№ 32
гр. Велики Преслав, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200436 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ИВ. СТ. Б. с ЕГН **********,
с адрес – с.******, чрез адв.Д. от БсАК, против Наказателно постановление
№21-0323-000647 от 10.11.2021 г., издадено от Началник РУ към ОД на
МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от
КЗ на жалбоподателя е наложено адм. наказание "Глоба" в размер на 400,00
лв.
С жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
като се излагат подробни аргументи за същото и се иска отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли
НП да бъде отменено изцяло на посочените в жалбата аргументи, изтъквайки
допуснато нарушение на материалния закон, с оглед че същият не вменявал
задължение за сключване договор за задължителна „Гражданска
отговорност“, ако МПС не е регистрирано по надлежния ред. Сочи и
неправилното позоваване от страна на АНО на разпоредбата на чл. 683, ал. 3
от КЗ, тогава когато собствеността на дадено превозно средство не е
установена, както и наличието на доказателства, че управляваното от
жалбоподателя МПС е с друг номер на рама.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва изцяло
подадената жалба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 23.09.2021 г., св.Д. – полицейски служител при РУ-Велики Преслав,
заедно със своя колега св.М.Г., при обход на с. Хан Крум, забелязали да се
1
движи по главния път в селото, в посока от с. Троица, към -жп-прелеза,
четириколесен трактор ХТЗ ДТ20, с прикачено ремарке към него, с липсващи
поставени регистрационни табели. Предвид установеното, предприели
спиране за проверка на посоченото МПС и самоличността на водача, когото
установили като ИВ. СТ. Б.. С оглед посоченото, уведомили дежурните
полицейски части в РУ-В.Преслав. На място пристигнали полицейски
служители, като св.П. - младши автоконтрольор, констатирайки, че на
трактора и ремаркето липсват поставени регистрационни табели, извършил
служебна справка за наличието на сключена на същите застраховка ГО,
доколкото и водачът не представил никакви документи за тях. Предвид
констатирани нарушения по ЗДвП и КЗ, на жалбоподателя били съставени
няколко акта, един от който и Акт за установяване на административно
нарушение сер GA, бл. №398582/23.09.2021г. за нарушение по чл.638, ал.3 от
КЗ, предвид, че във връзка с притежанието и използването на четириколесен
трактор ХТЗ ДТ20, с неустановена собственост, без регистрационен номер и
номер рама XT37301032U25, нямало сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за
МПС към датата и часа на проверката. АУАН бил предявен и връчен на
въззивника, който отказал да го подпише.
С оглед посоченото, било издадено и обжалваното пред настоящия съд
НП, издалият го орган на което, възприел изложената в съставения акт
фактическа обстановка, като приложил с оглед установеното правна
квалификация досежно същото по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционирал
жалбоподателя, за това, че като физическо лице, което не е собственик,
управлява МПС четириколесен трактор ХТЗ ДТ20 и номер рама
XT37301032U25, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ и наложил на
Б. глоба в размер на 400,00 лв.
Предвид липсата на регистрационни табели на управляваното от Б.
МПС четириколесен трактор ХТЗ ДТ20, било образувано и бързо
производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК и въз основа на същото -
АНД № 282/2021 г. по описа на РС-Велики Преслав, материали от
което/копия/ са изискани и приложени по настоящото дело. В хода на същото
се установило, че номерът на рама на посочения процесен трактор е 15538,
като видно от приложени по настоящото дело справки, МПС с този номер на
рама не е застрахован към 23.09.2021 г. със задължителна застраховка "ГО".
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели –
полицейските служители св.П., св.Д., св.Г. и св.Г. са еднопосочни, взаимно
допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с
писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за
тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на
разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и
писмените доказателствени източници. Същото е относимо и към дадените
показания от страна на св.Х. и К., които свидетелстват за обстоятелствата
свързани с притежанието и използването на процесния трактор, респ.ремарке
от жалбоподателя.
2
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са
следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи като са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения
на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат
отмяна на последните. Спазена е процедурата по съставянето и връчването
им.
В АУАН и НП е определена правната квалификация на констатираното
нарушение, като такава по чл.638, ал.3 от КЗ. Съгласно посочената
разпоредба лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", се
наказва с глоба от 400 лева, т. е. чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказание за
лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените
в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е
управлявал четириколесен трактор ХТЗ ДТ20 без рег.табела. Този факт се
доказва от показанията на полицейския служители и от материалите по АНП
и приобщените преписи от анд 282/2021 г. по описа на ВПРС. Установява се
също, че към този момент по отношение на управлявания трактор от Б. не е
имало действаща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Настоящия съд не кредитира изтъкнатите възражения свързани с
твърдяното обстоятелство, че при неустановяване собствеността на съотв.
МПС, то и не следва отговорността на нарушителя да се ангажира по по-
тежкия състав на чл.638, ал.3 от КЗ, както е сторил и в случая АНО
По делото безспорно е установено обстоятелството, че въззивникът не
е собственик на въпросното МПС, което изключва възможността за
ангажиране на отговорността му по предвидения в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ по-
леко наказуем състав на нарушение. Обстоятелството, че са събрани гласни
доказателства чрез показанията на св. Х. и св.К., че Б. дълги години е
използвал процесното МПС, не променя този извод, предвид липсата на
ангажирани надлежни писмени доказателства, удостоверяващи това
обстоятелство (арг. от чл. 144 от ЗДвП). В този смисъл и с деянието си
жалбоподателят е осъществил приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, предвиждащ
административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС,
което не е негова собственост, във връзка с чието притежание и управление
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В настоящият случай се касае до нерегистрирано МПС с водач, който
го е управлявал в момента преди проверката на документите, поради което е
субект на административно наказателна отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
3
Действително задължението за сключване на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" е на собственика и е за всяко
регистрирано МПС, което не е спряно от движение (по аргумент от чл. 483,
ал. 1 от КЗ), но чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на
МПС, за които няма сключена и действаща застраховка "Гражданска
отговорност" за водача: "Не се допуска движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по
реда на този кодекс". Предвид на тази абсолютна забрана за движение на
МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност " от жалбоподателя
Б. е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от
КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно управление на МПС, във
връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност".
