№ 223
гр. ххх, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ххх, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20221630100403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх, със седалище
и адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В, етаж 8, чрез
процесуалния си представител адвокат ххх, вписана в САК, е предявило иск
против: Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес: 3400 ххх, БУЛ. ххх № 1 и с правно
основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК и цена на иска: 49.98 лв.
(четиридесет и девет лв. и 98 ст.), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
В исковата си молба твърди, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК, срещу Р. Н. В., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. №
2369/2021г., по описа на РС - ххх, 2 с-в.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Р.
Н. В., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ххх което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания”
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
„ххх“ ххх, ЕИК ххх е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната № ххх.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ххх и Р. Н. В., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ххх от дата 19.05.2016. г. за
ползване на мобилна услуга за номер ххх при условията на тарифен план
VIVАСОМ Ѕmart М с месечна абонаментна такса 23.99 лева /С ДДС/.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 19.05.2018 г.
На дата 27.05.2018г. е сключено и Допълнително споразумение, с
което е изменен тарифният план с VIVАСОМ Ѕmart М+, с месечна
абонаментна такса 19.99 лева /С ДДС/.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 27.05.2020г.
Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги
с индивидуален клиентски номер ххх от дата 19.05.2016. г. с Допълнително
споразумение от дата 27.05.2018г., между ответника Р.Н. В., ЕГН **********
и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ххх са издадени
фактури **********/23.11.2018 г., **********/22.12.2018г.,
**********/23.01.2019 г., **********/23.02.2019 г. за потребените от него
2
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 23.10.2018
г. до дата 22.02.2019 г. на стойност 147.14 лева.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
фактурирани за четири последователни отчетни месеца: за месец 11/2018г.,
12/2018 г., 01/2019 г. и за месец 02/2019 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т.І. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер ххх на дата
22.03.2019г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 50.08 лв, от които претендират сума в
размер на 49.98 лв. (четиридесет и девет лв. и 98 ст.) /сума представляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 06.03.2019 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под
клиентски номер ххх, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите Ѕmart М+ съответно до дата - 27.05.2020 г.
3
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг).
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК.
Между ответника и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: ххх, валидно са действали гореописаните договори, по които
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му
фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на
абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 3ххх, да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 06.03.2019 г. /кат същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира
неустойка в размер на 49.98 лв. (четиридесет и девет лв. и 98 ст.) уговорена в
т.2 от договора.
В конкретният случай ответникът ххх В., ЕГН ********** е
подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен
4
план Ѕmart М+, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на услугите, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са му е
фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС
относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД.
Според нея уведомяването за извършената цесия може да се прави
от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор,
като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата молба за
отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В
конкретния случай е приложено към исковата молба уведомлението по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
Моли съда да постанови Решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника Р. Н. В., ЕГН **********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ххх“ ххх, ЕИК ххх, в размер 49.98
лв. (четиридесет и девет лв. и 98 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с клиентски номер ххх от дата 19.05.2016. г. с Допълнително
споразумение от дата 27.05.2018. г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ххх,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/22.03.2019 г., за периода от 22.02.2019 г. до 21.03.2019 г.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на ,,С.Г. Груп“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Заявява, че ако са налице условията на чл.238 и чл.239 ГПК, да се
постанови неприсъствено решение.
Ответникът, Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес: 3400 ххх, БУЛ. ххх №
5
1, в срока предвиден за отговор по реда на чл.131 ал.1 ГПК, не взема
становище, не прави възражения, искания, не представя доказателства.
Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 2369 по описа на
Районен съд ххх за 2021 година.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по
делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор, сключен
между „Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК ххх и Р. Н. В.,
ЕГН **********, с адрес: 3400 ххх, БУЛ. ххх № 1 за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ххх от дата 19.05.2016. г. за
ползване на мобилна услуга за номер ххх при условията на тарифен план
VIVАСОМ Ѕmart М с месечна абонаментна такса 23.99 лева /С ДДС/.
Срокът на договора е за 24 месеца, съответно до 19.05.2018 г.
На дата 27.05.2018г. е сключено и Допълнително споразумение, с
което е изменен тарифният план с VIVАСОМ Ѕmart М+, с месечна
абонаментна такса 19.99 лева /С ДДС/.
Срокът на договора е за 24 месеца, съответно до 27.05.2020г.
Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги
с индивидуален клиентски номер ххх от дата 19.05.2016. г. с Допълнително
споразумение от дата 27.05.2018г., между ответника Р.Н. В., ЕГН **********
и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ххх са издадени
фактури **********/23.11.2018 г., **********/22.12.2018г.,
**********/23.01.2019 г., **********/23.02.2019 г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 23.10.2018
г. до дата 22.02.2019 г. на стойност 147.14 лева.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т.І. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
6
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Не се оспори твърдението, че ищецът едностранно е прекратил
индивидуалните договори на ответника, като мобилният оператор е издал по
клиентски номер ххх на дата 22.03.2019г. крайна фактура № **********. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на
50.08 лв, от които претендират сума в размер на 49.98 лв. (четиридесет и
девет лв. и 98 ст.) /сума представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения
договор/и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
четири отчетни периода.
Ищецът ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх, със седалище и
адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В, етаж 8 има
правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за
липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно
производство по чл.410 ГПК. При връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, и уведомяването на заявителя по реда на
чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е предявен в срок и специалния установителен иск за
съществуване на вземането, поради което предявеният установителен иск е
допустим.
Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният,
комуто е прехвърлено задължението, съгласно извлечение от Приложение №
1 към Договор за цесия от 16.10.2018 г., по силата на който „БТК” ЕАД е
прехвърлител, а „С.Г.Груп” ООД е собственик на вземането на Кристиан
Георгиев, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия
от 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп” ООД и „ххх” ххх, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е
предявил при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.415 ал.1 т.2
ГПК на длъжника, е с установителен характер. Установителният характер
произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща
заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати
определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 2369 по описа на Районен
съд ххх за 2021 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.
415, ал.1 т.2 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск в тази хипотеза в срок от длъжника, е да
се установи наличието на вземането, към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо. Тъй като връчването на заповедта за изпълнение е
извършено по предвидения ред чрез залепване Уведомление по реда на чл.47
ал.5 ГПК на длъжника, за което е уведомен заявителя, предявил специалния
си установителен иск в преклузивния едномесечен срок, то това
обстоятелство представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на
иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410
ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при
подадено възражение или връчване по реда на чл.47 ал.5 ГПК, каквато е
8
конкретната хипотеза – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от
неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил
съобщение по чл. 131 ГПК –л.46 от делото чрез своята майка, не е представил
в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил
в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени
доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определение № 380 от
30.03.2022 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1
ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се
уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на
вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 652 от 11.10.2021 година по ч.гр.д.№ 2369 по
описа на Районен съд ххх за 2021 година.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
9
ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80
ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. В., ЕГН
**********, от град ххх, ул.ххх № 1, че към 08.10.2021 година
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх
ххх ххх, със седалище и адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх №
81, вход В, етаж 8, за следните суми:
- 49.98 лв. (четиридесет и девет лв. и 98 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ххх от дата 19.05.2016. г. с
Допълнително споразумение от дата 27.05.2018. г., сключен между ответника
и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
ххх, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/22.03.2019 г., за периода от 22.02.2019 г. до 21.03.2019 г.,
съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 652 от 11.10.2021 година по ч.гр.д.№ 2369 по описа за 2021 година на
Районен съд ххх.
ОСЪЖДА Р. Н. В., ЕГН **********, от град ххх, ул.ххх № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх ххх ххх, със
седалище и адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В,
етаж 8, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и сумата от 180.00 лева
– адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 652 от 11.10.2021 година по ч.гр.д.№
2369 по описа за 2021 година на Районен съд ххх.
ОСЪЖДА Р. Н. В., ЕГН **********, от град ххх, ул.ххх № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх ххх ххх, със
седалище и адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В,
10
етаж 8, сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса и 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – ххх: _______________________
11