РЕШЕНИЕ
№ 3910
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110208302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б. Т.С.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ,
представлявано от В.Ш., срещу Наказателно постановление № 42-
0005314/07.02.2023 г., издадено от Директор на РД“АА“ - София, с което на
основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр.) е наложена на дружеството – жалбоподател имуществена
санкция в размер на 200,00 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 87а,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното юридическо лице.
Конкретно се поддържа, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно които разпоредби в НП задължително
следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено; пълно, точно и ясно описание на
1
нарушението и посочване на доказателствата, които го подкрепят. Сочи се, че
в конкретния случай в атакуваното наказателно постановление изобщо не е
посочено място на извършване на нарушението, като и че липсват факти,
които да мотивират извод за датата на извършване на нарушението. Навежда
се, че не е ясно дали АНО приема, че датата на нарушението съвпада с датата
на проверката, доколкото се сочи, че на 17.01.2023 г. е установено
нарушението, но не се сочи изрично на коя дата се приема, че същото е
извършено. Отделно от изложеното се поддържа, че условията и редът за
извършване на периодични прегледиза проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства са регламентирани в Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства на МТИТС, която е подзаконов
нормативен акт на Закона за движение по пътищата, а не на Закона за
автомобилните превози, респективно и че за описаното в АУАН и НП
нарушение е предвиден чл. 147, ал. 3 от ЗДвП, който се санкционира по реда
на чл. 181 от ЗДвП с глоба в размер на 50,00 лева.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки от представляващия дружеството – въззивник се излагат
съображения, неотносими към настоящото производство, доколкото касаят
различен правен спор с предмет правилността и законосъобразността на
различно от атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Директор на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – София, изразява
становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, респективно моли същото да бъде потвърдено. Релевира се
възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните
разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.01.2023 г. около 15:20 часа, служител от Регионална дирекция
“Автомобилна администрация“ – София, а именно свидетелят И. В. М. –
инспектор в РД„АА“ – София, след извършена комплексна проверка по
документи на дружеството – жалбоподател „Б. Т.С.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХ и в частност въз основа на представен пътен лист № 15549
от 24.09.2022 г., тахографски лист от 24.09.2022 г. и след справка в
информационната система на ИА“АА“ – Прегледи установил, че
транспортното предприятие е извършило на 24.09.2022 г. превоз на товари на
територията на Р.България с МПС марка „ХХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХ от
категория N3, без издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност.
Свидетелят И. В. М. – инспектор в РД„АА“ – София приел, че
извършеното представлява нарушение на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, поради което на 17.01.2023 г. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 333743/17.01.2023 г. срещу
дружеството - жалбоподател „Б. Т.С.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, в
присъствието на представител на жалбоподателя – В.И.Ш. както и на
свидетеля М.Ц.Я. – инспектор в РД„АА“ – София, което е удостоверено с
техните подписи.
На същата дата – 17.01.2023 г. АУАН бил връчен на представителя на
жалбоподателя – В.И.Ш. който го подписал без възражения.
В срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите по акта.
Въз основа на така съставения АУАН Директор на РД“АА“ - София,
издал атакуваното наказателно постановление № 42-0005314/07.02.2023 г., с
което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на дружеството – жалбоподател
имуществена санкция в размер на 200,00 (двеста) лева за извършено
нарушение на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
3
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител И. В. М..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. И. В. М. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля И. М.
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
4
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр,
тъй като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл.
91, ал. 1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при
констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” е оправомощен да издава
наказателни постановления. За удостоверяване на материалната
компетентност на актосъставителя и на лицето, издало процесното
наказателно постановление са представени и приети по делото и Заповед №
7/16.01.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“ и длъжностна
характеристика.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от обективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
дружеството – въззивник административно нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен.
Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от дружеството
нарушение, като са изложени конкретни фактически данни, относно статута
на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му
лиценз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на
5
нарушението и мястото на извършването му – територията на Република
България (доколкото в случая не се касае за международен превоз),
индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – извършен
превоз на товари на територията на Р.България с конкретно
индивидуализирано МПС, за което не е имало издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност, респективно е налице яснота и пълнота относно съставомерните
признаци на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на дружеството-жалбоподател. Разпоредбата на чл. 87а, ал. 1, т.
1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България предвижда, че дружеството –
превозвач извършва превозите на товари само с превозни средства, на които е
извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за
които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователни наведените от въззивника доводи за допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната на НП, а именно - непълно описание на фактите на
административното обвинение и липса на посочване на мястото на
извършване на нарушението. Фактическите обстоятелства, обуславящи
изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво
описани, при което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да
бъде посочено, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти
и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на
процесното административно нарушение, но не и всички възможни
обстоятелства, свързани с осъществяването му. В този смисъл в АУАН и НП е
посочено на коя дата е осъществен превозът на товари – 24.09.2022 г., както и
в какво се изразява самото административно нарушение – извършен превоз на
товари на територията на Р.България с конкретно индивидуализирано МПС,
за което не е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед
за проверка на техническата му изправност. Действително, не е посочено
максимално конкретно мястото на осъществяване на нарушението, но следва
да се отчете спецификата на този тип административни нарушения, касаещи
осъществяване на обществен превоз на товари с МПС, за които не е имало
6
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност. В този смисъл няма точно определено място, на
което да се осъществи административното нарушение, доколкото е
осъществен превоз по определено маршрутно разписание. Освен това в
случая не се касае до извършване на проверка по време на осъществяване на
превоза, а за последваща комплексна проверка по документи. Следователно е
обективно невъзможно в НП да се опише точното място на извършване на
нарушението. Поради това настоящият съдебен състав прецени, че АУАН и
НП отговарят на изискванията на закона.
На следващо място не е налице и противоречие или неяснота в АУАН и
НП и относно датата на извършване на нарушението, поради което и доводите
на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни. В АУАН
и НП са посочени датата на проверката – 17.01.2023 г.; датата, на която
нарушението е установено – 17.01.2023 г. (съвпадаща с датата на проверката),
както и датата на извършване на самото нарушение – 24.09.2022 г.
В случая се доказа, че на 24.09.2022 г. транспортното предприятие „Б.
Т.С.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ е извършило превоз на товари на
територията на Р.България с МПС марка „ХХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХ от
категория N3, без издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност. С това обективната съставомерност
на нарушението е изпълнена.
В конкретния казус, дружеството жалбоподател е санкционирано за
извършено административно нарушение по чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България. Съгласно посочената разпоредба, лицето по чл. 2, ал.
1 /лицензираният превозвач/ извършва превозите на пътници или товари само
с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност. В случая не се
спори, че дружеството - жалбоподател е лице, притежаващо лиценз на
общността за извършване на превози, в каквато връзка се явява задължено
лице по смисъла на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а на основание чл. 105,
ал. 1 от ЗАвПр отговаря имуществено за нарушението й.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което се
7
презумира и субективната страна на нарушението и същата не подлежи на
изследване.
Правилно е определено, че нарушението следва да се санкционира по
ЗАвтПр, а не по ЗДвП, доколкото се касае за превозвачи, при които е
определен различен режим.
Правилно е определена и санкционната норма – чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр.
Имуществената санкция е предвидена в закона в абсолютен размер от 200,00
(двеста) лева, в който именно размер е наложена на дружеството -
жалбоподател. Поради това наказателното постановление е законосъобразно
и в санкционната му част.
Настоящата съдебна инстанция не споделя становището на въззивника
относно наложената санкция, предвид разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП,
доколкото този текст е неприложим в настоящата хипотеза по две причини:
На първо място, този текст позволява наказване само на физически лица,
което се извлича от текста на закона, който предвижда да се наказва с „глоба“
собственик или длъжностно лице. Глоба се налага само на физически лица, а
на юридическите лица се налага имуществена санкция. На второ място,
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е специална. Макар и обща по своя
характер спрямо останалите административнонаказателни разпоредби в
ЗАвтПр, спрямо разпоредбите на ЗДвП, тя се явява специална, тъй като
урежда наказания за нарушения на специфични правила – тези за превоз на
товари. Ето защо съдът намира, че правилно санкцията е определена по чл.
105, ал. 1 от ЗАвПр.
Не са налице основания за приложение института на маловажния случай
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайното проявление на
нарушенията от същия вид. Напротив, въпреки формалния му характер и
липсата на конкретни вредоносни последици, в случая става въпрос за
осъществен обществен превоз с МПС без издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, което е
застрашило в принципен план транспортната безопасност и живота и здравето
на останалите участници в движението.
По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано,
8
постановено при спазване на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, респективно и като такова следва да бъде
потвърдено, а депозираната срещу него жалба като неоснователна да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0005314/07.02.2023
г., издадено от Директор на РД“АА“ - София, с което на основание чл. 53, ал.
1 ЗАНН, вр. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е
наложена на дружеството – жалбоподател „Б. Т.С.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХ имуществена санкция в размер на 200,00 (двеста) лева за
извършено нарушение на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9