Р Е Ш Е Н И
Е
№ 114
гр. Перник,
09.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова
КАНД № 108/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Перник срещу Решение № 12/08.03.2021 г., постановено по НАХД № 116/2020 г. по
описа на Районен съд - Брезник, с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 14-0000721/02.12.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Перник, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, в качеството му на работодател, на
основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Касаторът счита обжалваното решение за незаконосъобразно
и неправилно. Поддържа становище, че районният съд е формирал необосновани
правни изводи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства.
Счита, че процесното административно нарушение е доказано по безспорен начин и
излага аргументи в тази насока. Иска отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба „***“ ЕООД, редовно
призован за съдебното заседание, се представлява от управителя на дружеството Д.К.
и от адв. Н. от САК. Оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник изразява
становище за основателност на касационната жалба и счита, че решението на
районния съд следва да бъде отменено.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и изложените от тях
съображения, обсъди събраните по делото доказателства и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице
по чл.210, ал.1 от АПК, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено
е от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима
жалба, поради което е валидно и допустимо. Решението е правилно.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, а
изброените такива в чл.348, ал.1 от НПК са: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От това, по аргумент на
противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното
наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни
основания.
Според настоящия съдебен състав, в оспореното
решение е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това. Изложени са аргументи във връзка с всички заявени от
страните оплаквания и възражения. При провеждане на съдебното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В
съдебния акт фактическата обстановка
по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани
са писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в
предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти
са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. С оглед на това, по отношение на
правилно и законосъобразно установената фактическа обстановка касационият
състав на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.
Съобразявайки описаната фактическа обстановка Районен
съд - Брезник е постановил правилно решение, с което е отменил процесното
наказателно постановление, поради това че в процесния случай не се касае за
трудово правоотношение. Обоснована е констатацията, че приложеният по делото
граждански договор регламентира еднократно изпълнение на трудови операции.
Съдържащите се в него обстоятелства не се опровергават от събраните пред
районния съд гласни доказателства и писмените такива в АНП. От тях по
категоричен начин се установява, че
отношенията между свидетеля М. и наказаното дружество са били уговорени
като граждански и носят всички белези именно на такива по чл.258 от ЗЗД. В
тежест на административнонаказващия орган е да докаже констатираното в АУАН
нарушение, което в случая основателно е прието, че не е направено.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай
установените фактически обстоятелства не разкриват характеристиките на
непосредствено предоставяне на работна сила, осъществявано трайно и
продължително, повторяемо и нееднократно от момента на сключването на договора
до момента на извършване на проверката по изпълнение на трудово задължение. Не
е налице извършване на конкретна трудова функция, при техническа,
организационна и дисциплинарна зависимост от работодателя, който осигурява
работно мястото, работно облекло, създава правилата за работата, на които
строителите са подчинени, и осигурява средствата за труд. Правилен е изводът на
районният съд, че не е установена и възмездността на труда, а именно: работната
сила да е престирана срещу уговорено трудово възнаграждение, определено по
размер и срокове на плащане, а възнаграждението в случая е обвързано с
постигането на конкретен резултат съгласно клаузите на представения граждански
договор. Ето защо, обоснован е изводът, че между страните не е съществувало
трудово правоотношение с произтичащите от това права и задължения, предмет на
уредба от трудовоправните норми, което да обусловя тяхното приложение, вкл. и
императивната норма на чл.62, ал.1 от КТ. Поради тези правилни съображения е
прието от районния съд, че в действителност вмененото нарушение не е
осъществено от обективна страна, както и че наказаното лице не може да бъде
субект на вмененото му нарушение, тъй като няма качеството „работодател“. С
поведението си „***“ ООД не е консумирал администартивнонаказателния състав на
чл.414, ал.3, предл.1-во от КТ, на което основание е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното, обжалваното
решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва
да бъде оставено в сила.
По делото не се претендират
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на
основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 12/08.03.2021 г.,
постановено по НАХД № 116/2020 г. по описа на Районен съд - Брезник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/