Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 03.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осми май, две хиляди и деветадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1601 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Р.Б.С..
В исковата молба се сочи,
че на 26.07.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника
бил сключен Договор за паричен заем с № 1884577 за сумата от
3800 лева, при Общи условия към него. Сумата следвало да се
погасява чрез вноски, включващи главницата
по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран
за срока на Договора и посочен в него. Така общата стойност на плащанията била договорена в размер на 6105,40 лв. и
договорната лихва 2305,40 лв., и
следвало да бъде възстановена в срок
до 7.02.2014 г. на 28 равни седмични погасителни вноски, в размер на
218,05 лева всяка.
Поради забава на плащането с повече от 30
календарни дни била начислена такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на тел. обаждания, лични посещения и
др.) в размер на 45,00 лв.
На основание Закона за
потребителския кредит била начислена лихва за забава в размер
на действащата законна лихва за периода от 14.12.2013 г. до датата на подаване
на заявлението в съда в размер на 694,72 лева - лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът погасил
до момента сума в размер на 4401,80 лв., от които: такса разходи: 45,00
лв., договорна лихва: 2052,63 лв., главница: 2304,17 лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно 7.02.2014 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.06.2015 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което
вземането по Договор за паричен заем № 1884577/26.07.2013
г. било прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Продавачът преупълномощил купувача, да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за извършената цесия, съгласно заверено пълномощно,
но съобщението не достигнало до него, заради което към настоящата искова
молба е представено такова с искане да бъде връчено ведно с исковата молба и приложенията към нея.
С оглед изложеното се сочи, че за процесните
вземания била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът
не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
а заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от
своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Към настоящия момент били
дължими суми за дължима главница 1495,83 лв., договорна лихва
252,77 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и
лихва за забава в размер на 694,72 лв. или обща сума в размер на 2443.32 лв.
Ето защо се поддържа искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 1495,83
лв., представляващи главница по Договор за паричен заем № 1884577/26.07.2013
г.; 252,77 лв., представляващи
договорна лихва: за периода от 13.12.2013 г. до 7.02.2014 г. (падеж
на последна погасителна вноска); 694,72
лв.,
представляващи лихва за забава: за периода от 14.12.2013 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от
датата на постъпване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
за
които суми по ч.гр. д. № 434/2018 г. на ГПК, била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Моли за присъждане на направените деловодни
разноски, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева (триста лева)
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника:
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото си
на отговор чрез назначания й особен представител. Сочи, че исковата пратанция е
допустима, но неоснователна, т.к. цесията не била продолиа действие спрямо
ищеца, а и правото на иск било погасено по давност.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва
от ответника чрез особения му представител.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия като доказателство по делото и неоспорен договор за паричен заем с № 1884577/26.07.2013 г. – на л. 5, „Изи
Асет Мениджмънт“ АД предоставило на ответника сума в размер на 3800 лв., която следвало да се
погасява на 28 седмични погасителни вноски от 218,05 лв. Била договорена и
лихва при фиксиран годишен лихвен процент 111,43 %, като общата стойност на
задълженията била 6105,40 лв. и ГПР 537,22. След договорена отстъпка общият
размер на всички плащания бил 6075,40 лв. и ГПР 516,93 %
Не се спори, че сумата по договора
не е възстановена изцяло в срок, като били заплатени 4401,80 лв.
Видно от приложения и неоспорен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 год. сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ищеца, както и подписано на
01.06.2015 г. Приложение 1 към него, вземането по договор за паричен заем с № 1884577/26.07.2013 г., било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Цесията била потвърдени на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от
приложените по делото към делото писмени доказателства – на л.14-15 от делото.
Съгласно § 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били
неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора,
съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С
пълномощно от 04.08.2014 г., „Агенция за събиране на вземания“
ООД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 16.11.2010 год.
С уведомление от 10.06.2015 г. било изпратено по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД уведомление за извършените
продажби на вземането от страна на ищеца, но пратката се е върнала като
невръчена.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 434/2018 г.
на КРС, в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 213/2018 година, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, според което общият размер на задължението е 2388,35 лв., а лихвата
за забава, начислена за периода 14.12.2013 г. – 28.02.2018 г., е 639,74 лв.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
допустимостта: Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 434/2018
г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в
срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането към момента на
подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със
сила на присъдено нещо, тъй като възражението препятства влизането й в сила.
При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на нястоящия ищец, против която е било депозирано
възражение в срок.
Не е спорно и че между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника е бил сключен договор за паричен заем с № 1884577/26.07.2013 г., въз основа на който са му били предоставени сумите,
предмет на договора.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор,
като заемателят е погасил сума в размер на 4356,80 лв.
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за извършената цесия било изпратено уведомление до
ответника, за което няма доказателства да е получено. Поради това се поддържа
възражение, че цесията не е породила действие спрямо ответника.
В този аспект следва да се посочи,
че по правило с
договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето
лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието
си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който
факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово
ограничение съобщаването на цесията да е извърши от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за
валидно и поражда правно действие. Но съобщение, връчено на особен
представител не може да породи подобно правно действие. В случая длъжникът
(ответник в настоящото производство) не е бил открит на посочения в исковата
молба адрес и доколкото са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК
му е назначен особен представител. Особеният представител обаче има ограничен
кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни
изявления, къквото е съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на
чл. 34, ал.3 от ГПК, която изисква за действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от
съмнение е, че договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и
получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право, като
също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде
получено. Съгласно чл.
29, ал.5 от ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква
изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е., за да бъде съобщена цесията на особен представител са
необходими две неща - изрично съгласие на особения представител да приеме това
съобщаване (което ще е с оглед
възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника
извършената цесия) и одобрение на съда. В случая нито един от тези два
елемента не е налице. Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към
процесуалното представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Следователно не може да се приеме, че длъжникът
е бил уведомен валидно от цедента за прехвърлянето на вземанията на нов
кредитор, поради което правата на същия да търси вземанията си от ответника не
са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника, спрямо който цесията има
действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от
предишния кредитор – така и Определение №567/18.09.2018
по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о. Изложеното е достатъчно основание да се приеме, че
исковата претенция е неоснователна, без съдът да се спира и разглежда по
същество останалите наведени от особения
представител доводи.
Дори и да не се споделя горното подобен
извод се налага и на друго основание - Съдът дължи проверка за нищожност на
процесния облигационен източник на задължения поради противоречие на закона и
добрите нрави, независимо от позицията на ищеца. В т.см. той следва
да изхожда от принципната постановка в ТР № 1/15. 06. 2010 год. по т. д. №
1/2009 год. на ОСТК на ВКС на РБ, в което т. 4, в съобразителната част на мотивите
е застъпена позицията, че добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД са
неписани морални норми, нарушаването на които има идентична на противоречието
със закона правна последица, поради което при предявен иск, основан на спорния
договор, съдът служебно следи за съответствието му с добрите нрави, както и на
закона. Поради правното значение на добрите нрави/закона за действителността на
договора, предвидената в чл. 266 ГПК ранна преклузия е неприложима спрямо
установяване на нищожността на спорния договор от съда. В т.см. Решение №
247/11. 01. 2011 год. по т. д. № 115/2010 год., на ВКС, ІІ ТО, Решение №
229/21. 01. 2013 год. по т. д. № 1050/2011 год., ІІ ТО, и т.н.
С оглед извършената в посочения смисъл проверка се
установи явно несъответствие на еквивалентността на насрещните престации – при потребителски
заем за сума от 3800 лв., със сравнително кратък срок на ползване - 28 седмици,
уговарянето на ГЛП 111,43 % и ГПР 537,22 % от стойността на заема, не е
обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи,
нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока
възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15 години), когато,
независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните
инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. Тук
такива обстоятелства не са налице, а т.к. добросъвестността при предоставяне на
услугата за предоставяне на заем е част от добрите нрави като морални норми,
нарушаването им, както е и в този случай, прави сделката НИЩОЖНА. В този смисъл е Решение № 4/2009 г, по т. д.
№ 395/2008 г, Решение № 1270/2009 г. по д. 5093/2007 г, Определение № 877 по
т.д.№ 662/2012 г, Решение № 202/27. 02. 2015 г. по д. 4123/2013 г. и др. на
ВКС.
При този извод следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, според която,
когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то
договорът е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и
на ГПР. Предвид на това и след като калузите в процесния договор са
нищожни и не пораждат правно действие, то договорът на основание
чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.“. И т.к. по делото е установено, вкл. и с приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, че ответникът е извършил плащания по
договора в общ размер на 4401,80 лв., съдът приема, че чистатаа
сума на кредита е погасена изцяло. Поради това претенция е изцяло
неоснователна и ще бъде оставена без уважение.
По разноските: С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се следват
деловодни разноски, но искане в т.см. не е било заявено.
Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в предходни заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се следват разноски, но поради лисата
на данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК. От това следва, че
по заповедното производство не следва да се издава изп. лист за отхвърления
иск.
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт
на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. К.П. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по
делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т.С. и М.Д. Д. против Р.Б.С., ЕГН ***********, с адрес: ***, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в размер на 1495,83
лв. (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки), представляващи главница по Договор за паричен заем №
1884577/26.07.2013 г.; 252,77 лв. (двеста петдесет
и два лева и седемдесет стотинки), представляващи договорна лихва:
за периода от 13.12.2013 г. до 7.02.2014 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 694,72 лв. (шестстотин
деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляващи лихва за
забава: за периода от 14.12.2013 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за които суми в хода на
заповедното производство по ч.гр. д. № 434/2018 г. на ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ
на адвокат К.П.,***, възнаграждение
в размер на 401,03 лв. (четиристотин
е един лева нула три стотинки) за осъществената до момента правна помощ –
процесуално представителство на ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени на 20.12.2018
г. от ищеца (спр. л.44), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: