Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260040

гр. Севлиево, 02.04.2021г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  осемнадесети  март през две хиляди  двадесет  и първа година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  ИВЕЛИНА ЦОНЕВА и  в  присъствието на  прокурора      ........................... като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№713 по  описа   за  2020г.  и  за  да   се  произнесе  взе  предвид следното:

 

 

 

           Предявени са обективно съединени искове  с правно  основание   чл.422,ал.1  от  ГПК.

           В  исковата молба   ищецът  твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 967,62 лева -  главница по сключен договор за паричен заем № 3253217 от 20.06.2018 г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 177,52 лева - договорна лихва за периода  от 20.07.2018 г. до 21.06.2019 г., сумата 101,89 лева – обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 102/2020 г. по описа на СРС, и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът излага, че на 20.06.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като кредитор и Г.К.Н., като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № 3253217, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора кредитополучателят предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лева. От своя страна ответникът поел задължение да погаси предоставения заем на 26 равни двуседмични погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Излага, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1191,84 лв., съответно договорната лихва е в размер на 191,84 лв. Излага, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.06.2019 г. като заемополучателят не изпълнил задълженията си по заема. Сочи, че ответникът дължи и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница.

Твърди, че на 01.07.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договора за заем е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Излага, че до длъжника на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са изпратени  уведомителни писма за извършената цесия. Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на  исковата молба, към която прилага като доказателство уведомителното писмо. Претендира направените разноски по делото.

ИСКА  СЕ, съдът да признае  за установено, че  ответникът  дължи  на ищеца следните  суми: сумата 967.62 лева - главница по сключен договор за паричен заем № 3253217 от 20.06.2018 г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 до изплащане на вземането, сумата 177.52 лева - договорна лихва за периода  от 20.07.2018 г. до 21.06.2019 г. и сумата 101.89 лева – обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 03.02.2020 г., които вземания е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, за които суми в производството по ч. гр. д. № 102/2020 година по описа на РС-Севлиево е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

         В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит е недействителен на основание  чл. 22 ЗПК, като уговорената клауза за неустойка по чл. 4, ал. 2 била неравноправна, като договорът не би бил сключен без уговорката за обезпечение.  Липсвал представен стандартен европейски формуляр. Не ставало ясно какви плащания е извършвал кредитополучателят по предоставения му заем и кои задължения са били погасявани. В тази връзка ищецът следвало да представи извадка за извършените плащания по договора. 

          По  делото  са  събрани  писмени  доказателства.

          От  съвкупната  им  преценка,  съдът приема  за установено  от  фактическа  и  правна  страна  следното:

     Въз основа на заявление с вх.№454 от 03.02.2020г. по  ч.гр.д.№102/2020г. на Севлиевски районен съд, е издадена  Заповед №48/04.02.2020г.  за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, с  която   се  разпорежда   длъжникът Г.К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните суми: сумата 967.62 лева - главница по сключен договор за паричен заем № 3253217 от 20.06.2018 г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 до изплащане на вземането, сумата 177.52 лева - договорна лихва за периода  от 20.07.2018 г. до 21.06.2019 г. и сумата 101.89 лева – обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 03.02.2020г..

          Заповедта е връчена  на длъжника при условията  на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с определение от 19.06.2020г. съдията- докладчик е  указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като  довнесе и  дължимата държавна такса. Това определение е  получено от заявителя  на 03.07.2020г.. Видно от печата положен върху исковата молба  ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на  29.07.2020г., т.е. в  законоустановения  едномесечен срок.

         Касае се за иск по чл.422 от ГПК във  вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск  относно вземането си , като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск  е допустим – подаден в  предвидения от закона едномесечен срок, като  ищецът има правен интерес, тъй  като  вземането му  е  оспорено  от  ответника.

           Предмет  на иска е установяване дължимостта  на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен  лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения  срещу дължимостта  и  изискуемостта на вземането, по които  съдът дължи произнасяне  по съществото на  делото.

 По делото е представен договор за паричен заем  №3253217/ 20.06.2018г., сключен между „Изи  Асет Мениджмънт” АД и Г.К.Н., с общ размер на кредита 1000 лв., размер на  двуседмичната  погасителна вноска- 45.84лв.; срок на заема -52 седмици, брой вноски-26, фиксиран годишен  лихвен  процент по заема- 35%, лихвен  процент  на ден,приложим  при  отказ от  договора- 0.10%, годишен процент  на  разходите  на заема- 41.17%, с отразена обща сума на плащанията – 1 191.84лв..

По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД - купувач, с предмет – ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит посочени в  Приложение №1.

 Съгласно т.2.1 и т.2.2. от договора, Приложение №1/съставено във  вид  на електронен  документ/, е неразделна  част  от   договора  за  цесия, в  което  се индивидуализират вземанията  на  длъжниците и има  минимум  следното съдържание: кредит ID, имена  на  длъжника, съответно  на поръчителя, дата  на  договора  за потребителски  кредит, отпуснатата главница, общ  размер  на  задълженията във връзка  с договора  за потребителски  кредит, остатък от  дължимата  сума, който е засечен  към  деня на съставяне на електронния документ, лихва  за  забава и начислени   разходи за  събиране  на вземанията, съгласно  изрична  разпоредба в  договора  за потребителски кредит.

           По делото е  представено  Приложение №1 от 01.02.2019г. към  договора за цесия от 16.11.2010г. на хартиен носител, в което  не се съдържат   данни относно длъжника Г.К.  Н.. Не са посочени неговите имена, ЕГН  и задълженията му във връзка  с  договора  за  кредит. От  представеното  Приложение №1 не  може да се извлече информация относно длъжника, вида и размера на прехвърлените задължения. По делото  няма  писмени  данни относно вземането спрямо  ответника, което  е прехвърлено  от „Изи  Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране  на вземания“ ЕАД. Чрез представеното Приложение №1 към рамков договор  за цесия от  16.11.2010г. ищецът не установява  дали  е  надлежен  кредитор на  процесното вземане.

            По делото липсват безспорни данни за  това,  вземането към  длъжника Г.К.Н. по сключения договор за паричен заем   №3253217/20.06.2018г.  с „Изи  Асет Мениджмънт” АД, да е било прехвърлено   на „ Агенция за  събиране на  вземания” ЕАД. Поради това, съдът не може да направи извод, че ищецът е титуляр на процесното  вземане  спрямо  ответника.

По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане за  следните суми: сумата 967.62 лева - главница по сключен договор за паричен заем № 3253217 от 20.06.2018 г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 до изплащане на вземането, сумата 177.52 лева - договорна лихва за периода  от 20.07.2018 г. до 21.06.2019 г. и сумата 101.89 лева – обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 03.02.2020 г., за които  в производството по ч. гр. д. № 102/2020 година по описа на РС-Севлиево е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, са неоснователни и  недоказани, поради  което следва  да  бъдат  отхвърлени изцяло.

          Воден  от  горното, съдът

                                 Р      Е      Ш     И:

     ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове иск по чл.422,ал.1 от ГПК  от „АГЕНЦИЯ  ЗА  СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  Димитър  Бориславов Бончев, с пълномощник: юрисконсулт М.С. против Г.  К.  Н., ЕГН**********, с  адрес: ***, с особен  представител: адвокат Н.Д. ***, с които  се  иска признаване за установено, че  Г.  К.  Н.  дължи на „АГЕНЦИЯ  ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, следните суми: сумата 967.62лв./деветстотин шестдесет  и седем  лева и шестдесет и две ст./ - главница по сключен договор за паричен заем № 3253217 от 20.06.2018 г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 до изплащане на вземането, сумата 177.52лв./сто  седемдесет и седем лева и петдесет и две ст./ - договорна лихва за периода  от 20.07.2018 г. до 21.06.2019 г. и сумата 101.89лв./сто и един лева и осемдесет и девет ст./ – обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 03.02.2020г., за които е издадена заповед  за изпълнение по чл.410 от ГПК с №48/04.02.2020г. в производството по ч. гр. д. №102/2020г. по описа на РС-Севлиево, като неоснователни и  недоказани,

        Решението  подлежи  на  въззивно  обжалване  пред Габровски окръжен съд  в  двуседмичен срок  от  връчването  му  на  страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: