Р Е Ш Е Н И Е
№
396
гр. Н., 29.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1009 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба, съдържаща иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1500 лв. от страна ищеца Х.Д.Ю. ***, действащ чрез процесуалния си представител мл. адв. Д. М. от * адвокатска колегия против ответника Община – Н., представлявана от Кмета на общината.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.06.2019 г. бил на работа в „***“ в град Н., втора смяна с продължителност от 14.00 часа до 22.00 часа. Малко след 20 часа негови колеги го повикали навън, тъй като голямо дърво се е стоварило върху паркирания му автомобил “***“ с рег.№ ***. На място ищецът видял автомобила си наобиколен от служители на пожарната, които отстранявали дърво от покрива на колата му. Самото дърво било с височина от 8 до 12 метра, а ствола му трудно можел да се обхване с две ръце. Преди падането си това дърво се намирало в очертанията на тротоара. Вследствие на удара по автомобила на ищеца се констатирали следните повреди: смачкан таван в областта на мястото на водача, напукано предно стъкло, счупени задни стъкла, множество вдлъбнатини в дясно /около и над фара, по предна и задна врата, денивелация между предна и задна дясна врата, счупена багажна рамка в дясната страна на тавана/. Въпреки поддържаното добро техническо състояние на автомобила преди, той с оказал негоден за употреба след инцидента. От РЦПБЗН-Н. било издадено на ищеца удостоверение за получени сигнал за отстраняване на опасни предмети върху лек автомобил, на ул. *** в град Н.. Ищецът уточнява още, че по-рано същия ден валял дъжд, но не и към момента на падането на дървото. Отвън дървото то било здраво, но почти липсвала кореновата му система. Преди падането си дървото било в непосредствена близост до шахта, покрита с капак, като основата му била почти вкопана в шахтата, без здрави корени, хванати в почвата. По смисъла на чл.30 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите и други, както и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Затова ищецът счита, че е налице противоправно неизпълнение от страна на общинските служители на това тяхно задължение и бездействието е в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди. Поради това той моли, съдът да постаН. решение, като осъди Община Н. да му заплати сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди по лекия автомобил, настъпили в резултат на падналото върху него дърво на 20.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Моли също така да му се присъдят и направените разноски.
На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и ѝ е указан закоН.я срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран и в отговора се заявява неоснователност и недоказаност на твърденията в исковата молба. Описаният механизъм на настъпването на събитието бил логически неиздържан. Твърди се, че при силен вятър и обилен валеж от дъжд по-рано същия ден дървото не се повалило. Това се случило в по-късните часове, като се допуска, че дори в момента на падане на дървото да не е имало валеж и вятър, то поради по-ранния валеж и вятър дървото е паднало в по-късен час от деня. Освен това в деловодството на Община Н. липсвали постъпили сигнали от предходни дни за опасно дърво на посоченото от ищеца място. Наличието на вятър и дъждовалеж в предходните 24 часа довели до за събаряне на дървото, което било видимо здраво и добре закрепено за земята. При посочените обстоятелства се касаело за природни явления, които било невъзможо да бъдат предотвратявани или повлиявани. Затова ответната страна, чрез представителя си счита, че в настоящия случай е налице вреда от непреодолима сила и непреодолимо природно бедствие, а самата вреда произлязла не от дървото, поради което общината не следвало да носи отговорност. Изтъквайки тези обстоятелства ищцовата страна моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Като съобрази всички посочени по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът Х.Д.Ю. работи по силата на трудов договор №***г., сключен с „***” – ЕАД – гр. Н., като ***. Работното място на ищеца е в обект, находящ се в гр. Н., на ул. ***. На 20.06.2019 г. ищецът бил на работа втора смяна – от 14,00 ч. до 22,00 ч. На работа в този ден той отишъл с лекия си автомобил “***“ с рег. № ***. Паркирал автомобила в близост до обекта на дружеството, до тротоар и близо до дърво. Около 20,00 часа на ищеца и колегите му било съобщено, че дърво е паднало навън върху *** на цвят автомобил. Тъй като автомобилът на ищеца бил с *** цвят, той, заедно със свои колеги, между които свидетелите Т.А.Ж.и Н.А.М., излезнали навън. Видяли, че върху автомобила на ищеца е паднало дърво и екип на РС „ПБЗН” е пристигтал на мястото и е предприел действия по разрязването на дървото и отстраняването му. Дървото било паднало върху тавана на купето на автомобила. То било голямо, изсъхнало дърво, изкоренено, с изгнили корени. В същия ден в района на гр. Н. имало дъжд, придружен със силен вятър в интервала между 15, 50 ч. – 16, 20 ч., след което дъждът продължил до 18, 50 ч. В момента, когато дървото паднало върху автомобила нямало дъжд, нито вятър.