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивния жалбоподател,
че не се дължи сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за
процесното МПС, тъй като същото не е регистрирано в България, съответно,
че нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само регистрираните
МПС, които не са спрени от движение. Специфичното за казуса е
обстоятелството, че превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред към момента на проверката на органите на МВР. Тази
особеност е залегнала в основата на защитното поведение на
санкционираното лице – в депозираното писмено възражение и в
депозираното становище в хода на съдебното производство, в която са
изложени твърдения, че водачът не би могъл да осъществи нарушение по
смисъла на чл. 638, ал. 3 от КЗ в хипотезата на управление на нерегистрирано
от собственика превозно средство. Подобно тълкуване не би могло да бъде
споделено, доколкото не намира опора в текстовете от кодекса и чрез него
санкционираното лице прави опит да извлече благоприятни за себе си
последици, черпени от собственото си неправомерно поведение.
Възприемането на подобно тълкуване би довело до поставяне в по-
неблагоприятно положение на изрядните собственици, изпълнили законовите
изисквания за регистрация на притежаваните от тях превозни средства,
съответно лицата, които управляват такива, спрямо собствениците и водачите
на нерегистрирани или спрени от движение МПС.
Основополагаща в този смисъл е ролята на разпоредбата на чл. 481, ал.
3 от КЗ, съгласно която застраховането на водача по реда на КЗ се явява
абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл са и съответните
текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, изрично съдържащи изискване за представяне на
документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" при
първоначална регистрация на ново превозно средство, както и за
първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава -
членка на ЕС. Тези текстове имат за адресат собственика на превозното
средство и по недвусмислен начин сочат, че документ за сключена
застраховка собственикът на превозното средство представя както за
4
регистрация на ново превозно средство, така и за първоначална регистрация
на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС и
непредставянето `и се явява пречка както за регистрирането на автомобила от
собственика, така и за управлението му от друго лице. При това положение не
би могло да бъде възприето становището, инвокирано от защитата, че за
нерегистрирания трактор не е било налице законово изискване да има
сключена застраховка ГО, съответно, че нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ визира
единствено и само регистрираните МПС-та/в този см. са Решение № 114 от
23.06.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 61/2020 г., Решение № 99 от
28.03.2019 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 22/2019 г., Решение № 89 от
25.02.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1373/2019 г./.
Чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са
спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани
по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от
ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства). След като обаче водачът управлява неизрядно
МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от задължението за
сключване на застраховка " Гражданска отговорност ".
Цитираното правило на чл. 638, ал. 3 от КЗ освен санкционно е и
материалноправно и съдържа състава на самото нарушение, елементите от
което са установени по категоричен и непротиворечив начин в настоящото
дело. Налице е противоправно управление на четириколесния тракор без
същият да е регистриран от лице, което не е негов собственик, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
което закономерно е било санкционирано от АНО.
Съдът не намира за основателно и изложеното от проц.представител на
жалбоподателя възражение относно посоченият в АУАН, респ НП номер на
рама на процесния трактор, несъответстващ на действителния такъв.
Установи се, видно от приложените по делото материали, че същият е друг -
15538, но съдът счита, че доколкото посоченият, от една страна е реално
установен, възприет при извършената от полицейските органи проверка, а от
друга – идентифициращ процесното МПС, в степен достатъчна за да го
индивидуализира и да визира идентичност с това МПС, което е управлявано
от Б. и което към датата на деянието не е било със сключена задължителна
застраховка „ГО“, то и в този смисъл НП не страда от твърдения порок, който
като незаконосъобразен да предпостави отмяна на същия.
Ето защо, съдът намира, че като е ангажирал отговорността на
жалбоподателя Й. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ АНО е постановил
законосъобразно наказателно постановление, при издаването на което са
спазени административнопроизводствените правила и изискването за форма.
Наложеното наказание е в предвидения в санкционната норма абсолютен
размер.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая правилно АНО не е
определил нарушението като "маловажно", тъй като същото по нищо не се
различава от подобни нарушения, още повече, че видно от приложените
писмени доказателства – справка за нарушител от региона е видно, че
5
жалбоподателя Б. е многократно наказван за различни нарушения на ЗДвП и
не са налице никакви смекчаващи вината, обстоятелства.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в
съответствие с материалния закон и при липса на процесуални нарушения, и
като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
настоящото производство са претендирани разноски и от двете страни, като с
оглед изхода на делото такива следва да бъдат присъдени на въззиваемата
страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседания без
участието в едното на проц.представител на същата, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0323-000647 от
10.11.2021 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Шумен, РУ Велики
Преслав, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на ИВ. СТ. Б. с ЕГН
**********, с адрес – с.****** е наложено адм. наказание "Глоба" в размер
на 400,00 лв.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Б. с ЕГН **********, с адрес – с.****** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6