Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Гр. София, 26.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 7565
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от
01.02.2018 г. по гр. дело № 32672/2017 г. на СРС, 88 с - в, е признато за
установено, по отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.Д.К., ЕГН: **********
не дължи на „Т. - София“ ЕАД, ЕИК********, сумата в размер на 4 029, 18
лв., за периода м. 11.2006 г. - м. 04.2017 г., за аб. № 264138, от които сумата от 2 060, 85 лв. главница и
1 968, 33 лв. лихви за забава върху нея, за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж. к. Лагера, ул. „***** ********. Ответникът е осъден за
разноски.
Решението се оспорва изцяло от ответника - „Т.С.” ЕАД с доводи, че е неправилно и необосновано постановено
при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Излагат се доводи
за недопустимост на производството. Поддържа се, че неоснователно СРС е приел,
че ищецът не е потребител на топлоенергия съобразно изискванията на ЗЕ - т. е.
че не е доказано да е собственик или ползвател на имота. СРС е приел, че
правоотношенията се предпоставят от индивидуален писмен договор между страните,
какъвто не е представен. Твърди, че по делото са представени доказателства, от
които се установява, че ищецът е собственик на процесния имот и че партидата за
имота е открита на негово име. Т. е възложила разпределението на топлоенергията
на ФДР, което се установява и от приетата СТЕ, като е представен и протокол на
ЕС за избор на ФДР. Неоснователно е
възражението, че ищецът не е обвързан от договора с фирмата за дялово
разпределение и за нищожност на решението на ОС за сключване на договор с такава фирма. Моли да се отмени
решението и да се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - ищецът
Г.Д.К. оспорва жалбата по
подробни съображения в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и моли да се
остави без уважение. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно
постановено. Неоснователно е твърдението на ответника, че производството е
частично недопустимо поради наличие на друго дело между страните, доколкото сумите,
за които е налице производство между страните на 39 с - в на СРС, са за
различен период от процесния. Съдът е разпределил доказателствената тежест на
страните в процеса и е указал, че ответникът следва да ангажира доказателства
за наличието на облигационно правоотношение с ищеца, в това число, че
последният е собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Такива не са представени
в хода на цялото производство пред СРС. При това съдът правилно е приел, че не
се установява наличието на облигационни правоотношения между страните по
договор за доставка на ТЕ. Неоснователни са твърденията по въззивната жалба, че
по делото е представен договор на ЕС с ФДР. Моли да се остави без уважение
жалбата и решението да се потвърди изцяло. Претендира разноски, съгласно
списък.
По реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия
на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено при изяснена по
делото фактическа обстановка.
По законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по
въззивната жалба. В нея се
поддържа основно съображение, че за да отхвърли исковете неправилно СРС е
приел, че не е доказано в производството ответникът да е потребител на ТЕ за
процесния период.
В тази връзка следва да се
посочи, че по общите правила
за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Доколкото в случая се касае за отрицателен установителен иск ответникът е
този, в чиято тежест е да установи, при
условията на пълно главно доказване, по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, качеството на ответника на
потребител на такава топлоенергия, обема
на реално доставената на ответника топлоенергия за периода, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост и размера на законната лихва.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Според пар. 1,
41 б, б. „а“ (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015
г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува
енергия или природен газ от доставчика.
Като се съобрази
посочената уредба следва, че съгласно ЗЕ, по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува
ТЕ за битови нужди.
С доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, СРС е дал
указания на двете страни относно подлежащи на доказване факти в процеса, като
изрично е указал на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на
облигационно правоотношение с ищеца през процесния период, както и доставянето
на ТЕ в съответния обем. В тази връзка на ответника е издадено съдебно
удостоверение пред Агенцията по вписвания, за установяване кой е собственика на
топлоснабдения имот. Доказателства относно собствеността на имота пред СРС не са
ангажирани. В първото по делото съдебно заседание представителят на ответника
не е поискал събиране на други доказателства относими към предмета на доказване
по делото.
Пред СРС ответникът не е провел пълно и главно
доказване, че ищецът е собственик или вещен ползвател на ТЕ през исковия период,
за имота, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, ул. „***** ********, каквото е изискването на ЗЕ.
При това основателно СРС е приел, че е останало
недоказано наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за процесния имот и в процесния период между ищеца и ответното
дружество.
При липса на първата
основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се
обсъждат по същество количествата и стойността на доставената топлоенергията в
имота през периода.
Недоказването наличието на вземане за главното
задължение в полза на ответника за периода м. 11.2006 г. - м. 04.2017 г., води до неоснователност и на
претендираното акцесорно задължение за лихви за забава за този период.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло
с тези на СРС, оспореното решение е постановено в съответствие с материалния и
процесуален закон и е обосновано, поради което следва да се потвърди. Този
извод се отнася и до присъдените с решението разноски в полза на ответника,
които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски пред СРС.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора -
жалбата ще бъде отхвърлена, право на разноски за тази инстанция има
въззиваемата страна – ищеца. Съдът присъжда в нейна полза разноски за адвокат в
размер на 950 лв., за които има данни да са реално направени в производството.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 01.02.2018 г. по гр.
дело № 32672/2017 г. на СРС, 88 с - в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес ***, да заплати на Г.Д.К., ЕГН: **********, с адрес
за призоваване : гр. София, ж. к. *********чрез адв. П. Х., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. за СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.