Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр. Пловдив, 23 януари, 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V-ти състав в открито съдебно заседание на двадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В.К., като разгледа докладваното административно дело № 1282 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят - „***” ЕООД, с ЕИК ******, със съдебен адрес *** , чрез адв. Г. обжалва заповед № 1151 от 12.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството е наредено : 1 . Забранено производството , износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на следните стоки представляващи сериозен риск и опасност за здравето на потребителите и които са в несъответствие с БДС стандарт и 2. Производителите и дистрибуторите да организират незабавното и ефективно изтегляне от пазара и изземването от потребителите на бебешки легла марка „DIZAIN BABY”, модели „Тони“ , „Лейди“ , „Ния“ и „Симба” с производител „***” ЕООД . В мотивите на оспорената заповед се конкретизира, че всяко отделно легло-модел е било изпитано с отделни протоколи от 08,07,2016г. и от 19,08,2016г. , като за всеки модел поотделно в протоколите е било посочено на какви показатели от БДС стандартите не отговарят.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е нищожна, поради непосочване адресатите на акта , както и незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и на процесуалните норми. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски, за които е представен списък в последното съдебно заседание. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната / л.556/ писмена защита.
Ответникът- председател на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, оспорва / л.3/ жалбата и претендира разноски.
Съдът намира,
че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспорената
заповед, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
нея, в законоустановения срок от узнаване за изготвянето й , поради което
съдът приема че жалбата е допустима, а
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
Съдът установи , че в ПАС в момента има образувани множество дела от настоящия жалбоподател , срещу множество разпореждания / задължителни предписания на регионален директор на РД – Пловдив при КЗП, обективирани в отделни писма, както и срещу 5 заповеди от 12,12,2016г. с които е разпоредено спиране на производството и изтеглянето от пазара на различни модели детски легла.
С настоящата заповед в първият й диспозитив , както се каза по горе се „Забранява производството , износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоки представляващи сериозен риск и опасност за здравето на потребителите и които са в несъответствие с БДС стандарт, т.е. на бебешки и детски легла „ DIZAIN BABY”, модели „Тони“ , „Лейди“ , „Ния“ и „Симба” с производител „***” ЕООД .
С настоящата заповед във вторият й диспозитив се нарежда „Производителите и дистрибуторите да организират незабавното и ефективно изтегляне от пазара и изземването от потребителите на бебешки и детски легла марка „DIZAIN BABY”, модели „Тони“ , „Лейди“ , „Ния“ и „Симба” .
Съдът установи, че настоящата заповед е обща такава и с нея се забранява производството и пускането на пазара на посочените по-горе четири вида легла , както и се нарежда изтеглянето им от пазара от жалбоподателя .
Същевременно съдът установи, че:
1. По ад № 358/2017г. на четвърти състав се жали з-д № 1143/12,12,2016г. с която е разпоредено изтеглянето от пазара на бебешко легло модел „Тони-люлка“. С решение от 18,10,2017г. жалбата е отхвърлена , като по КЖ е образувано и насрочено във ВАС за 23,11,2018г. с.з. по ад № 14069/2017г.
2. По ад № 359/2017г. на трети състав се жали з-д № 1147/12,12,2016г. с която е разпоредено изтеглянето от пазара на бебешко легло модел „Лейди-люлка“. Делото е обявено за решаване през месец ноември 2017г.
3. По ад № 360/2017г. на шести състав се жали з-д № 1149/12,12,2016г. с която е разпоредено изтеглянето от пазара на детско легло модел „Ния“. С решение от 12,12,2017г. заповедта е отменена , а в момента решението е обжалвано по касационен ред.
4. По ад № 361/2017г. на 18-ти състав се жали з-д № 1150/12,12,2016г. с която е разпоредено изтеглянето от пазара на детско легло модел „Симба“. С решение от 26,10,2017г. жалбата е отхвърлена , а в момента делото е висящо пред ВАС по касационна жалба.
Настоящият докладчик се е произнесъл и по ад № 2843/2017г. като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството , като е приел че е налице жалба на “***” ЕООД с ЕИК ****** срещу Разпореждане / Задължително предписание на регионален директор на РД – Пловдив при КЗП, обективирано в писмо изх.№ П-01-382/07.11.2016 г. С Определение № 11967 от 10.10.2017 г. по адм. д. № 10024/2017 на Върховния административен съд, горното определение по същество е оставено в сила , а отменено в частта за присъдените разноски.
Предвид направения по-горе анализ на образуваните , висящи и приключили съдебни производства на “***” ЕООД пред настоящия административен съд , следва да се приеме за установено че както се каза по горе настоящата заповед е с два диспозитива и във вторият си диспозитив, разпореждащ изтеглянето от пазара на две бебешки и две детски легла са образувани четири дела - ад с №№ 358, 359, 360 и 361 от 2017г. , образувани по обжалването на заповеди с №№ 1143, 1147, 1149 и 1150 от 12,12,2016г. и по втория диспозитив на заповедта настоящият докладчик не следва да се произнася, на осн. чл. 159 , т. 7 от АПК, тъй като са налице образувани и приключили съдебни производства , между същите страни , с еднакъв предмет, на същото правно основание .
Съдебното производство следва да продължи само по проверка нищожността и
законосъобразността на з-д № 1151 от 12,12,2016г. в част № 1 , в която се „Забранява производството , износа,
възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоки представляващи
сериозен риск и опасност за здравето на
потребителите и които са в несъответствие с БДС стандарт, т.е. на бебешки и
детски легла „ DIZAIN BABY”, модели
„Тони“ , „Лейди“ , „Ния“ и „Симба” с
производител „***” ЕООД .
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства , приема за установено от фактическа страна на следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на писмо от потребител и проверка, извършена на 27.06.2016 г. от длъжностни лица на Регионална дирекция Пловдив на КЗП по нареждане на главния директор на Главна дирекция „***” в магазин на дружеството в град Хасково, за което е съставен / л. 45/ констативен протокол № 2016 К-0216358 от 27.06.2016 г. При проверката е установено, че в магазина се предлагат за продажба детски легла марка „DIZAIN BABY”, модели „Тони“ , „ Деси Макси“ , „Симба”, „Лейди“, „Клео“, „Ния“ и „ Емили“ изработени от ПДЧ и МДФ с производител жалбоподателя „***” ЕООД
На проверяващите не са били представени документи, удостоверяващи съответствието на леглата с нормативно установените изисквания за безопасност на детските легла съгласно БДС EN 716-1:2008+А1, БДС EN 716-2:2008+А1, БДС EN716-1:2008+А2013, EN716-2:2008+А+2013. В констативния протокол е отбелязано, че изложените за продажба легла са мостри от всичките седем модела, проверени от органите на КЗП, и са по 1 брой, същите са запечатани като проба № 1 за изпитване за безопасност, описани в протоколи за вземане на проби.
С протоколи за вземане на проби /л. 49-59/ са били номерирани и предадени за изпитване 10 броя легла , различни модели и размери.
С писмо / л. 130/ на Изпитателен център „***” е възложено от КЗП, изпитание на легло - модел „Симба”, като видно от протокол от 19.08.2016 г. с № 5274459210675 леглото не е издържало / л. 155/ изпитанията. Приложени са и други протоколи / л.139, 144, 156, 159, 162 и 165/ / за изпитване и на другите модели детски и бебешки легла.
Въз основа на горните протоколи от главен директор „***“ е издадена докладна записка с която се иска временно спиране доставянето на пазара на 11 вида легла на жалбоподателя, а впоследствие и председателят на КЗП е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство от ответника са представени двата стандарта БДС EN716-1:2008+А1 и БДС EN716-2:2008+А1, чиито изисквания са посочени като нарушени от „***” ЕООД при производството на процесните легла.
Процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е представил писмени доказателства под опис / л. 195-290/ в първото по делото съдебно заседание , които в по-голямата си част са неотносими към предмета на спора, защото, видно и от собствената разпечатка, направена от адв. Г. от сайта на Изпълнителна агенция „Българската служба за акредитация”, търговското дружество „***притежава валиден сертификат като лаборатория за изпитване и калибриране от 24.02.2003 г., чиято валидност е продължена за периода от 31.05.2016 г. до 31.05.2020 г. Т.е., към датата на извършване на тестовете на легла „***има сертификат за извършване на изпитване.
Обстоятелството, че с писмото си от 20.03.2017 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция“***“ е уведомил управителя на „***” ЕООД, че няма акредитирана лаборатория за изпитване на детски легла, не се отразява по никакъв начин на валидността на притежавания от „***сертификат. От друга страна, дали „***е сертифицирана лаборатория е въпрос, който стои извън предмета на спора.
Представеният
акт № К-039718 от 29.11.2016 г., макар издаден преди датата на издаване на
оспорената заповед, съставлява по своята правна същност акт за установяване на
административно нарушение по реда на ЗАНН и в този смисъл няма връзка с
настоящия спор, чийто предмет е
законосъобразността на индивидуален административен акт – заповед за изтегляне
от пазара на стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите.
Видно от представеното извлечение от протокол № 28 от заседание на КЗП, проведено на 11.11.2016 г., т.33.8, комисията е взела решение на „***” ЕООД да бъдат издадени заповеди за организиране на незабавно и ефективно изтегляне от пазара на бебешко легло „Тони – люлка”, бебешко легло „Лейди – люлка”, детско легло „Ния” и детско легло „Симба”, като стоки, опасни за здравето и безопасността на потребителите. Т.е., посоченото в оспорената заповед като фактическо основание нейното издаване решение на КЗП е правен акт, който действително съществува в правния мир.
От представените в хода на съдебното производство протоколи за изпитване относим към предмета на настоящото дело е протокол № 5274459210675 от 19.08.2016г. на бебешко легло „Симба”. Видно от протокола за изпитване, пробата е взета и предоставена от възложителя „***” ЕООД, поради което неоснователни и недоказани са всички възражения на пълномощника на дружеството-жалбоподател в тази насока. Дори и това да не са запечатаните при проверката от 27.06.2016г. легла, който факт категорично не е доказан, дружеството-жалбоподател очевидно е било в по-изгодната ситуация да предостави по свое усмотрение легла за изпитване, които обаче не са издържали тестовете. Видно от допълнително представените уведомителни писма дружеството е предприело действия по уведомяване на своите контрагенти относно несъответствието на произвежданите бебешки и детски легла с изискванията на БДС и за изтеглянето им от търговската мрежа, за което са имали предписание, дадено с протокола от 27.06.2016 г.
В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза с в.л. М.Б. , чието заключение е прието по делото /л. 371/ .
При приемането на заключението адв. Г. е оспорила заявките към досиетата на всички легла, изпратени с писмо от ответната страна на л.300-358, тъй като същите нямат подпис на заявител, съдържанието и попълването им е извършено от самата лаборатория, поради което реално не отговарят на направените заявки от „***”. В тая връзка е поискала съдът да задължи “***” да отговори „ на база на направените плащанията по фактури от “***” колко броя легла е изпитала на база на извършените от “***” плащания и колко от тях са били с пломба на КЗП, тъй като документите едностранно са попълнени от тях и това няма как да се установи“.
След оглед на четирите вида легла в магазина на дружеството в град Хасково вещото лице посочва / л. 373/, че те са му били показани от продавача-консултант, намирали се на втория етаж на магазина, описани в протокол за вземане на проба от 27,06,2016г. и във всичките чекмеджета на леглата имало схеми за монтаж за сглобяване на леглата.
Съдът, въпреки че намира заключението на вещото лице за компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, не го кредитира, с оглед становището на / л. 15-горе/ процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че „Леглата , чиито протоколи от изпитване са станали фактическо основание за издаване на оспорената заповед са различни от леглата описани и взети , като проби в деня на проверката“ . По горе в жалбата се казва пък, че процесните четири легла са произведени в количество от само по един брой…“ Т.е., след като не може по категоричен начин да се установи, че вещото лице и лабораторията са извършили оглед и тестване на едно и също легло, не могат да бъдат съпоставяни техните констатации. Въпреки това следва да бъде отбелязано, че заключението не оборва констатациите на контролните органи, извършили проверката на 27.06.2016 г., или констатациите от изпитванията, направени от „***” ООД, а тъкмо напротив – потвърждава основната констатация на органите на КЗП, дала повод за издаване на оспорената заповед.
„***” е представила / л. 300-358/ заявки и протоколи за изпитване на 8 вида легла.
Жалбоподателят е оспорил заявките към досиетата на всички легла, тъй като същите нямат подпис на заявител, съдържанието и попълването им е извършено от самата лаборатория, поради което реално не отговарят на направените заявки от „***”. В тая връзка адв. Г. е поискала съдът да задължи “***” да даде отговор на въпроса: на база на направените плащанията по фактури от “***” колко броя легла е изпитала на база на извършените от “***” плащания и колко от тях са били с пломба на КЗП, тъй като документите едностранно са попълнени от тях и това няма как да се установи.
С писмо / л. 462/ инж.Петров - управител на ИЦ “***”, уведомява съда, че за 2016 г. в центъра са проведени изпитания на 9 броя детски легла по заявки на „***” ООД, включително и за един брой детско легло, запечатано от КЗП Регионална дирекция Пловдив както следва: описани са 8 заявки за изпитания от м.7, м.8 и м.10.2016 г., като срещу всяка заявка е описана подробно пробата, фактурата по нея и протокола за изпитване.
Адв. Г. при приемането на горното писмо заявява , че счита, че в същото писмо фактите, които излага управителят на „***” не отговорят на реално събраните доказателства и на реално направените заявки за изпитване, поради което е представила подробни доказателства, а именно: заявки за изпитване от предходно съдебно заседание с подпис и печат, и фактурите, от които се вижда, каква точно услуга е заплащана на „***”.
Представила е и други доказателства, с които допълва схемите за сглобяване на леглата, тъй като за всяко легло има такава.
По направеното от пълномощника на дружеството-жалбоподател оспорване верността на представените от „***” заявки за изпитването на детски легла, тъй като няма подпис и достоверна дата.
Според настоящия съдебен състав тези обстоятелства в случая са без правно значение, доколкото за настоящия спор е от значение единствено обстоятелството, че в лабораторията на „***е извършено изпитване на процесните четири вида / и на още 7 модела/ легла по образци, предоставени от самото дружество-жалбоподател „***” ЕООД, и тези факти са безспорно установени. Действията на служителите на КЗП са спрели до даването на задължителни указания да бъдат извършени изпитвания на всички запечатани при проверката на 27.06.2016 г. проби от детските легла. В този смисъл въпросите дали, кога и какви легла „***” ЕООД е предала на лабораторията на „***за изпитване са стояли извън контрола на служителите на КЗП, съответно от допуснати от представители на самото дружеството-жалбоподател грешки или неправомерно поведение във връзка с предоставените за изпитване легла дружеството не може да черпи благоприятни за себе си последици.
В протокола за изпитване от 19.08.2016г., послужил като основание за издаване на оспорената заповед и представен в хода на съдебното производство, безспорно са установени несъответствия с двата стандарта и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
По безспорен начин е установено, че админ.производство е започнало въз основа на писмо от потребител и проверка, извършена на 27.06.2016 г. от длъжностни лица на Регионална дирекция Пловдив на КЗП по нареждане на главния директор на Главна дирекция „***” в магазин на дружеството в град Хасково, за което е съставен / л. 45/ констативен протокол № 2016 К-0216358 от 27.06.2016 г. , като при проверката е установено, че в магазина се предлагат за продажба детски легла марка „DIZAIN BABY”, модели „Тони“ , „ Деси Макси“ , „Симба”, „Лейди“, „Клео“, „Ния“ и „ Емили“ изработени от ПДЧ и МДФ с производител „***” ЕООД. Установено е че на самата проверка са присъствали представители на дружеството. Едва констатациите от проверката са дали основание за предприемане на по-нататъшни действия – даване на задължителни предписания, чието неизпълнение е довело до издаване на акт по реда на ЗАНН, а резултатите от изпитването на стоките в сертифицирана лаборатория са дали основание за издаване на оспорената заповед. Следователно недоказано и неоснователно е възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Още по-малко тези действия могат да бъдат квалифицирани като съществени нарушения, доколкото в нито един момент дружеството-жалбоподател не е било лишено от възможността да представя доказателства, да иска събиране на доказателства, да дава становища и прави възражения, т.е., в нито един момент от административното производство по издаване на оспорената заповед неговото право на защита не е било ограничено.
Неоснователни са също възраженията за неотносимост или нарушение на материалния закон. Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предоставят на потребителите само безопасни стоки и услуги. Т.е., законът въвежда общо задължение за всички производители на стоки без изключение. Това законодателно разрешение е в унисон с едни от основните политики на Европейския съюз – закрилата на общественото здраве и защитата на потребителите, дефинирани в Глава II, дял ХV, чл.168 и чл.169 от Договора за функциониране на Европейския съюз и приетата в тази връзка Директива 2001/95/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите (директивата), която има за цел да осигури високо ниво на безопасност на продуктите в целия ЕС за потребителски продукти, които не са обхванати от специфичното секторно законодателство на ЕС за хармонизация. Съгласно директивата производителите са длъжни да пускат на пазара само продукти, които са безопасни, като е предвиден надзор на пазара с цел да се гарантира високо равнище на опазване на здравето и безопасността на потребителите.
Нормите на чл.70 и чл.71 ЗЗП дават легалното определение на понятието безопасна стока или услуга, което съответства и на легалното определение на понятието „безопасен продукт“, дадено в чл.2, § 1, б.б от директивата. Съгласно чл.71 ЗЗП стоката или услугата се смятат за безопасни, когато съответстват на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара (съответства на чл.3, § 2, ал.1 от директивата); стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз (съответства на чл.3, § 2, ал.2 от директивата), а при липса на нормативни изисквания и стандарти съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от хармонизираните, българските стандарти, които са разработени на национално ниво, препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките, правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор, актуалното състояние на науката и техниката, нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност (така и чл.3, § 3 от директивата). Т.е., националното и общностното право изискват всеки продукт да е съвместим с употребата си и да отговаря на високо ниво на защита на безопасността и здравето на хората, отчитайки категориите потребители, изложени на риск, при използването на продукта, по-специално деца и стари хора (арг. чл.2, б.б от директивата).
В настоящия случай са установени европейски стандарти по смисъла на чл.2, т.1, б.б от Регламент № 1025/2012г. на Европейския Парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. – EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013, които имат статут на български стандарти по смисъла на чл.46 от Закона за националната стандартизация (ЗНС) и съставляват национални стандарти по смисъла на чл.3, § 3, б.б от директивата. Следователно преценката относно съответствието на процесната стока с общите изисквания за безопасност следва да се извърши по реда на чл.71, ал.3 ЗЗП предвид наличието на български стандарти, въвеждащи европейски, различни от хармонизираните (чл.71, ал.3, т.1 ЗЗП, съответстваща на чл.3, § 3 от директивата).
Съгласно чл.72 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са задължени да предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност, като разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги. В този смисъл неоснователно и некореспондиращо със закона е твърдението на дружеството-жалбоподател, че незаконосъобразно е разпоредено дружеството да изпита запечатаните като мостри легла в изпитателна лаборатория. От нормативно установеното изискване на пазара да се пускат само безопасни стоки произтича доказателствената тежест за производителя или вносителя да установи безопасността, да установи съответствието й с нормативно установените изисквания за безопасност.
Въпреки липсата на акредитиран орган, очевидно КЗП приема заключенията на „***” ООД, което дружество притежава валиден сертификат, както се каза по-горе, макар и детските легла да не са изрично посочени в този сертификат. С оглед некредитирането на заключението на съдебно-техническата експертиза, следва да се приеме, че несъответствията, установени и от „***” ООД, в хода на съдебното производството не бяха оборени. А като се отчита категорията потребители, към която са насочени процесните стоки, повече от очевидно е, че наличието на такива несъответствия обосновава извод за съмнения относно безопасността на стоките, доколкото биха могли да доведат до нараняване и увреждане здравето на децата и то в най-малка възраст.
Неоснователно е твърдението на дружеството-жалбоподател, че оспорената заповед съдържа само правното основание, но не и мотиви. Достатъчно ясно и подробно както в самата заповед, а така също и в другите документи, съдържащи се в административната преписка, може да се извлекат мотивите на председателя на КЗП за нейното издаване – налице е стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите. Неведнъж в своите решения Върховният административен съд, а също и правната теория, приема, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други документи, представляващи част от административната преписка по издаване на акта.
В заключение следва да се посочи, че оспорената заповед е законосъобразна , като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма на мотивирано писмено решение, при спазване на административнопроизводствените правила и на материално-правните норми, в съответствие с целта на закона, за да се защити едно от основните права на потребителите – правото на защита срещу рискове от придобиване на стоки, които могат да застрашат живота или здравето им.
Предвид твърдението че оспорената заповед е нищожна, поради непосочване адресатите на акта , видно от текстовата част на заповедта и от съдържанието на цитираните протоколи за изпитание става достатъчно ясно за адресата на заповедта , поради което съдът приема, че същата не е нищожна.
Предвид изхода на спора на ответника следва да се заплатят претендираните / л.6/ разноски на основание чл.78, ал. от ГПК , във връзка с чл. 37 от ЗПП в размер на 200 (двеста) лева.
Предвид горното и на основание чл. 172 от АПК Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***” ЕООД, ЕИК ****** , със съдебен адрес *** против заповед № 1151 от 12.12.2016 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Комисията за защита на потребителите ю.к. възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: