РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 24.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на десети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6904 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца
„Теленор България“ ЕАД твърди, че на 13.07.2017г. сключил с ответника Д.А.Х.
договор за предоставяне на мобилни услуги номер ********* за мобилен номер
********** със стандартна месечна абонаментна такса от 25,82 лева без ДДС. Ответникът не изпълнил свои парични
задължения по договора в периода август-ноември 2017 година, за които били
издадени три броя фактури на обща стойност 231,38 лева.
По
ч.гр.д. № 4338/2019г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 231,38 лева главница по договор за далекосъобщителни услуги
плюс лихва за забава и разноски. Заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което ищецът инициирал
настоящото производство за установяване на вземането си.
На
ответника е връчен препис от исковата молба, но в законовия срок същия не
депозира отговор.
Предявените
искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за
съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на
парично задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са частично основателни.
Д.А.Х. е сключил с „Теленор България“ ЕАД договор за
предоставяне на мобилни услуги, като е избрал да ползва
посочените от ищеца абонаментни програми (л.10-14). „Теленор България“ ЕАД е
издало фактури за потребените мобилно услуги, като потреблението съответства на
договорения мобилен план. Във фактура № **********/14.09.2017г. е включена и сумата
124,62 лева без ДДС представляваща цена на потребени мобилни услуги в роуминг.
Размерът на сумата за услугите в роуминг с включен ДДС е 149,54 лева. За тази
сума искът е неоснователен, тъй като по делото не се доказа ответникът да е
ползвал мобилни услуги в роуминг. Представената фактура не е достатъчна да
докаже това обстоятелство, тъй като тя не е подписана от получателя на
услугите, не е подписана и от издателя. Вероятно в този вид фактурата е редовна
от счетоводна гледна точка, но за целите на гражданския процес единствено
подписаните документи имат доказателствена стойност. Неподписаните документи не могат да установят
нито авторството на изявленията, нито верността на удостоверителните изявления
съдържащи се в тях
В останалата част вземането съществува, тъй като задълженията за плащане
произтичат пряко от договора и не са свързани с установяване на обстоятелства
извън него. По тези съображения искът следва да бъде уважен до размера 81,84
лева.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Заповедта за изпълнение е за сумата 231,38 лева, като се оказва, че
вземането съществува само до размера 81,84 лева- за това в заповедното
производство от направените разноски в размер на 385 лева следва да се присъдят
136,18 лева съразмерно на съществуващата част от вземането. Същата сума следва
да се присъди на ищеца и за разноски в настоящото производство.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против Д.А.Х., ЕГН ********** с адрес *** в размер на 81,84 лева, по договор за далекосъобщителни услуги номер *********
от 13.07.2017г, за което са били издадени фактури с № **********/ 15.09.2017г,
№ **********/15.10.2017г. и № **********/15.11.2017г. като отхвърля иска за съществуване на вземането над уважения
размер, за което вземане е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4338/2019г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Д.А.Х., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата
136,18 лева разноски по ч.гр.дело №
4338/2019г. на Русенски районен съд, както и сумата 136,18 лева
разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен
съд.
Районен
съдия: /п/