ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 356 от 02.11.2021 г. по ЧНД № 2600/2021 г.
Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е
оставил без уважение молбата на осъдения З. К. К. за условно предсрочно
освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наказанието
„Лишаване от свобода“, наложено му с Решение № 45/12.05.2020 г. по ЧНД
№ 198/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Недоволен от постановеното определение е останал осъденият, който на
08.11.2021 г., чрез защитника си – адв. Ч. от АК – С. З., е подал жалба с
искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно
освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за
поправянето си, тъй като са налице всички законови предпоставки за
условното му предсрочно освобождаване. Не са подложени на пълен анализ,
събраните по делото доказателства за цялостното поведение на лишения от
свобода, съгласно изискванията на чл.439а от НПК. Не се отрича, че К.
първоначално е упражнявал общественополезен труд, като след негов отказ
да изпълнява конкретен труд от администрацията, това е преустановено. Но,
впоследствие той отново е поискал да вземе участие в превъзпитателните
дейности и да упражнява подобен труд, което негово право не му е било
1
осигурено от администрацията на затвора и не е отчетено от съда. Посочва се,
че не са представени и доказателства за липса на негативно поведение и липса
на критично отношение по време на изтърпяване на наказанието. В тази
връзка, след връщането му в затвора, не са му били налагани дисциплинарни
наказания, което също сочи на трайна и положителна промяна в неговото
поведение, спрямо предходния период, в който е бил наказван.
Началникът на Затвора – Стара Загора и Окръжна прокуратура – Стара
Загора не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК е
подадена молба от осъдения К. с искане да бъде предсрочно освободен от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито
съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение
искането на осъдения К., преценявайки, че не са налице предпоставките за
неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, Окръжният съд подробно е
обсъдил кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, изискващи
осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.
От представената справка за правното му положение е видно, че л. св.
З.К. е осъждан еднократно, като с Решение № 45/12.05.2020 г. по ЧНД №
198/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 27.05.2020 г., е
приета и призната за изпълнение от Р. България Присъда № 5 KLs-132Js
112/17-1/18, постановена на 02.05.2018 г. от Областен съд Д., Ф.Р. Г., влязла в
сила на 10.05.2018 г., с която за извършено на 22.08.2017 г. деяние,
съставляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 128, ал. 2, пр.
2, вр. ал. 1 от НК му е наложено наказание от 5 години и 6 месеца „Лишаване
от свобода“, с определен първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на
2
приетото за изпълнение наказание.
Приспаднато е задържането на осъденото лице З. К. К. от 07.09.2017 г.
до 10.05.2018 г., както и изтърпяното наказание във Ф.Р. Г. от 11.05.2018 г. до
трансфера му в Р. България – 3 години и 4 дни.
Лишеният от свобода З. К. К. е постъпил в Затвора на 11.09.2020 г., с
начало на наказанието от 07.09.2017 г.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт - 02.11.2021 г.,
л.св. З. К. К. е изтърпял: фактически в Р. България – 1 година 1 месец и 21
дни; в Г. – 3 години и 4 дни, а от работа – 1 месец и 1 ден, т.е. всичко 4
години, 2 месеца и 26 дни, с остатък от 1 година, 3 месеца и 4 дни.
В становището на Началника на Затвора - Стара Загора, в съответствие
с материалите от затворническото досие е посочено, че л. св. З.К. приема
частично отговорността за извършеното правонарушение и счита наложеното
му наказание за завишено. От негова страна отсъства категорично заявена
мотивация за промяна в криминалното му поведение, в което се наблюдава и
наличие на криминални нагласи.
В първоначалната оценка по профила на нуждите е регистриран среден
риск от рецидив - 43 т., с отчетени дефицити в зони - отношение към
правонарушението, взаимоотношения и умения за мислене. Рискът от вреди е
определен в средна степен. Посочва се, че л.св. К. заема позиция в ниските
слоеве на общността, като контактува на етнически, възрастов и землячески
принцип, предимно с лишените от свобода от спалното помещение, в което е
настанен.
