МОТИВИ ПО НОХД №305/2016г. по
описа на Районен съд ==
Районна прокуратура – ==,
е повдигнала обвинение срещу Ц.С.Ц. с ЕГН
**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, българско гражданство,
със средно образование, женен, работи, неосъждан /реабилитиран/. Повдигнатото обвинение е за това, че на 26.03.2016 г.
на пътна отсечка с== – гр. ==, обл. ==
управлявал МПС – л.а. „“, с рег. №, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.5
на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза №142/28.03.2016
г. – престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура ==- прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита
същото за доказано по безспорен и несъмнен начин като пледира за постановяване
на осъдителна присъда и предлага на съда предвид степента на обществена
опасност на деянието да определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода
към минимума, определен от законодателя, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено с 3 годишен изпитателен срок.
Подсъдимият, лично и с пълномощник адв.П.Е. ***, молят съда да признае подсъдимия за невиновен
в повдигнатото обвинение.
Съдът като прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства прие за установени
следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Ц.С.Ц. с ЕГН ********** е роден на *** ***, обл.. Българин е.
Български гражданин е. Със средно образование. Женен. Работи. Не е осъждан
/реабилитиран/.
Подсъдимият Ц.С.Ц. работи като координатор на.
На 26.03.2016г. подсъдимият и неговият приятел св. Т.Й.Л. взели участие
в партиен празник в село, общ.==. В края на дена около 18.00 часа мероприятието
приключило и двамата потеглили поотделно към == – свидетелят със собствения си
л.а. „” тъмно син на цвят , а подсъдимия
с неговия автомобил - лек автомобил „==“,
с рег. № ==.
На същата дата - 26.03.2016г. на пътна отсечка с– гр., обл.
Ц.С.Ц. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „==“, с рег. №, след като по-рано
през деня бил употребил алкохол. В опит
да избегне дупка на пътя, подсъдимият загубил контрол над управлението на
автомобила, в резултат на което моторното превозно средство излязло от пътя,
претърколило се в канавката и след около десет метра спряло преобърнато по
таван. В следствие на удара били деформирани вратите и купето на автомобила. Автомобилът бил
обърнат по таван, а тялото на подсъдимия
са показвало от дясната страна / не на шофьора/ през прозореца частично. На мястото
след няколко минути спрял св. Т.Й.Л.,
който от своя страна потърсил помощ от
св. В.К. / таксиметров шофьор към фирма ЕТ „ ЕМО” – Йото Семков –==/. На помощ
на подсъдимия се притекъл и св. В.П.Т. и други граждани, които в този момент
преминали край пътното платно. Всички
заедно опитали да помогнат на подсъдимия и да го изкарат от лекия автомобил
през дясната врата , тъй като другата била смачкана. Всички свидетели забелязали, че в автомобила се намира единствено и само Ц.. Междувременно
св. К. потърсил помощ на телефон 112, а при изваждането подсъдимия го разпознал
като „Цветан от ==”. Подсъдимият бил в съзнание и адекватен, но имал рана по
главата, която кървяла. Свидетелите го накарали да легне и да изчака
пристигането на Бърза помощ. В резултат на подадения сигнал на място
пристигнала линейка от == с водач св. И.К.
и дежурен лекар св. В.К.Т.. Св. Т. направил превръзка на главата на
подсъдимия, след което последния бил натоварен в линейката и откаран в центъра
за спешна помощ в ==. По време на пътуването подсъдимият разказал, че е пътувал
сам в автомобила, карал бил бързо и не бил възприел дупките по пътя, като в
опита си да ги заобиколи не е могъл да овладее
автомобила и се е преобърнал.
На място във филиала на ЦСМП-== подсъдимият бил
предаден от св. Т. на д-р Д.И.К./ дежурен лекар ординатор в ЦСМП-==, филиал ==/.
По време на прегледа на място във ЦСМП- Червен бяг пристигнал и св. Н.З.З./***/,
който бил посетил местопроизшествието преди това със св. С.В.В.. В звеното за
спешна помощ св.З. запитал подсъдимия дали той е бил водач на преобърнатия
автомобил и Ц. потвърди. Св.З. го уведомил, че следва да бъде изпробван за
алкохол, на което подсъдимият му намигнал и казал, че е пил. Св.З. предоставил дрегер 7510 с фабр.№ 0263 на
подсъдимия, но същия не дал качествена проба и отказал да подпише и получи талона за медицинско изследване с фабр. № 0419421. Отказа бил удостоверен с подписа на д-р Д.К..
На място св.З. съставил на подсъдимия и
акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ ф.№ 449721 от
26.03.2016г. за нарушение на чл. 20, ал.2 и чл. 174, ал.3 и чл.100, ал. 1 т.1 от Закона за движението
по пътищата / ЗДвП/ затова че на 26.03.2016г. около 18,30- часа на път 2031 /
пътна отсечка с.== посока ==/ на 100 метра над жп надлез управлявал собствения
си лек автомобил „ ==” с рег.№ с рег. № ==,
като при несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над
автомобила и се преобръща извън пътното платно от ляво на движението, реализира
пътно транспортно произшествие, отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство дрегер 7510 с фабр.
№ 0263 и издаден талон за медицинско
изследване № 041942, както и водача не носи контролен талон към свидетелството
за управление на МПС и не носи СУМПС. В
акта св.З. посочил, че водачът силно мирише на алкохол и говори несвързано. Подсъдимия отказал да
подпише и да получи и издадения АУАН, което било удостоверено с подписа на св. С.В.В..
След отказа на подсъдимия да бъде изследван за алкохол, д-р К. извършила
преглед на Ц.. Свидетелката попитала подсъдимия дали е употребявал алкохол и
последния посочи, че е пил вино без да уточнява какво количество. Др. К. поставила инжекция на подсъдимия против
тетенус и съставила протокол за медицинско изследване
за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 26.03.2016г. / л. 9 от досъдебното
производство/, в което отбелязала следните обстоятелства” „ вид на алкохолната
напитка – вино”; „съзнание – ясно”; „поведение – адекватен”; „ уставен словесен
контакт”. Протоколът бил подписан от освидетелствания и д-р К., след което
последната взела кръвна проба от Ц. в 19,21 часа / журнал на л.65 от съдебното
производство/ за изследване, която последния доброволно предоставил. Кръвната
проба била взета при спазване на изискванията на Наредба №30/2001г. Кръвната
проба била съхранена в хладилник във ФСМП-== до транспортирането й в гр.==.
Ключ за пробата имал само дежурния лекар по смени и се предават по рапорт за
дежурствата. На 27.03.2016г. пробата от подсъдимия била занесена на ръка от д-р
Диана Димова с линейка, която е транспортирала и пациент до СПО –== с
шофьор Андон Маринов курс 7282 / писмо изх.№ 13/17.10.2016г. по описа на
ФСМП-== – л. 59 от НОХД №305/16г. по описа на ЧРС. Поради оплакване на
подсъдимия по време на прегледа в ЦСМП-==, последният бил насочен към хирург в ==.
По случая било образувано на 19.04.2016г. досъдебно производство №131/2016г.
по описа на Районна прокуратура – гр. == / ЗМ № 173/2016г. по описа на РУ на
МВР-==/.
С постановление от 12.08.2016г. Ц.С.Ц. бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б ал.1 НК.
С обвинителен акт
вх.№ 4419/14.09.2016г. е инициирано настоящето НОХД № 305/16г. по описа на РС-==.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва
по несъмнен и категоричен начин от събраните
доказателства, приложени по досъдебно производство №305/2016г. по описа на Районна прокуратура – гр. ==, посредством приложените писмени доказателства – акт за
установяване на административно нарушение ф.№ 449721 от 26.03.2016г., протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество
от 26.03.2016г.; талон за медицинско изследване № 041942; извлечение от
журнал за взети кръвни проби в периода 19.01.2016г. до 17.05.2016г.; рапорт за
нощно дежурство; писмо изх.№
13/17.10.2016г. по описа на ФСМП-== ; справка за съдимост и др. писмени доказателства по делото.
В подкрепа на обвинението са и гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели – == В.К., В.К.Т., Д.И.К., Н.З.З.,
С.В.В., В.П.Т. и И.К.И.. Показанията
на тези свидетели кореспондират както помежду си относно
местоположението на автомобила, мястото / от дясно, но не на шофьора/ , от
където е изваден подсъдимия за да му бъде оказана първа помощ, състоянието на
МПС-то след ПТП-то, поведението на подсъдимия / боляло го е, имал е кръв по
главата, легнал е чакал линейката/, както и относно обстоятелството, че същия е
бил сам в автомобила. Показанията на тези свидетели съответстват и на писмените
доказателства по делото - акт за установяване на административно
нарушение ф.№ 449721 от
26.03.2016г., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество от 26.03.2016г.;
талон за медицинско изследване № 041942; извлечение от журнал за взети кръвни
проби в периода 19.01.2016г. до 17.05.2016г.; рапорт за нощно дежурство; писмо изх.№ 13/17.10.2016г. по описа на
ФСМП-==, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие като обективни и
безпристрастни и съответстващи на обективната действителност по делото. От
показанията на д-р В.К.Т. и тези на св. И.К.И. дадени
в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК , по време на разговора между дежурния лекар и подсъдимия, последният дал
обяснение по какъв начин е реализирано пътно транспортното произшествие. От
показанията на тези двама свидетели, както и от показанията на св. Д.И.К., пред която подсъдимия признал,
че е употребил вино по-рано, се
установява механизма на изпълнителното деяние на извършеното престъпление по
чл.343б, ал.1 НК.
По делото са
налични и показания на св. Т.Й.Л., в които свидетеля посочва, че при
разминаване с автомобила, собственост на Ц., свидетелят категорично е видял друго лице да управлява МПС-то / висок,
тъмен/. Съдът не кредитира показанията на свидетеля с доверие както поради наличието на
приятелски отношения с подсъдимия, така и поради противоречието с останалите
гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на д-р В.К.Т., на св. И.К.И. и
св. Д.И.К.. Пред св.И. изрично подсъдимия е признал, че е
управлявал лично лекия си автомобил и причината за катастрофата е опит да заобиколи дупки по пътното платно, но поради несъобразена
скорост не е могъл да овладее МПС-то. Показанията на св. Т.Л. не кореспондират
и с писмените доказателства по делото / протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество от 26.03.2016г./, както и не
съответства и на всички останали гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на останалите свидетели, които са участвали в изваждането на подсъдимия от
лекия автомобил. Всички свидетели са единодушни, че в автомобила се е намирал
единствено и само подсъдимия, а не и друго лице. Ето защо съдът не приема за
обективни и достоверни показанията на св.Л., а предвид приятелската връзка с Ц.
приема същите и за пристрастни.
В подкрепа на обвинението са и показанията на
св. Б.П.К. /медицинска сестра във ФСМП-==/ и А.Б.Ц./ / химик в специализираната химическа
лаборатория към ЦСМП –==/. От показанията на двете свидетелки се установява, че
в процедурата по вземане на кръвна проба от подсъдимия са спазени изискванията на Наредба № 30 от
27.06.2001г. за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни
средства. Видно от показанията на св. Ц. кръвта
е взета след дезинфекция с воден разтвор ,а не и с разтвори съдържащи
летливи вещества. Пробите били поставени в шишенца, предварително измити с вода
и изсушени и са напълнени догоре без да се оставя въздух. Предварително по
данни на свидетелката доктор от ФСМП == поставил в тях натриев флуорид суха субстанция. Пробите били затворени, облепени с
лейкопласт и парафинирани, след което били надписани
и т.н. в съответствие с изискванията на
чл. 11 до чл.13 от наредбата. Пробите били съхранявани в хладилник т.е. в съответствие с изискването на чл.14 от
същия акт.
Спорен по делото се
явява въпросът дали иззетата кръвна проба е била съхранявана и транспортирана
съгласно изискванията на Наредба № 30 от 2001г.
От представените в
настоящата инстанция доказателства се установява че горното е било спазено.
Кръвната проба на водача е била взета във ФСМП-== и впоследствие транспортирана за
изследване в ЦСМП - == на 28.03.2016г., като в протокола е било отразено че е
била “донесена на ръка” и опаковката й отговаряла на изискванията на Наредба №
30/01г.
Указването
в Наредба № 30/2001г. на срок от 72 часа за изпращане на пробата за химическо
изследване след вземането й, действително има по-скоро организационен характер,
доколкото Наредбата въвежда такова изискване /чл. 15, ал.1 изр.2 “Пробите се
изпращат не по-късно от 72 часа след вземането им в хладилни чанти с транспорт
на лечебните заведения по чл. 7”/. Доколкото обаче Наредбата предвижда
съхранение на пробите в рамките на три месеца /чл.19/ и възможност за последващо легитимно изследване в рамките на този срок /чл.
20, ал.3/, то въпроса за изпращането в този срок е без конкретно значение за
предмета на делото.
Видно
от представеното в настоящата инстанция удостоверение е било спазено и задължението за съхранение на процесната проба и нейното транспортиране в хладилна чанта,
предвид наличните във ФСМП-== условия за
горното, а именно: съхранение при хладилни условия до +4 градуса и
транспортиране в термос поддържащ температура до +4 градуса. В тази връзка
следва да се отрази, че ако кръвната проба не е била годна за изследване,
горното неминуемо би било отразено в протокола от химическото изследване. В
тази насока са и показанията на св. Ц.,
която е категорична, че пробите са отговаряли на изискванията и това обстоятелство е инкорпорирано в протокол № 142/28.03.2016г. От показанията на свидетелката се установява
още, че принципът бил кръвните проби да бъдат транспортирани в хладилна чанта
или термос, който изпълнява същата функция. Съдът кредитира изцяло с доверие
показанията на двете свидетелки, както поради липсата на роднинска или друга
връзка с подсъдния, която да повлияе на
показанията им, така и поради съответствието с писмените доказателства по
делото / протокол № 142/28.03.2016г./. Съдържанието на последния документ като
писмен официален документ не бе опроверган
по никакъв начин в хода на съдебната фаза на процеса, поради което съдът
възприема фактите и обстоятелствата в него изцяло.
Видно от протокола за
химическа експертиза №142/28.03.2016г., от която се установява, че пробите кръв
от Ц.С.Ц. са донесени на ръка на
28.03.2016г. , а при изследването им на
29.03.2016г. е установено от д-р Ц.
наличие на 1,5 промила етилов алкохол /присъствие на летливи редуциращи
вещества, изразени като етилов алкохол/. От тук в процеса е налично пряко
доказателство в подкрепа на обвинителната теза относно елементите от обективна страна на престъплението по
чл.343б, ал.1 НК, а именно управление на МПС след употреба на алкохол.
Неоснователно е
възражението на защитника на подсъдимия за нарушена процедура по Наредба №
30/2001г. Действително в хода на
събиране на доказателствата пред първа инстанция, което се подкрепя от
материалите от досъдебното производство,
служителите на МВР са пристигнали на мястото на пътно транспортното
произшествие след като подсъдимия е бил вече транспортиран от там с линейка и
едва в медицинското заведение е направен опит да бъде взета кръвна проба.
Съгласно чл. 5 от Наредба
№ 30/2001г. при невъзможност за
извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в
пътно транспортното произшествие се вземат проби от лекар или медицински
специалист в лечебното заведение, в
което са транспортирани за помощ или настанени за лечение. В тези случаи
длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за
медицинско изследване.
Същевременно съгласно чл.2 от този подзаконов
нормативен акт „когато от водача е взета
некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство,
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно
изследване. Съгласно чл.2 ал.2 „ с лабораторно изследване се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водача откаже или
физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо
средство. Именно в последната хипотеза попада конкретния случай. От показанията
на св. З., подкрепени от гласните доказателства в показанията на св. К. и
писменото доказателство / талон за медицинско изследване/ обуславят извод, че
подсъдимият с поведението си е отказал да бъде тестван с техническо средство.
В конкретния случай св.Н.З.
е изпълнил правомощията си по чл. 6 вр. чл.3 вр. чл.2, ал.2 от наредбата, вместо да спази изискването на чл.5 от този
нормативен акт. Направеното в повече обаче / издадения талон за медицинско
изследване/ не представлява съществено
процесуално нарушение, което да дискредитира цялата процедура и най-вече
протокол за химическа експертиза №142/28.03.2016г.
Ето защо съдът приема за
неоснователно възражението на защитника на Ц. за допуснати нарушение в изпълнение на процедурата по Наредба №
30/2001г. Безспорно бе установено в хода
на съдебното следствие, че не е имало възможност за проверка с техническо
средство за употреба на алкохол на място на участниците / в случая само един
–подсъдимия/ в пътно транспортното произшествие, поради което вземането на
проба от лека в лечебното заведение е било правилно и законосъобразно.
Гореизложеното
обуславя извод, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.
От субективна страна, престъплението е осъществено при форма на вина –
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че управлява
МПС след употреба на алкохол / по негови
данни –вино/, но въпреки това обстоятелство е целял търсения резултат.
Причините за извършване на
деянието са неспазване на установения в страната правов ред и грубо незачитане
на правилата и разпоредбите в Закона за движение по пътищата.
Предвид възприетата от
съда фактическа обстановка описана в обвинителния акт и изцяло потвърдена от писмените
доказателства по делото и свидетелските показания, съдът прие, че Ц.С.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
343б, ал.1 НК като на 26.03.2016 г.
на пътна отсечка с== – гр. ==, обл. ==
управлявал МПС – л.а. „==“, с рег. № ==, с концентрация на алкохол в кръвта си
1.5 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза
№142/28.03.2016 г. – престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.
Предвиденото по закон наказание за този вид престъпление към датата на
осъществяване на деянието е „Лишаване от свобода” от една до три години и
„Глоба” от 200 до 1000 лв.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия, съдът установи, че подсъдимият
не е бил осъждан за престъпление от общ характер, което дерогира обстоятелството висока обществено опасност на дееца.
Същевременно деянието е единичен случай, в който негативните последици са настъпили
най-вече за подсъдимия. Не е налице целенасочено и типово поведение от страна
на Ц., за разлика от интензитета
на този вид престъпления през последните години в страната обуславящи
обществена непримиримост, която изисква предприемане на по-строги мерки за осъществяване на генералната превенция на
нормата на чл.343б, ал.1 НК. Ето защо съдът намери, че в случая следва
да определи наказанието при хипотезата на чл. 54 НК в минимален размер , а
именно „Лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година, както и наказание Глоба в размер на 500 /петстотин/
лева, като на основание чл.66 ал. 1 от НК отложи изпълнението на наказанието
Лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
Съдът намери, че с определянето
на наказанията от тези видове и в тези размери, ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по
този начин от една страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши
други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно и върху другите членове на обществото.
С оглед изхода на делото на основание чл. 301 ал. 1, т. 12, вр. с чл.189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия Ц.С.Ц. с
ЕГН ********** да заплати
сумата от 15.96 лв. по сметка на РС == разноски за свидетел.
При горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
08.02.2017г.
Гр.==
Председател :