Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тринадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 14934 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Е.К.В. срещу решение от 13.07.2018г. на СРС, ГО, 31 състав по
гр.д.№ 2117/2017г.,
в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 2800 лв. до пълния предявен частичен
размер от 5 000 лв., при заявен глобален размер на вземането от 10 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 21.06.2016г. по път ВП – 81, 17 км,
причинено виновно при управление на л.а.
„Сузуки Вагон“, рег. № *******, управляван от В.А.М., със застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 02.12.2016г. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ищеца, действащ
чрез своя родител и законен представител Е. Владиморва М., в отхвърлителната
част, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушения на
процесуалния и материалния закон. Въззивникът, чрез законния си представител
твърди, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД. Поддържа
се
неправилност на мотивите на обжалвания
акт досежно теоретичния и статистически характер на изводите на вещите лица,
изготвили приетите СМЕ и СПЕ, относно оследиците при смяната на режима на
хранене на бебе с адаптирано мляко вместо с майчина кърма. Сочи, че
необосновано СРС е приел, че се касае за хипотетично въздействие на
неблагоприятните последици от процесното ПТП върху режима на хранене на детото
и откъсване на новородено от майката. Твърди, че психологическите последици от
прекъсване на този контакт ще проличат в бъдеще, но не са хипотетични.
Поддържа, че не са обсъдени в цялост показанията на свидетеля В. – баба на
ищеца, която е имала непосредствени впечатления от състоянието на детото след инцидента.
Сочи, че по делото са доказани както настъпили травматични увреждания, така и
психологическите последици от липсата на родителска грижа в периода след ПТП,
както и физическите и психологически последици от промяната на хранителния
режим на детото в кърмаческа възраст. Жалбоподателят моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен частичен размер от
5 000 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД оспорва жалбата в депозиран
писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК. Поддържа, че ищецът се е възстановил напълно за период от около 10-14 дни,
като е бил неспокоен няколко месеца и не
са налице трайни увреждания. Сочи, че съгласно заключението на СМЕ изхранването
на бебе с адаптирано мляко не води до нарушаване развитие на бебетата, ако се
извършва правилно. Моли съда да остави жалбата
без уважение. Претендира разноски.
Решението в частта за уважаване на иска за
сумата 2 800 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението в атакуваната част е
валидно и допустимо, а по същество – неправилно.
Предявен е частичен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 5000 лв., при заявена цена на
цялото вземане в размер на 10 000 лв.
С оглед влязлото в
сила решение за частично уважаване на иска, а и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключенията на приетите САТЕ и СМЕ, по делото е
безспорно наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на
предявената искова претенция по чл. 432, ал.1 КЗ, а именно - реализирано застрахователно събитие – ПТП, на 21.062016г.,
около 8. 26 часа, по път ВП -81, 17 км, предизвикано противоправно и виновно от
застрахования при ответника водач В.А.М. на л.а. „Сузуки Вагон“, рег. № *******
по застраховка ,,Гражданска отговорност”, с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието; претърпени от малолетния ищец неимуществени вреди
и причинно-следствената им връзка с процесното събитие, както и наличието на
извънсъдебно плащане на обезщетение в размер на 200 лв. от ответника.
Спорният въпрос между страните по делото е свързан с размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, който безспорно
към момента на настъпване на ПТП е бил малолетне дете на възраст 2 месеца и 10 дни, което е било кърмено от майка си, която
е тежко пострадала при процесното ПТП.
Относно претендираните неимуществени вреди по делото са
приети заключения на СМЕ и СПЕ и са събрани гласни доказателства.
Съгласно показанията на разпитаната свидетелка В. – баба на
ищеца, която е придружавала линейката с майката при транспортирането им до
Пирогов, детето е било с охлузвания и течаща кръв и след инцидента тя е поела
грижите за него. До този момент бебето е било хранено с кърма, а след това е
изписано от педиатър адаптирано мляко, което детето е повръщало и не е поемало
достатъчно за възрастта си. Вследствие на промените в хранителния режим, детето
първия месец след инцидента е наддало 120 г, вместо 800 г – 1 кг, вторият месец
е наддало 350г, но поради това е изостанало с ваксинации с около половин година
и не е могло да бъде прието в детско заведение. През този период е било неспокойно и плачело. Свидетелката и
съпругът й – дядо на детето, са поели грижата за детето и продължават да се
грижат за него и към настоящия момент, поради непълното възстановяне на
майката, претърпяла хирургически интервенции и с предстоящи такива.
Вещото лице, изготвило СМЕ, дава констатации, че получените
от ищеца травматични увреждания – контузия на главата и охлузване, са с обичаен
период на възстановяване около 10-15 дни, като към момента на прегледа детето е
правилно развито за възрастта си. Съгласно представената медицинска
документация по делото и заключението на СМЕ, майката на пострадалия ищец е
получила травматични увреждания – счупвания, като не е могла да се грижи за
детето в продължение на 10-12 месеца, като е понастоящем не може да полага
пълноценни грижи за детето, поради ограничени движения на долните крайници и
кръста. В резултат на политравмата на
майката, детето е преминало на изкуствено
хранене. Съгласно заключението на СПЕ, плачът и неспокойствието на бебето еднозначно
показват силен стрес, а намаляването на количеството на приеманата храна може
да се тълкува като крайна реакция на отказ
от живот, поради изключително неблагопроятните околни условия –
изчезване на значимия за бебето обект – майката, която на тази възраст бебето
възприема като неделима част от себе си. Вещото лице – психолог дава заключение,
че към момента на прегледа детето показва добри показатели на психично
развитие, но не може да се направи точна прогноза за последиците от дългосрочно
преживения стрес в процеса на физическото и психческото му развитие. Вещото
лице дава констатации, че загубата на майката на двумесечно бебе физически от
неговия свят е огромен стрес за него и представлява психотравма, която ще
бележи целия му Ж.занапред. Съгласно заключението на СПЕ, човек, който е
емоционално недохранен като бебе, обикновено ще отрича по един или друг начин
свои важни потребности, поради закодиран в подсъзнанието му отказ да получи
грижа. Следите от преживяната психотравма се проявяват в по-късен етап от
живота на порасналото бебе и някои от тях остават траен отпечатък върху способността
му да живее пълноценно.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968
г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на З.то, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди в конкретния казус, при отчитане на характера,
вида и тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие - контузия на главата и охлузване и оток
на десен клепач, продължителността
на възстановителния период от физическите увреждания, начинът на причиняване на
телесните увреждания на ищеца и възрастта му – 2 месеца и 10 дни, но най-вече преживяната
психотравма от загуба на физически контакт с майката в кърмаческа възраст и
наложилата се вследствие инцидента промяна в режима на хранене, както и обществено-икономическите
условия в страната към настъпване на застрахователното събитие, намерили
отражение и в нивата на застрахователните лимити, предявеният частичен иск за сумата от 5 000 лв. във всички случаи е
доказан по размер. При определяне на този размер въззивният съд отчита и заплатената
извънсъдебно сума от 200 лв.
В настоящото
производство съдът не следва да се произнася по целия дължим размер на
претендираното обезщетение, но предявеният частичен размер е съизмерим с
претърпените доказани по делото неимуществени вреди. В тази връзка настоящият
съдебен състав намира, че преживеният стрес от загубата на на двумесечно бебе
на физически и емоционален контакт с майката за период от почти цялата си първа
година, както и невъзможността за кърмаческо хранене вследствие процесното ПТП,
не е хипотетичен и статистически, а реално установен по делото. Претърпяната
психотравма от липсата на пълноценен контакт с майката безспорно е причинала не
само физически дискомфорт за ищеца, но и емоционален стрес, който ще влияе на
целия му живот. В тази връзка констатациите в заключението на СПЕ не са
хипотетични, а обстоятелството, че подобни травми не могат точно да бъдат
предвидени като точно въздействие в бъдещото индивидуално развитие на детето,
не налага извод, че този огромен стрес няма паричен еквивалент към настоящия
момент. Отделно от изложеното, промяната на режима на хранене с адаптирано
мляко на двумесечно бебе не по обективни причини, а вследствие подобен
инцидент, е на самостоятелно основание според настоящия съдебен състав
достатъчна да обоснове претендираните вреди. Огромното въздействие на майчината
кърма за правилното израстване на новороденото съдът намира за общоизвестен
научен факт, отделно от това, в случая показанията на разпитаната свидетелка
безспорно установяват конкретни вреди за ищеца – липсата на пълноценно хранене
и наддаване на тегло за поне два месеца след процесното ПТП. Тези обстоятелства
също са значими за бъдещото физиологично развитие на детето, независимо от
липсата на конкретни проявления към настоящия момент.
Предвид
несъвпадание на приетите от двете инстанции крайни изводи по съществото на
спора, постановеното от СРС решение следва да се отмени в обжалваната част за
отхвърляне на иска за разликата над 2800 лв. до пълния предявен размер на
частичния иск от 5000 лв. и вместо
него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до пълния предявен
частичен размер.
С оглед изхода
на спора, на въззивника -ищец следва да бъдат присъдени претендираните и доказани
разноски в размер общо на 344 лв. – държавна такса и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 13.07.2018г. на СРС, ГО, 31 състав по гр.д.№ 2117/2017г., в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявения от Е.К.В. срещу ЗАД
„Д.Б.: Ж.и З.“ АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
разликата над 2 800 лв. до пълния предявен частичен размер от 5 000 лв.,
при заявен глобален размер на вземането от 10 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******да заплати на Е.К.В.,
ЕГН *********, действащ чрез майка си и законен представител Е.В.М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 2 200 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 21.06.2016г. по път ВП – 81,
17 км, причинено виновно при управление
на л.а. „Сузуки Вагон“, рег. № *******, управляван от В.А.М., със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно
със законната лихва, считано от 02.12.2016г. до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 344 лв.-разноски за въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в
сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.