Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........16.06........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..............................девети...юни…………….........................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 97

по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от Община Ямбол, представлявана от кмета В.Р. против Решение № 924/16.12.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 3341/2019 г., с което е осъдена общината да заплати на Р.И.Г. *** сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от спъване в счупена плочка и падане на ул.“Г.С.Раковски“ в гр.Ямбол на 24.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 24.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 826,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от считано от 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че не е съобразено със събрания доказателствен материал, който не обосновава реализирането на фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че за реализиране на т. нар. обективна отговорност, уредена в нормата на чл. 49 от ЗЗД, е необходимо едновременното проявление на всеки от елементите, съставляващи сложния й фактически състав. В случая според въззивника не е осъществено непозволено увреждане - не са събрани безспорни доказателства за деня, мястото и инцидента и за това, че вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането. В жалбата се сочи и че съдебното решение не конкретизира точното място на падането, а според нормативната уредба „улица“ и „тротоар“ са две различни понятия - по чл. 64, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 70, ал. 1 и § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ за „улица“, съответно за „тротоар" - § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредба на Закона за движение по пътищата. Сочи се още, че съдебното решение не съдържа и точна информация относно размера на дупката, в която е пропаднал кракът на ищцата - нито диаметър, нито дълбочина. Изминалият значителен период от време от увреждането и обстоятелството, че към настоящия момент е извършен ремонт на ул. „Г.С.Раковски", са пречка да бъдат установени тези факти. От друга страна, задълженията на ответника за поддържането на улиците и пешеходните зони са изпълнени и са положени всички усилия за привеждането им в добро състояние. Увреждането би могло да настъпи и по друг начин - при битов инцидент. Също така липсват данни за по-тежки последствия от обичайните при подобен род наранявания. Съгласно съдебномедицинската експертиза оздравителният процес при подобни увреждания приключва в рамките на осем-десет месеца, в какъвто период според болничните листове е протекъл и конкретният възстановителен период. Според въззивника увреждането е причинено по вина на ищцата, която при познаване на мястото на инцидента се е придвижила с небрежност и невнимание. Неправилно районният съд е приел, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Въззивникът претендира при условията на евентуалност за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. като многократно завишено, несъобразено с нормата на чл. 52 от ЗЗД с оглед характера и продължителността на причинените неудобства, и некореспондиращо с трайната практика, с принципа за справедливост. Искането на въззивника е за отмяна на решението, евентуално за намаляване на обезщетението.

Въззиваемата страна Р.И.Г. чрез адв.А. Д., в отговора на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Намира решението на ЯРС за правилно, обосновано със събраните по делото доказателства, поради което моли да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

За съдебно заседание страните са редовно призовани, но се явява единствено пълномощника на въззиваемата като поддържат възраженията си против въззивната жалба. Въззивникът не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Пред ЯРС е депозирана искова молба от Р.И.Г. *** да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 826,80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени консумативи и престой в болница, ведно със законната лихва от 30.09.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, както и иск за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.09.2016 г. до окончателното изплащане, настъпили в резултат на падане на 24.09.2016 г. в гр. Ямбол на ул. „Г.С.Раковски“ между бл.36 и бл.34 вследствие стъпване на ищцата върху една от плочките, с които била застлана улицата и пропадане на крака й в дупка, причинило счупване на дясната бедрена шийка. Ищцата била приета в болница на 24.09.2016 г., била оперирана и изписана на 30.09.2016 г., след което била в болнични десет месеца. След шестия месец се установило, че не била възстановена, получила усложнения, което наложило поставянето на инжекции в дясното й каляно и глезенна става. Възстановяването било дълго и мъчително, ищцата изпитвала силни болки и приемала болкоуспокояващи. Първите три месеца не можела да става от леглото и да се обслужва, а след това движенията й били силно ограничени и болезнени, не можела да се грижи нито за себе си, нито за семейството си. Осем месеца се придвижвала само с патерици. Повече от година била напълно нетрудоспособна, поради което спряла дейността на фирмата си. Вече три години след падането още изпитвала болки в крака и не можела да спи на дясната си страна. Според специалистите в бъдеще щяло да се наложи смяна на тазобедрената и става. Освен тези ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от нея медицински консумативи и такси в претендирания размер. Причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди същата счита, че са в причинна връзка с неизпълнението на задълженията и бездействието на ответната община, чието задължение било изграждането, ремонтът и поддържането на улиците и тротоарите като част от общинската инфраструктура и общинска собственост, съобразно действащото законодателство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът - община Ямбол е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер претенциите на ищцата и релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.  Не са налице всички предпоставки на отговорността на чл.49 ЗЗД, вредните последици за ищеца не били по вина на общината и тя не следвало да отговаря за тях. Оспорвани се изложените обстоятелства относно деня, мястото и обстоятелствата около инцидента, включително настъпването му, както и твърдението, че вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Задълженията на община Ямбол относно поддържането на улиците и пешеходните зони са изпълнени. Дори да е настъпил описания в исковата молба инцидент, същият не се дължи на бездействие на община Ямбол, а по-скоро на случайно събитие, за което община Ямбол не носи отговорност за непозволено увреждане, както и че ако бъде допуснато увреждане крака на ищцата поради пропадане в дупка, то причината за настъпването и е небрежност проявена от страна на ищцата. Твърди се, че ищцата не е съобразила състоянието на настилката в описания участък по ул. „Г.С.Раковски“.

Пред районния съд са събрани многобройни доказателства – писмени и гласни, които съответно са обсъдени обстойно в мотивите на решението и с които настоящият съдебен състав приема, че е изяснена напълно процесната фактическа обстановка. От писмените доказателства на ищцата: искания за рентгенологични изследвания с два броя фискални бонове съответно от дата 14.03.2017 год. и 24.12.2016 год.; две фактури с два фискални бона от 30.09.2016 г. и 26.09.2016 г.; фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед на пациент в КДБ/спешно отделение от 24.09.2016 год.; епикриза издадена от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол; десет болнични листи със съпровождащите ги пет амбулаторни листи, става ясно, че Р.Г. е постъпила за преглед  в ЦСМП Ямбол на 24.09.2016 г. в 08.10 часа и е напуснала същия ден в 09.05 часа, с основна диагноза фрактура коли. Постъпила е в МБАЛ за болнично лечение на 24.09.2016 г. и е била изписана на 30.09.2016 г. с окончателна диагноза: фрактура коли фемори декстра като е претърпяла оперативна интервенция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, под спинална анестезия, като по шийката са били инкорпорирани 3-канюлирани винта. Поставените на ищцата 3 бр. канюлирани винта са били остойностени от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол общо за сумата от 792 лв., която сума е била заплатена, съгласно фискален бон от същата дата. За престоя си в болничното заведение, ищцата е заплатила 34,80 лв. потребителска такса. Видно от представените по делото болнични листи, ищцата е била в отпуск по болест за времето от 24.09.2014 г. до 22.03.2017 г., както и за времето от 11.04.2017 г. до 08.08.2017 г.

Първоинстанционният съд е изискал справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас, видно от която на 24.09.2016 г. в 07,46 часа е регистрирано повикване от телефонен номер ********** от лице представило се с името Нели Станева, в 07,48 ч. сигналът е изпратен по електронен път на ЦСМП Ямбол.

За установяване на обстоятелствата около настъпилия инцидент с ищцата Г. пред районния съд са разпитани свидетелките Радостина Вълева Гашева и Живка Баева Баева, които са били заедно с нея на 24.09.2016 г. на ежедневна разходка в парк „Боровец“ и показанията им са идентични. На връщане около 07,30 часа се движили по ул.“Г.С.Раковски“ към ул.“Преслав“ и малко преди аптека „Мултифарма“ ищцата направила някаква стъпка като десния й крак хлътнал надолу. Плочите били начупени и неравни. Вдигнали ищцата от земята, а тя изпитвала голяма болка. От близката пицария и от кафето се притекли хора, които донесли стол, но като се опитали да я сложат да седне, тя изпитала силна болка, свила се и не можала да седне. През това време някой бил извикал линейка, която пристигнала бързо, сложили ищцата на носилка, а след това я закарали в болницата, където била приета в спешното отделение. Там на Г. била направена рентгенова снимка, като се установило, че бедрената шийка на дясната тазобедрена става е счупена и претърпяла операция. Основно грижи за ищцата полагала св.Баева, тъй като освен влошеното състояние на Г., съпругът й получил от притеснение инфаркт. Свидетелката се грижела и готвела на ищцата, защото тя била напълно неподвижна, със санитарен стол за баня и хигиенни нужди. След третия месец ищцата успявала да седне и да се нахрани, но въпреки всичко се нуждаела от непрекъснати грижи. Около година - 10-12 месеца, ищцата първо била с патерици, после само с една и дълго време не можела да се придвижва нормално. Изпитвала големи болки и до днес. Състоянието на улицата било ужасно със старите плочи, разкривени, начупени с липсващи парчета. Според свидетелката не можело да се предвиди хлъзгане и спъване, тъй като, когато се върнала видяла, че това е счупено парче и то е хлътнало и е предизвикало този тежък инцидент.

По делото е назначена, изслушата и неоспорена колективна съдебномедицинска експертиза, по която вещите лица дават заключение, че в резултат на инцидента, настъпил на 24.09.2016 г. и падането на ищцата настрани надясно върху тротоара, същата е получила счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до главичката й. На следващия ден й е извършена оперативна интервенция върху фрактурираната кост под спинална анестизия, като костните фрагменти са били репонирани под рентгенов контрол и фиксирани с метални остеосинтезиращи материали, в случая с три канюлирани винта. Механизмът, по който се получават такъв тип фрактури е падане на страни върху големия трохантер /костна издатина в горния край на бедрената кост/ и рязка, форсирана външна ротация на долния крайник. Имайки предвид механизма на получаване на този вид увреждания експертизата счита, че между инцидента, довел до падането на Г. върху тротоара и описаните в медицинските документи увреждания съществува пряка причинно-следствена връзка. При този вид увреждане на бедрената кост, ищцата е търпяла силни болки веднага след травмата, преди операцията и следоперативния период. Постепенно с времето болките са намалявали. Болезнени са били и началните периоди на рехабилитация и на натоварване на крайника. Ищцата се е предвижвала с патерици за срок по-голям от шест месеца. Липсата на натоварване на крайника води до хипотрофични промени на мускулите му, което също е свързано с болка. В случая имайки предвид характеристиките на увреждането, възрастта и пола на ищцата, както и медицинските документи по делото може да се направи заключението, че възстановяването на ищцата Г. от получената травма е продължило не по-малко от 10-12 месеца. Имайки предвид характеристиките на увреждането и данни от материалите по делото в зависимост от упражняваната професия ищцата е била неработоспособна за срок не по-малък от 8-10 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Веднага след получаването на травмата ищцата не е била в състояние сама да се грижи за себе си, за семейството си и за домакинството. Постепенно с времето тези затруднения са намалявали, но са били налице в различна степен през целия възстановителен период поради необходимостта от предвижване с помощни средства. Ищцата е търпяла болки с различен интензитет през целия възстановителен период, включително и периода на постепенно натоварване на крайника и рехабилитацията. Към настоящия момент ищцата съобщава за умерено изразена непостоянна болезненост в мястото на увреждането особено при по-значително натоварване на крака. Към настоящия момент ищцата е възстановена в значителна степен от полученото увреждане с известни ограничения в обема на част от извършваните движения /ограничена вътрешна ротация и привеждане/. Такъв тип увреждания често водят до асептична некроза на главичката на бедрената кост, поради компрометираното и кръвоснабдяване, което след време е възможно да стане причина за протезиране на ставата и трябва да се проследи 5-6-7 години във времето. Нормално е, тъй като ищцата е слаба, когато легне върху винта, който имал шестограм да изпитва някакъв дискомфорт.

Други доказателства по делото не са събрани.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно разпоредбите на чл.45, вр.чл.49 от ЗЗД, както правилно е квалифицирал предявения иск районния съд, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо, а в настоящия случай става въпрос за този, който е възложил на друго лице някаква работа – отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В настоящия случай, съдът приема, че се е изпълнила изцяло хипотезата на тези разпоредби, поради което и искът е правилно уважен. Налице са безспорни писмени и гласни доказателства, установяващи противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка, а вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД, която обаче не е оборена от ответната община. Отговорността, която следва да носи Община Ямбол е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция – носи се и при неоткриване на конкретния причинител, комуто е възложена работата.

Установено е времето, мястото, механизма и характера на причинените на Г. телесни повреди: на 24.09.2016 г. в гр. Ямбол, около 07.30 – 08.00 часа /видно от представената разпечатка от 112 обаждането е било регистрирано в 07.46 часа/ при движение по ул.“Г.С.Раковски“ до аптека „Мултифарм“, ищцата е стъпила върху отчупено парче от настилката, кракът й е пропаднал в дупката под него, препънала се е и е паднала настрани надясно върху тротоара, при което е получила счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до главичката й. Вещите лица без съмнение установяват и дават заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка между падането на Г. върху тротоара и получените увреждания. Безспорно е, че ул. „Г.С.Раковски“ в гр.Ямбол е общинска собственост, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, а собственик Общината има задължението да стопанисва и управлява имотите и вещите общинска собственост в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин – чл.11, ал.1 ЗОС. Възраженията на въззиника, изразени в жалбата за това, че не е установено мястото и времето на инцидента, както и самия инцидент не са доказани от него по никакъв начин, поради което въззивният съд ги приема за неоснователни.

Неоснователни са възраженията на Община Ямбол и за наличието на съпричиняване от страна на Г. на увреждащото я събитие, поради което за претърпените вреди следва да отговаря изцяло предвид липсата на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на отговорността му. Въззвният съд преценя за справедлив присъдения размер от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди предвид установените с гласните доказателства и съдебно-медицинска експертиза телесни увреждания, създадени неудобства, преживени болки и страдания, неработоспособност за дълъг възстановителен период и продължаващия дискомфорт за Г., както и потенциалната опасност от следващи интервенции в близките години.

Претендираните от ищцата имуществени вреди в общ размер на 826,80 лв. са изцяло доказани с представените фактури и фискални бонове, а лихвата за забава безспорно в случая е дължима от датата на увреждането, тъй като се касае за деликт.

При тези категорично установени обстоятелства, въззивният съд счита, че районният съд е достигнал да правилните изводи за това, че са изпълнение фактическите предпоставки за уважаване на иска.

След като обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски в размер 1500 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                     РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 924/16.12.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 3341/2019 г. по описа на РС Ямбол.

ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на Р.И.Г. разноски направени пред настоящата инстанция в размер 1500 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.