РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Пловдив, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков,
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20255000600248 по описа за 2025 година
Производство по чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 186/29.05.2025г., постановено по ЧНД № 906/2025г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив е признато на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16,
ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИАКОРНФС) решение BHRO/924130169876/24 от 05.08.2024г., в сила от
13.11.2024г., на несъдебен орган в А. (Bezirkshauptmannschaft Linz Land),
срещу българския гражданин Н. К. Р. от гр.П., ЕГН **********, за заплащане
на 270 евро с левова равностойност 528,07лв. за това, че на 10.05.2024, в 20:14
часа, в населено място Asten, A1 Str.km 159,801, Fahrtrichtung Wien, с
автомобил с регистрация "", e извършил нарушение „превишаване на
скоростта“ със същото МПС, както следва – при разрешена максимална
скорост 100 км/ч е измерено превишение на скоростта (след изваждане на
допустимата погрешност на измерването) с 62 км/ч.
Против решението е постъпила жалба от пълномощника на засегнатото лице
Н. К. Р. адв.Д. З., с която счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не е доказано авторството на деянието, поради което моли да се отмени
частично като съдът приеме, че Н. К. Р. не е извършил процесното нарушение,
а негов автор е собственикът на моторното превозно средство, а именно Б. С.
1
К.
Според прокурора от Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е
неоснователна.
Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Окръжният съд е бил сезиран с искане за изпълнение на парична санкция по
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, с издаваща държава – А.,
издадено въз основа решение BHRO/924130169876/24 от 05.08.2024г., в сила
от 13.11.2024г., на несъдебен орган в А. (Bezirkshauptmannschaft Linz Land),
срещу българския гражданин Н. К. Р. – роден на 02.01.2004г., с постоянен и
настоящ адрес – гр.П., ул.„К.“ № "", вх.А ет.8, ап.23 с ЕГН: **********,
изразяващо се в заплащане на 270 евро за това, че на 10.05.2024, в 20:14 часа, в
населено място Asten, A1 Str.km 159,801, Fahrtrichtung Wien, с автомобил с
регистрация "", e извършил нарушение „превишаване на скоростта“ със
същото МПС, както следва – при разрешена максимална скорост 100 км/ч е
измерено превишение на скоростта (след изваждане на допустимата
погрешност на измерването) с 62 км/ч.
По делото са представени необходимите и изискуеми по силата на
специалния закон- ЗПИИАКОРНФС- документи и доказателства, въз основа
на които първоинстанционният съд е направил правилната преценка, че са
изпълнени всички предпоставки за признаване и приемане за изпълнение на
въпросното решение за налагане на финансова санкция на лицето Н. К. Р.,
който е български гражданин и има местоживеене и обичайно пребиваване на
територията на Република България /гр.П., ул.„К.“ № "", вх.А ет.8, ап.23/.
Удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС е представено в превод на
български език и съдържа задължителните по силата на Рамковото решение
реквизити. Финансовата санкция е наложена за административно нарушение
по цитираните в удостоверението норми от законодателството на Р А.- за
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, което е такова
и по българското законодателство. Впрочем съдът резонно е отразил, че
съгласно чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС за такова деяние не се изисква
двойна наказуемост.
Не са налице и факултативните основания за отказване да бъде признато
решението за финансови санкции съгласно чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. В
Удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС, съответно по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета е посочено, че финансовата санкция е не по-
малко от 70 евро, а именно – 270 евро. Видно от удостоверението по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета, относно прилагането на принципи
за взаимно признаване на финансови санкции (респ. по чл.4 от
ЗПИИАКОРНФС) - издаващият удостоверението несъдебен орган
потвърждава, че производството е било писмено, както и че засегнатото лице
е било уведомено лично, включително относно правото си и сроковете за
2
обжалване. Видно от отбелязването в графа 3.3 б.з от Удостоверението,
засегнатото лице Н. Р. лично е бил уведомен за решението на австрийските
несъдебни власти за наложената глоба за управляване на автомобил с
превишена скорост на 29.10.2024г. Имал е право да обжалва същото и делото
да се преразгледа по същество и с оглед на нови доказателства, включително
да възрази, че не той е нарушителя и не той е управлявал въпросното МПС.
Решението е влязло в сила на 13.11.2024г. Едва в настоящото производство Р.
и защитата му възразяват по съществото на решението и твърдят, че
нарушението е извършено от Б. С. К. която е собственик на автомобила, без да
оспорват самото нарушение. Във връзка с това възражение, първата
инстанция напълно законосъобразно е отговорила, че настоящото
производство има строго формален характер и че българският съд проверява
налице ли са предпоставките на ЗПИИАКОРНФС за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, а не пререшава и няма такива
правомощия да преразгледа въпросите по съществото на делото- извършено
ли е нарушение, какво е нарушението, кой е нарушителят, какви са
фактическите обстоятелства по деянието, законът който е нарушен и какъв да
е размерът на санкцията. Както се посочи тези въпроси е следвало да бъдат
поставени при упражняване правото на жалба от страна на Р. пред
компетентния за това орган в А. и по реда, указан в самото решение.
Предвид на изложените съображение жалбата се явява неоснователна, а
решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради
което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/29.05.2025г., постановено по ЧНД №
906/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3