Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 3548 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от М.К.П. против Я.М.П. и К.М.П. отрицателни установителни искове с
правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата 27 803.14лв. по
изп.д.№ 19985640400014 по описа на СИС при Районен съд-Хасково и недължимост на
сумата 22 142.22лв. по изп.д.№ 20098460400045 по описа на ЧСИ О.М., с
района на действие СГС.
В исковата молба ищецът излага, че
е баща на ответниците, в полза на които въз основа влезли в сила съдебни
решения били издадени изпълнителни листи за парични суми, представляващи
дължима издръжка. Въз основа изпълнителни листи от 25.09.1996г., 26.11.1997г. и
03.11.1999г. било образувано изп.д.№ 19985640400014
по описа на СИС при Районен съд-Хасково, по което към 01.03.2018г. натрупаните
задължения възлизат на 27 803.114лв., представляващи 5лв-неолихвяема
лихва, 1042.63лв.-главница и 15638.61лв.-законна лихва. Изпълнителното дело
било образувано на 27.01.1998г., като единственото действие по принудително
изпълнение било налагане на запор върху трудовото му възнаграждение на
25.11.1999г., с което давността е била прекъсната. След това в продължение на
18 години други изпълнителни действия не били предприемани. Едва през 2017г.,
въз основа уведомление от съдебния изпълнител за посочване способ на
изпълнение, ответниците подали молба с искане за проучване имущественото му
състояние. Твърди, че за вземанията по
тези изпълнителни листи е изтекла предвидената в закона погасителна давност,
поради което не се дължат. Въз основа изпълнителен лист от 11.10.2004г. било
образувано изп.д.№ 20098460400045 по описа на ЧСИ О.М., с района на действие
СГС /прехвърлено от ЧСИ Т.К., с район на действие БОС/, по което натрупаните
задължения към 13.09.2017г. възлизат на 22142.22лв., от които 3420лв-главница,
4428.57лв.-законна лихва за периода 01.04.2004г.-13.09.2017г., 6000лв.-главница
и законна лихва от 6362.12лв. за периода 01.04.2004г.-13.09.2017г. Твърди за
периода от образуване на това изпълнително дело до 14.08.2017г., което е било
изпратено съобщение за налагане запор върху сметките му в банка, да не са били
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, поради
което и тези вземания не се дължат. Претендира разноски.
Ответниците изразяват становище
за неоснователност на исковете без да излагат конкретни възражения.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени данните по делото намира следното:
Въз основа влязло в сила съдебно
решение по гр.д.№ 1560/1995г. по описа на Районен съд-Хасково е издаден на
25.09.1996г. изпълнителен лист, с който ищецът М.П. е осъден да заплаща на
двете си малолетни деца Я.П. и К.П. месечна издръжка по 1500лв. месечно,
считано от 01.11.1995г., като от издръжката за периода
01.11.1995г.-01.07.1996г. в размер на общо 24 000лв., 12 000лв. са
платени на 24.06.1996г., а останалата половина от 12 000лв. следва да бъде
платена след влизане в сила на решението от 09.09.1996г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от 01.07.1996г. до окончателното й
изплащане.
С решение постановено по гр.д.№
563/1997г. по описа на Окръжен съд-Хасково издръжката е изменена с увеличение
нейния размер, считано от 14.04.1997г. Издаден е изпълнителен лист на
26.11.1997г., по силата на който ищецът е осъден да заплаща на дъщеря си Я.П.
месечна издръжка от 15 000лв., а на сина си К.П. месечна издръжка от
12 500лв., считано от 14.04.1997г. до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването й.
Впоследствие въз основа влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№ 4456/1998г. по описа на СРС, 92 състав, е издаден изпълнителен лист на 03.11.1999г.,
с който ищецът е осъден да заплаща на дъщеря си Я.П. месечна издръжка от 40лв.
/деноминирани/ и на сина си К.П. месечна издръжка от 30лв. /деноминирани/,
считано от 09.12.1998г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска и до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване.
С последващо решение по гр.д.№
1015/2004г. по описа на СРС, 82 състав, размерът на издръжката отново е
увеличен. С издадения изпълнителен лист от 11.10.2004г. ищецът е осъден да
заплаща на всяко от децата си месечна издръжка по 60лв., считано от
16.03.2004г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за изменение или
прекратяване.
Вземанията за издръжка са били
предмет на две образувани изпълнителни производства по подадени молби от К.И.Ш.,
в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца.
От приложения препис на изп.д.№
19985640400014 по описа на СИС при Районен съд-Хасково се установява следното:
Това производство е образувано на
27.01.1998г. за събиране на присъдената издръжка по изпълнителен лист от
25.09.1996г. и от 26.11.1997г. С молбата е посочен изпълнителен способ-запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника М.П.. С молба от 22.11.1999. К.Ш.представила
на съдебния изпълнител изпълнителния лист от 03.11.1999г. с искане за събиране
и на присъдената с него издръжка чрез запор и удръжки от трудовото
възнаграждение. На 25.11.1999г. съдия изпълнителят наложил запор /стр.98/.
Върху изпълнителен лист от 25.09.1996г. е отбелязано плащане от 3000лв. на
08.05.1998г. През 2010г. съдебния изпълнител изпратил две последователни
съобщения до взискателите Я.П. и К.П. да заявят дали са получили присъдените
издръжки от длъжника, дължими по посочените изпълнителни листи, до навършване
на пълнолетие, тъй като последното съставлява основание за отпадане на
задължението. Взискателите не са били намерени на адресите, съответно липсват
данни да са подали изисканата информация. С разпореждане от 12.04.2017г.
съдебният изпълнител указал на взискателите да посочат начин за изпълнение или
да поискат цялостно проучване имущественото състояние на длъжника с оглед
начина на изпълнение с предупреждението, че при неизпълнение ще прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК. В изпълнение на
указанията взискателите подали молба на 03.05.2017г., в която посочили, че до
момента длъжникът не е плащал присъдената им издръжка доброволно, поискали да
се извърши проучване на имуществото му и продължаване на изпълнението. Въз
основа молбата съдебният изпълнител пристъпил към проучване имущественото
състояния на длъжника чрез събиране на данни относно притежавано движимо и недвижимо
имущество, банкови сметки, сключени трудови договори и др., но във връзка с
това не са извършвани изпълнителни действия.
Видно от приложеното
удостоверение изх.№ 1773/01.08.2018г. на СИС при РС-Хасково /стр.24/
задълженията по това изпълнително дело по трите изпълнителни листи
/25.09.1996г., 26.11.1997г. и 03.11.1999г./ към дата 01.03.2018г. са в общ
размер на 27 803.14лв., от които неолихвяема сума 5лв.;
10 042.63лв.-главница и 15 638.61лв.-законна лихва, както и такси в
полза на съдебния изпълнител от 62лв. и 2054.90лв.
В приложеното изпълнително дело
не се съдържат данни за предприемане на действия по принудително изпълнение в
периода след 25.11.1999г., когато е бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, до подаване на исковата
молба. Липсват данни от трудовото възнаграждение да са били правени удръжки и
платени суми в погашение на месечните задължения, с изключение на сумата от
3000лв. през 1998г., която според представеното удостоверение е била
предназначена за погасяване на държавни такси.
При тези фактически обстоятелства
съдът намира предявения иск по чл.439 ГПК в тази част за основателен по
следните съображения:
Задължението за издръжка, която
родител дължи на своето дете по СК е платимо месечно и като такова има характер
на периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, спрямо което е приложима
тригодишна погасителна давност. Давността тече от изискуемостта на всяка
отделна месечна вноска. Съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да
тече нова давност, която на основание
чл.117, ал.2 ЗЗД винаги е пет годишна, ако вземането е установено със съдебно
решение.
Приложението на чл.116, б.”в” ЗЗД
в изпълнителното производство е разяснено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Според него в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане по чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на
изпълнението чрез налагане запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещи, назначаване на пазач, насрочване и извършването на продан и др.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавяне на документи и др., назначаване на експертиза за определяне непогасен
остатък от дълга, извършване на разпределение.
В случая според изпълнителните
листи от 1996г., 1997г. и 1999г. задължението на ищеца към ответниците за
издръжка обхваща периода м.11.1995г.-м.03.2004г., в който е следвало да плаща
такава всеки месец в съответния размер. Считано от 16.03.2004г. с влязло в сила
съдебно решение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист размерът на издръжката
за следващия период е била в различен размер и е предмет на събиране в друго
изпълнително производство. След образуването на изп.д.№ 19985640400014 по описа
на СИС при Районен съд-Хасково на 27.01.1998г., единственият приложен по искане
на взискателите, чрез тяхната майка и законен представител, изпълнителен способ
е запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, наложен на 25.11.1999г. С налагането
му давността за вземанията за месечна издръжка, чиято изискуемост е настъпила до
тази дата, е била прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД и започнала да тече
нова петгодишна давност /арг. от чл.117, ал.2 ЗЗД/. За месечните издръжки,
които са станали изискуеми за следващия период, давността не е прекъсвана в
нито един момент, доколкото не са били извършвани никакви други последващи изпълнителни
действия. Последната по време дължима месечна вноска по изпълнителния лист от
1999г. е станала изискуема през м.03.2004г. и давността за нея е изтекла през
м.03.2009г. Това означава, че всички задължения за месечна издръжка по
посочените изпълнителни листи са погасени по давност към м.03.2009г.
Извършеното през 2017г. от
съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на ищеца по искане на
взискателите, от една страна не е действие по изпълнението, което да има за
последица прекъсване на давността, а от друга страна е предприето след като
давността за всички вземания вече е била изтекла. Следователно ищецът не дължи
на ответниците сумата по това изпълнително дело в общ размер на
27 803.14лв. и в този смисъл съдът следва да се произнесе със съдебното
решение.
От приложения препис на изп.д. №
20098460400045 по описа на ЧСИ О.М., с района на действие СГС, се установява
следното:
Образувано е по молба на
взискателите, чрез тяхната майка и законен представител К.Ш., подадена на
16.03.2005г. за събиране на задълженията за издръжка по изпълнителен лист от
11.10.2004г., по силата на който от 16.03.2004г. ищецът е осъден да заплаща
такава по 60лв. месечно на всеки един, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска и до настъпване на причини за изменение или прекратяване. Предмет
на изпълнението е бил и изпълнителен лист за присъдена в полза на майката сума,
която няма връзка за настоящия правен спор. Молбата е била подадена пред СИС при СРС, с образувано изп.д.№
30553/2005г., и с нея е поискан запор, опис и продажба на движими вещи и
недвижим имоти, справка за регистрирани МПС и ако има такива с налагане запор,
опис и продажбата им. С молби подадени през
2005 и 2006г. е поискала неколкократно и е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при наличието на данни за промяна на местоработата и
работодателя. Видно от изготвеното по изпълнителното дело експертно заключение
/стр.48 от изп.д№ 30553/2005г./ задълженията за издръжка към двете деца за
периода 16.03.2004г.-15.10.2006г. са в общ размер на 3720лв., начислени лихви
от 478.81лв., присъдени съдебни разноски от 100лв., държавна такса от 5лв. и
депозит за вещо лице от 40лв. или общо дължима сума 4 343 81лв. Към
15.10.2006г. са извършени погашения общо от 1080лв., поради което след
прилагане на чл.76 ЗЗД остатъкът от задължението за главница е 2880лв. и лихви
383.81лв. или общо 3263.81лв.
Впоследствие по молба на законния
представител на ответниците от 2007г.
изпълнителното производство е предадено за продължаване от ЧСИ Т.К., с район на
действие БОС, при когото образувано под № 20077080400090 и изпратено до
длъжника съобщение за задължението му за плащане на месечна издръжка общо от
120лв. /по 60лв. за всяко дете/, считано от 01.04.2007г., както и натрупани
задължения за издръжка за предходен период от 3863.81лв. Предприети са
множество изпълнителни действия за периода до м.03.2009г.-наложен запор върху
вземания на длъжника от банка, неколкократно запори върху трудово
възнаграждение поради промяна местоработата и работодателя на длъжника,
насрочен опис на движими вещи /несъстоял се/; наложена възбрана върху недвижими
имоти на длъжника, запор върху МПС. Върху изпълнителния лист е направено
отбелязване за погасени 200лв. на 12.01.2008г., 200лв. на 22.03.2008г. и 140лв.
на 11.05.2008г. Данни за други плащания
до този момент по време на висящността на изпълнението при ЧСИ Т.К. или
погасени чрез изпълнителни способи суми липсват.
По искане на взискателите, чрез
своя законен представител, от 10.03.2009г.
изпълнителното производство било прехвърлено на ЧСИ О.М., с район на
действие СГС, с образувано при него изп.д.№
20098460400045. Направено е
проучване имущественото състояние на длъжника по тяхно искане с молба от
12.03.2009г., а с молба от 08.05.2009г. на ЧСИ възложено да определи способа за
изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В изпълнение на възлагането ЧСИ изпратил
запорни съобщения до множество банки за налагане запор на вземания на длъжника,
както и запорно съобщение до последния му работодател. Върнати са съобщения от
две банки, които са уведомили ЧСИ за наложения запор върху разкритите сметки,
едната от които закрита през 2015г.. С постановление от 15.06.2011г. ЧСИ
наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника /стр.347 от изпълнителното
дело/. На 14.08.2017г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк
България” ЕАД за налагане запор върху разкритите при тази банка сметки на
ищеца. След тази дата до спиране на изпълнителното производство като обезпечение
на исковете по настоящото дело, съгласно определение от 26.03.2018г.,
постановено по реда на чл.389 ГПК, изпълнителни действия не са били извършвани,
с изключение на справки относно актуалната трудова заетост на длъжника.
Върху изпълнителния лист са
направени отбелязвания за постъпили по изпълнителното дело суми в периода
16.06.2009г.-17.11.2009г., като видно от приложените по него преводни
нареждания са с наредител „А.Н.” ООД, като последица от наложения запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и отбелязване за постъпила на
05.09.2017г. сума от 549.77лв.
Съгласно изпратена покана от ЧСИ
за доброволно изпълнение на длъжника /стр.26/ задълженията по това изпълнително
дело към 13.09.2017г. са в общ размер на 22 142.22лв., от които
3420лв.-главница, 4428.57лв.-законна лихва за периода
01.04.2004г.-13.09.2017г., 6000лв.-главница, 6362.12лв.-законна лихва за
периода 01.04.2004г.-13.09.2017г. и 1931.53лв.-такси към ЧСИ.
Въз основа тези фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Според изпълнителния лист от
2004г. задължението на ищеца към ответниците за издръжка обхваща периода
м.03.2004г. до навършване на пълнолетие от всеки един от тях, съответно
06.12.2008г. и 11.07.2012г. От образуването на изпълнителното дело по него на
16.03.2005г. до 15.06.2011г. са били предприемани множество изпълнителни
действия, с които многократно е прекъсвана погасителната давност. Последното по
време прекъсване на давността е от 15.06.2011г., когато на основание чл.116,
б.”в” ЗЗД започнала да тече нова петгодишна давност за месечните вноски с
настъпила към този момент изискуемост. След тази дата и до изтичане на пет
години на 15.06.2016г. не са били извършвани никакви изпълнителни действия,
поради което изискуемите до 15.06.2011г. месечни задължения за издръжка са
погасени по давност. За месечните издръжки, които са станали изискуеми за
следващия период до навършване на пълнолетие, давността не е била прекъсвана. Изискуемостта
на последното задължение за издръжка към Я.П. е настъпила на 06.12.2008г., а
към К.П. на 11.07.2012г., като давността за тях е изтекла съответно на
06.12.2013г. и 11.07.2017г. В този период за събиране на тези вземания не са
били извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат течението на давността
по чл.116, б.”в” ЗЗД. Според данните от изпълнителното дело изпълнително
действие по налагане запор върху банкова сметка ***.08.2017г., но по време след
изтичане на погасителната давност. И тук извършените в този период справки за
трудова заетост и работодател нямат за правна последица прекъсване на
давността.
Изложеното обуславя извод за
основателност и на този иск с правно основание чл.439 ГПК, поради което ищецът
не дължи на ответниците сумата от
22 142.22лв.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените
по делото разноски от 4053лв. или всеки един по 2026.50лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, по отношение Я.М.П., ЕГН **********,
и К.М.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, ж.к.*********, че М.К.П., ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи сумата 27 803.14лв. по изп.д.№ 19985640400014 по
описа на СИС при Районен съд-Хасково и сумата 22 142.22лв. по изп.д.№
20098460400045 по описа на ЧСИ О.М., с района на действие СГС.
ОСЪЖДА Я.М.П.,
ЕГН **********, и К.М.П., ЕГН **********,***, да заплатят на М.К.П., ЕГН **********,
от гр.Хасково, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки един по
2026.50лв.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: