Р Е Ш Е Н И Е
№…........../23.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1277 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Ж.Й.Ж.,
ЕГН **********,***, срещу „Т.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 30
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпила на 18.09.2015 г. трудова злополука, сумата от 9137,28 лв., представляваща лихва за
забава върху посочената главница от 30 000 лв., начислена за периода от
18.09.2015 г. до 17.09.2018 г., както и сумата от 185,72 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
претърпени загуби, изразяващи се стойността на извършените разходи за прегледи
и лечение, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на дължимите обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
По твърдения в исковата молба, по
силата на трудов договор № 19/04.01.2013 г. ищецът бил в трудово правоотношение
с ответното дружество за длъжността „машинист тежка железопътна механизация“.
На 18.09.2015 г. бил изпратен от работодателя на обект „Модернизация на ж.п.
участък Пазарджик – Стамболийски“, където, по указания на преките му
ръководители, полагал труд в работен участък разтоварище - ж.п. отсечка гара
Огняново - спирка Хаджиево, обл. Пазарджик. Около
15:00 ч. на същия ден композицията, състоящата се от осем вагона хопер-дозатори и един локомотив, била установена на
товарната рампа за ново натоварване на баластра, предназначена за полагане на
железопътния път в участъка. Преди да се пристъпи към товарене, ищецът
забелязал, че една от клапите на единия вагон хопер-дозатор
е заклинена от камък, за което веднага уведомил неговия ръководител. Спазвайки
стриктно дадените му указания от последния, и след като се уверил, че външната
клапа е отворена и превключвателят за нея е в правилното положение, респ. че
клапите няма да се затворят след премахване на препятствието, ищецът предприел
действия за отстраняване на камъка, като се промушил и се опитал да го избие с
метален лост. Докато бил още е в обсега на клапите, изведнъж вътрешната клапа
се затворила, като го ударила през гърдите и притиснала в областта на рамената
и шията, в резултат от което ищецът изгубил съзнание. Така описаната злополука
била призната за трудова с разпореждане № 5104-03-94 от 02.11.2015 г. на НОИ,
ТП – Варна.
Ищецът счита, че злополуката е настъпила поради неизпълнение на
задълженията за ръководителя на работния обект за контрол на композицията преди
натоварването й с баластра и неизпълнение на задължението на работодателя да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, в това число да осигури
обучение на работниците за използването на работното оборудване (хопер – дозаторите), да им предостави необходимата
информация за всички мерки, които следва да бъдат предприети на работното
място, да осигури прилагането на писмени инструкции при използване на рисковото
за безопасността и здравето на работещите оборудване, както и да осигури лични
предпазни средства за работниците. Отделно, извършената от ищеца при настъпване
на злополуката дейност като хоперист не била включена
в длъжностната му характеристика, а същата била осъществена по указание на
прекия ръководител на обекта, и на ищеца не бил проведен необходимия
инструктаж, нито му била предоставена документация за работа с хопер - дозаторите.
Твърди още, че непосредствено след злополуката ищецът бил откаран и приет
по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където били установени
следните травматични увреждания, а именно: подкожен хематом в областта на
лявото рамо, травми в дясното рамо, пареза на дясна
ръка, напрегната шийна мускулатура, счупване на шийния отдел на гръбначния стълб с фрактура на С5 и С6 прешлени,
лезия на десен брахиален плескус - тежка степен с десностранна
горна монопареза, също тежка степен. На ищеца била
поставена шийна яка и същият бил изписан на
25.09.2015 г., след което продължил да изпитва силни болки, като впоследствие
били диагностицирани и други увреждания - травми в
няколко нерва на ниво раменен пояс и мишници, парциални лезии
на изходящите нервни коренчета, вдясно, нива С7 - ТН1 и ТН1-ТН2, с
дегенеративни промени. Понастоящем не е напълно възстановен.
Уврежданията наложили последващи многобройни изследвания, медицински
интервенции и продължително лечение в периода от 08.10.2015 г. до 27.05.2016 г.
Злополуката причинила временна неработоспособност на ищеца, за която същият
ползвал непрекъснат отпуск за времето от 18.09.2015 г. до 27.09.2016 г., а
впоследствие – трайна неработоспособност, установена с три експертни решения на
ТЕЛК. След завръщането му от отпуск, между ищеца и ответното дружество били
сключени две допълнителни споразумения, по силата на които ищецът бил
трудоустроен на длъжността „портиер“ в предприятието на ответното дружество.
Ищецът поддържа, че в резултат на злополуката е претърпял имуществени вреди
– претърпени загуби в общ размер на 185,72 лв., от които 11,60 лв. за заплатени
такси за прегледи в медицински заведения и 174,12 лв. за закупени медикаменти и
медицински изделия.
Имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи поради невъзможността
на ищеца да полага труд по трудово правоотношение на длъжността, която заемал
преди трудовата злополука, твърди да са репарирани с полученото обезщетение от
НОИ за временна неработоспособност за периода от 18.09.2015 г. до 27.09.2016 г.
и застрахователно обезщетение за временна загуба на работоспособност.
Излага, че претърпял също и неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и психически страдания, неудобства, свързани с прекараното
време на легло и невъзможността за възстановяване в пълен обем движението на
главата и дясната му ръка, невъзможност да се грижи за себе си и за
семейството, социална изолация, понижено самочувствие и зависимост от чужда
помощ във всяка ежедневна дейност, загуба на спокоен сън, невъзможност за
изпълнение на задълженията му на предишната длъжност и необходимост от полагане
на нискоквалифициран труд, загуба на авторитет в областта на жп механизацията.
По изложените съображения по същество моли за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв.,
мораторна лихва върху същото от 9137,28 лв. за периода от 18.09.2015 г. до
17.09.2018 г., както обезщетение за имуществени вреди от 185,72 лв. в резултат
от трудовата злополука, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на исковата молба. Претендира и разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. С.А., поддържа наведените твърдения и формулираните
искания по същество и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за
предявяване на исковете, считано от момента
на увреждането, с което обосновава недопустимост на производството.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните. Твърди, че в длъжностната характеристика на ищеца за заеманата
длъжност „машинист на тежка железопътна механизация“ било включено задължението
при необходимост да изпълнява и
длъжностите „маневрист“ и „хоперист“. При постъпване
на работа на ищеца бил проведен необходимия съгласно действащата нормативна
уредба инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд, за което на
същия била издадена и служебна бележка, подписана лично от инструктираното
лице.
Не
оспорва също и настъпилата на 18.09.2015 г. трудова злополука, но оспорва
описания в исковата молба неин механизъм с твърдения, че злополуката била
настъпила в резултат от проявена от ищеца груба небрежност. В тази връзка
излага, че след като композицията от хоперите била
позиционирана на товарната рампа и се установило, че едната клапа на последния хопер не е затворена (имало заклинване от камък), ищецът,
без да уведоми за това намиращия се на обекта ръководител, по своя инициатива
влязъл между рампата на дозатора и корпуса на хопера,
за да освободи заклинената клапа, като, при освобождаването й, клапата се
затворила и рамата на дозатора, придвижвайки се нагоре, затиснала ищеца към
корпуса на хопера. Счита, че поведението на ищеца
представлява нарушение на трудовите му задължения.
Излага,
че към датата на настъпване на злополуката, ищецът бил изключително добре
подготвен и професионално обучен за работа с „хопер-дозатор“
и съответните изисквания за безопасна работа с машината, поради което същият
могъл да предвиди настъпването на неблагоприятните последици от инициираните от
него действия по отстраняване на заклинената клапа на хопера.
По този повод твърди, че ищецът бил зачислен в курс за обучение „Оператор на разтоваро-дозиращите устройства на вагони „хопер-дозатори“ с времетраене от 05.08.2013 г. до
21.08.2013 г. и завършил обучението си с „отличен“, за което му било издадено и
удостоверение за правоспособност за специализирано обучение с валидност 4
години. През 2014 г. ищецът успешно бил издържал и изпит във връзка със
заеманата от него длъжност, свързана с безопасността на превозите, за
която се изисква правоспособност, съгласно
чл. 39, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59/2006 г. за
управление безопасността на железопътния транспорт.
Поддържа,
че ответникът, в качеството му на работодател, бил предприел всички възможни
действия по спазване на изискванията на нормативната уредба в областта на
здравословните и безопасни условия на труд, в частност тези, свързани с
безопасността на превозите в железопътния транспорт. На 24.02.2015 г.
изпълнителният директор на ответното дружество издал заповед във връзка със
спазването на изискванията на ЗЗБУТ и Наредба № 2 за минималните здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на CMP, с която били определени
задълженията на работниците да спазват изискванията за безопасност и здраве; да
не извършват СМР, за които не притежават правоспособност; да използват лични и
други предпазни средства; да използват правилно машините и съоръженията и др.
Със заповед от 16.02.2015 г. били определени видовете инструктажи, които следва
да се провеждат, а именно: начален, на работното място, периодичен, ежедневен и
извънреден, като на ищеца били проведени необходимите и съответни по вид
инструктажи.
Счита претенцията на ищеца за
заплащане на имуществени вреди за неоснователна и недоказана,
доколкото от представените доказателства не можело да се установи дали
разходите са извършени от ищеца, както и дали именно той е ползвал заплатените
услуги и стоки във връзка с проведеното лечение.
Оспорва
като неоснователна и претенцията за неимуществени вреди. В случай че същата се
докаже, намира, че отговорността на работодателя следва да се редуцира поради
допуснатата груба небрежност на ищеца,
допринесла за настъпване на злополуката. Отделно счита, че определеното
обезщетение следва да бъде намалено с размера на полученото от ищеца
обезщетение по общественото осигуряване и изплатеното му застрахователно
обезщетение за временна неработоспособност.
Предвид
изразеното становище за неоснователност на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, намира за неоснователна и акцесорната такава за присъждане
на мораторна лихва.
По
тези аргументи моли за прекратяване на производството по делото като
недопустимо, евентуално – за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. А.Н., поддържа депозирания отговор и формулираното
искане по същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно
и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ищецът Ж.Й.Ж. е бил
в трудово правоотношение с ответното дружество „Т.” АД на длъжността „машинист
тежка железопътна механизация“, възникнало по силата на трудов договор № 19 от
04.01.2013 г. Същото се потвърждава и от приложеното допълнително споразумение
№ 9/14.01.2013 г. към трудовия договор, сключено между страните (л. 9 от делото
пред ВОС).
За установяване задълженията на ищеца по договора от
ответната страна е представила длъжностна характеристика на посочената длъжност
от 07.01.2013 г. (л. 12), според т. 2.5 от която при необходимост служителят
изпълнява длъжностите „маневрист“ и „хоперист“ (в
случай че притежава съответния документ за правоспособност). Отразено е, че
копие от длъжностната характеристика е връчено на ищеца, за което е положен и
неговият подпис. Автентичността на документа е оспорена от ищцовата
страна с твърдения, че подписът е на ищеца, но съдържанието на първата страница
е подменено (л. 83). Във връзка с доказването неистинността на документа и въз
основа на издаденото му за целта съдебно удостоверение, ищецът се е снабдил от
ТП на НОИ – Пазарджик и е представил по делото две длъжностни характеристики, приложени
към досието на трудовата злополука, а именно: длъжностна характеристика за
длъжността „локомотивен машинист“ от 04.09.2002 г. (л. 97), подписана от
работодателя и служителя, както и длъжностна характеристика от 07.01.2013 г. за
длъжността „машинист на тежка железопътна механизация“ (л. 99) с идентично
съдържание на оспорената такава, която не е подписана нито от работодателя,
нито от служителя.
В проведеното о.с.з. на 07.10.2019 г. ответникът е
представил и оригинал от оспорената длъжностна характеристика, който
съответства на приложеното на л. 12 от делото копие от документа (л. 103).
От приложената заповед № 191-А/05.08.2013 г., издадена от
ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, Център за професионална
квалификация (л. 18) и протокол на
комисията за обучение № I-17а-П-68/30.08.2013 г. (л. 19) се изяснява, че ищецът
е бил зачислен в курс на обучение „Оператор на разтоваро-дозиращите
устройства на вагони „хопер-дозатор“ с времетраене от
05.08.2013 г. до 21.08.2013 г., включващ теория и учебна практика, както и
производствена практика, и е издържал проведените след обучението теоретичен и
практически изпити с отлични оценки, при което е придобил право да работи като
оператор на вагони „хопер-дозатор“, за което му е
издадено съответното удостоверение № 1729/02.06.2015 г. за срок от 4 години (л.
20).
От приложената заповед № 14-00-5/31.01.2014 г., издадена
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“
(л. 21), одобрен от същия списък на
длъжностите, свързани с безопасността на превозите съгласно чл. 39, ал. 4 от
Закона за железопътния транспорт, за заемането на които се изисква
правоспособност (л. 26), списък на длъжностните лица, които ще положат изпит
съгласно посочената заповед, изготвен от изпълнителния директор на „„Т.-В.““ АД
(л. 28), и протокол № XII-59/04.12.2014 г. (л. 29) се изяснява, че ищецът е положил
и успешно издържал изпит по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 56/14.02.2003 г. за
проверка знанията му съобразно притежаваната правоспособност, за което му е
издадено и съответното удостоверение (л. 30).
От приложената заповед № 07/24.02.2015 г., издадена от
изпълнителния директор на „„Т.-В.““ АД (л. 32 и сл.) се установява, че на
работниците при ответното дружество се провеждат следните инструктажи: начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, за който се издава служебна
бележка на съответния работник, съхранявана в личното му трудово досие,
инструктаж на работното място за запознаване на работника или служителя с
конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност преди да
му бъде възложена самостоятелна работа, периодичен инструктаж не по-рядко от един път на три месеца и
ежедневен инструктаж за работещи, пряко заети в дейности с висок производствен
риск, както и извънреден инструктаж.
Видно от приложеното копие от извадка от инструктажна
книга за проведен начален инструктаж (л. 37 и 38) и служебна бележка №
74/03.01.2013 г. (л. 39), на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа на 03.01.2013 г.
Представено от ответника е и копие от инструктажната
книга за проведени периодични инструктажи на 08.05.2014 г., 29.04.2015 г. и
01.07.2015 г. (л. 40-41), като подписите, положени срещу името на Ж.Ж., са оспорени от ищцовата
страна. Във връзка с оспорването по делото са допуснати две съдебно-почеркови
експертизи. Както според заключението на първоначалната експертиза, изготвено
от в.л. Е.А. (л. 112 и сл.), така и според заключението на повторната
експертиза, изготвено от в.л. В.В., Н.Б. и Н.Р. (л.
129 и сл.), и двете оспорени от страна на ищеца, подписите, положени в графа
„Подпис на инструктирания“ срещу № 7, № 4 и № 4 на л. 8 от Книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа (инструктаж на работно място, периодичен
инструктаж, извършен инструктаж (цех, звено) – ж.п. механизация), са изпълнени
от Ж.Й.Ж..
В о.с.з. на 09.12.2019 г. ответникът е представил и
оригинал от инструктажната книга, л. 8 от която който съответства на
приложеното на л. 40-41 от делото копие от документа (л. 121), като на
оригинала липсва направеното на л. 40 от делото горе вдясно ръкописно
отбелязване „периодичен инструктаж“. Подобно отбелязване със същия почерк „начален
инструктаж“ е направено и на приложеното копие от инструктажната книга за
начален инструктаж (л. 37), като в тази връзка процесуалният представител на
ответника пояснява, че отбелязванията върху копията
са нанесени допълнително от служител на ответното дружество, за да се
разграничат отделните инструктажи, доколкото са представени само извадки от
съответните инструктажни книги за начален и периодичен инструктаж (л. 121).
От страна на ответника е ангажирана и заповед №
ЧР-17/04.02.2015 г. (л. 31), според която работодателят „Т.“ АД е определил К.Г.К.на
длъжност „машинист локомотивен“ да ръководи, контролира и координира дейностите
по полагането на железен път за обект „Модернизация на ж.п. участък Септември –
Пловдив – част от Трансевропейска ж.п. мрежа –
Позиция 2 – Модернизация на ж.п. отсечка Пазарджик – Септември в границите от
край стрелка № 5 (км 119+624) по път № 1 и край стрелка № 1 (км 119+692) по път
№ 2 на източна гърловина гара Пазарджик до край стрелка № 3 (км 138+755) по път
№ 1 и начало стрелка № 1 (км 138+810) по път № 2 на източна гърловина гара
Стамболийски, вкл. гарите Огняново и Стамболийски“.
Страните не спорят, че на 18.09.2015 г., около 15:00 ч.,
ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова с разпореждане №
5104-03-94 от 02.11.2015 г. на ТП на НОИ – Варна. По делото е приложено
въпросното разпореждане (л. 10 от делото пред ВОС), в което е отразено, че
злополуката е станала през работно време и при изпълнение на поставена задача
по товарене на хопер-дозатори с фракция.
Разпореждането е издадено въз основа на протокол № 20/12.10.2015 г. на ТП на
НОИ – Пазарджик за разследване на
злополуката.
Видно от съдържанието на въпросния протокол (л. 13), злополуката
е станала на обект „Модернизация на ж.п. участък Пазарджик – Стамболийски“ –
работен участък разтоварище – ж.п. отсечка гара Огняново – спирка Хаджиево, обл. Пазарджик. Отразено е, че на ж.п. композицията от 8
бр. хопери (вагони за транспорт и полагане на инетрен материал по трасето на ж.п. линията) е била
изпразнена и придвижена на мястото за ново натоварване (товарна рампа), като от
двете страни на всеки хопер е поместен по един управляващ
блок с четири метални ръчки и ясно надписи под всеки от тях относно
управлението на клапите и на дозаторите и при изпразнен хопер
положението на рамката на дозатора е близо до корпуса на хопера,
заключена (осигурена против падане по време на движение) с метална кука към
корпуса на хопера. След като композицията на хоперите била позиционирана на товарната рампа се
установило, че едната клапа а последния хопер не е
затворена – имало заклинване от камък. Ж.Ж. влязъл с
главата напред между рамата на дозатора и корпуса на хопера,
за да освободи с щанга заклинената клапа и при освобождаването й клапата се
затворила и рамата на дозатора, придвижвайки се нагоре, затиснала Ж. към
корпуса на хопера. Междувременно К. К. се намирал на
2-3 м от вагона и, чувайки шум, отворил клапата, рамата на дозатора паднала
надолу и освободила пострадалия Ж., който веднага бил откаран в болнично
заведение в гр. Пловдив. Сред причините за възникване на злополуката в
протокола е посочено, че Ж.Ж. е влязъл между корпуса
на хопера и рамата на дозатора без да се увери, че в
системата за управление и настройка на клапата и рамата на дозатора няма
въздух. Протоколът е сведен до знанието на ищеца и пълномощникът му е подписал същия
с възражения относно отразените причини за злополуката и пояснение, че К. К.
минал и затворил клапата и след виковете на А. Али Велиша,
че Ж.Ж. е вътре, К. отворил дозаторите; че
инструктажът не е подписан от Ж.; че няма заповед за работа с хопери и копие от документа за работа с тази машина.
От приобщената към доказателствения материал по делото
медицинска документация (л. 23-63 и л. 67 – 79 от делото пред ВОС) - 4 епикризи, резултати
от медицински изследвания, 16 броя амбулаторни листа и 13 броя болнични листа -
се изяснява, че веднага след злополуката ищецът е бил хоспотализиран
в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, за периода от 18.09.2015 г. до
25.09.2015 г., където е установен подкожен хематом в областта на лявото рамо и
вдясно, напрегната шийна мускулатура, изразен шиен вертебрален синдром, пареза на
дясна ръка, счупване на шийния отдел на гръбначния
стълб, лезия на десен брахиален
плескус, и му е поставена твърда шийна
яка за два месеца. С оглед установените травматични увреждания е хоспитализиран
още два пъти - в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД -
Варна в периода 08.10.2015 г. – 16.10.2015 г. и във Военномедицинска академия,
МБАЛ – Варна в периода 03.12.2015 г. – 08.12.2015 г. Оплакванията за силни
болки и липса на активни движения в рамото на дясната ръка са продължили до
28.09.2016 г., като ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в
периода 18.09.2015 г. – 27.09.2016 г. без прекъсване.
С експертно решение № 2480/27.09.2016 г. на ТЕЛК (л. 66
от делото пред ВОС) на ищеца е призната трайно намалена работоспособност поради
настъпилата трудова злополука при степен на увреждане 80 % за период от две
години, като е дадено и предписание за трудоустрояване. Издадено е и последващо
експертно решение № 2059 от 04.09.2018 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД (л. 66) за три години при същата степен на увреждане - 80 %.
Видно от приложените на л. 16-20 от делото пред ВОС
документи, след злополуката ищецът е трудоустроен на длъжността „портиер“ при
ответното дружество.
За установяване на твърдените имуществени вреди от ищеца
са представени фискални бонове от 29.09.2015 г., 09.12.2015 г., 10.12.2015 г.
(2 бр.) за закупени лекарствени продукти на обща стойност 174,12 лв., както и
фискални бонове от 07.03.2016 г., 22.02.2016 г. и 26.01.2016 г. за заплатена „експертиза“
на обща стойност 11,60 лв.
От приложеното писмо от ЗЕАД „ЦКБ Живот“ ЕАД от
30.11.2016 г. (л. 22 от делото пред ВОС) се изяснява, че на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение за временна загуба на работоспособност за
тринадесет месеца в размер на 882,12 лв..
От приложените удостоверения, издадени от ТП на НОИ –
Варна (л. 67-70) е видно, че ищецът е получил парични обезщетения за временна
неработоспособност в общ размер на 13035, 59 лв. за периода м.09.2015 г. – м.
09.2016 г., вкл., пенсии и добавки в общ размер на 9176,98 лв. за периода от м.
01.2017 г. до м. 08.2018 г., вкл., и парични обезщетения за безработица в общ
размер на 6283 лв. за периода от м. 09.2017 г. до м. 06.2018 г., вкл.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата комплексна съдебномедицинска
експертиза (л. 71 и сл.) се установява, че в резултат от трудовата злополука
ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, шията и
дясното рамо, счупване на лицеви кости, счупване на задните израстъци на 5 и
6-ти шиен прешлен, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, а при доказана загуба на съзнание – с временна
опасност за живота, както и трайно увреждане на плексус
брахиалис, довело до парализа на мускулатурата на
десния раменен пояс, обусловило осакатяване. Съгласно заключението движенията в
дясната раменна става са невъзможни, а тези в дясната лакетна
става – силно ограничени и понастоящем, като дясната ръка е неизползваема.
Получените травматични увреждания са били съпроводени със силни болки и
страдания, които продължават и към настоящия момент. Увреждането е трайно, без
промяна в състоянието от последно издадения болничен лист до момента на
заключението. Според вещите лица проведеното лечение е медикаментозно, като
посочените медицински изделия и медикаменти в приложените по делото фискални
бонове са били необходими за лечението.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
посредством разпита на ангажираните от страните свидетели (л. 86 и сл.).
От
показанията на разпитания
по инициатива на ищеца св. В.С.(без дела и родство със страните) се установява,
че същият е работил на локомотива в деня на злополуката, когато чул маневристът А.В.да
вика по радиостанцията. Показал се от локомотива и му бил подаден сигнал да
премести машината напред, след което да спре. След като изпълнил това забелязал,
че ръководителят К. К. тича с бутилка с вода назад към вагоните, след което го
видял заедно с А. В. да носят на ръце ищеца Ж. от двете му страни, качили го на
камионче и заминали. Впоследствие разбрал, че имало
камък, затиснал клапите под вагона, който ищецът се опитвал да отмести с метален
лост и така пострадал. Чул още, че К. К. и А. В. били на място и помагали на
ищеца да отмести камъка. Свидетелят посетил ищеца в болницата, където бил
настанен, и същият не можел да си движи врата и дясната ръка, имал и белег на
гърдите от удара, като не говорел за инцидента.
Ангажираната от ищцовата страна св. М.Ж.(съпруга на ищеца) излага, че била
на работа, когато й съобщили за претърпяната от ищеца злополука, като вечерта
отишла в болницата в гр. Пловдив и останала там пет дни, за да се грижи за
съпруга си, вкл. да го храни, къпе, бръсне и води до тоалетна. След като го
изписали бил приет във Военна болница в гр. Варна, а след това ходел на
рехабилитация в МБАЛ „Св. Марина“, където свидетелката го водела с такси.
Наложило се големият им син да напусна работа, за да се грижи за баща си, който
повече от три месеца не можел да се храни, да сяда и да става сам. Докато бил с
шина на врата, ищецът спял само по гръб, викал през нощта от болки, понякога
бълнувал и хъркал, не можел да си поеме въздух, сънувал кошмари. Понастоящем също имал кошмари от време на
време и се нуждаел от чужда помощ, но се научил да се храни с лявата ръка.
Понякога изразявал съжаление, че останал жив от злополуката, защото бил в
тежест на семейството си и не можел да се справи с изплащането на взетите
кредити. Бил принуден да напусне работа като портиер при ответното дружество и
в момента работел като консултант в Държавно предприятие „Транспортно
строителство и възстановяване“ – Варна.
Разпитан е и синът на ищеца
Й. Ж.. Свидетелят излага, че колега на баща му А., който починал, му бил
разказал, че причина за злополуката било поведението на К. К., който казал на
ищеца да влезе отдолу под вагона и да изчисти камъните, след което вдигнал
ръчката и затворил вътрешните клапи на хорер-дозатора,
които го притиснали. Свидетелят видял баща си в болницата в гр. Пловдив, където
последният бил неподвижен на легло, на системи, с яка на врата и с напълно
парализирана дясна ръка. Не можел да се обслужва сам, поради което свидетелят
напуснал работа, за да се грижи за него – помагал му да се храни, да се облича,
да стане от леглото, да отиде до тоалетната. Това продължило над година, докато
ищецът свикнал да се обслужва някак сам. И понастоящем имал нужда от помощ, тъй
като на практика бил с една ръка, понеже дясната била напълно парализирана;
постоянно изпитвал болки, чувствал се негоден и непълноценен човек. В момента
свидетелят работел. Труд полагал и баща му в Държавно предприятие „Транспортно
строителство и възстановяване“ – Варна, като работата му не била свързана с
физическа дейност, а давал указания какво да се направи при повреда в машините.
Тази работа започнал преди 6-7 месеца, като преди това известно време бил
безработен.
По инициатива на ответника
е разпитан св. К. К. (без дела и родство със страните). Същият твърди, че след
като като разтоварили композицията на гара Огняново установили,
че клапите на един от хоперите не са затворени
правилно, което правило невъзможно товаренето на вагона. Композицията тръгнала
от гара Огняново за 252-ри километър за натоварване, а свидетелят отишъл до
магазина в с. Огняново с автомобил, за да купи вода за всички, като изрично
предупредил работниците „да не бутат вагона“ и да не го товарят. Върнал се от
магазина точно за натоварването и видял, че пред композицията нямало хора и чул
колега, който бил от другата страна на вагоните, да вика, че нещо се е служило
с Ж.. Чул и вагонът да издава звук, който означавал, че е смачкал камък между
клапите. Свидетелят се приближил, освободил клапите и ищецът паднал долу под вагона
като чувал с картофи. Подал
сигнал на колегата да изтегли напред локомотива и изтеглили ищеца, който
първоначално изглеждал умрял, но след като свидетелят го ударил по гърдите, си
поел въздух и установили, че е жив, при което го откарали в болницата в гр.
Пловдив. Свидетелят пояснява, че клапите
се намират отдолу на вагона и никой няма право да влиза там, когато е в работно
състояние. Вагон-дозаторът се пълни с чакъл и след това се разтоварва, като клапите
се управляват с въздух и се затварят и отварят чрез ръчки, поставени от двете
страни на вагона. Заявява, че не знае точно какво се е случило, докато бил до магазина, но преди да отвори клапите
същите били затворени от някого и притиснали ищеца Ж.. По това време всички
изпълнявали една и съща длъжност. Когато нямало работа, изпълнявали и други
длъжности, различни от заеманите, за които имали документи, получени след
изкарани курсове при работодателя. В деня на злополуката свидетелят бил
ръководител на обекта.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск. Възражението на ответника за изтекъл
давностен срок е по същество на спора и не касае
допустимостта на производството.
Основателността на исковите претенции е обусловена от наличието
на следните кумулативно материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало трудово правоотношение между
страните; 2.) настъпила трудова злополука, причинила временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя;
3.) претърпени от последния вреди, както и 4.) пряка причинно-следствена връзка
между претърпените вреди и трудовата злополука. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В
негова тежест е да установи също и размера на претендираните обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, както и на компенсаторната лихва. С оглед релевираните
от ответника възражения по чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 200, ал. 3 и 4 КТ, той
следва да докаже конкретното поведение на ищеца, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, както и полученото от него обезщетение и/или пенсия по
общественото осигуряване и застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е, че между страните е било налице валидно възникнало трудово
правоотношение, както и че на 18.05.2015 г., по време на изпълнение на
трудовите му задължения, ищецът е претърпял злополука, призната за трудова
такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с влязло в сила разпореждане от
02.11.2015 г., издадено от НОИ, ТП – Варна по реда на чл. 60, ал. 1 КСО. Не се
спори, а и се установява от обсъдените решения на ТЕЛК, че в резултат на
трудовата злополука за ищеца е настъпила трайно намалена работоспособност, с
оглед на което и при липсата на възражения по чл. 201, ал. 1 КТ за умишлено
причинено от пострадалия увреждане, отговорността на работодателя по чл. 200,
ал. 1 КТ следва да бъде ангажирана.
По претенцията за неимуществени вреди:
От представените медицински документи и заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК, кредитира като обективно и
достоверно, съответно на останалия доказателствен материал, се доказват
претърпените от ищеца неимуществени вреди – травматични увреждания и
съпътстващите ги болки и страдания. Неимуществените вреди се установяват
и от събраните по делото свидетелски показания на ангажираните от ищцовата страна свидетели М.Ж.и Й.
Ж., според които злополуката е оказала влияние върху начина на живот на
ищеца, който повече от три месеца бил в невъзможност да се обслужва сам, вкл.
да извършва елементарни дейности като хранене и грижа за лична хигиена, а
впоследствие се научил да се справя някак без да ползва парализираната му дясна
ръка, но не и да бъде напълно самостоятелен. От техните показания се доказва
също негативното отражение на злополуката върху психиката на пострадалия, който
и понастоящем не се чувства пълноценен човек и понякога гласно съжалява за
оцеляването му след инцидента. Съдът отчита възможната заинтересованост на свидетелите
по смисъла на чл. 172 ГПК, но цени изложените от тях обстоятелства в тази им
част като достоверни, доколкото физическото и емоционално състояние на
пострадалото лице би могло да бъде възприето най-правдоподобно именно от
неговите близки, каквито са и разпитаните лица (негова съпруга и син).
Пряката причинно-следствената връзка между претърпените неимуществени вреди
и трудовата злополука също е доказана от събрания по делото доказателствен
материал и в частност заключението на съдебномедицинската експертиза, според
което травматичните увреждания са изключителна последица от злополуката. При
така установените факти, обсъжданият иск се явява доказан по основание.
Според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда, в т.ч. относно увреждането, начинът и
обстоятелствата, при което е получено то, последиците му, продължителността и
степента на претърпените физически болки и душевни страдания, медицински
прогнози за развитие на състоянието и др.
Настоящият съдебен състав намира, че претендираната от
ищцата сума от 30 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените
вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Този извод следва от конкретните обективни факти,
установени по делото, а именно: характера и степента на увреждането (контузия
на главата, шията и дясното рамо, счупване на лицеви кости, счупване на задните
израстъци на 5 и 6-ти шиен прешлен, обусловили заедно и поотделно временно
разстройство на здравето с временна опасност за живота (предвид доказаната
загуба на съзнание на ищеца от свидетелските показания, вкл. тези на ангажирания
от ответника св. К. К.), както и трайно увреждане на плексус
брахиалис, довело до парализа на мускулатурата на
десния раменен пояс, обусловило осакатяване на дясната ръка); съпровождащите тези
увреждания болки и страдания, вкл. техния висок интензитет и продължителност,
която трае и понастоящем; проведеното лечение (поставена твърда шийна яка за период от два месеца, затрудняваща движенията
и нормалния сън, трикратно хоспитализиране и продължаваща необходимост от
рехабилитация); пълното обездвижване на дясната ръка, довело до тримесечен
период, в който пострадалият не е могъл да се обслужва сам и изпитаните в тази
връзка неудобства и други негативни емоции; продължителността на временната
неработоспособност (повече от една година); периода на възстановителния процес,
който продължава и към настоящия момент; невъзможността на пълно оздравяване и
ползване на доминантната на ищеца дясна ръка, както и определеният процент
инвалидност (80 %), необратимо препятстващ възможността да пострадалия да води
предишния начин на живот, вкл. да полага труд според квалификацията и умения му,
което неминуемо намира отрицателно отражение и в психичната сфера на всеки нормален
човешки индивид. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочената
парична равностойност съответства на неимуществените вреди от злополуката, а
възражението на ответника за несправедливост на претендираното обезщетение е
неоснователно.
По претенцията за имуществени вреди:
От представените по делото фискални бонове и заключението
на съдебномедицинската експертиза, според което остойностените
със същите медицински изделия и медикаменти са били необходими за лечението, се
установява, че в пряка причинно-следствена връзка със злополуката ищецът е
понесъл и имуществени вреди - претърпени загуби, изразяващи се в разходите,
свързани с извършените прегледи (11,60 лв.) и закупените лекарствени продукти
(174,12 лв.) или общо 185,72 лв. Следователно и този иск е доказан по основание
и размер.
По възражението за съпричиняване:
Така определените обезщетения би могло да се намалят при
условията на чл. 201, ал. 2 КТ, в случай че пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В тази хипотеза вината
на пострадалия не се предполага, а подлежи на доказване от страна на ответника,
който следва да установи по категоричен и безспорен начин, че механизмът на
трудовата злополука включва конкретно поведение на пострадалия, осъществено при
груба небрежност. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана
в решение от 29.06.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 157/2004 г., III г.о., решение № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
434/2011 г., III г.о., решение № 1122 от 1.10.2008 г. на ВКС по гр. д. №
5086/2007 г., V г.о. и др. Понятието
„груба небрежност“ също е изяснено в практиката, която приема, че става дума за
степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата,
която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. Приема още, че, за да има съпричиняване при трудова злополука,
следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на
елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни
технологични правила и изисквания за безопасност (решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4001/2008 г. на I г.о.,
решение № 348 от 11.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 387/2010 г. на IV г.о., решение
№ 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 298/2009 г., IV г.о.). Освен това съдът е задължен да изследва
точното съотношение на приноса на пострадалия за настъпване на вредите, с оглед
механизма на увреждането, и в зависимост от това да определи степента на
съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от
работодателя обезщетение (решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
15/2015 г., IV г. о.). При липса на доказателства за точния механизъм за
настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането,
възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност е
недоказано и неоснователно (решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 2798/2014 г. на
ВКС, IV г. о.).
В настоящия случай възражението за съпричиняване
е основано на твърдения, според които ищецът, без да уведоми за това намиращия
се на обекта ръководител, по своя инициатива влязъл между рамата на дозатора и
корпуса на хопера, за да освободи заклинената клапа
от камък, като при освобождаването й клапата се затворила и рамата на дозатора,
придвижвайки се нагоре, го затиснала към корпуса на хопера.
Ответникът обосновава грубата небрежност на пострадалия с обстоятелството, че
същият е бил обучен за работа с хореп-дозатор и
следвало да предвиди последиците от поведението му.
Обстоятелство, че Ж. Ж. е бил подготвен да борави
с въпросната машина, съдът намира за доказано от представените писмени
доказателствени средства по делото. В хода на откритите производства по чл. 193 ГПК ищецът не проведе успешно доказване неистинността на оспорената длъжностна
характеристика и извадка от инструктажна книга за периодичен инструктаж. Съдържанието
на представената от НОИ, ТП – Пазарджик първа страница на длъжностна
характеристика за длъжността „машинист на тежка железопътна механизация“ е
идентична с оспорената такава, а фактът, че представеният екземпляр е неподписан,
не води до категоричен извод за твърдяната подправка на документа. Неговата
истинност се потвърждава и от останалите писмени доказателства, установяващи успешно
проведеното обучение на ищеца за работа с вагони „хопер
- дозатор“ през 2013 г., което кореспондира с установеното в длъжностната му
характеристика задължение при необходимост да изпълнява длъжностите „маневрист“
и „хоперист“, в случай че притежава съответната
правоспособност. Доказано е също, че на ищеца са проведени изискуемите начален
и периодични инструктажи и същият е удостоверил това с подписите си, чиято
автентичност е категорично доказана и от двете експертни заключения.
Недоказан по делото обаче е конкретният механизъм на трудовата злополука,
с който ответникът аргументира възражението си за съпричиняване. В тази връзка
ответната страна е представила протокол за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, в който е записано, че ищецът е влязъл в корпуса на
хопера и рамата на дозатора без преди това да се
увери, че системата е изключена и освободена от сгъстен въздух. Именно в тази
част пострадалият е оспорил протокола с изрични възражения, като в
разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е отразено, че същите са взети предвид, но
не е описан механизмът на увреждането, а единствено е посочено, че злополуката
е станала при изпълнение на поставената задача по товарене на хопер-дозатори с фракция (безспорен между страните факт).
Поддържаният от ответника механизъм не се изяснява по категоричен начин и от
ангажирания от него свидетел К. К., доколкото същият твърди, че не е възприел
начина, по който клапите са затворени, тъй като не е бил на обекта в този
момент. Отделно от това, достоверността на показанията му се разколебава и от
показанията на ангажираните от ищеца свидетели В. С. и Й. Ж., които сочат напълно различен механизъм на злополуката. Така на практика
по делото липсват данни за точните обстоятелства, предшестващи злополуката
(вкл. как и защо ищецът е предприел действия по премахването на камъка и какви
са били тези действия, как са се затворили клапите на хопер-дозатора),
респ. за дължимото при тези обстоятелства правомерно поведение на служителя, за
да може да се обоснове категоричен извод, че пострадалият е действал,
без да вложи елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни технологични правила и изисквания за
безопасност. Като съобрази събраните доказателствата в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е провел пълно и главно
доказване на релевантни факти, поради което възражението му за съпричиняване е
неоснователно, респ. не са налице условията за намаляване на посочените по-горе
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по реда на чл. 201, ал. 2 КТ.
По възражението по чл. 200, ал. 3 и 4 КТ:
Според чл. 200, ал. 3 КТ работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда, че така
определеното дължимо обезщетение се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Посочените норми са частен случай на общоважимата
в гражданските правоотношения забрана за неоснователно обогатяване, поради
което при приложението им следва да се държи сметка именно за това – да не се
обогати неоснователно пострадалият при трудова злополука работник или служител.
В настоящия случай с предявените искове пострадалият
претендира от работодателя си обезщетения за неимуществени вреди, както и за
имуществени такива, изразяващи се в претърпени загуби в размер на разходените
суми по повод лечението на претърпените от злополуката увреждания. Обезщетение
за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи не са предмет на делото.
От обсъдените доказателства се изяснява, че ищецът е
получил пенсии и обезщетения от общественото осигуряване за безработица и за
временна неработоспособност в общ размер на 28495,57 лв., както и
застрахователно обезщетение за временна работоспособност от 882,12 лв. Така
получените плащания целят компенсация в загубата на трудовото възнаграждение,
което служителят е получавал преди злополуката, тоест същите са относими към
претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, а не
към претърпените загуби и неимуществени вреди – предмет на защита в настоящото
производство. Затова и в случая от определите обезщетения не следва да се
приспадат получените от общественото осигуряване и от застрахователя суми.
Противното би нарушило правото на пострадалия да получи пълно обезщетение за
всички претърпени от него вреди вследствие на трудовата злополука. В този
смисъл е налице и съдебна практика – напр. решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр.д.
№ 3649/2018 г., III г.о., в което е прието, че когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то
следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи,
причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение, тъй като само в този случай неприспадането на сумата би довело
до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
Редукцията
по чл. 200, ал. 3 и 4 КТ, на която се позовава ответникът, следва да се
извърши, като се сборува равностойността на всички вреди (неимуществени и
имуществени под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи) и от този общ
сбор (а не само от процесните обезщетения за неимуществени вред и претърпени
загуби) да се приспаднат получените пенсии и обезщетения за временна
неработоспособност, след което и полученото застрахователно обезщетение (така -
решение № 321 от 26.04.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4161/2008 г., IV г. о.). В случая в исковата молба се твърди, че
ищецът е претърпял и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
произтичащи от невъзможността да полага труд по трудово правоотношение на заеманата
преди злополуката длъжност, но същите са репарирани с извършените плащания от
общественото осигуряване и полученото обезщетение по застраховка, поради което
и вземането му за тези вреди не е предмет на съдебна защита. При това положение,
имайки предвид доказателствената стойност на посочените твърдения като
признание на неизгоден за страната факт по смисъла на чл. 175 ГПК, след като се
извърши приспадане от сбора на всички вреди, размерът на дължимите от работодателя
суми остава непроменен.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Погасителната давност е своеобразна санкция за
бездействието на кредитора и нейното начало съвпада с момента, в който същият
може да упражни своето право. Този момент поначало се свързва с изискуемостта
на вземането, поради което общите правила на чл. 114 ЗЗД предвиждат, че
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Специалната
разпоредба на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ обаче предвижда алтернативно начало на давностния срок, наред с деня, в който вземането е станало
изискуемо, а именно деня, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде
упражнено. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото, като
липсата на такова разпореждане компрометира твърдението на ищеца за наличие на
трудова злополука и обуславя отхвърлянето на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Следователно моментът,
в който е могло да бъде упражнено правото на работника на обезщетение за вреди
от трудова злополука, съвпада с момента, в който увреждането е признато за
трудова злополука, съгласно предвидената в КСО административна процедура.
По тези съображения и на основание чл. 358, ал. 1, т. 3
във вр. ал. 2, т. 2, предл.
второ КТ, приложимата в случая тригодишна погасителна давност започва да тече
от влизане в сила на разпореждането на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО, издадено на
02.11.2015 г., като към момента на предявяване на иска – 18.09.2018 г., същата
не е изтекла.
Дори да се приеме, че давността тече от увреждането
(18.09.2018 г.), исковата молба е подадена в последния ден от срока, респ.
същият отново е спазен, а възражението на ответника в обратна насока –
неоснователно.
По претенцията за
лихва за забава:
Предвид извода за основателност на главната претенция за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., основателна се явява и
акцесорната такава за лихва за забава върху посочената главница, като лихвата е дължима от работодателя,
считано от датата на трудовата злополука – арг. от
чл. 212 КТ във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Изчислена с
помощта на програмен продукт „Апис финанси“, законната
лихва за исковия период от 18.09.2015 г. до 17.09.2018 г. възлиза в размер на
9186,68 лв, който надвишава претендираната сума от 9137,28 лв.,
поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер.
В заключение съдът намира, че предявените осъдителни
искове следва да бъдат уважени изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв., компенсаторна
лихва върху него от 9137,28 лв. за периода от 18.09.2015 г. до 17.09.2018 г.,
както и обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) от 185,72 лв.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на дължимите
обезщетения.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на
делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Такова се претендира в размер
на 2700 лв. с ДДС, като са представени и доказателства за реалното му заплащане
– договор за правна защита и съдействие № 102/13.04.2017 г. (л. 81 от делото
пред ВОС), фактура и фискален бон от 13.04.2017 г. (л. 146). Срещу
претендираното възнаграждение ответната страна своевременно е релевирала възражение за прекомерност. Като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, нормативно определеният минимум на
възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 1 предл.
последно във вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (1709,69 лв. без ДДС, респ. 2051,63 лв. с ДДС),
както и броя на проведените съдебни заседания по делото, релевантен съгласно
на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 2500 лв.
Разноски за издадените съдебно удостоверения не следва да
бъдат присъждани в полза на ищеца, като заплатените от него суми в общ размер
на 10 лв. (л. 59 и л. 92) са недължимо платени и подлежат на възстановяване по
искане на заинтересованото лице, на основание чл. 4б от ЗДТ във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
С
оглед изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се
присъждат.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 3180,65 лв., от
които 1615,49 лв. за държави такси по уважените искове, дължими на основание
чл. 72, ал. 2 ГПК във вр. чл. 1 от ТА.ата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 1565,16 лв. за
разноски за възнаграждения за вещите лица по допуснатите съдебномедицинска и съдебно-почеркови експертизи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Й.Ж., ЕГН **********,***,
следните суми: сумата от 30 000 лв.
(тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от настъпила на 18.09.2015 г. трудова злополука, сумата от 9137,28 лв. (девет хиляди сто
тридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща лихва за
забава върху просрочената главница от 30 000 лв., начислена за периода от
18.09.2015 г. до 17.09.2018 г., както и
сумата от 185,72 лв. (сто осемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи
се стойността на извършените разходи за прегледи и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.09.2018 г., до окончателното изплащане на дължимите обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, на основание чл.
200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА „Т.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Й.Ж., ЕГН **********,***,
сумата от 2500 лв. (две хиляди и
петстотин лева) за сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 5 ГПК;
ОСЪЖДА „Т.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 3180,65 лв. (три хиляди сто и осемдесет лева и шестдесет
и пет стотинки) за дължимите държавни такси и разноски по производството, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: