РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17990 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Д.Т.К. срещу И.М.Д. и В.В.Д. пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от
15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на причинена му
лека телесна повреда, настъпила в резултат на непозволено
увреждане, извършено от ответниците на 27.11.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 27.11.2013 г., до окончателното заплащане
на претендираното парично обезщетение.
Твърди се
в исковата молба, че на 27.11.2013 г. първият ответник И.М.Д. в съучастие с
втория ответник В.В.Д., е причинил на ищеца лека
телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, контузия на главата,
травматичен оток и ожулване по окосмената част на главата, кръвонасядания по
шията и лявото рамо, което е обусловило временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като деянието било извършено по хулигански подбуди. Сочи,
че тези обстоятелства са установени в наказателното производство по НОХД № * по описа на ВРС, приключило с влязло в сила
Решение № 1776/18.10.2017 г., според което било доказано извършването на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК
от И.М.Д. и В.В.Д.. Поддържа се, че вследствие на
извършените от ответниците деяния, засягащи личната неприкосновеност, здравето
и дори живота на ищеца, са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, продължителна неспособност за упражняване на ръководни
функции в управляваните от него дружества, унижение, душевен дискомфорт.
Навежда се довод, че били налице също така тежко нарушение на съня, пасивност и
апатия, липса на енергия, липса на интерес. Твърди се, че след травматичния
инцидент ищецът изпитвал чувство за безизходица от причинената обида,
натрапчиво, трайно състояние на срам и безсилие. Това довело до възпрепятстване
осъществяването на негови делови контакти, тъй като от нанесения от обвиняемите
побой на 27.11.2013 г. в гр. * имало видими следи върху лицето и тялото му.
Излага, че в хода на наказателното производство са назначени тройна
съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава, които констатират
наличието на телесна повреда, представляваща мозъчно сътресение, контузия на
главата, травматичен оток и ожулвания на окосмената част на главата,
кръвонасядания по шията и лявото рамо, което е обусловило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Поддържа обаче, че е била налице и загуба на
съзнание от негова страна, което било удостоверено от съпругата му и от няколко
независими свидетели. В този смисъл намира за неточна квалификацията на
фактите, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт по НОХД № */2016 г. и мотивите на съда. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Първият
ответник И.М.Д. е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба и в
условията на евентуалност се оспорва предявения иск като неоснователен.
Ответникът намира исковата молба за нередовна, тъй като е подадена и подписана
от лице без представителна власт. Излага съображения, че с подадената от адв. И.А.
молба от 12.12.2018 г. не са отстранени
констатираните от съда нередовности на исковата молба. Счита, че учредяването
на мандата в пълномощното е с действие занапред, считано от 10.12.2018 г. –
датата, положена в края на приложения договор за правна услуга, като към тази
дата била преклудирана възможността за търсене на обезвреда, поради изтичане на
5-годишния срок, с който се погасявал иска. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на задължението по главния иск и претендираните лихви от
27.11.2013 г. до окончателното плащане. Оспорва исковата претенция като
прекомерна и целяща неоснователно обогатяване от страна ищеца и/или целяща
злоупотреба с право от лице без представителна власт, за да компенсира
евентуално неуредени облигационни отношения по вече воденото наказателно производство.
Оспорват се изложените от ищеца твърдения относно претърпени неимуществени
вреди по описания начин. Поддържа се, че съгласно константната практика на
съдилищата на Република България, обезщетение от този вид е присъждано в рамките между 500 и 1000 лв.,
включително и по дела от наказателен
характер в които са приети за съвместно разглеждане граждански искове. Навежда
се довод, че както обективно, така и субективно, няма как да се каже с точност
как се е чувствал пострадалия и колко точно време е било необходимо да се
възстанови от стреса, който е преживял. Счита, че претенцията от 15 000
лв. е изключително прекомерна за неимуществени вреди и следва да бъде осъден за
сума в размер на не повече от 500 лв., като за разликата от 15 000 лв. искът да
бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер. Посочва, че поводът за
този битов и нелеп скандал е жената на пострадалия - г-жа Д.В. Нейчева, която
се е движила в пресечка, която е била със забрана за насрещно навлизане и
изоставила по средата на улицата автомобила си, въпреки че е навлязла в
насрещното движение и се била уплашила. Излага се анализ на свидетелските
показания, дадени в хода на наказателното производство. Поддържа, че по
отношение на претенцията за лихви от непозволеното увреждане е изтекла
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и тъй като деецът бил установен още
на 27.11.2013 г. по правилото на чл. 114, ал. 3 ЗЗД вземането за лихви за
забава било погасено.
Вторият
ответник В.В.Д. е депозирал в срока по чл. 131 ГПК
писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за нередовност
на исковата молба и в условията на евентуалност се оспорва предявения иск като
неоснователен, като изложените аргументи са идентични с тези на първия
ответник.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
както и заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медициснка и
психологична експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд
– *, 50 състав, е бил сезиран с пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да
възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение
за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва
в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): деяние (волеви акт на ответниците, извършен
чрез действие или бездействие), противоправност (несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от всеки деец), причиняване на неимуществени вреди,
причинно-следствена връзка между противоправното деяние, извършено от
ответниците, и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено
поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на
имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК, вр. чл. 300 ГПК с Определение № 2297/15.02.2019 г., в което е
обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 19.04.2019
г., че с влязло в сила на 18.01.2018 г. Решение № 1776/18.10.2017 г. по НОХД №
990/2016 г. по описа на Районен съд – *, 13 с-в, ответниците И.М.Д.
и В.В.Д. са признати за виновни в това, че на
27.11.2013 г. в съучастие като съизвършители са причинили на ищеца Д.Т.К. лека
телесна повреда, изразяваща се в мозъчно състресение, контузия на главата,
травматичен оток и ожулване по окосмената част на главата, кръвонасядания по
шията и лявото рамо, което е обусловило временно разстройство на здравето
неопасно живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. В този смисъл
по делото не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответниците са
извършили виновно соченото от ищеца противоправно деяние, като спорът в
настоящото производство се концентрира върху последиците от деянието, а именно
дали ищецът е претърпял вследствие на деянието твърдените неимуществени вреди,
т.е. той следва да установи тежестта, степента и продължителността на търпените болки, страдания и
негативни психически преживявания, вследствие телесната повреда, както и те да
са резултат именно от нея.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени и
гласни доказателствени средства, че на 27.11.2013 г. в гр. Варна, след
възникнал скандал между съпругата на ищеца и ответника И.М.Д. и негова
приятелка във връзка с пътен инцидент, ответникът Д. нанесъл силни удари с
юмрук в областта на корема на ищеца, а ответникът Д. нанесъл удар с желязна
тръба в горната част на главата на ищеца, вследствие на което той загубил
равновесие и паднал на земята.
От приетата
като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска
и психологична експертиза се изясняват правнозначимите обстоятелства, че
вследствие на побоя, нанесен от ответниците, ищецът е получил закрита
лекостепенна черепномозъчна травма – травматичен оток в дясна теменно тилна
област на главата с диаметър 7-8 см и дълбоко ожулване в същата област с
диаметър около 3 см, контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане
по лява задностранична част на шията с диаметър 5 см и кръвонасядане с диаметър
1 см по предна повърхност на ляво рамо, което от своя страна обуславяло извод
за временно разстройство на здравето неопасно за живота. След анализ на всички
представени по делото медицински документи и извършен личен преглед на ищеца вещите
лица достигат до категоричния фактически (доказателствен) извод, че ищецът се е
възстановил напълно от получените физически травми за период от една-две
седмици, като същият не е изпаднал в състояние реално застрашаващо живота му.
Видно от заключението прекараният инцидент със закрита травма на главата и
мозъчно сътресение е изиграл ролята както на физическа, така и на психическа
травма. Описаните от ищеца при изследването симптоми в първите дни и часове
след нападението над него, отговарящи по време на острата стресова реакция,
имат характеристиката на Посткомоционен синдром, в следващите дни и месеци на
диагнозата – Разстройство в адаптацията със смесена тревожно-депресивна симптоматика
и Паническо разстройство. Коментирано е от вещите лица, че е проведено лечение
от психиатри с различни медикаменти, както и психотерапия, за което обаче не е
налична документация по делото. Към момента на изследването са констатирани
симптомите отговарящи за критериите за диагноза Смесено тревожно разстройство,
които са променили и влошили качеството на живот на ищеца. От приложената по
делото медицинска документация вещите лица са установили, че ищецът е постъпил
на лечение в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „*. *“ на 02.12.2013 г. в 19,36 часа и е изписан на 04.12.2013 г. в 08,36 часа, като
продължителността на престоя в болницата е денонощие и половина. По време на
пролежаването в лечебното заведение е лекуван с вливане на физиологичен серум,
Витамин С и Аналгин, като не са провеждани инвазивни диагностични и
терапевтични процедури, изписан е в добро общо състояние и ясно съзнание. От
поясненията на вещото лице д-р Т.А. – специалист психиатър, при изслушването му
в съдебно заседание са изяснява, че Посткомоционният синдром се изразява в
главоболие, раздразнителност, безсъние, гадене, лесна уморяемост, които са
резултат на прекарания от ищеца стрес от случилото се. Вещото лице е
констатирало при проведения личен преглед на ищеца, че при описване на
инцидента същият е бил доста напрегнат, тревожен, с вегетативни симптоми –
зачервяване, пребледняване, неспокойни двигателни движения, като описаното от
него преживяване отговаряло на панически пристъпи. Специалистът психиатър
описва състоянието на ищеца като смесено тревожно разстройство, тъй като е
налице сензитивност, свързана с нападателите му – има натрапчиви мисли за тях,
непрекъснато ги сънува, изпитва тревожност, като при последвалите му контакти с
тях става лесно раздразнителен и непрекъснато репродуцира ситуацията. Изяснява,
че паническите притъпи и тревожността на ищеца са установени след прекарания
инцидент, тъй като обичайно се отключват от внезапен стрес при заплаха за
здравето, живота и обичайно те не настъпват веднага след прекарания стрес, като
има един латентен период от няколко месеца до година. Уточнява, че
медикаментите, които ищецът е заявил, че приема („Атаракс” и „Ксанакс”),
изписани му от психолози и психиатри, за които не разполага с медицинска
документация, са подходящи за неговия случай. От своя страна вещото лице доц.
д-р В.Д. д.м. – ръководител на УС по съдебна медицина и деонтология
при МУ *, при изслушването си в
съдебно заседание пояснява, че по отношение на проведеното лечение, което е в
болнично заведение за периода от ден и половина, е било достатъчно с оглед
целта на такава хоспитализация – наблюдение на пациента, предвид възможността
за възникване на някакви допълнителни усложнения. В конкретния случай лечението
е било консервативно и лекарите са преценили, че времето, прекарано в болницата,
е достатъчно.
Фактът на последвалите
от нападението на ищеца болки и страдания се установява, както от събраните писмени
доказателства – епикриза, издадена от компетентен
здравен орган при УМБАЛ „*“ АД,
приложената медицинска документация по делото и заключението по назначената комплексна
съдебно-медицинска и психологична експертиза, така и от събраните гласни
доказателствени средства, а именно – от разпита на свидетелите Е.Г. и Д. *.
Свидетелят Е.Г.,
личен лекар на ищеца, излага, че след процесния инцидент се появили симптоми на
високо кръвно налягане, за което на ищеца бил изписан „Изпотин 120 мг“.
Свидетелства, че тогава започнал да повишава кръвното си налягане, имал
депресивни състояния, не искал да излиза от вкъщи, поради което било проведено
лечение, вследствие на което се подобрил за около половин – една година, тъй
като в различните сезони по различен начин се моделирала терапията, но въпреки
това оттогава се налага да приема хапчета за кръвно налягане, като преди
инцидента не е приемал. Личният му лекар твърди, че го е насочвал към кардиолог
и психолог, като е убеден, че ги е посещавал на частен прием, а не по здравна
каса, тъй като е виждал рецептите от тези специалисти. Пояснява, че ищецът го
посещава един-два пъти годишно, за да се моделира терапията за кръвното му
налягане. Категоричен е, че ищецът е посещавал психотерапия и има информация за
психолози, при които е бил на лечение. Излага, че първоначално състоянието му
не му е позволявало да шофира, да работи, но по-късно е започнал.
Непосредствено след инцидента се затварял вкъщи, което налагало личният му лекар
да извършва домашни посещения.
Свидетелката
Д. *,
бивша съпруга на ищеца, излага пред съда своите непосредствени впечатления от
последиците върху здравословното и емоционалното състояние на ищеца след
нанесения му побой от ответниците.
Свидетелства, че го е взела от окръжна болница след инцидента и се е наложило впоследствие
да му помага за съвместния им бизнес. След нападението и връщането от болницата
ищецът припаднал вкъщи, започнал да повръща и му се виело свят в първите
една-две седмици. След това имал паник атаки, не искал да излиза от вкъщи,
поради ситуацията и страха да не бъде нападнат отново. Според нея това се е
отразило негативно върху бизнеса му, тъй като не е бил в състояние да работи.
Сочи, че се е наложило да наемат шофьор, за да не се налага ищецът и тя да
посещават сами зоната на магазина, където живеят ответниците, което е струвало
допълнителни разходи. Изложеното, че ищецът и към момента страда от безсъние и относно
настоящите проблеми (пет години след инцидента), за които ѝ споделя, са субективни възприятия на свидетелката и пресъздават
не непосредствено установени факти, а преразказано от ищеца твърдение, което
подлежи на самостоятелно доказване с всички допустими по ГПК доказателствени
средства. Недопустимо е на твърденето на едната страна по делото да се придаде
доказателствена стойност, като последното се преразкаже от друг субект, който
впоследствие да даде показания за това пред съда. Следва да се разграничат
обаче субективните възприятия на свидетелката за пресъздаденото ѝ от
ищеца негово здравословно състояние от доказателствените изводи на вещите лица
специалисти в областта на медицината, изведени въз основа на описаните от него
симптоми, като следва да се изясни, че именно те разполагат с необходимата
компетентност да установят дали посочените от него симптоматики са съответни на
евентуалните възможни психологични реакции от процесния инцидент, като същите
са обосновали достатъчно задълбочено извод именно в този смисъл. Освен това
изложеното в заключението на комплексната съдебно-медицинска и психологична експертиза
и поясненията на вещото лице специалист психиатър напълно кореспондира с
останалия доказателствен материал по делото.
От друга страна, съдът счита, че не следва да кредитира в цялост
показанията на свидетелката Нейчева, в частта, в която се цели да бъде
установено, че вследствие на побоя бизнесът на ищецът е понесъл изключителни
загуби – „и от там целият му бизнес замина“, „това се отрази много на
икономическите резултати“, „не беше в състояние и се наложи да затваря
магазините“, „след инцидента оборотите му намаляха, защото си го коментирахме с
него, че като цяло е спаднал бизнеса, затова че той не зарежда стоки, не ходи,
не поддържа и не се занимава с бизнеса“. Макар и тези твърдения да звучат
логично на фона на безспорно изживяната от ищеца психическа травма от процесния
инцидент, същите се опровергават частично от ангажираните от ответниците
писмени доказателства. Видно от представените извлечения от Търговския
регистър, включващи актуални състояния на търговски дружества, учредителни
актове на същите и справка от Търговския регистър по лице Д.Т.К., същият е
развивал активна търговска дейност след въпросния инцидент, като са учредени и
регистрирани в Търговския регистър над 9 търговски дружества, в които ищецът е
управител и/или едноличен собственик на капитала. Прави впечатление, че
свидетелката * е лаконична в отговорите си за финансовото
състояние на ищеца преди инцидента и водените срещу него наказателни
производства, като заявява, че не може да отговори и не знае, за разлика от детайлните
ѝ показания за спад в оборотите на магазините на ищеца след нанесения му
побой. Въпреки, че свидетелката е била съпруга на ищеца, когато е открито
производството по несъстоятелност на едно от дружествата, на което ищецът е бил
управител, видно от приложените Решения № 3390/10.07.2013 г., постановено по
гр.д. № */2013 г. по описа на Окръжен съд – *, 35 с-в и Решение № 219/18.10.2011 г., постановено по в.т.д. № */2011 г. по описа на Апелативен съд – *,
същата заявява, че не е наясно с финансовите проблеми на ищеца. От
представените по делото Присъда № 51/10.07.2017 г. по НОХД № 1543/2015 г. по
описа на Окръжен съд – *, Решение № 312/20.12.2017 г. по ВНОХД №
323/2017 г. на Апелативен съд – * и Решение № 226/20.12.2018 г. по ВНОХД №
345/2018 г. по описа на Апелативен съд – *,
се установява, че срещу ищецът се е водело наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК
за това, че в периода 01.09.2007 г. – 02.03.2009 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на
управител на „* ЕООД, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери, възлизащи общо в размер на
76 970,04 лв., като между страните не се спори,
че към настоящия момент с Решение № 55/29.05.2019 г. по н.д. № 114/2019 по
описа на ВКС е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години. Въпреки
тези обстоятелства съдът намира, че естеството на видимите физически травми,
които са били разположени в областта на главата на ищеца, са в състояние да му
попречат да осъществява деловите си контакти, както и категорично изживения
стрес, вследствие на инцидента, довел до психическо разстройство и нежелание от
негова страна да излиза извън вкъщи, но това е продължило в рамките на половин
година, което се установява както от обсъдените по-горе доказателствени
средства, така и за това е индиция и приложеното удостоверение за задгранични
пътувания на ищеца в периода от 27.11.2013 г. до 15.04.2019 г., издадено от ОД
на МВР – гр. *, Сектор „Български документи за самоличност“,
от което е видно, че след 05.05.2014 г. ищецът е пътувал извън страната почти
ежемесечно.
От страна на ответниците са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите ***,
от показанията на които обаче не се опровергават установените по-горе относими
факти към предмета на делото. Двамата излагат, че са виждали ищеца няколко пъти
след инцидента, първият свидетел във фитнес залата да тренира, а вторият
свидетел в заведения за хранене в гр. *, като са го забелязали в добро настроение – усмихнат и весел. Настоящият съдебен състав намира, че
преживяването от страна на ищеца на физическа и психическа травма, довела
според вещите лица до влошаване на качеството му на живот, не означава, че по
всяко време същият ще е в депресивно състояние, като е съвсем нормално и
обяснимо докато извършва физическа активност и е в компания с приятели ищецът
да се чувства по-добре и това да подобрява настроението му. Представено е и
писмо от УМБАЛ * – гр. *, от което е видно, че ищецът не е бил
настаняван в Психиатричните клиники на лечебното заведение, както и
Удостоверение от 07.03.2019 г., издадено от ТП на НОИ
– гр. *, от което се установява, че за периода от
27.11.2013 г. до датата на издаването му няма представени документи за
изплащане на парично обещетение по болнични листове на ищеца. В тази връзка следва да се поясни, че ищецът не
е навеждал твърдения, че е бил настаняван в психиатрична клиника за лечение на
състоянието му след инцидента, нито, че е отсъствал от работа по трудов
договор, поради временна нетрудоспособност, в който случай би му било
необходимо да се снабди с болничен лист, респ. би получавал парично обезщетение
за това.
От по-горе посочените
доказателствени средства се изяснява и правнорелевантното обстоятелство, че е
налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
ответниците и травматичните увреждания, респ. с изживените от ищеца болки и
страдания, т.е. те не биха настъпили, в случай че ответниците не бяха извършили
нападението срещу ищеца, но съдът приема, че ищецът се е възстановил напълно от
физическите увреждания за период от една-две седмици след причиняването им,
стресовата реакция е продължила до половин година след инцидента, а
психическата травма, изразяваща се в смесено тревожно разстройство, има
отражение върху психиката на ищеца и към настоящия момент, тъй като при спомена
за случилото се ищецът става раздразнителен и преживява наново инцидента.
С оглед така приетите фактически положения и
правни съображения при съвкупната преценка на събрания доказателствен материал,
настоящият съдебен състав счита, че всички материални предпоставки за
възникване на имуществена отговорност за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане са установени по делото.
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от
обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесния
деликт на ищеца е причинена лека телесна повреда от двамата ответници, изразяваща се в
мозъчно състресение, контузия на главата, травматичен оток и ожулване по
окосмената част на главата, кръвонасядания по шията и лявото рамо, което е
обусловило временно разстройство на здравето неопасно живота, като възстановителният период е траел един непродължителен период – една-две
седмици, включващ и хоспитализация в клиника по неврохирургия за период от ден и половина, след който близо двуседмичен период ищецът напълно се е
възстановил от това травматично увреждане. Макар и физическата болка от тези
наранявания, нанесени на ищеца от двама души пред съпругата му, да е отшумяла
след около две седмици, според заключението на комплексната съдебно-медицинска
и психологична експертиза, както и според показанията на свидетелите Е.Г. и Д. *, ищецът е изживял и психологична травма от
преживения внезапен стрес при увреждането на здравето му, станал е
раздразнителен, имал е паничеси пристъпи и е изпитвал тревожност и страх от
повторни срещи с ответниците, започнал е да има проблеми с високо кръвно
налягане, бил е депресивен и не е искал да излиза от вкъщи за период от близо
половин година, което е възпрепятствало осъществяването на деловите му контакти
във връзка с управлението на търговски дружества, като и към настоящия момент
изпитва тревожност при негативния спомен за случилото се. Настоящият съдебен
състав при преценка на продължителността, интензивността на болките и
страданията, изпитвани от ищеца, предизвикания душевен смут,
състояние на страх и психично напрежение, намира, че следва да му бъде определено
заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 6500
лв.
По отношение
на релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност относно
претенциите на ищеца за обезщетение за претърпените имуществени вреди и лихви за
забава от датата на увреждането – 27.11.2013 г., съдът намира следното:
Ищецът е
предявил процесните пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание члие. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят претендираното заместващо обезщетените на деликтно основание по
подадена искова молба от 27.11.2018 г., т.е. в последния ден от уредения в чл.
110 ЗЗД, вр. чл. 114, ал. 3 ЗЗД петгодишен давностен срок, с което съгласно чл.
116, б. „б” ЗЗД давността се смята за прекъсната, като настоящият съдебен
състав намира възражението на ответниците, че този срок е изтекъл, тъй като
исковата молба на ищеца била нередовна, за неоснователно. Съдът е приел с
Разпореждане № 49499/13.12.2018 г., че предявената искова молба, след
изпълнение на дадените от съда указания (с уточнителна молба от 12.12.2018 г.,
подадена от ищеца), удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за
редовност на същата, а на основание чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба
се смята за редовна от дена на подаването й. По отношение обаче на вземането за
обезщетителна лихва за вредите, които ищецът е претърпял от забавата в
обезщетяването на неимуществените вреди, в размер на законната лихва от деня на
забавата, същото се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД, вр. чл. 114, ал. 3 ЗЗД. Следователно, в процесния случай, доколкото
исковете се предявени на 27.11.2018 г. и вземането за лихва възниква ден за
ден, тази част от вземането, възникнала преди 27.11.2015 г. е погасена по
давност. В този смисъл ответниците дължат лихва за забава за периода от
27.11.2015 г. до окончателното изплащане на главницата за парично обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от непозволеното увреждане.
С
оглед гореизложеното исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 6500 лв., ведно със
законната лихва от 27.11.2015 г., до окончателното
заплащане на вземането за парично обезщетение, а
да бъдат отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 15 000
лв. и за вземанията за законна лихва за периода от 27.11.2013 г. до 26.11.2015
г. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно присъдените вземания
за главница и лихви за забава, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, според
която, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
При този
изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на сумата от 459,33 лв., представляваща сбот от заплатено
адвокатско възнаграждение и депозит за призоване на свидетели, а на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК всеки ответник има право на сторените от него разноски в
размер на сумата от 566,66 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответниците трябва да бъдат осъдени по правилата на
чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплатят дължимата държавна
такси и разноски по делото съобразно уважената част от предявените искове, а
именно в размер на 476,66 лв. за дължима държавна такса и разноски за
изготвянето на комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и В.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 6500 лв. (шест хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, възпрепятстване осъществяването
на делови контакти, душевен дискомфорт, вследствие на причинена
му лека телесна
повреда, настъпила в резултат на непозволено
увреждане, извършено от И.М.Д. и В.В.Д. на 27.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.11.2015
г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за разликата до пълния им
предявен размер от 15 000 лв., както и претенциите за законна лихва за
периода от 27.11.2013 г. до 26.11.2015 г.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, и В.В.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на Д.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 459,33 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 566,66 лв. (петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 566,66
лв. (петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, и В.В.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 476,66 лв. (четиристотин седемдесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща
дължими държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал.
6, вр. чл.
83, ал. 1,
т. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните.
Присъдените
с Решението суми в полза на Д.Т.К., ЕГН **********, могат да бъдат изплатени на следната
банкова сметка: ***:
***, BIC: ***, открита в „ЦКБ” АД, с титуляр
Адвокатско дружество „А. и Ко”.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: