№ 28
гр. Пазарджик, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220100251 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 200 от КТ – обезщетяване на вреди от трудова
злополука.
Ищецът А. С. К. чрез пълномощника адвокат Г. твърди, че работи в
ответното дружество „Термо 97“ ЕООД като заварчик. На 17.05.2022 г.
претърпял злополука, която с Разпореждане № 14/08.06.2022 г. на директора
на ТП на НОИ Пазарджик била приета за трудова злополука. Трудовата
злополука настъпила при ремонт на парен котел на територията на клиент на
ответното дружество – „Лакрима“, където били изпратени да извършат
заваръчни дейности на котел. При предварителния оглед на котела ищецът
установил, че на дъното му имало вода, но представителят на „Лакрима“ му
казал, че това е студена вода, останала след охлаждането на котела. Котелът
бил голям и в него се влизало през тесен отвор в горната част с краката
напред. Когато ищецът влязъл в котела, разбрал, че водата в него е гореща. Тя
влязла през горната част на ботушите му и изгорила двата му крака до
коленете. Ищецът се задържал с едната ръка за отвора, за да не падне в
горещата вода. При опита му да излезе от котела, ударил силно главата си в
горния ръб на отвора, в резултат на което получили замайване и
кръвотечение. Изпитал силен страх, че няма да може да излезе от котела и ще
умре. С помощта на колегата му и на други работници успял да излезе от
котела, като хвърлял в него тухли, на които да стъпи, за да могат да го
издърпат. Бил настанен за лечение в Клиника по пластично-възстановителна и
естетична хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Съгласно
1
издадената му епикриза в резултат от злополуката получил термични
изгаряния по двата крайника от трета степен и разкъсно-контузна рана в
тилно-теменна област и охлузване в дясна аксила. След изписването от
болницата продължил с домашно лечение до 31.08.2022 г. В продължение на
два месеца и половина не можел да стъпи на краката си и да се движи. Бил
обслужван на легло от близките си. Изпитвал силна физическа болка,
емоционален дискомфорт и неудобство от това, че не може да се справя сам с
физиологичните си нужди. Лечението му продължавало и към момента. Все
още имал болки и отоци. Белезите от изгарянето щели да бъдат видими до
края на живота му. Все още изпитвал емоционално безпокойство. Имал
неприятни сънища, свързани със злополуката. С оглед претърпяната трудова
злополука моли да бъде осъден работодателят да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, които оценява на 55 000 лв., ведно със
законната лихва от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 764.51 лв. (след допуснатото
от съда изменение на иска и частичния отказ от иска за имуществени вреди),
представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира разноските по
делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Термо-97“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат И. оспорва предявените искове като
неоснователни. Признава, че ищецът е негов работник, претърпял злополука,
която е призната за трудова, и че злополуката е настъпила на територията на
друго предприятие, а именно „Лодис инвест“ ЕООД. Твърди, че не носи
отговорност за трудовата злополука, тъй като същата е настъпила на
територията на друго предприятие, с което работодателят имал сключен
договор от 01.05.2018 г. за абонаментно и техническо „Поддържане и
техническо обслужване“ на два парни котела, ресивер за сгъстен въздух и
газово стопанство, индивидуализирани с технически параметри. Като
възложител на работата и ползвател на котела, при ремонта на който е
настъпила трудовата злополука, „Лодис инвест“ ЕООД е следвало да
организира и контролира ремонта, като осигури безопасното изпълнение на
всички дейности и да направи инструктаж на пристигналите на място
работници на ответника. С оглед нормативно установените в Закона за
техническите изисквания към продуктите и Наредбата за устройството,
безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане
задължения на ползвателя на котела и позовавайки се на ППВС № 17/1963 г.,
счита че отговорността за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца, е
на предприятието-възложител на работата, а не на ответника-работодател.
На следващо място прави възражение за съпричиняване, като твърди, че
ищецът умишлено е причинил самоувреждането. Посочва, че на ищеца бил
проведен начален инструктаж при постъпване на работа, а на 17.05.2022 г. му
бил проведен инструктаж във връзка с изпълнение на ремонтните действия на
парния котел на територията на предприятието-възложител. Ищецът също
2
така имал дългогодишен опит при извършването на заваръчни работи на
парни котли и съоръжения с повишена опасност и е бил наясно с
обстоятелството, че температурата във вътрешността на парния котел е
висока и е необходимо охлаждане на съоръжението, за да бъде възможно
влизането във вътрешността му. Твърди, че в деня на злополуката ищецът е
знаел, че в котела има вода и е бил наясно, че водата е била гореща, защото не
е могла да се охлади за два часа и въпреки това решил да скочи в котела.
В условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване на
вредите при груба небрежност от страна на ищеца. От дадените обяснения от
Е. Б. – колега на ищеца, с когото били на мястото на злополуката, прави
извод, че ищецът сам е решил, че водата в котела е охладена и е около
десетина сантиметра. Ищецът не бил съобразил чл. 33 от ЗЗБУТ – да се грижи
за здравето и безопасността си и да спазва безопасността на условията на
труд, а също така Правилника за вътрешния трудов ред, Инструкцията за
ремонт и поддръжка на парни котли и Инструкцията за ремонт и поддръжка
на съдове, работещи под налягане. Счита, че ищецът е следвало да провери
температурата на водата в котела и нивото й, да изчака същата да се охлади,
да поиска допълване на котела със студена вода или да изчака да се оттече
наличната в котела вода, като по този начин е могъл да избегне настъпването
на трудовата злополука. В този смисъл ищецът не бил положил грижата,
която и най-небрежният би положил в конкретната ситуация, което било
единствената причина за настъпване на трудовата злополука.
Оспорва претендираното обезщетение за имуществени вреди. Твърди,
че ищецът не е направил претендираните разходи за лечение, тъй като към
касовите бележки липсват фактури на негово име. Счита, че касовите бележки
са събрани за нуждите на процеса, като липсват такива в първите месеци след
злополуката. Не оспорва, че ищецът е направил разход от 60 лева за първичен
преглед при дерматолог на 13.10.2022 г., но твърди, че този разход е покрит
от работодателя с предоставена финансова помощ на ищеца след злополуката
на обща стойност 700 лв. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на
пропуснати ползи на първо място, тъй като не става ясно как ищецът е
формирал претенцията си и какъв е размерът на получаваното от него
обезщетение за временна неработоспособност. Отрича между страните да е
било уговорено друго трудово възнаграждение, освен това, което е посочено
в трудовия договор и допълнителното споразумение към него.
В случай, че искът за имуществени вреди бъде уважен, прави
възражение за прихващане със сумата от 700 лв., представляваща заплатена
на ищеца от работодателя на добра воля финансова помощ по време на
отпуска му по болест след трудовата злополука.
Оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по
основание и размер, тъй като умисълът и евентуално грубата небрежност на
ищеца изключват отговорността на работодателя. Намира размера на
претендираното обезщетение за завишен с оглед претърпените вреди от една
3
страна и принципа за справедливост от друга. В тази насока сочи, че макар
ищецът да твърди, че е изпитал страх за живота си, в нито един момент от
злополуката не е бил сам, а е имало други работници, които са му помогнали.
Посочва също така, че ищецът не е претърпял оперативни интервенции и не
се е наложила кожна пластика. Бил е в отпуск по болест за период от три
месеца, след което се е върнал на работа на същата длъжност. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по делото.
Ангажира доказателства.
По молба на ответника по делото са конституирани като трети лица
помагачи „Лодис инвест“ ЕООД с оглед на обстоятелството, че трудовата
злополука е настъпила па територията на това предприятие и твърдението на
ответника, че неговите служители са били отговорни за организацията и
контрола при изпълнение на ремонтните дейност, по време на които е
настъпила трудовата злополука, както и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с което
ответникът има сключена застраховка „Трудова злополука“.
Третото лице помагач „Лодис инвест“ ЕООД, представлявано от
пълномощника адвокат Б., изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Поддържа становището на ответника за съпричиняване
от страна на ищеца, тъй като е имал професионален опит като заварчик на
парни котли, преминал е инструкции за безопасност на труда, бил е свидетел
на охлаждането на котела и сам е взел решение кога да влезе в него. Оспорва
твърдението на ответника, че следва да носи отговорност за трудовата
злополука, тъй като сключеният между тях договор за поддържане и
техническо обслужване предвижда, че изпълнителят следва да спазва всички
изисквания по безопасност на труда. Ангажира гласни доказателства.
Третото лице помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, представлявано от
юрисконсулт Т., оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Твърди, че отговорността му е ограничена до сумата от 117,60 лв. съгласно
застрахователна полица № 0501-180-2022-00004. Прави възражение за
изключителна вина на пострадалия, който към момента на извършване на
ремонтът не е използвал задължителните лични предпазни средства. Твърди,
че ищецът е проявил груба небрежност, тъй като е бил инструктиран преди
започване на работа, бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
вредоносния резултат и е следвало правомерно да откаже изпълнението или
да преустанови възложената му работа поради възникнала сериозна и
непосредствена опасност за живота и здравето му. Поради това моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 10.10.2016 г. между ищеца и ответника е сключен безсрочен трудов
договор, по силата на който ищецът е назначен при ответника на длъжност
„заварчик“.
На същата дата ищецът е декларирал писмено, че е запознат с
4
длъжностната характеристика за длъжността, с правилника за вътрешен
трудов ред на предприятието и със задължението да го спазва стриктно, с
правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението да ги
спазва стриктно и други. Съставена е служебна бележка, според която му е
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Работодателят е утвърдил Правилник за вътрешния трудов ред,
Инструкция за ремонт и поддръжка на парни и водогрейни котли,
Инструкция за ремонт и поддръжка на съдове, работещи под налягане, като
сред работниците и служителите, които са се запознали с тях, липсва подпис
на ищеца.
На 17.05.2022 г. ищецът се е подписал в книгата за инструктаж.
На 25.05.2022 г. работодателят е подал до ТП на НОИ Пазарджик
декларация за трудова злополука, настъпила с ищеца на 17.05.2022 г. в 10,10
ч. при ремонт на парен котел, при която служителят е предприел действие по
ремонт на парния котел, като за целта е трябвало да влезе в горивната камера
през отвор на взривна клапа. В горивната камера е постъпила гореща вода
вследствие на повредата на котела. При влизане в горивната камера краката
на пострадалия са влезли в контакт с горещата вода. Уврежданията са от
изгаряне по краката, в областта на ходилата до колената.
С Разпореждане № 14/08.06.2022 г. на ТП на НОИ Пазарджик
злополуката е приета за трудова.
От 17.05.2022 г. до 30.05.2022 г. ищецът е бил хоспитализиран в
Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ
„Свети Георги“, ЕАД гр. Пловдив с диагноза: Термични изгаряния, с
посочване макар и само на едно изгаряне от трета степен, на няколко области
от тялото; Изгаряне по двете подбедрици и стъпалата от IIAB-III степен на
обща площ от 9 %; Разкъсно-контузна рана в тилно-теменната област.
За времето от 17.05.2022 г. до 27.08.2022 г. ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност, за което за издадени 3 броя болнични
листове.
На 05.09.2022 г. на ищеца е извършен медицински преглед от д-р Н. М.
с оплаквания от появили се сърбящи червени обриви, оформящи плаки в
областта на двете подбедрици, които имали изгаряне с вряла вода. Поставена
е диагноза: Алергичен контактен дерматит от други агенти. Назначена е
терапия с оксикорт, десибел и фуцикорт. Издадена е рецепта.
На 13.10.2022 г. на ищеца е извършен медицински преглед от д-р И. П.
поради оплаквания от зачервяване и сърбеж в зоната на изгаряне на
подбедрици с гореща вода и нарушено движение в лява глезенна става.
Поставена е диагноза: Термично изгаряне от втора степен в областта на
тазобедрената става и долния крайник, без глезена. Назначена е терапия със
синхробаза омега, дермоват крем и синдет сапун. За прегледа ищецът е
заплатил сумата от 60 лв., за което е издадена фактура. Издадена е рецепта.
5
От ищеца са представени фискални бонове за закупени лекарствени
продукти през периода от 02.09.2022 г. до 13.12.2022 г. на обща стойност
704,51 лв.
На 01.05.2018 г. между третото лице помагач „Лодис инвест“ ЕООД в
качеството на възложител и ответника „Термо 97“ ЕООД в качеството на
изпълнител е сключен договор за извършване на абонаментно „Поддържане и
техническо обслужване“ на парен котел – 4 т/час – 1 брой, парен котел ПКМГ
3
6,5 – 1 брой, ресивер за сгъстен въздух 8 м– 1 брой, газово стопанство за
природен газ – от ГРЗТ до консуматори срещу заплащане на абонаментна
такса.
На 26.10.2022 г. ищецът е изпратил до ответника покана за заплащане на
обезщетение за претърпените от трудовата злополука имуществени и
неимуществени вреди.
На 09.11.2022 г. третото лице помагач „Лодис инвест“ ЕООД е
изпратило писмо до ответника, според което не приема да бъде обвързван по
какъвто и да е било начин и повод с отговорност по отношение на
претърпяната трудова злополука.
На 15.02.2022 г. между ответника „Термо 97“ ЕООД и ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД е сключена застраховка „Трудова злополука“,
обективирана в Застрахователна полица № 0501-180-2022-00004/15.02.2022 г.,
за 14 застраховани лица по списък, сред които и ищецът, със застрахователно
покрие от 00:00:00 ч. на 19.02.2022 г. до 00:00:00 ч. на 18.02.2023 г.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза при
инцидента на 17.05.2022 г. ищецът е получил следните увреждания:
съприкосновение с гореща вода МКБ-10 Х11, термични изгаряния с
посочване макар и само на едно изгаряне от трета степен на няколко области
от тялото, изгаряне на двете подбедрици и стъпала IIАБ-III степен на обща
площ 9 % МКБ-10 Т29.3, открита рана по окосмената част от главата (тилно-
теменна област) МКБ-10 S01.0. Термичните изгаряния се причиняват от
контакт на тялото с агенти с висока температура, като например гореща
течност, огън, горещ предмет или пара. Според дълбочината, която е
засегната от увреждането, изгарянето се категоризира на: първа степен, което
се характеризира с увреждане на най-горния епидермален слой и се проявява
като еритем (зачервяване), заздравяването става спонтанно за няколко дни,
без образуване на белег; втора степен тип „А“ засяга целия епидермис и е
изключително болезнено. Везикулация (образуване на мехури), причинена от
изпускането на плазма от увредените капиляри, настъпва след забавяне от 12
до 24 часа след изгарянето. Тъй като в папиларните конуси и в интактните
кожни придатъци все още има достатъчно витални клетки за бърза
реепитализация, като цяло настъпва спонтанно заздравяване без образуване
на белег в рамките на около 14 дни. От голямо значение е стерилната
обработка на раната чрез дезинфекция и покриване с подходящи превръзки
(например мазеви превръзки като Atrauman Ag или превръзки с охлаждащ
6
хидрогел, като Hydrosorb); втора степен тип „В“ епидермисът, дермата, в
почти цялата си дълбочина и до голяма степен кожните придатъци са
разрушени. В такива случаи спонтанното заздравяване отнема няколко
седмици и често оставя хипертрофичен белег. Като цяло раните от втора
степен тип B по клинични проявления наподобяват изгаряния трета степен,
така че лечението чрез отстраняване на некроза и последващо покриване на
дефекта е подобно на това при рани от трета степен; трета степен –
епидермисът, дермата, а често и части от подкожната тъкан, са необратимо
унищожени (изгаряне на кожата в пълна дълбочина). Спонтанно заздравяване
с леко разширяване на ръбовете на раната, е възможно единствено с
цикатрициална тъкан. Иначе, коагулационната некроза на кожата, причинява
масивни контрактури. Лечението на подобни рани от изгаряния е изцяло
хирургично. Получените изгаряния от ищеца с обща площ 9 % са в резултат
на контакт на части от двете подбедрици с вряла вода. По своята
характеристика (нециркулярно изгаряне по двете подбедрици и стъпала със
смесена дълбочина), проведеното хирургично лечение (двукратно
ексцизионно почистване (некректония) на девитализираните тъкани), срока на
възстановителния период и крайния ефект от лечението (диспигментация на
кожата и еритемни зони) изгарянията са от IIАБ-III степен. На пострадалия е
проведено стационарно (болнично) и домашно-амбулаторно лечение. В
стационарни условия (14 дни) е проведено: двукратно ексцизионно
почистване (некрекТ.ия) на раните, отстранявайки девитализираните тъкани,
почистване с антисептици и превръзки с гъвкава антимикробна превръзка с
нанокристално сребро. Първият месец след изписването са извършвани два
пъти в седмицата контролни прегледи и превръзки в клиниката. В домашни
условия (около 60 дни) е провеждано лечение – мазево третиране на
поразените участъци от кожата с мехлеми, приготвени от лице, занимаващо
се с „народна медицина“. През този период са приемани обезболяващи
медикаменти (аналгин, нестероидни противовъзпалителни). Едно от най-
сериозните и трайни преживявания по време на лечението след изгаряне е
болката. При изгаряне тя се определя от множество фактори – локализация и
дълбочина на поражението и вида на термичния агент, етап на лечение,
естество на прилаганите локални процедури и начина на извършването им, а
също така и от индивидуалните особености на пациента – възраст, пол, раса,
както и редица психологически фактори – като чувствителност и
толерантност спрямо болковото изживяване, продължителен престой в
болница, предхождащи травми и депресивни съС.ия. Основните механизми на
възникване и предаване на болката при изгаряне са: болкови рецептори в
кожата (ноцицептори), опиоидна система, повишена болкова чувствителност
(хипералгезия) и не на последно място обособяващата се роля на ензима
циклооксигеназа 2(СОХ 2) и инхибиране на действието й. Характеристиките
на болката след изгаряне в зависимост от локалните поражения е, както
следва: при пациенти с повърхностно изгаряне от I и II-А степен болката
варира от слаба до умерена и може да стане непоносима, ако са засегнати
7
повече от 30 % от телесната повърхност; при изгаряне от II степен болката е
много силна, тъй като епидермисът и дермата са засегнати и нервните
окончания са оголени; при изгаряне III степен всички слоеве на кожата, както
и нервните окончания са изгорели, болката е слаба, но пациентите са с
повишена степен на възбуда. Ищецът е получил изгаряне от вряла вода на
части от стъпалата и двете подбедрици от II-АБ-III степен. Предвид на това,
че епидермисът и дермата са засегнати и нервните окончания са оголени,
болката е била много силна в първите 20-25 дни от възстановителния период.
В последствие интензитетът й постепенно е намалял. Получените увреждания
са в областта на стъпалата и двете подбедрици. Това практически е
ограничавало пострадалия да се придвижва свободно в пространството
особено през първия месец. Налице е пълно функционално възстановяване на
поразените участъци от кожата. Установява се диспигментация на кожата и
еритемни зони. В отделни участъци лисват космени придатъци. Не се
установяват хипертрофични цикатриси (белези). Възстановителният период
съвпада с периода на временната неработоспособност съгласно издадените
болнични листове – 105 дни. В областта на поразените участъци е налице
диспигментация на кожата и еритемни зони. В отделни участъци липсват
космени придатъци. Еластичността на кожата е запазена. Движението в
глезенните стави е без ограничение. Налице е възстановена функционалност
на долните крайници. Констатираните изменения на кожата са от козметично
естество. Евентуално благоприятно развитие на измененията може да настъпи
след специализирано дерматокозметично лечение от специалист дерматолог.
Според заключението на допълнителна съдебномедицинска
(дематологична) експертиза при ищеца е налице изгаряне от 2-ра към 3-та
степен. Кожата в засегнатите области е частично възстановена с образуване
на различно оцветени петна и белези, които не е възможно да бъдат заличени.
Не е необходимо използването на специално лечение, освен козметични
средства за овлажняване и омазняване на кожата.
Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза
психологичната реакция на ищеца вследствие на стресогенното събитие,
лечението и периода на възстановяване се проявява с разнообразни негативни
емоции и мисловни преработки като повишено чувство на напрежение,
тревожност, безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на живота му,
потиснато настроение, влошено самочувствие, малоценностни изживявания,
мисли за безперспективност, чувство на изолираност. Ищецът е изживял и
протрахирани във времето психотравмиращи емоции, изводими от
настъпилата промяна в здравословното му съС.ие и трудовия му статус, а
именно временната загуба на работоспособност. Редуцирал е социалните си
контакти. Тази фрустрираща обстановка неминуемо поражда у ищеца
преживяване на нарушено социално функциониране за определен период от
време. По думи на подекспертния у него се наблюдават симпТ.и на повишена
тревожност, изразяваща се в преживяване на несигурност за бъдещето,
хиподепресивно настроение, склонност към изолация и дистанцираност.
8
Всичко това на фона на повишена възбудимост на вегетативната нервна
система, изразена в безсъние. Пострадалият е преживял страх, уплах, стрес,
безпокойство и тревожност, които са в пряка причинна връзка с инцидента.
При тестовите изследвания на подекспертния е констатирано наличие на
психотравмено събитие, свързано с инцидент по време на работа. Психичната
травма е оказала и оказва влияние върху поведението, емоционалното съС.ие,
както и върху начина му на живот. Подекспертният е преживял тежка
психотравма, която повлиява емоциите и живота, както към минал момент,
така и към момента на изследване. След инцидента ищецът изпада в съС.ие на
стрес с изразена тревожност и богата невротична симпТ.тика – подтиснат е, с
депресивни мисли, не може да спи, събужда се посред нощ, напрегнат е.
Многократното преработване на събитието засилва цялата симпТ.тика. У
ищеца се наблюдават симпТ.и на повишена тревожност. Веднага след
инцидента при подекспертния се наблюдават негативни емоционални
преживявания, свързани с психотравмата. Въпреки обстоятелството обаче той
използва ефективни стратегии за справяне в трудни житейски ситуации.
Периодът след травмата е съпроводен с дистрес, увеличена тревожност,
преоценка на събитията. Към миналия момент са се наблюдавали повишени
емоционално негативни преживявания в тревожния регистър, има данни за
психотравматични преживявания, влошено самочувствие, проблеми с
килограмите и с кожата, ограничено придвижване, безсъние, избухливост,
самообвинения и други. Наред с всичко това той се притеснява за близките и
работата си. Това емоционално напрежение се е изразило в негативни
душевни преживявания, непрекъснат страх от бъдещето и от влошаване на
здравословното му съС.ие. Към момента на изготвяне на експертизата у
ищеца не са налице сензитивни интерпретации, предизвикващи психологичен
дискомфорт. Към настоящия момент липсват данни за емоционално стеснен и
свръхконтролиран емоционален диапазон на преживяванията, няма отричане
и потискане на негативните емоции от психотравмата, както и актуалните
преживявания. Към момента на изследването се наблюдават адаптивни
стратегии за справяне в трудни житейски ситуации, добър контрол върху
поведението, въпреки, че се констатира съС.ие на тревожност и притеснение
за бъдещето. Необходимо е подекспертният спешно да предприеме мерки за
ликвидиране на стреса, защото при него съществува риск да се разболее от
някаква сериозна болест. Не се отчитат никакви болестни последствия за
личностното развитие на подекспертния в резултат на преживяната
психотравма. Не се установяват изменения в интелектуалната сфера, мислене,
възприятия, представи, памет и интелект – в норма. Той притежава
психологически капацитет да се справи с преживяното. Психичното и
физическото съС.ие към момента на прегледа е еквивалент на психично
здраве, не е нарушено социалното му функциониране. Той е възстановил
трудовата си ангажираност. Психологическото и емоционалното съС.ие на
ищеца преди инцидента е било границите на нормата, не е имал здравословни
оплаквания от психологическо или емоционално естество, както и данни за
9
виктимно (жертвено) поведение.
Съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза механизмът
на настъпване на трудовата злополука бил следният: ищецът трябвало да
завари димоходни тръби на парен котел ПМ-6,5, които били достъпни само
чрез влизане в задния край на горивната камера (димохода) през отвора (люк)
на взривната клапа с краката напред, гърбом. Ищецът погледнал през входния
отвор, преценил визуално, че има вода, която е останала в резултат на
повредата, но била малко и влязъл с краката напред през люка. При
стъпването на дъното нивото на водата се повишило и известно количество
изпълнило пространството между краката и ботушите. Изненадан от това, че
водата е гореща, ищецът отскочил от дъното и успял да се захване с ръка за
външния преден край на люка и да се задържи, но при отскачането ударил
главата си в горния край на люка. Поискал и му донесли тухли, които пускал
„в краката си“, за да стъпи на тях и да улесни излизането си. Технологичните
изисквания при ремонт на парен котел от вида на процесния се изготвят във
съответните предприятия съобразно конкретните дейности. В резултат на
общия опит са оформени типови такива, които се адаптират на място, като
съдържат типични раздели: Общи положения; Изходни данни; Подготовка за
изпълняваната работа (действия) „заваряване“; Технологична част – отнасяща
се към процеса на заваряване; Контрол на резултата – в случая: проверка на
качество на извършените заварки; Безопасност на условията на труд, здраве,
противопожарни изисквания и други, ако са необходими. Обичайно
инструктажите съдържат и бланкетно вербално напомняне „Да се внимава!“,
насочено към професионалния (и житейски!) опит на работника/служителя,
доколкото не всяка подробност може да се предвиди и опише. Някои от
операциите, които следва да бъдат извършени преди, по време на и след
работа по заваряването, са: Проверка на котела: Преди да започне ремонта
(заваряването), работникът на място трябва да се увери, че котелът е
изключен и студен; дали в котелната има достатъчно въздух и дали има
достъп до зоната на ремонта; евентуално разчистване на мястото, където ще
се извършва заваряването. Изключване на намиращите се в близост до
работното място/зона електрически и други уреди, чието действие не е
необходимо. Избор на правилните материали за заваряване, които са описани
в инструкцията на производителя на котела, която включва информация
относно диаметъра, материала и типа на електродите. Да се провери дали
налягането и температурата в парния котел са в безопасни рамки, като се
използват подходящи мерни уреди/инструменти за убеждаване, че няма
нежелани увеличения на налягането или температурата на котела като цяло и
в частност в зоната на ремонта. Да се използват подходящи защитни средства:
предпазни очила, предпазни ръкавици, облекла, маска за заваряване, които да
защитят от излъчване на топлина и светлина. Да не се започва заваряване,
освен ако заваряваните повърхности на котела не са напълно почистени от
ръжда, боя и омаслени. Едва след това може да се пристъпи към изпълняване
на необходимите заварки. Ищецът е спазил условията за безопасност на труда
10
при извършване на процесния ремонт, с изключение на един субективен
пропуск: не си е изяснил обективно дълбочината на водния слой, където е
било необходимо да стъпи и температурата на водата именно в зоната, където
е предвиждал да стъпи, без да се съобразява с впечатлението, че общата маса
на котела е охладена. Той е работил без проблеми в друга зона (отпред) на
котела и се е подвел, че доколкото общо последният е изстинал – това се
отнася и за тази по-вътрешна зона и останалата в нея вода. Технологичната и
времева последователност на действията в процеса на отстраняване на
аварията е спазена от ищеца, с изключение на субективен пропуск, посочен в
отговора по предходния въпрос. В съдебно заседание вещото лице уточни, че
има начини за измерване на температурата на водата в котела – или с
дистанционен термометър, който може да бъде на няколко метра от обекта,
или като се завърже термометър с въже и се спусне в котела.
Свидетелят Е. Л. Б., без родство с ищеца, в служебни отношения с
ответника, установява, че работи в „Термо 97“ ЕООД от февруари 2017 г. на
длъжност „монтажник“ и познава ищеца. Двамата отишли на авария в
„Лакрима“. Трябвало да се заварят тръби на котел, който работил сутринта.
Били го изгасили, но още бил топъл, изпускали пара. Инженерът на
„Лакрима“ и параджията се опитвали да охладят котела, като на два пъти
източили част от водата в него и допълнили нова вода. Видели, че от едната
тръба тече вода, но преди това била охлаждана. През това време ищецът
заварявал отпред, където котелът бил отворен. След два часа, някой казал на
ищеца, че може да влезе от другата част на котела. Котелът бил висок около
три метра, а отворът бил отстрани, на нивото на очите. Ищецът осветил,
погледнал през люка (взривната клапа), видял, че нивото на водата не е много
и по негово усмотрение преценил, че може да влезе. Нямало как да провери
температурата. Поискал ботуши, дали му и влязъл, но явно водата била
гореща, той се опарил, подскочил нагоре и си ударил главата във взривната
клапа. В това време успял да си извади едната ръка отвън. Свидетелят го
хванал ръката и не го пуснал през цялото време. Ищецът му казал: „Гледай да
не ме изпуснеш!“. Свидетелят започнал да вика някой за помощ. Притекли се
двама-трима човека. Свидетелят поискал да подложат тухли, касетки, за да
може ищецът да стъпи и да излезе. Донесли тухли. Свидетелят го държал за
ръката и му подавал тухли и той ги пускал в котела, стъпил на тухлите и
излязъл. Отворът не бил много голям и нямало как да бъде изтеглен. Ищецът
бил в котела 5-10-15 минути. Оказало се, че самите ботуши се напълнили с
вода и ищецът получил изгаряния. Свидетелят го откарал до МБАЛ
Пазарджик, където го обработили и впоследствие го транспортирали до
Пловдив. Преди тази злополука нямало случай да ремонтират току-що спрян
котел. По принцип гасели котела и го поправяли на другия ден. Всяка сутрин
ръководителят им разпределял задачите и правел инструктаж с думите:
„Внимавайте какво правите, внимавайте да не се нараните“.
Свидетелката Т. А. К., живееща на семейни начала с ищеца, установява,
че в деня на инцидента ищецът й се обадил от линейката на път за болницата
11
в Пловдив и й казал, че съС.ието му не е добро. Вечерта отишла в болницата.
Ищецът имал изгаряния до колената, спукване на главата и изгаряния под
мишницата. Разказал й за ситуацията, в която бил попаднал. Бил много
притеснен и стресиран. В болницата не можел да става и да ходи, бил
намерил начин по дупе и по лакти да ходи до тоалетната. Болките му били
неописуеми. Пиел обезболяващи. Това продължило и след изписването му.
Свидетелката започнала да работи почасово, за да се грижи за него. Дъщеря
й, когато не била в университета, също се грижила за него. Той слагал чаршаф
върху раните, за да не се вижда кръвта, но тя избивала. Придвижвал се по
същия начин – на ръце и по дупе, до тоалетната. Когато я нямало, оставяла
храна и бутилка с вода до него. Изпитвал много силна болка в краката, като се
изправял. Това продължило доста време. След това започнал да се учи да
ходи с патерица. Като ставал и се опитвал да стъпи, всичко ставало в кръв,
защото избивало от раните. Почти не спял. За безсънието пиел мента, глог и
валериан, специални медикаменти не били купували. Не спазвал часовете за
болкоуспокояващите. Пиел ги по-често. Той използвал аулин и нимизил,
защото не можел да спи. Виждали го да плаче. Дъщеря й й се обаждала да й
каже, че той бил прекалено разстроен от болките. Дори и след затварянето на
раните, получавал възпаления със силни сърбежи и малки пъпчици. Това
продължавало вече цяла година. Ако 10 дни не се мажел с мазила, всичко пак
се повтаряло. Ходел по-трудно и се изморявал често. Затворил се в себе си,
станал по-неразговорлив, по-сприхав, раздразнителен. Сънят му все още не
бил спокоен. От жизнерадостен човек станал по-различен и доста отслабнал.
Не можел да си възстанови килограмите от притеснение. На втория или
третия ден в болницата дошъл служител на „Лакрима“, извадил книга за
трудов инструктаж и помолил ищеца да се подпише със задна дата, но той
отказал. В деня на злополуката колега на ищеца отишъл при нея на работа и й
казал, че два часа след като се е случил инцидента с ищеца са го карали да
влиза в котела и да свърши заварките, които е трябвало да направи ищецът,
но той отказал. Ищецът бил в болница две седмици или 20 дни. След като бил
изписан, той ходел един път в седмицата, през три дни, в болница за
превръзки. След като беше изписан, се изправил на крака след месец. В края
на юни се опитвал да стъпва с болки и кървене от раните. Не бил
трудоустроен. В момента работил във Вагоноремонтния завод в Септември
като заварчик.
Свидетелят А. Т. Б., без родство с ищеца, в служебни отношения с
ответника, установява, че работи в „Термо 97“ ЕООД на длъжност
„заварчик“. В предприятието се провеждал инструктаж. Сутрешно време
идвал шефът и казвал: „Този тук, този там“. Ако някой бил от предишния ден
на тази работа – продължавал. Казвал им да внимават да не стане някоя беля и
да са по-внимателни. Това го казвал всяка сутрин. Сутринта на инцидента
шефът казал на ищеца и друг колега да заминават за „Лакрима“. Казал, че
котелът бил изключен сутринта, да видят дали е топъл или не. Ако не бил
изстинал котелът, да не работят. Това шефът го казал пред всички – 12 или 14
12
човека заварчици и монтажници.
В проведената между ищеца и свидетелят Б. очна ставка ищецът заяви,
че не било вярно, че онази сутрин шефът казал, че котелът е топъл и трябва да
внимават. Казал, че има авария в „Лакрима“ и котелът бил спрян. Всяка
сутрин се събирали, имало книга, в която слагали подпис, но подробен
инструктаж не бил воден. Според свидетеля Б. думите на шефа към ищеца и
колегата му били: „Отивате и виждате дали котелът е изключен“. Конкретно
на тях го казал.
Свидетелят П. Н. Н., без родство с ищеца, в служебни отношения с
ответника, установява, че работи в „Термо 97“ ЕООД като монтажник и
познава ищеца. Той претърпял злополука, но след това нямало различно
отношение на управителя на фирмата спрямо него. Понеже свидетелят карал
служителите от базата с колата, управителят веднъж му дал 300 лв. и веднъж
400 лв., които занесъл на ищеца. Не помни за какво били първите 300 лв., но
другите 400 лв. били за лекарства.
Свидетелят И. С.ов П., без родство с ищеца и без служебни отношения с
ответника и третите лица помагачи, установява, че през месец май 2022 г. бил
мениджър на техническия отдел в „Лодис инвест“ ЕООД. Имало спукана
тръба в котела и се наложило да извикат фирмата „Термо 97“ ЕООД, за да
направят ремонт. Трябвало да се завари спуканата тръба от двете страни на
котела. Самата тръба имала изход и в задната част на котела, и в предната. С
оператора на котлите се налагало да охладят котела. Източили горещата вода
напълно, след което два пъти налели студена вода, след което я източили.
Доколко била източена, не можели да видят. От предната страна на котела
било възможно да се завари без да се влиза в котела. От задната страна се
оказало, че служителят трябва да влезе вътре в котела, за да я завари.
Директно указания на ищеца да влиза не били давали. Тяхната задача била да
охладят котела, а останалата задача била на служителите на „Термо 97“
ЕООД. Ищецът поискал ботуши, за да влезе в котела. Свидетелят го попитал
дали има вода и евентуално да я източат с маркуч, но той му отговорил, че
водата е до глезените и е необходимо да вземе само ботуши. Свидетелят
пипнал дренажната тръба, намираща се извън котела, и тя била охладена. От
котела не излизала пара. Когато ищецът влязъл в котела, свидетелят и
колегите му били извън паровата централа. В момента, в който единият от
служителите на „Термо 97“ ЕООД ги извикал, веднага се притекли на помощ.
Оказало се, че трябва да занесат нещо, което да се сложи от вътрешната
страна на котела, за да може пострадалият да стъпи и да излезе. Същия
следобед идвали други служители да заваряват тръбата, но така и не я
заварили. Заварката била извършена на другия ден. На другия ден свидетелят
отишъл да посети ищеца в болницата, носел книгата за инструктаж на „Лодис
инвест“ ЕООД и поискал да се подпише, но той отказал.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
13
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност
на работодателя за причинени на работника вследствие на трудова злополука
имуществени и неимуществени вреди. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните, претърпяна злополука, призната за трудова,
и настъпили имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
Установените по делото правнорелевантни факти водят до извода, че са
налице предпоставките на ангажиране на отговорността на работодателя за
обезщетяване на причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди
в резултат от трудова злополука, тъй като към датата на настъпване на
злополуката между страните е съществувало трудово правоотношение,
злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а в
причинно-следствена връзка с нея се намират причиненото на ищеца
увреждане на здравето и направените от него разходи за лечение.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Следователно след като настъпването
на трудовата злополука е по време и във връзка с извършваната работа, която
и в интерес на работодателя, е без значение мястото, където е настъпила
трудовата злополука, дали е на територията на предприятието-работодател
или на територията на друго предприятие-възложител на работата.
Възлагането на работата между две предприятия би могло да обоснове
отговорност на предприятието-възложител спрямо увреденото лице по реда
на чл. 49 от ЗЗД и евентуално наличие на солидарност в задълженията на
работодателя, предприятието-възложител и прекия причинител на вредата, но
когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата
отговорност се реализира по реда на чл. 200 от КТ (ТР № 45 от 19.04.1990 г.
по гр.д. № 33/1989 г., ОСГК) – виж Определение № 60894 от 15.12.2021 г. по
гр.д. № 2554/2021 г. на III г.о. и Решение № 141 от 01.08.2014 г. по гр.д. №
5015/2013 г. на IV г.о.
Съгласно ППВС № 17/18.11.1963 г. когато по договор между две
предприятия едното е възложило на другото определена работа, при
извършването на която настъпват вреди, за правилното разрешаване на спора
е от значение да се изясни същността на сключения договор – ако съгласно
договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена
14
работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата,
отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това
предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото
предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и
контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от
работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното
увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.
В случая между ответника и третото лице помагач „Лодис инвест“
ЕООД е сключен договор за договор за извършване на абонаментно
„Поддържане и техническо обслужване“ на парен котел, парен котел ПКМГ,
ресивер за сгъстен въздух и газово стопанство за природен газ срещу
заплащане на абонаментна такса. Съгласно т. 3 от договора възложителят се
задължава да предаде на изпълнителя наличната техническа документация за
оборудването и инсталациите, които ще се поддържат и обслужват; да издаде
пропуски за личния състав на лица от фирмата на изпълнителя, да извърши
обход и да предаде на изпълнителя съоръженията за поддръжка; да
предостави на изпълнителя наличните при себе си допълнителни данни,
необходимост от предоставянето на които е възникнала в процеса на
изпълнение на договора; да осигури присъствие на свои представители по
време на изпълнението на възложената работа, които установяват с подписа
си вида, естеството и резултатите от извършената работа – става въпрос за
допълнителни належащи работи по обекта; може да извършва проверки
относно качеството на работата и влаганите материали, както и спазването на
правилата по охрана на труда и противопожарната охрана по всяко време, без
това да пречи на самостоятелността на изпълнителя и възможността му да
осъществява работата. Съгласно т. 4 от договора изпълнителят се задължава
да изпълнява възложената му работа качествено, спазвайки изискванията на
договорените условия, действащата нормативна уредба, вътрешните правила
на територията на възложителя, всички изисквания по безопасност на труда и
противопожарна охрана; да води и съхранява техническата документация по
изпълнението на работата, като подготви същата за предаване съвместно с
представител на възложителя; да предостави на контролните органи и на
възложителя документи, доказващи извършването на прегледите за времето,
когато е в сила договорът; да отстранява незабавно за своя сметка всички
допуснати отклонения от доброто качество на извършената работа или
влаганите некачествени материали, машини и съоръжения, констатирани от
възложителя; да отстрани в най-къс срок всички констатирани от
възложителя недостатъци по извършената работа. Липсва изрична уговорка
възложителят да отговаря за организацията на работата на служителите на
изпълнителя, нито за нейно ръководството и контрол. Напротив тълкуването
на договора по смисъла на чл. 20 от ЗЗД налага да се приеме, че страните са
се договори изпълнителят самостоятелно да извършва възложената му работа
със свои работници и служители, като сам организира, ръководи и
контролира работата. В този смисъл са уговорките, съгласно които
15
възложителят предава на изпълнителя необходимата документация, както и
обектите, които следва да се поддържат, негов представител присъства само
при приемане на работата и може, но няма задължение, да извършва проверки
за спазване на условията за безопасност, като при това не пречи на
изпълнителя самостоятелно да извършва работата. Ето защо този договор не
освобождава работодателя от отговорността пред работника за настъпилите
вреди при трудовата злополука.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и
безвиновна. Тя не зависи от това дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им. Отговорността може да се
изключи само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при
извършване на работа, която не е в интерес на работодателя. В случая няма
данни за умишлено причиняване на увреждането от ищеца по смисъла на чл.
201, ал. 1 от КТ. За да е налице умисъл, ищецът следва да е искал и целял
настъпването на вредните последици, а от доказателствата по делото не се
установява същият да е имал намерение да се самонарани. За това е
показателен фактът, че е изчакал около 2 часа, за да се охлади водата в
котела, поверил е визуално нивото на водата и е поискал защитни средства –
ботуши, преди да влезе в котела.
Основателно е, обаче, възражението на ответника за съпричиняване по
смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Съпричиняване е налице, когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги конкретен,
независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ не всяко съпричиняване от страна на
пострадалия работник или служител е основание за намаляване на
отговорността на работодателя, а само такова, при което увреденият е
действал с груба небрежност. Грубата небрежност се определя като
неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от
работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. С оглед събраните
по делото доказателства съдът приема, че за настъпване на трудовата
злополука е допринесъл и ищецът, който е проявил груба небрежност, като е
влязъл в авариралия парен котел без да се убеди, че водата в него е изстинала
или е в такова количество, което няма да му навреди. От показанията на
свидетеля Е. Любенов Б. се установява, че с ищеца се пристигнали на мястото
на аварията около 2 часа по-рано, знаели са, че котелът е изключен сутринта,
видели са, че от същия излиза пара, и че се правят опити за охлаждане на
същия. Следователно ищецът е бил наясно, че следва да изчака водата да
изстине достатъчно или нивото й да спадне, за да е безопасно влизането в
котела. Според вещото лице, изготвило заключението по съдебно-
техническата експертиза, са съществували лесно достъпни начини да се
16
провери температурата на водата в котела, като например се използва
термометър. В този смисъл положените от ищеца усилия да провери нивото и
температурата на водата не са били достатъчни и същият е взел решението да
влезе прибързано и без съобразяване с елементарните правила за безопасност,
които и най-небрежният към собственото си здраве човек би приложил.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че по делото се установи
посредством показанията на свидетелите Е. Л. Б. и А. Т. Б., че извършваният в
предприятието инструктаж за безопасност при работа не е бил нито
подробен, нито адекватен на работата, която се полага. Инструктажът е бил
формален, като на служителите се казвало да внимават. Работодателят също
така не е изпълнил задължението си да запознае ищеца с Правилника за
вътрешния трудов ред в предприятието и особено с Инструкцията за ремонт и
поддръжка на парни и водогрейни котли и Инструкция за ремонт и
поддръжка на съдове, работещи под налягане, така както са били запознати
други служители на ответника. Съгласно практиката на ВКС – например
Решение № 60165 от 19.08.2021 г. по гр.д. № 3529/2020 г., IV г.о., ако
трудовата злополука е настъпила, без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на
работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен
когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия
могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве. В случая е налице
именно посоченото изключение, тъй като и без провеждане на инструктаж от
ищеца, както и от всеки друг на негово място, би се очаквало да прояви
предпазливост при влизането си в котела, като се убеди, че влизането е
безопасно, предвид фактите, които е имал възможност да възприеме докато
заварява котела отвън и с оглед предишния му професионален опит при
ремонти на аварирали котели, които са били изключени предишния ден.
Съпричиняването на вредоносния резултат се степенува в съответствие
с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства. Процентът съпричиняване
зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се
преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато
са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е
основна. В случая с оглед възприетите от ищеца факти, че от дренажната
тръба е изтичала студена вода, горещата вода в котела двукратно е била
източвана и на нейно място е доливана студена вода, изминали са два часа от
изключване на котела и ищецът е предприел някакви мерки за
предотвратяване на евентуален инцидент, съдът намира, че обективният му
принос за настъпване на трудовата злополука е 25 %.
Отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука обхваща
всички преки и непосредствени вреди. Обезщетението за неимуществени
вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а представлява критерий за определяне на
17
такъв размер на обезщетението, което най-пълно и точно да обезщети
увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната
му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания са претърпените от пострадалия болки и
страдания, продължителността и интензитета им, характерът на увреждането,
прогнозите за отшумяването му, настъпването на необратими или остатъчни
телесни дефекти, съпровождащата увреждането емоционална травма,
отражението на увреждането на здравето на обичайния начин на живот на
пострадалия и настъпилите ограничения във възможностите му за житейска
реализация, а също така социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната към момента на увреждането и установения от съдебната
практика среден размер на дължимото обезщетение при определен вид и
характер на увреждане с оглед обичайните за него болки и страдания.
В случая в резултат от трудовата злополука здравето на ищеца е било
сериозно увредено. Същият е получил термично изгаряне на двете
подбедрици и стъпалата от IIАБ-III степен на обща площ 9 % от повърхността
на тялото, както и открита рана тилно-теменната област на главата.
Възстановителният период е продължил около 100 дни, 14 от които ищецът е
прекарал в болница. Извършени са му две оперативни интервенции под обща
венозна анестезия за ексцизионно почистване на раните от изгаряне и
ексцизия на девитализирани тъкани. Физическата болката от изгарянията
била изключително силна, определена от свидетелката Кошулкова като е
„неописуема“, определяща за която са характерът на увреждането и степента
на изгарянията, при които са засегнати епидермисът и дермата и нервните
окончания са оголени. Особено интензивни според заключението на
съдебномедицинската експертиза са били болките в продължение на 20-25
дни, което е значителен период от време, след което интензивността на
болката е намаляла. Налагало се е медикаментозно лечение с
болкоуспокояващи. Освен болезнени, раните са кървели, особено при
придвижване. И след затваряне на раните, ищецът получавал възпаления,
изискващи продължително лечение. По време на възстановителния период
ищецът е трябвало да съобрази ежедневието си с последиците от злополуката,
като невъзможността да се обслужва сам и да се придвижва самостоятелно.
По краката му са останали трайни белези от изгарянето – различни оцветени
петна и места без окосмяване, които няма да могат да бъдат заличени. Освен
телесната болка, ищецът е преживял и сериозна психологическа травма, както
по време на самата трудова злополука, когато е изпитал силен и внезапен
страх за живота си, така и впоследствие при многократната мисловната
преработка на събитията, свързана с притеснения в личен и професионален
план, безсъние, причинено и от силната физическа болка, отчаяние, плач.
Психологическите последици от злополуката са били съпроводени и с
промени в личността на ищеца, довели до нервност, сприхавост,
18
раздразнителност, затвореност в себе си, депресивност. От притеснение
отслабнал много и не можел да си възстанови килограмите. От друга страна
следва да се вземе предвид пълното функционално възстановяване на
поразените участъци от кожата, запазването на еластичността на кожата,
липсата на ограничение на движението в глезенните стави, възстановената
функционалност на долните крайници, козметичният характер на измененията
на кожата, липсата на пречки от здравословно естество да осъществява
трудова дейност и да води нормален живот, пълното преодоляване и
психическо възстановяване от преживяната психологическа травма. Като
прецени съвкупно тези обстоятелства и взе предвид бързо развиващите се
инфлационни процеси към датата на трудовата злополука и същественото
повишаване на стандарта на живот в страната, съдът намира, че
справедливото обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза на 35 000 лв. След приспадане на приноса на ищеца за настъпване на
трудовата злополука, оценен на 25 %, на същия следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 250 лв., ведно със
законната лихва от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Обезщетението за имуществени вреди обхваща всяко намаляване на
имуществото на ищеца, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяната трудова злополука. Такива вреди са направените от ищеца
разходи за лечение. По делото са представени фискални бонове за платен
първичен преглед на стойност 60 лв. и закупени лекарства на обща стойност
704,51 лв. С оглед доказателствената тежест на ищеца да установи при
условията на пълно доказване претенцията за имуществени вреди, съдът
намира, че на обезщетяване подлежат само доказаните разходи за лекарства,
които са били необходими за лечението на ищеца, както и заплатената такса
за първичен преглед. Ето защо на обезщетяване подлежат разходите за
закупуване на лекарствата хепароид, оксикорт, фуцикорт, десибел, юсерин,
синхробаза омега и дермоват, за всяко от които на ищеца е издадена рецепта,
както и такива, които са общодостъпни, за закупуването им не е необходима
рецепта и са известни като обезболяващи и противоалергични, като аналгин,
парацетамол и алергозан, за които ищецът разполага с фискален бон. Тези
лекарства съгласно представените фискални бонове са на обща стойност
286,44 лв. Тези разходи, както и платената такса в размер на 60 лв. за
първичен преглед, следва да бъдат уважени като доказани от ищеца
имуществени вреди. Така общият размер на доказаните имуществени вреди
възлиза на 346,44 лв. Останалите фискални бонове не съдържат конкретна
информация какви лекарства са закупувани, поради което може само да се
предполага, че са били свързани с лечение на претърпяната от ищеца трудова
злополука, но това не е достатъчно за уважаване на иска. Така установеният
размер на имуществените вреди следва да бъде намален с процента на
съпричиняване на ищеца – 25 %, с оглед на което на ищеца се дължи
обезщетение в размер на 259,83 лв.
От ответника е направено възражение по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД за
19
прихващане на претендираното обезщетение за имуществени вреди със
сумата от 700 лв., представляваща заплатена от работодателя финансова
помощ след злополуката. В тежест на ответника е да установи по делото при
условията на пълно и главно доказване заплащането на тази сума на ищеца
като финансова помощ след злополуката. За установяване на това
обстоятелство ответникът ангажира единствено гласни доказателства, а
именно показанията на свидетеля П. Н. Н.. Неговите показания, обаче, са
твърде общи, не съдържат конкретна информация кога, къде и при какви
условия са предадени парите, с оглед на което не са достатъчно убедителни,
за да се приеме, че сумата е получена от ищеца. Освен това свидетелят се
намира в трудовоправни отношения с ответника, което също поставя под
съмнение достоверността на показанията му. Дори и сумата действително да
е била предадена на ищеца, то ответникът не е установил на какво основание
е дадена и съответно подлежи ли на връщане. Ето защо възражението за
прихващане следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен до размера от 26 250 лв., ведно със законната лихва от 18.05.2022 г. до
окончателното изплащане, представляваща законна последица от
увреждането, а за горницата над този размер до предявения размер от 55 000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен до размера от 259,83 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
а за горницата над тази сума до заявения размер от 764.51 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените
разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковете, както
и да заплати в полза на съда дължимата държавна такса по всеки от исковете
и заплатеното от съда възнаграждение на вещите лица с оглед уважената част
от исковете. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение, определен по правилата на чл. 7, ал.
1, т. 2 и 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. с оглед материалния интерес на
двата предявени иска е в размер на 5 450 лв., а изплатеното от ищеца
възнаграждение е в размер на 5 500 лв., надхвърля незначително минималния
размер и съответно не е прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице с оглед отхвърлената част от иска. Ищецът е
оспорил като прекомерен размера на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 7 860 лв. с ДДС. И това възражение е неоснователно, тъй
като възнаграждението е с включен ДДС в размер на 20 %, както и с
включено допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. в размер на 250 лв. за всяко следващо съдебно заседание след
20
второто. В този смисъл минималният размер на дължимото от ответника
възнаграждение е 7 140 лв., тъй като процесуалният му представител се е
явил в две от проведените четири съдебни заседания след второто. Разликата
между минималното възнаграждение и уговореното е по-малко от 10 % и не е
значителна, поради което възражението за прекомерност не следва да се
уважава.
На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК на третите лица помагачи не се
присъждат разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Термо 97“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „******, представлявано от управителя Н. Д.
С., да заплати на А. С. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******
обезщетение в размер на 26 250 лв. за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, емоционални страдания, психическо
напрежение и безпокойство, в резултат от трудова злополука, настъпила на
17.05.2022 г. при ремонт на парен котел на „Лодис инвест“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.05.2022 г. до окончателното
изплащане, както и обезщетение в размер на 259,83 лв. за претърпените от
ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 26 250 лв. до
предявения размер от 55 000 лв. и иска за обезщетение за имуществени вреди
за горницата над 259,83 лв. до предявения размер от 764.51 лв.
ОСЪЖДА „Термо 97“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „******, представлявано от управителя Н. Д.
С., да заплати на А. С. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 612,64 лв.
ОСЪЖДА „Термо 97“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „******, представлявано от управителя Н. Д.
С., да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер
на 1 100 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер на 517,22 лв.
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** да
заплати на „Термо 97“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „******, представлявано от управителя Н. Д.
С., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 123,44 лв. с ДДС и
възнаграждение за вещо лице в размер на 472,15 лв.
Решението е постановено при участието на „Лодис инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 89А, ет. 2, представлявано заедно от
21
двамата управители М. Г. З. и Б. Б. В.ев, и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, район
Възраждане, ул. „Света София“ № 7, представлявано заедно от членовете на
Съвета на директорите А. П. Л., Р. К. Д. и Д. П. К., в качеството им на трети
лица помагачи на страната на ответника „Термо 97“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „******, представлявано
от управителя Н. Д. С..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
22