МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 60 от 12.02.2016г. по НОХД №
66/2016г. по описа на НРС, VI състав,
Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу П.В.Г., за това, че на 10.12.2015г.,
около 16:30 часа в к.к. „Слънчев бряг”, пред хотел „Диамант”, управлявал лек
автомобил марка „Рено”, модел „Туинго” с ДК № ...... без съответно свидетелство
за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
извършване на такова деяние с НП № 15-0304-002038/18.08.2015г., издадено от Началник
сектор към ОД на МВР-Бургас, влязло в законна сила на 23.11.2015г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Несебър, поддържа
обвинението. Сочи, че от събрания по делото доказателствен материал се доказва,
че подсъдимият е извършил вмененото му деяние. Намира, че не съществува пречка
за приложение на чл. 78А от НК. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен
в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и на основание чл. 78А
от НК да му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Желев, не оспорва, че извършеното от Г. престъпление е
доказано по делото. Счита, че по отношение на него следва да се приложи
разпоредбата на чл. 78А от НК. Моли да му бъде наложено наказание „глоба” в
размер на 1000 лв.
П.В.Г.
се признава за виновен и в последната си дума моли съда да му наложи наказание
„глоба” в минимален размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
Съдебното
производство се е развило по реда на глава двадесет и осма от НПК, тъй като
въпреки внесения обвинителен акт съдът се е възползвал от правомощията си по
чл. 248, ал. 1, т. 4 вр. чл. 252 от НПК и е преценил, че са налице основанията
за разглеждане на делото по този ред. При разглеждането на делото по реда на
тази глава се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
П.В.Г. е роден на ***г. в гр. Стара Загора, с постоянен адрес:***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, реабилитиран, безработен,
ЕГН **********. С НП № 15-0304-002038 от 18.08.2015г. на ВНД Началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър (на л. 11 от ДП), влязло в законна сила на 23.11.2015г.,
Г. бил наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП с наказание „глоба”
в размер на 150 лв. за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Наказанието било
наложено, тъй като било установено, че на 06.08.2015г. подсъдимият управлявал
МПС, без да е правоспособен водач. Към 18.08.2015г. и към 10.12.2015г. Г. не
бил правоспособен водач, тъй като не преминал шофьорски курсове.
На
10.12.2015г., около 16:30 часа, к.к. „Слънчев бряг”, на главната алея пред
хотел „Диамант”, Г. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Рено”, модел „Туинго”, с рег. ******. По същото време свидетелите П. Неделчев
и Мартин Хаджиев изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по пътен
контрол - КАТ на територията на РУ гр. Несебър, като спрели автомобила за
проверка. При поискване на документи водачът не представил СУМПС, а
проверяващите установили, че той е неправоспособен водач. На Г. бил съставен
АУАН за управление на МПС без съответно свидетелство. Въз основа на този АУАН
впоследствие било издадено НП № 15-0304-003419 от 29.12.2015г., но за друго нарушение,
извършено от подсъдимия – непредставяне на свидетелство за регистрация на МПС.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията
на Г. (на л. 5 от досъдебното производство), в които той се признава за виновен
и изцяло признава фактите, посочени в постановлението за привличане на обвиняем.
Освен това от НП № 15-0304-002038 от 18.08.2015г. на ВНД Началник сектор към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър е видно, че Г. е наказан за това, че е управлявал МПС без
да е правоспособен водач. Справката за нарушител/водач, издадена за Г. (на л. 13
– л. 15 от ДП) потвърждава извода, че лицето е наказано с влязло в сила НП,
както и, че не е правоспособен водач. Всички останали писмени доказателства
потвърждават така установената фактическа обстановка.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Направеното от подсъдимия на досъдебно производство признание
относно авторството на деянието напълно кореспондира на събрания на досъдебно
производство доказателствен материал. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление)
в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 23.11.2015г.
НП, на Г. е наложено административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. От фактическа страна по делото се установява, че Г. не е притежавал свидетелство за
управление на МПС към момента на извършване на нарушението. Същевременно на 10.12.2015г.
е установено, че подсъдимият отново управлява МПС без да има свидетелство за
това. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му
административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, Г. е управлявал МПС без
да притежава СУМПС. Ето защо той е извършил деянието от обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият
изрично е признал, че е неправоспособен водач и че е управлявал МПС на
процесната дата. Т.е. може да се направи извод за формирането на съзнание у
него, че управлява МПС, без да има надлежно свидетелство за управление. Наред с
това той е съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение –
налице е НП, което му е връчено лично. Съзнавал е, че управлява МПС в рамките
на едногодишен срок от налагането на наказание по административен ред.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Г. е извършил престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл.
343в, ал. 2 НК наказания са лишаване от свобода от една до три години и глоба
от петстотин до хиляда и двеста лева. Видно от свидетелство за съдимост на Г.
(на л. 17 от делото) лицето е осъждано два пъти, както следва: 1. с присъда,
влязла в сила на 24.11.1986г., на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което е отложено за срок от три години и 2. със споразумение, влязло в сила
на 21.12.2005г., на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на
което е отложено за срок от три години. Налага се извод, че по първото осъждане
Г. е реабилитиран по право, считано от 25.11.1989г. (арг. от чл. 86, ал. 1, т.
1 от НК). За второто деяние Г. е реабилитиран по реда на чл. 88а, ал. 1 вр. ал.
3 от НК. Това е така, тъй като според чл. 88а, ал. 1 НК когато от изтърпяването
на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е
извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават
независимо от предвиденото в друг закон или указ. В случая със споразумението
от 21.12.2005г. на Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години (т.е. по-малко от три години), поради което приложение следва да намери
срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. Цитираният в тази разпоредба петгодишен
срок е започнал да тече за Г. от деня, в който е изтекъл изпитателният срок на
осъждането му – т.е. от 21.12.2008г. (арг. от чл. 88а, ал. 3 НК). Следователно
по второто осъждане Г. следва да се счита за реабилитиран по реда на чл. 88а,
ал. 1 от НК от 22.12.2013г. Т.е. към момента на извършване на настоящото деяние
(10.12.2015г.) той е бил реабилитиран по всички предходни осъждания, поради
което следва да се третира като неосъждано лице. Наред с това с престъплението
не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът освободи Г. от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000
лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Г. е с чисто съдебно минало (реабилитиран по
право), съдействал е за разкриване на обективната истина, като е признал
фактите по повдигнатото обвинение. Тези обстоятелства се отчитат като
смекчаващи отговорността. Наред с това обществената опасност на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК не е висока, като и самият деец следва да се определи
като лице с ниска степен на обществена опасност. При отчитане на всички
обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е
осъществено единствено при смекчаващи вината обстоятелства, като при ниската
обществена опасност на извършеното престъпление, размерът на наказанието е
определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху наказаното лице и обществото. Размерът на наказанието
е съобразен и с имущественото състояние на Г., който е безработен.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: