Решение по дело №592/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260021
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20201880100592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 10.03.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 592/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ЕИК *********, чрез юрк. Н.М., като пълномощник на законния представител Д. Д., против И.К.И. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 24.07.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. 323/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 367 от 24.07.2020 г. за следните суми : 973,69 лева - главница, 187,43 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 09.02.2018 г. и 228,37 лева – мораторна лихва за периода от 09.02.2018 г. до 16.07.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75  лева – разноски по делото, от които 25 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ. Вземането произтича от неизпълнени парични задължения на И.К.И. възникнали по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ……., предоставена ѝ от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България). Договорът за потребителски паричен кредит е сключен на 31.08.2015 г., а кредитната карта е активирна на 02.08.2016 г., която дата, според уговореното от страните се приема за дата на сключване на договора за револвиращ потребителски кредит.

Цената на исковете е 973,69 лева - главница, 187,43 лева – възнаградителна лихва и 228,37 лева – мораторна лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско. Ако установителните искове бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при условията на евентуалност се иска от съда да приеме, че е предявен осъдителен иск, като връчването на исковата молба на ответника да се счита за уведомяване за обявяването на предсрочната изискуемост. С протоколно определение от 10.02.2022 г. съдът е върнал исковата молба, в частта ѝ относно евентуалните осъдителните искове, като нередовна. Определението е влязло законна сила на 25.02.2022 г.

В срока за отговор е постъпил подробен и мотивиран писмен отговор, подаден от назначения на ответника особен представител - адв. Г.Р.К. от …. В него се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни, поради което се иска от съда да ги отхвърли. Посочено е, че кредитополучателката не е била уведомена за обявената от кредитора предсрочната изискуемост. Наведени са доводи за недействителност на договора за потребителски кредит и за неравноправни клаузи, по смисъла на глава шеста от Закона за потребителския кредит (ЗПК). При условията на евентуалност е направено и възражение, че вземанията са погасени по давност.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. 323/2020 г. по описа на РС Своге. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът въприема, като обективна и компетентно изготвена.

 Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

  От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че И. е дала съгласието си, освен усвоения от нея потребителски паричен кредит, да ѝ бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № ………., предоставена ѝ от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България). Договорът за потребителски паричен кредит е сключен на 31.08.2015 г., а кредитната карта е активирна на 02.08.2016 г., която дата, според уговореното от страните се приема за дата на сключване на договора за револвиращ потребителски кредит. Същият е безсрочен – чл. 15 от договора, а кредитната карта е с максимален кредитен лимит от 10000 лева. От експертизата се установява, че последното усвояване на парични суми по договора е на 07.08.2017 г., а последното погасяване на задължения по него е на 01.08.2017 г. От 01.09.2017 г. е преустановено обслужването на кредита, а картата е блокирана от издателя ѝ. Задълженията към 24.07.2020 г. са 971,17 лева - главница, 189,95 лева – възнаградителна лихва и 239,84 лева – мораторна лихва.

Предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Представена е последна покана за плащане от 14.02.2018 г., която обаче не е надлежно връчена. Същата е връчена на особения представител на 01.03.2021 г., заедно с исковата молба и приложенията към нея. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на дружеството за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба и/или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Така е и по настоящото дело, поради което искът за главница следва да се уважи. Волеизявлението на дружеството – ищец за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е ясно изразено в представената покана и в исковата молба. Това изявление поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства /вкл. посочената покана/ на особения представител, с оглед наличието на предвидените в договора обективни предпоставки.

При липса на настъпила предсрочна изискуемост към 24.07.2020 г., задълженията за лихви отпадат, тъй като изискуемостта дава възможност на кредитора да иска и да получи изпълнение във вида и размера, който задължението би имало, ако срокът бе изтекъл. В този смисъл, упражняването на предоставеното от договора право на предсрочна изискуемост е санкция за неизправността на длъжника и не погасява уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, като изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този момент задължения, включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви и такси. Следователно лихви, които обхващат периоди преди настъпването на изискуемостта, не се дължат в настоящото производство за разглеждане на предявените установителни искове по вземане произтичащо от кредитна карта. Вземанията не са погасени по давност, тъй в общия случай при договори за заем с неопределен срок вземането става изискуемо след изтичане на едномесечен срок от поканата. В Закона за потребителския кредит съществува  специална регламентация, според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието – двумесечен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според установената част от вземанията. Разноските на дружеството по исковото производство са 125 лева за държавна такса, 300 лева за вещо лице, 200 лева за възнаграждение на особен представител, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева – съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на И.К.И. ***, ЕГН **********, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ - гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********, чрез Д. Д., сумата от 971,17 лева - главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ………….., издадена кредитна карта Мастъркард № ……, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за горницата над 971,17 лева до 973,69 лева, както и за законната лихва за периода от 24.07.2020 г. до 01.03.2021 г., а също така отхвърля и предявените положителни установителни искове за сумите от 187,43 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 09.02.2018 г. и 228,37 лева – мораторна лихва за периода от 09.02.2018 г. до 16.07.2020 г.

Осъжда И.К.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ - гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********, чрез Д. Д., сумата от 506,27 лева – направени разноски по гр.д. № 592/2020 г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от исковете.

Осъжда И.К.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ - гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********, чрез Д. Д., сумата от 52,37 лева – направени разноски по ч.гр.д. 323/2020 г. по описа на Районен съд Своге, според установената част от вземанията.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                   

                                                                   

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :