РЕШЕНИЕ
№ 1830
Варна, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ |
| Членове: | МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА СТАНИСЛАВА СТОЕВА |
При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ кнахд № 20247050700068 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на “Технокар” ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Г., срещу Решение № 1658/23.11.2023 година, постановено по НАХД № 5282/2022 година по описа на Районен съд-Варна, ІІ състав, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 23-0000725 от 23.08.2022г. издадено от началника на отдел „Контрол“ при РД „АА“ [населено място], с което за нарушение на чл.96, ал.1, т.1 ЗАвП на „Технокар“ ЕООД [населено място], [ЕИК] е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основания по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че АНО не е доказал, че извършеният от наказаното лице превоз е „обществен превоз на товари“, при положение, че за него не е била издадена товарителница, съгласно изискването на ТЗ. Освен това твърди, че превозите извършвани със специализирани товарни автомобили за събиране на отпадъци се регулират от ЗУО, а не от ЗАвП, поради което служителите на АА не са компетентни да осъществяват контрол над тях. Моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови друго, с което да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозиран отговор срещу касационната жалба, оспорва същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство.
Установено е, че през м. юни 2022 г. при извършена комплексна документална проверка на „Технокар“ ЕООД от Б. Г. - гл. инспектор при РД „Автомобилна администрация“ [населено място], било установено, че дружеството притежавало лиценз №10717 от 16.11.2016 г. за обществен превоз на товари на територията на Р България, валиден до 15.11.2026 г., към чийто списък на превозни средства за осъществяване на дейността не фигурирал т. а. „ДАФ ЛФ 55.220, кат. N3, рег.№[рег. номер], собственост на касатора, както и че в пътен лист №581254 от 18.08.2021 г. е отразен осъществен със съответното превозно средство превоз от водач С. С. по маршрут Аксаково - Варна - обход - Варна - Езерово - Варна - Аспарухово - Галата - офис за период от 09.00 ч. до 18.00 ч.
В хода на проверката били приобщени Свидетелство за регистрация №********* от 15.06.2021 г . за т. а. Д. Л. 55.220, рег.№[рег. номер], както и Свидетелство за регистрация №********* от 16.03.2022 г. за специален автомобил Д. Л. 55.220, per. №[рег. номер], а също и декларация рег.№81-00-51460 от 21.06.2022 от управител на „Технокар“ ЕООД, който декларирал, че специализиран автомобил с вариопреса за обслужване на съдове за отпадъци рег.№[рег. номер] е предназначен и се използва за транспортиране на смесени битови отпадъци по предварително утвърден график.
При тези констатации гл. инспектор Б. Г. съставил спрямо дружеството АУАН №320813 от 21.06.2022 г. за това, че на 18.08.2021 г. в качеството на лицензиран за извършване на обществен превоз превозвач допуснал осъществяване на обществен превоз на товари с конкретното МПС, което не било включено в списъка на превозните средства към съответния лиценз. Нарушението било [жк], ал.1, т.1 ЗАвП. При предявяването на акта и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не били направени и депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал процесното НП, с което възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната [жк], ал.1, т.1 ЗАвП и наложил на „Технокар“ ЕООД „имуществена санкция” в размер 3000.00 лв.
За да потвърди атакуваното пред него НП, въззивния съд е приел, че нарушението е доказано и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството. Подробно и мотивирано е отговорил на всички възражения наведени от жалбоподателя по време на въззивното производство. Изложени са логични и законосъобразни мотиви относно решението на съда, защо приема нарушението за доказано. Доводите на въззивния съд се споделят изцяло от настоящия състав и поради тази причина, съдът не намира за необходимо да преповтаря.
Настоящият състав, не споделя възражението на касатора, че единствено наличието на товарителница определя извършвания превоз, като „обществен“.
В допълнителните разпоредби на ЗАвП е дадена легална дефиниция на понятията „обществен превоз“ и „превоз на товари“. Сагласно §1 т. 1 от ДР на ЗАП "Обществен превоз " е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. А съгласно §1 т.3 от ДР на ЗАП "Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
Никъде не е въведено изискване, за да се счита един превоз да обществен да има попълнена товарителница. Вярно е, че в чл.50, ал.1 от ЗАП е посочено, че договора за превоз се доказва с товарителница, но още в алинея втора на същия член е посочено, че действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.
Нещо повече, съдът намира за безспорно между страните, че наказаното лице има качеството на превозвач по смисъла на ЗАП. Това се доказва както от наличието на лиценз за обещствен превоз на товари на територията на Р.България, така и от декларацията попълнена от наказаното лице, в която е посочено, че с процесния товарен автомобил се извършва дейност по събиране и транспортиране на битови отпадъци, съгласно договор сключен между дружеството и Община Аксаково.
Тоест налице са всички изискуеми елементи, за да се приеме, че извършвания превоз е обществен превоз на товари – извършва се с моторно превозно средство/товарен автомобил/, срещу възнаграждне/съгласно представения договор/.
В тази връзка настоящия състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания – необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1658/23.11.2023 година, постановено по НАХД № 5282/2022 година по описа на Районен съд-Варна, ІІ състав.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |