№ 16806
гр. с., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110109425 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 234449/01.11.2022 г., подадена от И. К. М., ЕГН
**********, с искане с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН за налагане на мерки за защита по
ЗЗДН срещу съпруга на молителката - А. М., ЕГН **********, за извършени от него спрямо
молителката актове на домашно насилие, както следва: на 27.01.2023 г., когато се твърди
молителката да е била изгонена от ответника от семейното жилище на страните, находящо
се в гр. с., ж.к. „л.“, бл. 262, вх. А, ет. 1, ап. 81, чрез смяна на патрона на входната врата на
жилището, докато молителката е била на работа, резултатът от което действие молителката
установила около 18,00 часа на същия ден, прибирайки се от работа, когато не е успяла да
отключи вратата с ключа си. Тогава се наложило молителката да остане при своя приятелка
– п. Г., която й дала дрехи, а допълнително молителката си закупила бельо. С тази своя
приятелка молителката посещавала и следващите дни жилището, но ответникът не отварял
вратата. Твърди се също, че на 04.02.2023 г. молителката, след като преспала в нощта на 03
срещу 04 февруари 2023 г. с детето а. в дома на своята приятелка – п. Г., е била
пресрещаната на водната врата на семейното жилище от ответника, който не я допуснал
вътре, а там се намирали нейни лични вещи, летни, зимни дрехи, документи на децата и
документи за собственост на имоти. Твърди се също, че на 10.02.2023 г., когато ответникът
извел детето а. на входната врата на жилището, хвърлил демонстративно чанта с два
памперса на детето пред придружаващия молителката п.с., и отново не я допуснал до
жилището. Сочи се, че едва след подаване на сигнал от молителката в полицията ответникът
й предоставил определени от него 15 минути, в които да влезе в жилището и да вземе
личните си вещи оттам, което молителката не успяла да стори, тъй като в това време била
на работа. В съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата, като не оспорва да е съпруг на
молителката. Навежда твърдения, че молителката е напуснала семейното жилище още в
средата на 2022 г. /след 13.07.2022 г./, вземайки целия си багаж оттам, като в апартамента са
1
останали няколко нейни стари дрехи, не повече от четири-пет. Не оспорва, че на 27.01.2023
г. не я е допуснал да влезе в жилището, но твърди, че патронът на входната врата е бил
сменен още през миналата година. Сочи да й бил предлагал да влезе в жилището, за да си
вземе каквото иска оттам. Оспорва твърдението демонстративно да е хвърлял чанта.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено по
отношение на процесните актове на насилие, че ответникът е сменил ключалките /бравите/
на семейното жилище на 27.01.2023 г. през деня, докато молителката е била на работа, в
резултат от което тя не е могла да се прибере в жилището в гр. с., ж.к. „л.“, бл. 262, вх. А, ет.
1, ап. 81, наложил е ограничения по отношение на детето на страните а. в упражняването на
родителските права, като не разрешавал молителката да се види с детето в жилището, лишил
я от ползване на семейни вещи, отказвал, включително и пред участъковия полицай, на
01.02.2023 г. да й предостави ключ от жилището, в което останали нейни дрехи, лични вещи
и документи, които не може да вземе. Събрани са също и свидетелски показания чрез разпит
на свидетелите: П. Г., доведена от молителката, и в.я. и а. М., доведени от ответника.
Приети са заверени копия от материалите по пр.пр. № ДН23847/2023 г. по описа на СРП.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молбата за защита е насочена срещу съпруг на
пострадалото лице, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника
да отговаря по същата съгласно чл. 3, т. 1, предл. първо ЗЗДН. Молителката твърди, че на
27.01.2023 г., 04.02.2023 г. и 10.02.2023 г. ответникът е извършил актове на домашно
насилие, молбата до съда е подадена на 23.02.2023 г., поради което е спазен преклузивният
срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не е спорно, че ответникът и молителката са съпрузи. Представената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира за недостоверна, доколкото декларираните от
молителката данни се опровергават в частта относно фактите, свързани с извършените от
страна на ответника действия относно датата 27.01.2023 г.. Това е така, тъй като от
показанията на св. М. се установява, че молителката не е живяла в семейното жилище към
27.01.2023 г., тъй като го е напуснала преди това. Показанията на тази свидетелка съдът
кредитира, доколкото намира показанията й са обективни и последователни, както и
съобразявайки, че същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства
/преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК/. Още повече, между страните не се спори относно
наличието на подадена от страна на ответника молба за развод, като от данните в приетата
прокурорска преписка се установява, че тази искова молба е подадена на 23.12.2022 г. и в
същата се твърди, че молителката е напуснала жилището в средата на 2022 година. По тези
2
съображения съдът намира, че съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
опровергано по отношение на факта, че молителката е била възпрепятствана да се прибере в
жилището, в което е живяла към този момент. Обстоятелствата, свързани с наличие на
нейни вещи, останали в жилището, или с недопускането й до неин собствен имот, съдът
намира, че носят характеристиките на акт на домашно насилие. Тук е мястото да се посочи,
че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и не следва да се използва за уреждане на
други отношения между страните, извън нуждата от заповед за налагане на мерки по реда на
ЗЗДН. Що се отнася до датата 04.02.2023 г. - в съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН липсват каквито и да било декларирани обстоятелства досежно този процесен акт на
домашно насилие. Освен това, в показанията си доведената от самата молителка свидетелка
– П. Г., сочи, че докато молителката пребивавала в дома на свидетелката след като не е
могла да влезе в дома си тя не е била с децата си. Тези показания опровергават наведените
от молителката в молбата за защита твърдения, че в нощта между 03.02.2023 г. и 04.02.2023
г. детето а. е преспало заедно с молителката именно в дома на свидетелката п. Г.. Предвид
горното /липсата на декларирани относно тази акт на насилие обстоятелства в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и опровергаването на част от наведените твърдения в
самата молба за защита относно факти, свързани с този акт на насилие/ съдът намира за
недоказано твърдението относно извършен от ответника спрямо молителката акт на
домашно насилие на 04.02.2023 г. По отношение на третата процесна дата – 10.02.2023 г., в
декларацията също липсват каквито и да било декларирани обстоятелства за извършен от
ответника спрямо молителката акт на домашно насилие. Но дори и да бяха декларирани
такива обстоятелства обаче, доколкото в молбата се сочи, че на акта на домашно насилие е
присъствал очевидец - п.с., предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, декларацията в тази
си част не може да се ползва от придадената й от закона доказателствена сила. Следва да се
отбележи също, че този очевидец не е разпитан по делото като свидетел, дори и направено
искане за неговия разпит от страна на молителката. За установяване на този акт на домашно
насилие по делото не са събрани каквито и да било доказателства, предвид което съдът
намира същия за недоказан. Показанията на св. я. съдът не обсъжда, доколкото същите не са
в подкрепа на молбата за защита, този свидетел няма каквито и да било непосредствени
възприятия относно релевантните по делото факти.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на
домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна,
и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна
защита.
По разноските.
При този изход на делото разноски се дължат на ответника, от който е предявена
претенция за присъждане на такива. Установява се от представения от ответника договор за
правна защита и съдействие /л. 20 от делото/ заплащането на 900,00 лв. адвокатски хонорар.
Молителката е направила в срок възражение за прекомерност на претендираните от
ответника разноски. Съдът намира, че предвид броя на проведените по делото открити
съдебни заседания /три на брой/, адвокатското възнаграждение на адв. Д. не се явява
прекомерно, съобразявайки на първо място, минималния размер по чл. 22 Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /който е 600,00 лв. за
осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие в производства
по ЗЗДН/, на следващо място - разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от цитираната наредба /съгласно която
„при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв.“/, а така също и съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
/приложима съгласно § 1 ЗР ЗЗДН/, съгласно която съдът няма задължение по възражение за
прекомерност на разноски да присъди минималния размер на възнаграждението, а единствено има
задължение да не определя по-нисък от минималния размер. В случая съдът намира, предвид
обстоятелството, че се касае за три процесни акта на домашно насилие, които са предмет на
3
разглеждане в производството, че възнаграждението от 900,00 лв. /надвишаващо с 50,00 лв.
нормативно установените минимални размери/, с оглед фактическата сложност на делото, не се
явява прекомерно и не следва да бъде присъден по-нисък размер на претендираните от ответника
разноски. Ето защо молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер
на 900,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Молителката следва да бъде осъдена
също и да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 50655/23.02.2023 г., депозирана от И. К.
М., ЕГН **********, срещу А. М., ЕГН **********, за защита на И. К. М., ЕГН **********,
по повод твърдени актове на домашно насилие от 27.01.2023 г., 04.02.2023 г. и 10.02.2023 г.,
като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН И. К. М., ЕГН **********, да заплати на А.
М., ЕГН **********, разноски в размер на 900,00 лв., представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН И. К. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4