О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр.
Ловеч, 26.10. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, тричленен касационен състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдия Вълков частно к.а.д.№ 192/2022 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба (озаглавена жалба) от Е.А.В., находящ се в Затвора *** против
Определение № 335/12.04.2022 г.,
постановено по адм. дело № 88/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч. Жалбоподателят
твърди, че Плевенският окръжен съд с присъда № 12/01.07.2020 г. по НОХД № 528/2019 г. му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ в размер на десет години. Същата не е отменена от
правораздаващ орган и според жалбоподателя доколкото оспорването не спира
изпълнението й, са налице всички предпоставки за третирането му като лишено от
свобода лице, за което са приложими нормите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Жалбоподателят
счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че обжалвания мълчалив
отказ от произнасяне на ГД на ГДИН София е акт, който не подлежи на
оспорване, поради което иска отмяна на
постановеното прекратително определение и даване на задължителни указания по тълкуване
и прилагане на закона на местно компетентния съд за разглеждане по същество на
жалбата на В. срещу мълчалив отказ на ГД на ГДИН София.
В срока по чл.232 от АПК от
ответната страна не е депозирано становище по частната жалба.
Административен съд Ловеч, тричленен
касационен състав намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна
страна и в срока по чл.230 от АПК.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение
Административен съд Ловеч е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на
Е.А.В., лишен от свобода, Затвора *** против мълчалив отказ на Главен
директор на ГДИН, с който е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
преместване от Затвора Ловеч в Затвора Варна, подадена
на основание чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и е прекратено
производството по делото.
За да постанови този
резултат, първоинстанционният административен съд е приел, че жалбата е
недопустима, тъй като не е налице годен
за оспорване административен акт, нито мълчалив отказ, тъй като жалбоподателят
не е имал качеството осъдено лице, изтърпяващо наказание в място за лишаване от
свобода. Установено е, че жалбоподателят не е осъдено лице, а подсъдим с взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НЧД № 427/2017 г. по описа на
Районен съд Левски, поради което за него не са приложими разпоредбите на чл. 58
и сл. от ЗИНЗС, а следва да се прилагат разпоредбите на ч. 240 и сл. от ЗИНЗС.
Поради изложеното за органа, до който е адресирано искането за преместване не е
възникнало задължение за произнасяне по него.
Определението е правилно.
Производството пред
Административен съд Ловеч е било образувано по жалба с вх. № 1252/18.03.2022 г.
от Е.В. против мълчалив отказ от произнасяне на ГД на ГДИН София по негова
молба с изх. № М-497/08.02.2022 г., с която е поискал преместването му по чл.
62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС от Затвора Ловеч в Затвора Варна. Тази молба е заведена
в ГДИН с вх. № М-167/14.02.2022 г.
Във връзка с подадената
молба от В., Началникът на отдел „СДВРП“ при ГДИН с писмо рег. №
2942/14.03.2022 г. до Началника на Затвора Ловеч е наредил да бъде уведомен Е.В.,
че в ГДИН е получена и разгледана молбата му. Същият към момента е със статут
на подсъдим с взета мярка за неотклонение “ задържане под стража“ по НЧД №
427/2017 г. по описа на Районен съд Левски. В писмото е отразено още, че
първоначалния режим се определя от съда съгласно чл. 41, ал. 6 от НК и едва
след влизане в сила на евентуален осъдителен акт се прилагат разпоредбите на
чл. 58 от ЗИНЗС относно мястото на изтърпяване на наказанието. В писмото е
посочено също така, че до знанието на лицето следва да бъде сведена
разпоредбата на чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, съгласно която се изисква
представяне на удостоверителен документ, видно от който близките са с постоянен
адрес *** и наличие на данни за поддържане на контакти между тях с оглед
евентуално удовлетворяване на подобна молба.
Съгласно чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените
се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от Главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването
на чл. 43, ал. 4.
Според чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията по
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.
В чл. 240, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирано, че доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.
В чл. 250, ал.1 от ЗИНЗС е
предвидено друго, а именно, че обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат
премествани от един затвор в друг и от един арест в друг извън случаите по чл.
241, ал.4 само по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на
съответния съд само за извършване на действия по разследване и други
процесуални действия.
Предвидено е друго и в чл. 250, ал.2 от ЗИНЗС - когато се налага незабавно настаняване в
лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора
или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по
ал.1 може да се извърши със заповед на Главния директор на ГДИН по предложение
на началника на затвора или на ареста, за което се уведомява съответния
прокурор или съд.
Установено е по делото от първоинстанционният съд, че жалбоподателят не е
осъдено лице, а подсъдим с взета мярка за неотклонение задържане под стража по
НЧД № 427/2017 г. по описа на Районен съд Левски. Това се потвърждава
категорично от писмените материали, съдържащи се в представената
административна преписка. След като жалбоподателят е подсъдим с наложена мярка
за неотклонение задържане под стража, а не е лишен от свобода с влязла в сила
присъда, спрямо него не са приложими разпоредбите на чл. 58 и сл. от ЗИНЗС,
включително и на чл. 62, ал.1, т.3 от същия закон, както правилно и
законосъобразно е било прието от първоинстанционният административен съд.
Твърденията и възраженията
в частната жалба са неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата и
не са в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Настоящият тричленен
касационен състав намира, че първоинстанционният обосновано е приел, че в
случая е налице хипотезата на чл. 159, т.1 от АПК, поради което правилно е оставил
жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. При това
положение частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на
Административен съд Ловеч е правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
По изложените съображения и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо
във връзка с чл.236 от АПК, Административен съд Ловеч, тричленен касационен
състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 335/12.04.2022 г., постановено по адм. дело № 88/2022г. по
описа на Административен съд Ловеч.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
