Р Е Ш Е Н И Е
№991
гр. П., 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04714 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да
бъде признато за установено по отношение на М.С.Ч., че дължи сума в размер на
355,76 лева, представляваща главницата за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от
01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 57,34 лева - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.08.2016 г. до 18.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М.С.Ч., за вземания, които са предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02260 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.
По делото са приложени извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Приложена е
декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана от ответницата М.С.Ч., с която декларира, че притежава 2/3
идеални части от имот с адрес гр. П., ул. «****. Авторството на този документ не е оспорено от
процесуалния представител на ответника. С обсъждания документ ответната страна
е декларирала, че притежава 2/3
идеални части от правото
на собственост върху процесния имот, т. е. налице е изявление изхождащо от
ответника с което признава, че притежава 2/3 идеални части от правото
на собственост върху обсъждания имот. Действително обсъжданата декларация не е
документ, който доказва собствеността на имота, но представлява изявление
направено пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт,
който в настоящото производство е неблагоприятен за него, а именно -
притежаването на правото на собственост върху имота. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за
издателя факти в настоящия процес (правото на собственост върху имота), поради
което този документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от
2017 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед
представената декларация се достига до извод, че ответницата е собственик на
2/3 идеални част от процесния имот.
По делото е изслушано и
прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда. Установява се наличието на сключен договор между
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в
абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се
счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на
показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното
дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно
заключението през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна
енергия за БГВ. Впоследствие прогнозно начиалсените суми били сторнирани след
годишния отчет, като определената разлика била отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Посочва се, че в имота един
радиатор с монтиран индивидуален разпределител, чиито пказания са нулеви.
Липсвала щранг – лира в банята, тъй като била демонтирана.
Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация е разпределяна по изчислителен път. Не е
начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и
свързани към сградната инсталация отоплителни тела.
Вещото
лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на 355,76 лева.
Съдът
напълно кредитира гореизложеното заключение на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
приложените писмени доказателства се установи, че ответната страна е собственик
на 2/3 идеални части от процесния имот. Това води до извод, че между страните
по делото е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно
общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 355,76 лева.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец
става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
намира, че обезщетението за забава е в размер на 57,34 лева,
касаещо периода от 09.08.2016 г. до 18.03.2019 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Това означава, че ответната страна отговоря съобразно притежавания обем от
права върху имота, който е 2/3 идеални
части. В този смисъл същата дължи 237,17 лева – главница и 38,23 лева – лихва,
до които размери исковете са основателни, а за разликата до предявените размери
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 150 лева – депозит за особен представител, 150 лева – депозит за вещо лице и 15 лева – такса за съдебни удостоверения, т. е. общо 440 лева. Ответна страна следва да заплати разноски 293,33 лева, които съответстват на уважения размер на исковете.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, от които следва да се заплатят 50 лева съобразно уважената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***«**** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на 237,17 лева, представляваща
от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в П., ул. «****, за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. ,
както и сумата от 38,23
лева - законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.08.2016 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02260 по описа за
2019 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
за разликата от 237,17 лева до предявения размер от 355,76 лева – главница и за
разликата от 38,23 лева до предявения размер от 57,34 лева.
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***«**** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 293,33 лева, представляваща направени разноски в исковото
производство и 50 лева - разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02260 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: в.а.