.2019 г. Съгласно отразеното в
обратна разписка към товарителница № 68168653, писмото не е доставено на
ответника, поради това че на посочения адрес няма такова лице.
Ищецът представя
Уведомително писмо с Изх.№ У ПЦ-С-ИАМ-ФН/ ********* и Уведомително писмо Изх.№
ЛД-С-ИАМ-ФН/*********. и двете с дата 04.01.2019 г., които да бъдат връчени на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се позовава на
постановените or ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към
исковата молба по иск на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В случай че ответникът
не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Заявява, че уведомлението по реда на чл.
99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
този смисъл се позовава на Определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело
867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2003г.,
ТК.
Твърди също, че на
21.12.2016 г. П.К.И. в качеството на Кредитополучател е сключила договор за
потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент
Файненшъл България" ООД при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описван! вида на кредита, както и че от страна на „Провидент
Файненшъл България" ООД му е предоставен целият
обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е
прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и
подписването му е акт на неговота свободна воля.
При условията на
Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е
задължил да предостави па Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди
в размер на 1800,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен
консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно
разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил
в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит.
Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 355,06 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
2155,06 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 35,92 лв. Първата погасителна вноска е платима на 30.12.2016
г., а последната погасителна вноска е с падеж: 16.02.2018 г.
С подписването на
договора за кредит Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса
за оценка на кредитно досие, която е в размер на 90,00 лв. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така,
таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 1.50 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да
предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в
договора услуга „Кредит у дома". Съгласно чл. 25 от договора за кредит
Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна
и но негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се
предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че
разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой
по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от
Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски
през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя.
В конкретния случай таксата „Кредит у дома", която е дължима за
предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на
460,60 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 7.68 лв.,
които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от
таксата „Кредит у дома", която е в размер на 1074,73 лв. е свързана с
разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните
вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също
е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 17,91 лв.. платими на падежните дати на погасителните
вноски. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква
„Д" на първата страница на договора за кредит, а именно: 1535,33 лв.
Съгласно чл. 26 от
договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от
услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за
това до Кредитодателя. В този случай,
Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на
погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на
завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно
плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от
30 % от таксата за услуга „Кредит у дома", която е дължима за
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума,
която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя
при сключване на договора за кредит е в размер на 3780.39 лв.. която включва:
главница в размер на 1800,00 лв., договорна лихва в размер па 355,06 лв., такса
за оценка на досие в размер на 90,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 460,60 лв. и такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
в размер на 1074,73 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима
сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
63,01 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер
на 35,92 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,50 лв., вноска
по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 7,68 лв. и вноска по такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 17,91 лв.
Подписвайки договора за
кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и
да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по
местоживеенето на Кредитополучателя.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 16.02.2018 г. /дата на последна
погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за
кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
Ищецът твърди, че на
Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в размер на законната лихва за забава, за периода от 8.04.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е
146,81 лв.
Кредитополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, е в размер на 741,00 лв., с която са погасени, както
следва: такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя: 109,65 лв., такса услуга „Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя: 107,47 лв., такса за оценка на досие: 21.00 лв., договорна
лихва: 139,61 лв., главница: 363,27 лв.
Предвид изложеното за
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу длъжника П.К.И. като Кредитополучател по договор за потребителски
кредит № *********, сключен на 21.12.2016 г., да заплати сума в общ размер на 2
218,94 лева. По образуваното ч.гр.дело №4928/2018г. на РС Ст.Загора била
издадена заповед за изпълнение, но длъжникът е бил намерен и същата била
връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника П.К.И., че
същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както
следва: 1436,73 лева - представляваща главница по договор за кредит; 215,45
лева, представляващи договорна лихва за периода от 07.04.2017 г. до
16.02.2018г.; 69,00 лева, представляващи такса за оценка на досие за периода от
07.04.2017 г. до 16.02.2018 г.; 350,95 лева за периода от 07.04.2017г. до
16.02.2018г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 146,81 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 08.04.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по настоящото
дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът П.К.И.
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен
представител, в който взема становище, че оспорва всички твърдения на ищеца в
исковата молба, като неверни; оспорва като нищожни поради прекомерност, противоречие
със закона и добрите нрави, както и поради заобикаляне на закона клаузите на
договора от 21.12.2016г. относно такса услуга „Кредит у дома", такса
оценка на досие, които освен, че са отделни и различни от кредита договори, не
са изпълнявани от страната, на която следва да се заплащат таксите, дори да
бяха действителни. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендира направените по делото разноски.
Относно уведомлението
за извършена цесия и направените от ищеца искания изрично заявява, че в
качеството си на особен представител няма право да получава кореспонденция,
адресирана до ответника, която не е в изпълнение на процесуални права и
задължения по делото, а цели доказване на твърденията на ищеца. Не е
пълномощник на страната и не може да участвам в материалните отношения между
страните.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №4928/2018г. по описа на СтРС, за процесните
вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение от 03.10.2018г.,
с която е разпоредил длъжникът П.К.И. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София следните суми: 1436,73 лв. главница, 215,45 лв.
договорна лихва от 07.04.2017г. до 16.02.2018г., 69 лв. такса за оценка на
досие, 350,95 лв.такса за услуга „Кредит у дома“, 146,81лв. лихва за забава от 08.04.2017г.
до 02.10.2018г., ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното
плащане и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК
на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е
предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за потребителски кредит от 21.12.2016г.
се установява, че на 21.12.2016г. между „Провидент Файненшъл
България" ООД София и ответника П.К.И. е сключен договор, по силата на
който заемодателят е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на
1800 лв., която сума ответникът се задължил да върне на 60 седмични погасителни
вноски от по 63,01 лв., при договорен годишен лихвен процент по заема – 31,82%
и ГПР – 48,00%. П.К.И. е направила и избор на услуга „Кредит у дома“ при такса
1535,34лв.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя
заемната сума, поради което в тежест на ответника-заемополучател
е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в
договора. Такива доказателства по делото не са представени.
Ищецът твърди, че е частен правоприемник на заемодателя по силата на
договори за продажба и прехвърляне на вземания. От представения Договор за
цесия от 01.07.2017г. е видно, че „Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България" ООД/ е прехвърлило възмездно на цесионера
„Изи Асет Мениджмънт" АД
свои ликвидни и изискуеми вземания, между които и процесното
вземане. Цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията
им.
От представения рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010г. и
допълнително споразумение към него от 01.11.2017г. видно че „Изи Асет
Мениджмънт" АД е прехвърлило възмездно на цесионера
„Агенция за събиране на вземания”
ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, между които и процесното вземане. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им.
На ответника са изпратени - Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ с /Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018г. от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и
Уведомление изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018г. от „Файненшъл
България" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД; и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания
/цесия/ с изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 04.01.2019г. от „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД и Уведомление изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 04.01.2019г. от „Файненшъл България" ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като и двете не са достигнали до адресата. Ищецът представя към
исковата молба уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде връчено
на ответника, ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС
по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия
случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г.о.,
решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по
чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на особения представител не може
да се приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт на
особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и
не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като
например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Видно от отбелязването в известията за доставяне, изпратените до ответника
уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради изложеното съдът
намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е активно
материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият
процесните вземания факт е сключен между „Файненшъл България" ЕООД и ответника договор
за потребителски кредит от 21.12.2016г. и договори за продажба и прехвърляне на
вземания, сключени между „Файненшъл
България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД, и
между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
София, по силата на които
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт
ет.2 офис 4, представлявано
от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
ЕИК 203670940, против П.К.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** Симеон Велики бл.28 вх.Г ет.6
ап.100, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.Г., АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по
отношение на П.К.И. съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София за следните суми: 1436,73 лв. главница, 215,45 лв. договорна
лихва от 07.04.2017г. до 16.02.2018г., 69 лв. такса за оценка на досие, 350,95
лв. такса за услуга „Кредит у дома“, 146,81лв. лихва за забава от 08.04.2017г.
до 02.10.2018г., ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното
плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, с п.а. против П.К.И., с п.а. заповед №2778
от 03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№4928/2018г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: