РЕШЕНИЕ
№2351
град Пловдив, 17.12.202 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, XXIV СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАТЕЕВА ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар К.Р.и прокурор КИЧКА
КАСАБОВА,
като разгледа КАНД №
2744/2020 година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по Глава ХII
АПК,
вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. Б.К.
срещу Решение №2600288/29.09.2020г. постановено по АНД № 3681/2020 г. по опис
на Районен съд Пловдив, ХІ наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 497716-F533927 от 02.03.2020г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „Индустриален въжен
достъп,обучение и обслужване в открито море-ИРАТОС“ООД е наложена на основание
чл.180 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС административно наказание „имуществена санкция в
размер на 500.00 лева“ за административно нарушение на чл.180,ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.102 ал.3 т.1, вр. чл.86 ал.1 и ал.2, вр. чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС.
Касаторът поддържа,че решението на
въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на закона-касационно
основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК във вр.чл.63,ал.1 от ЗАНН,тъй като съдът е
приел,че са допуснати съществени процесуални пропуски,довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя. С оглед горното се иска да бъде отменено
решението на районния съд и се потвърди наказателното постановление. Претендира
разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Индустриален
въжен достъп, обучение и обслужване в открито море-ИРАТОС“ООД в писмен отговор
чрез пълномощника адв.П.оспорва жалбата като неоснователна и поддържа становище за законосъборазност на
съдебния акт, като моли да бъде оставен в сила. Не претендира разноски.
Контролиращата страна прокурор при
Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, като се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните
съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба
предявена от „Индустриален въжен достъп,обучение и обслужване в открито
море-ИРАТОС“ООД против Наказателно постановление № 497716-F533927 от
02.03.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с
което на „Индустриален въжен достъп,обучение и обслужване в открито
море-ИРАТОС“ООД, издадено на основание АУАН № F533927 от 13.01.2020г., съставен
от М.С.А.на длъжност „инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Пловдив. Административнонаказателното
обвинение се основава на това,че при извършена проверка, документирана с
Протокол №**********/31.10.2019 г. и последваща проверка документирана с
Протокол №**********/16.12.2019г. е установено, че данъчнозадълженото по
смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДДС лице „Индустриален въжен достъп, обучение и
обслужване в открито море-ИРАТОС“ ООД е
установено на територията на страната, получава услуги с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС. В качеството си на ДЗЛ то не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив в 7-дневен срок преди
датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото
плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената
услуга подлежи на облагане с данък. Заявление за регистрация по ЗДДС по реда на
чл.97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаде не по- късно от 17.01.2018г.
включително. На 17.10.2019г. е подадено Заявление за регистрация, на основание
чл.100, ал.1 от ЗДДС с №163911902530432/17.10.2019 г. За извършеното нарушение
на чл.97а, ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН. Касационният ответник е регистриран на
06.11.2019г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС №
160421902728420/31.10.2019г.. Ето защо за периода 22.01.2018г. /датата,
следваща датата, до която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по
ЗДДС, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок/ до
05.11.2019г./датата предхождаща датата на която е регистрирано лицето /06.11.2019г./
същото е следвало да начислява ДДС за получени доставки на услуги по чл.82.
ал.2. т.З от ЗДДС, за които данъкът е изискуем от получателя, по аргумент от
разпоредбата на чл.102,ал.3,т.1 от ЗДЦС. За данъчен период 01.04.2019r.-30.04.2019г.
задълженото лице е получило услуги с място на изпълнение на територията на
страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.
82, ал.2. т.З от ЗДДС на стойност 1058,31лв. и е изискуем ДДС в размер на 176,39лв.
Посоченият данък е изискуем от лицето като платец по глава осма от ЗДДС, но с
оглед на факта, че от момента на възникване на задължението за подаване на
заявление за регистрация, лицето е следвало да се регистрира на основание чл.
97а, ал. 1 ЗДДС и предвид изричната разпоредба на чл.70. ал.4 от ЗДДС, ДЗЛ няма
право на данъчен кредит за обследваните периоди. Посочено е, че в случай, че
през периода 01.04.2019г.-30.04.2019г., лицето своевременно се е регистрирало
по ЗДДС, за него щеше да възникне задължение за начисляване на данъка на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 176,39лв., като същото е следвало
да издаде протоколи на основание чл. 117, ал.1. т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15
дни от датата, на която данъка е станал изискуем, впише в него вида на
услугата, датата на възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната
основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на
данъка и отрази в дневника за продажби за данъчен период м.04.2019г. получените
доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2.
т.З от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката -декларация
по ЗДДС за данъчен период м.04.2019г., като справката-декларация и дневника за
продажби е следвало да подаде в ТД на НАП-Пловдив в срок до 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.05.2019 г. включително.
На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС,
когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, приема се. че той е включен в договорената цена. Посочено е, че
нарушението е извършено на 15.03.2019г. в гр. Пловдив, а е констатирано в ТД на
НАП гр. Пловдив на 16.12.2019г. и размерът на неначисления в срок ДДС е
определен с протокол № **********/16.12.2019г.. Така описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил на нарушителя
имуществена санкция в минимален размер на 500 лева. За да отмени атакуваното
пред него НП първоинстанционният съд е приел, че са налице допуснати съществени
процесуални нарушения на проведения, което налага отмяна на издаденото
наказателно постановление. Съдът е установил, че по начина, по който е описано
нарушението, липсва конкретизация относно съставомерните му признаци, което
касае нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Посочено
е, че като не е дадено в пълнота описание на съставомерните му елементи, които
определят и предмета на доказване по делото, то е възпрепятстване и
възможността да се осъществи преценката на съда досежно законосъобразността на
оспорения акт. Съдът е посочил, че констатираните пороци на АУАН и НП не могат
да бъдат санирани на етап съдебно следствие доколкото не се касае за наличие на
доказателствен дефицит, а за ненадлежно обвинение. Подробно в мотивите си се е
спрял на пороците на НП, обсъдил ги е в светлината на конкретния казус
задълбочено и всестранно.Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Не може да бъде споделена позицията на
касатора, че допуснатият порок в НП е несъществен. Правилото на чл. 57, т. 5 от ЗАНН въвежда императивното изискване в наказателно постановление да се съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Така даденото
описание, по смисъла на т. 6 и т. 7 от същата правна норма, следва да
кореспондира напълно със законните разпоредби, които са били нарушени виновно и
вида и размера на наказанието, което се определя съобразно приложимата санкция.
От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл. 180, ал. 2, във вр.
ал. 1 от ЗДДС,във вр.чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС,вр.чл.82,ал.2,т.3 ЗДДС е
видно,че основният съставомерен факт,за да възникне отговорност на
жалбоподателя по ЗДДС е да установи ,че
за процесния период 01.04.2019г.-30.04.2019г,същият е получил услуги с място на
изпълнение в страната,които са облагаеми и за което данъкът е изискуем от
получателя. При липса на изложение на съставомерни факти в НП, а именно: колко
на брой, кога са извършени и най-вече какви са били по естеството си
доставките, за които наказващият орган твърди, че са облагаеми, наказаното лице
може само да гадае какви факти следва да
оборва, което съществено накърнява правото му на защита. От изложеното до тук
следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Ответникът не е заявил претенция за
присъждане на разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд - Пловдив
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2600288/29.09.2020г.
постановено по АНД № 3681/2020 г. по опис на Районен съд Пловдив, ХІ
наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.