От 20.05.2021г. е л.св. З.К. е бил устроен да полага доброволен труд по
хигиенизиране на районите в Затвора – Стара Загора, но не се справял с
поставените му задачи, провокирал конфликти с останалите лишени от
свобода, извършващи същата дейност. Намирал извинения, за да не полага
труд. На 25.08.2021 г. депозирал писмена молба до Началника на
затворническото общежитие, с която отказал да полага труд. Участвал
формално в предлаганите мероприятия и не желаел да се включва в тях.
Посочва се, че не спазвал реда и дисциплината в пенитенциарното заведение.
Видно от съдържанието на затворническото досие на лишения от
свобода З. К. К. е, че същият е бил награждаван веднъж с „писмена похвала“,
3
като спрямо него са наложени от Началника на ЗООТ „С.“ и четири
дисциплинарни наказания, с неизтекъл давностен срок:
- със Заповед № 563/01.12.2020 г. за притежаване на неразрешена вещ;
- със Заповед № 30/13.01.2021 г. за закъснение при извършване на
проверка;
- със Заповед № 45/26.01.2021 г. за притежаване на мобилен телефон;
- със Заповед № 71/16.02.2021 г. за нерегламентирана сделка с друг
лишен от свобода.
Или обобщено, Началникът на Затвора - Стара Загора е счел, че при
цялостна преценка на поведението на лишения от свобода, не може да бъде
направен обоснован извод за наличие на трайна устойчивост в поведението и
нагласите му, от което е изведено заключение, че корекционният процес
спрямо него не е завършен. Сочи се, че корекционната работа с лишения от
свобода следва да продължи и прогнозата за ресоциализация е
неблагоприятна.
В становищата на Началник сектор „С.“, началник сектор ЗООТ „В.“ и в
доклада на инспектор „С.“ към същото общежитие е аргументирано
отрицателно мнение за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода З. К. К..
Въззивната инстанция намира за безспорно установено по делото, че
осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл. 70, ал. 1,
пр. 2, т. 1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване
от свобода.
В мотивите към атакуваното определение е посочено, че няма данни, от
които да се направи категоричен извод, че л.св. К. е дал доказателства за
своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл. 439а, ал. 1 от
НПК, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви.
С основание е акцентирано на факта, че цялостното поведение на
лишения от свобода по време на престоя му в пенитенциарното заведение, не
позволява да се направи категоричен извод за настъпила трайна положителна
промяна в неговото поведение, предвид най-вече на обстоятелството, че
4
спрямо К. са налице общо четири на брой дисциплинарни наказания, с
неизтекъл срок давностен срок.
Вярно е, че впоследствие на К. не са му налагани други дисциплинарни
наказания, но същевременно е установено, как същият при дадената му
възможност да полага общественополезен труд, не е изпълнявал дадените му
задачи, търсил е извинения, за да не участва в работния процес и е влизал в
конфликти с останалите лишени от свобода, като накрая сам е депозирал
молба да бъде изключен от тази дейност. Констатирано е, че формално
участва в предлаганите мероприятия от затворническата администрация и е
демонстрирал нежелание да участва в тях, както и не спазва реда и
дисциплината.
В този ред на мисли, не отговаря на действителността твърдението в
жалбата, че неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и
дейности, когато такива не са били достъпни на съответното осъдено лице, не
могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на УПО, без
да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието по смисъла, вложен в чл. 439а, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК.
Затова и съвсем логично, окръжният съдия е заключил, че условното
предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона за
лишени от свобода, чието поведение надхвърля обичайно доброто при
изпълнение на наложеното им наказание, а не институт с автоматично
формално приложение при изтърпяване на посочената в закона част от
наказанието.
Поради което и се налага становището, че с оглед на така направените
констатации, все още корекционният процес при л. св. К., въпреки
напредналия етап от изтърпяване на наказанието, не е завършен и планът на
присъдата се явява неизпълнен.
В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за
правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната
кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от НК за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения З.К.,
тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.
439а, ал. 1 - 3 от НПК.
По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното
определение, а жалбата на осъдения К., да се остави без уважение, поради
5
което и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 356 от 02.11.2021 г. по ЧНД №
2600/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения З. К. К. за условно предсрочно освобождаване по
отношение на неизтърпяната част от определеното му наказание „Лишаване
от свобода“ с Решение № 45/12.05.2020 г. по ЧНД № 198/2020 г. на Окръжен
съд – Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6