След инцидента автомобилът бил повреден, като по него се устаН.ли следните увредени части: деформиран бил покрива на купето; пукнато било предното стъкло; счупена била дясната рамка на багажника на тавана; счупено било стъклото на задна дясна врата; деформиран бил предният десен калник. Счупените стъкла и рамката на багажника се нуждаели от подмяна, а останалите части от ремонт и боядисване. Общата стойност на щетите по лекия автомобил, включително стойността на материалите за боядисване и стойността на труда за ремонт и боядестване, възлизала на сумата общо от 831, 16 лв. Преди инцидента автомобилът бил в изправност и в движение.
Така описаните факти съдът прие за установени с категоричност от представените по делото доказателства – заверени копия на свидетелство за регистрация на МПС, част II; удостоверение за техническа изправност на ППС; сметка за платена застрахователна премия от 14.04.2019 г.; удостоверение изх. №***г., изд. от РСПБЗН – Н.; трудов договор №***г.; удостоверение изх. №***г., изд. от РСПБЗН – Н.; метеорологична информация за климатичната обстановка на 20.06.2-019 г., изх. №50/10.10.2019 г., изд. от НИМХ – филиал В.; телефонограма №121/20.06.2019 г. за получено съобщение за техническа помощ, изд от РСПБЗН; също така от заключението па назначената и изготвена по делото автотехническа експертиза; както и от показанията на изслушаните свидетели Т.А.Ж.и Н.А.М.. Тези доказателства с категоричност установяват твърдяния от ищеца инцидент, настъпилите щети по автомобила му и стойността им, като последните обстоятелства се установяват най-вече от заключението на експертизата по делото. Фактите, че падналото върху колата на ищеца дърво е било изсъхнало и с изгнили корени съдът приема, че се доказват безспорно от показанията на посочените свидетели, на които съдът няма основание да не даде вяра, доколто липсват данни тези свидетели по някакъв начин да са заинтересовани от изхода на делото.
На база на така установените факти по делото съдът счита, че се налагат следните правни изводи: За да се приеме за основателна и доказана ищцовата претенция следва да са налице предпоставките: нанесени щети на ищеца, които са причинени виновно и противопрано от лице, на което възложителят е възложил някаква работа; вредите да са причинени по повод изпълнението на тази възложена работа, като отговорността е обективна и виновното поведение се презюмира. В случая тези предпоставки са налице. Касае се за причинена щета по лек автомобил, собственост на ищеца от паднало върху него дърво, докато колата е била паркирана в близост до тротоар и въпросното дърво. Категорично е установено, че дървото е било изсъхнало и с изгнили корени и като такова то е представлявало заплаха от увреждане в района, в който се е намирало. Тук съдът счита за недоказани твърденита на ответната страна, че въпросното дърво е паднало вследствие действието на неперодолима сила, защото по делото липсват доказателства за такава. Действително в деня на инцитента е имало валеж и вятър, но не и когато дървото е паднало, а и данните за метеорологичните условия тогава сочат, че падналият дъжд и силата на вятъра не са били с такъв интензитет, че да се приеме непреодолима сила. В случая именно общината, чрез съответните си служби е задължена да се грижи и поддържа крайпътното озеленяване на територията на града. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. В случая падналото дърво се е намирало до тротоар на път от републиканската пътно мрежа и задължение на ответната страна е да поддържа крайпътното озеленяване по начин да не се допускат инциденти. Предвид това съдът счита, че предявеният от ищеца иск е доказан по основание. Относно размера на причинената щета, то претенцията е доказана частично. Видно е от заключението на експертизата, че щетите, причинени по автомобила на ищеца възлизат на сумата от 831, 16 лв. Именно в този размер предявената претенция следва да се уважи като основателна и доказана, а в останалата часто до пълния размер на претенцията от 1 500 лв., а именно за сумата от 668, 84 лв. Сумата от 831, 16 лв., съставляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди следва да се присъди в негова полза, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 20.06.2019 г. до окончателното плащане.
При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, а именно разноски в размер на 357, 33 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА Н.,
със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. ”Васил
Левски” №3, ЕИК *********, представлявана от Кмета на Общината ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Ю. с ЕГН ********** *** сумата от 831, 16 лв. /осемстатин
триста и един лева и шестнадесет стотинки/, съставляваща обезщетение за
причинени му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА НОВИ ПАЗАР, със седалище и
адрес на управление гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. ”Васил Левски” №3, ЕИК
*********, представлявана от Кмета на Общината ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Ю. с
ЕГН ********** *** направени по делото
разноски от 357, 33 лв. /триста петдесет и седем лева и тридесет
и три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: