Р Е Ш Е Н И Е № 500
гр.
Хасково, 21.12.2018 г.
Окръжен съд Хасково, ГО, въззивен
граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ИРЕНА АВРАМОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 760 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 435
– чл. 438
ГПК.
Образувано е по жалба от адв. Таня Ванкова, като пълномощник на П.И.Б.,
в качеството й на длъжник по изпълнително дело №
20179290401823 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 и район на
действие ОС – Хасково, срещу насочване на принудителното изпълнение върху
имущество, което длъжника счита за несеквестируемо, в частност налагане на
запор върху вземания на ЕТ „Х.-С.Б.“ от Държавен фонд „Земеделие“, както и
върху разплащателни сметки на ЕТ „Х-С.Б.“ в „УниКредит Булбанк“ АД, Банка „ДСК“
АД, „Юробанк“ АД относно суми, постъпили от Държавен фонд „Земеделие“ и
представляващи субсидии.
В жалбата се твърди, че длъжникът не
е бил уведомен за наложените запори, като е узнал на 11.10.2018 г. по повод
получена призовка за предявяване на изготвено разпределение. Сочи се, че след
извършена справка е установен произходът на събраните по делото суми, а именно
заплатени субсидии от Държавен фонд „Земеделие“.
Наведени са доводи за несеквестируемост на финансовите средства за субсидиране
на земеделските производители, които не могат да се използват за принудително
погасяване на вземания на трети лица. Поддържа се, че тези вземания попадат в
хипотезата на чл. 444, т. 8 от ГПК, поради което извършените по отношение на
тях действия на съдебния изпълнител са незаконосъобразни. По изложените
съображение се иска отмяна на наложените запори. Към жалбата са приложени
писмени доказателства.
В законоустановения срок са
постъпили писмени възражения от взискателя „Хайкрофт Ланд Къмпъни“ ЕООД, чрез
упълномощения му представител адв. Божидар Дамянов, с твърдение за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
В
писмените си мотиви ЧСИ Николета Кавакова изразява становище за неоснователност
на подадената жалба.
Съдът, след като прецени направените доводи и материалите по делото,
намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20179290401823 по
описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 и район на действие ОС – Хасково,
е образувано на 03.08.2017 г. по молба на взискателя „Хайкрофт Ланд Къмпъни“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2017 г., издаден в
изпълнение на решение № 6 от 17.01.2013 г., постановено по т. д. № 76/2012 г.
по описа на ОС – Хасково, с което С.Р. Б. е осъден да заплати на „Хайкрофт Ланд Къмпъни“ ЕООД сумата от 140 569,89 лв., като
получена без основание съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.06.2012 г. до окончателното и изплащане, както и
сумата от 40 408,45 лв., представляваща разноски за три съдебни инстанции.
На
03.08.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил искане за справка до Държавен
фонд „Земеделие“ за получавани от длъжника С. Б., включително като ЕТ „Х – С.Б.“
субсидии като земеделски производител. На същата дата са изпратени запорни
съобщения до „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД за
налагане на запор върху всички сметки на длъжника. С изх. № 26994/03.08.2017 г.
на ЧСИ е оформена покана за доброволно изпълнение до длъжника С. Б., със съдържащо
се уведомление за наложените запори, но в кориците на представеното копие от
изпълнителното дело липсва разписка за връчването й.
На
15.08.2017 г. е постъпил отговор от Държавен фонд „Земеделие“, с който
уведомява съдебния изпълнител, че ЕТ „Х. – С.Б.“ има подавани заявления за
подпомагане по схемите и мерки по директни плащания на площ за периода от 2007
г. до 2017 г., като е посочил банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN ***.
Длъжникът
С.Б. починал на 15.08.2017 г., като с протокол от 17.08.2017 г. ЧСИ постановил
спиране на изпълнителното дело. По молба на взискателя в качеството на длъжници
са конституирани наследниците П.И.Б., Д.С.Б. и Х.С.Б.. На 21.11.2017 г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на П.Б.. С изявление от 21.12.2017 г. П.Б.
е уведомила ЧСИ, че е приела наследството на длъжника С.Б. по опис, за което е
представено удостоверение от РС - Харманли.
На
01.10.2018 г. съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на
постъпилата по делото от запори на банкови сметки на починалия длъжник С.Б.
сума в размер на 10 420,44 лв. С призовка, връчена на 11.10.2018 г., П.Б. е
уведомена, че на 19.10.2018 г. в кантората на ЧСИ ще бъде предявено изготвеното
разпределение.
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена на 17.10.2018 г. Към жалбата са
приложени 3 броя преводни нареждания за постъпили от Държавен фонд „Земеделие“ суми по
разплащателната сметка на ЕТ „Х – С.Б.“ в
„УниКредит Булбанк“ АД с IBAN ***, а именно: на 21.12.2017 г. сумата в размер
на 5 553,04 лв. с основание за плащане СЕПП 2017, на 21.02.2018 г. сумите от 2
941,77 лв. и 980,59 лв. с основание - Мярка 13.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител на
легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство. Предмет на
обжалване е насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което
длъжникът смята за несеквестируемо /чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК/, доколкото
налагането на запор като изпълнително действие не подлежи на самостоятелно
обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.
1 от ГПК жалбата
се подава в едноседмичен срок от извършването на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи
- от деня на съобщението. В задължителните
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че срокът за обжалване при
насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва
да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло
несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително
изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху
частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е
платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. В
настоящия случай починалият длъжник С.Б. не е бил уведомен за наложените
запори, доколкото не му е била връчена изготвената покана за доброволно
изпълнение. От друга страна, в поканата до конституирания в качеството на
длъжник наследник П.Б. не се съдържа уведомление за запорите, като от
материалите на изпълнителното дело не се установява такова съобщение да е било
изпратено. При това положение следва да се приеме, че едва от призовката за
предявяване на разпределение на постъпила по делото сума от банкови сметки на
покойния наследодател, длъжникът Б. е узнала за наложените върху тези сметки
запори. От този момент /11.10.2018 г./ до депозиране на настоящата жалба
/17.10.2018 г/ не е изтекъл предвиденият в чл. 436, ал. 1 от ГПК едноседмичен
срок за обжалване. С оглед изложеното
подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е часрично
основателна по следните съображения:
Практиката на Окръжен съд - Хасково е постоянна и последователна
по въпроса, че вземанията за субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ са несеквестируеми
по смисъла на чл. 444, т. 8 от ГПК. Предоставяните на земеделските производители субсидии представляват
целеви средства, чийто източник са Европейските земеделски фондове и
националния бюджет на Република България. В тази насока следва да се има предвид и
легалната дефиниция на § 1, т. 50 ЗПЗП, според който публично финансиране са средства, предоставени от
държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа,
който ги предоставя. С оглед уредбата в ЗПЗП тези средства се предоставят
именно от Държавен фонд „Земеделие“. Публичните финансови средства от еврофондовете
/както и свързаното с тях национално финансиране/ са част от структурата на
държавния бюджет съобразно разпоредбите на чл. 42 - 43 и чл. 59 от Закона за публичните финанси и чл.17а, ал. 1 от ЗПЗП. В Закона за държавния бюджет е регламентирано, че
обсъжданите средства не могат да се използват за принудително изпълнение на
вземания на трети лица. Редакцията на чл. 94 от ЗДБ за 2017 г. не променя
становището на съда, че средствата, които имат източник на субсидии от Държавен фонд „Земеделие“
представляват несеквестируемо вземане на основание чл. 444, т. 8 от ГПК. Предназначението на тези средства е да достигнат до земеделския
производител и да бъдат използвани за осъществяваната от него дейност,
съобразно посоченото в заявлението и придружаващите го документи. Поради тази
причина се ползват със специалната закрила, предвидена в Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и Закона за държавния бюджет.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че действията на съдебния изпълнител по
насочване на принудителното изпълнение към средствата, постъпили по разплащателната сметка на ЕТ „Х – С.Б.“ в „УниКредит Булбанк“ АД с
IBAN ***,
представляващи вземания за субсидии от Държавен фонд “Земеделие”, както и
налагането на запор по отношение на тях са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени. В тази част подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Що се отнася до наложения
запор върху сметки на ЕТ „Х – С.Б.“ в Банка „ДСК“ АД и „Юробанк“ АД
не се установява принудителното изпълнение да е насочено към несеквестируеми
вземания, доколкото не са ангажирани доказателства, че по тях постъпват
субсидии от Държавен фонд „Земеделие“. Поради това жалбата следва да се остави
без уважение относно искането за отмяна на наложения върху тези сметки
запор.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действия на ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 и район на
действие ОС – Хасково, извършение по изпълнително дело № 20179290401823,
изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху изцяло несеквестируемо
имущество, чрез нагагане на запор върху разплащателната сметка на ЕТ „Х – С.Б.“
в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN ***, постъпили от Държавен фонд „Земеделие“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от П.И.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адв. Таня Ванква, срещу действия на ЧСИ Николета
Кавакова, с рег. № 929 и район на действие ОС – Хасково, извършение по
изпълнително дело № 20179290401823, изразяващи се в насочване на принудителното
изпълнение върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, чрез
налагане на запор върху разплащателни сметки на ЕТ „Х – С. Б.“ в „Банка ДСК“ АД
и „Юробанк България“ АД, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.