№ 674
гр. Варна, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500281 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Г. Х., чрез адв.И. З. срещу определение №
13220/25.11.2022 год., постановено по гр.д. № 8473/2021 год по описа на ВРС – 10-ти състав,
с което е прекратеното производството по предявения от Х. Х. срещу Н.С.Д. обратен иск и е
отменено определение № 10404/21.09.2022 год., постановено по делото, с което е
конституирана Н.Д. като трето лице – помагач на страната на ответника.
Изложени са доводи за неправирност на постановеното определение предвид липса
на предвидена в закона хипотеза, при която необитаването на третото лице на неговия
постоянен и настоящ адрес се приравнява на липса на постоянен адрес по смисъла на чл.219,
ал.2 пр.първо ГПК, а е недопустимо допусване на процесуалните норми. В допълнение се
сочи, че след уведомяването на третото лице – помагач по реда на чл.47, ал.5 ГПК същото не
е било търсено по постоянен и настоящ адрес, поради което и не може да се приеме за
налична цитираната хипотеза.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд следното:
Видно от данните по делото, производството пред ВРС е образувано по искова
1
молба на „Банка ДСК“ АД срещу Х. Г. Х. с правно основание чл.422 ГПК за приемане на
установено, че ответникът, в качеството му на поръчител по договор за кредит, дължи
солидарно с кредитополучателя Николинка Стоянова Димитрова, суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
С отговора на исковата молба, ответникът обективира искане за привличане в
качеството на трето лице помагач на главния длъжник по договора, като предявява и в
условията на евентуалност обратен осъдигелен иск срещу третото лице –помагач.
С определение № 5314/15.09.2021 год., постановено по делото, съдът е прекартил
производството по делото в частта по предявения обратен иск, което определение е
отменено от въззивната инстанция с определение № 2026/31.05.2022 год. по в.гр.д. №
2860/2022 год. като преждевременно постановено и делото върнато на първоинстанционния
съд з продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение № 10404/21.09.2022 год. съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на отвтеника Х. Г. лицето Н.С.Д., като е предприел и процесуални
действия по реда на чл.131 ГПК за връчване на същата на препис от предявения срещу нея
обратен иск.
Видно от приложените съобщения, разпореждането на съда по чл.131 ГПК е
изпратено за връчване на ТЛП и ответница по обратния иск Н.Д. на адрес в ***, който адрес
е неин постоянен и настоящ адрес /справка НБД на л.76/. Изпратените по постоянен
инастоящ адрес съобщения са върнати цели с отбелязване от връчителя, че лицето-адресат е
търсено на адреса на конкретно посочени дати, но не е открито, нито е открито друго лице,
което да е съгласно да получи съобщението. Поради горното и съдът е разпоредил залепване
на уведомление по чл.47 ГПК, което е сторено, но поради неявяване на лицето, същото е
върнато в цялост. Извършена от съда е и справка за трудовата заетост на лицето, но тогава
не е установена.
Мотивиран от изложеното, съдът е постановил определението – предмет на
настоящата въззивна проверка.
Настоящият състав на ВОС намира постановеното определение за правилно.
Допустимостта на участието на ТЛП е обусловена от наличието на правен интерес от
участието на това трето лице в чуждия исков процес /изрично чл.219, ал.1 ГПК/ Такъв би
бил налице когато решението по него би оказало въздействие върху правното положение на
ТЛ като същият би бил обвързан от силата на пресъдено нещо или неблагоприятното
решение спрямо подпомаганата страна би могло да послужи като повод тя да предяви
обратен иск срещу ТЛ или когато е налице опасност да се затрудни или усложни защитата
на правата на ТЛ при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Или,
участието на ТЛП има за цел да улесни защитата на подпомаганата страна срещу противната
страна, но преди всичко цели постигането на благоприятен за подпомаганата страна изход с
оглед установителната сила на мотивите /чл.223, ал.2 ГПК/.
Законът предвижда участието на ТЛП в чуждия исков процес да бъде възможно чрез
2
встъпване в процеса /по почин на ТЛ/ или чрез привличане в процеса /по почин на една от
главните страни и независимо от волята на ТЛ/. Във втората хипотеза, каквато е и
настоящата, привлеченото в процеса трето лице ще бъде обвързано от мотивите и участва в
процеса въпреки волята си. Поради горното, законът предвижда привличането, за разлика
от встъпването, да стане в кратки процесуални срокове, за разлика от встъпването в процеса.
Целта е да се даде възможност на лицето да вземе участие в процеса от самото му начало, за
да не бъде обвързано от мотивите на решението без да е имало възможност да въздейства на
процеса. Именно във връзка с горното са и ограниченията по чл.219, ал.2 ГПК, като не се
допуска привличането на трето лице с неизвестен постоянен адрес или живеещо в чужбина.
Съдът отчита и обстоятелството, че законодателят по арг. от чл.47, ал.7 ГПК, изрично
е изключил възможността трето лице-помагач да се представлява от особен представител,
като е ограничил приложението на чл.47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до
разпоредбите на ал. 1 до ал. 5
включително. Назначаването на особен представител създава гаранции за процесуално
представителство на страна, която не може да бъде редовно призована, но участието на
която е свързано със спора и без която делото не може да продължи. Третото лице – помагач
не е главна страна и участието му в процеса не е задължително.
Ето защо съдът, който не намира третото лице-помагач на настоящ и постоянен
адрес, като не са налице каквито и да било данни, въпреки положените усИ., за наличие на
адрес за призоваване, на който страна може да бъде намерена, следва да приеме, че е налице
първата хипотеза на чл.219, ал.2 ГПК и да откаже привличане, а ако такова е допуснато – да
прекрати производството по отношение на третото лице-помагач като заличи правните
последици от недопустимото конституиране.
Като е подходил по този начин, първоинстанционният съд е постановил правилно
определение, което следва да се потвърди.
Доводите на частния жалбоподател, черпени от постановеното въззивно отменително
определение, са несъстоятелни, тъй като отмяната на първоинстанционното определение, с
което не е приет обратния иск, е поради преждевременното му постановяване и въпросът за
приложимостта на разпоредбата на чл.219, ал.2 ГПК при ненамиране на постоянен и
настоящ адрес на лицето, което се привлича в качеството му на трето лице – помагач, не е
бил предмет на обсъждане.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13220/25.11.2022 год., постановено по гр.д. №
8473/2021 год по описа на ВРС – 10-ти състав, с което е прекратеното производството по
предявения от Х. Х. срещу Н.С.Д. обратен иск и е отменено определение №
10404/21.09.2022 год., постановено по делото, с което е конституирана Н.Д. като трето лице
– помагач на страната на ответника.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4