№ 10
гр. Русе, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500755 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
„Н.П.К.“-ЕООД, ЕИК ***, -гр.София, представлявано от М.Р. против решение № 1367 от
06.10.2023г., постановено по гр. д. №20234520100986 на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен, като неоснователен, предявеният от дружеството иск с правно основание чл.422
ГПК „да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 1729,87лв –
стойността на получени без основание плодове през м.ноември 2018г. и м.декември 2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, 536,26лв законна лихва за периода от 22.10.2019г. до 28.11.2022г.;45,32лв
държавна такса и законна лихва върху главницата от 29.11.2022г.предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение.Излагат се доводи за недопустимост на решението, като
се твърди, че първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на иска, като
не е съобразил изложените в исковата молба фактически основания и предявения петитум.
Жалбоподателят развива и оплаквания за неправилност на решението, по подробно
изложени в жалбата съображения.Моли въззивният съд да го отмени като „недопустимо,
неправилно и необосновано“. Алтерантивно иска съдът да спре производството по гр.д.
№20234520100986 по описа на РРС до приключване с влязъл в сила акт на адм.д.№8242/21г.
на АССГ.
Въззиваемата страна ОУ „О.П.“ Булстат ***, гр.Русе, ***, представлявано от д. В.Г.,
1
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и иска
същото да бъде потвърдено, при законните последици.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Производството по делото е образувано по предявен от „Н.П.К.“-ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, *** против ОУ
„О.П.“ Булстат ***, гр.Русе, *** иск по чл.422 ГПК със следния петитум : да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а именно : получени
плодове за м.ноември 2018г. без основание, всички на обща стойност
969,88лв, получени плодове за м.декември 2018г. без основание, всички на
обща стойност 760лв., ведно със законната лихва от 22.10.2019г. -
28.11.2022г. в размер на 536.26 лв, 45,32лв. държавна такса и законна лихва
върху главницата от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през
м.ноември и м.декември 20218г. дружеството доставило на ОУ „О.П.“
плодове - ябълки, банани, круши и мандарини, като е посочено на кои дати
какви по вид и количество плодове са доставени. За доставените през
м.ноември 2018г. продукти страните по делото съставили приемо-
предавателен протокол №1, въз основа който ищецът издал фактура
№**********/01.12.2018г. на обща стойност 969.88 лева с ДДС. За
доставените през м.декември 2018г.плодове съставили приемо-предавателен
протокол№2, въз основа който ищецът издал фактура
№**********/21.12.2018г. на обща стойност 760.00 лева с ДДС. В исковата
молба ищецът твърди, че между дружеството и училището няма договор за
доставка на плодове, както и договор за търговска продажба, поради което
счита, че ответникът се е обогатил неоснователно с получените стоки за
сметка на „Н.П.К.“ ЕООД и дължи да върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването - плодовете по вид, количество и качество или
тяхната равностойност по данните в издадените фактури.На 29.11.2022г.
дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу ОУ „О.П.“ за сумата от 2266,13лв., в т.ч.1729,87лв главница,
представляваща стойността на доставените плодове за м.м.ноември и
декември 2018г., ведно със законната лихва за периода от 22.10.2019г. до
28.11.2022г. в размер на 536,26лв, 45,32лв. държавна такса в заповедното
производство, ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до изплащане на
вземането.
По заявлението били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№20224520106132 по описа на РС-Русе.В срока по чл.414 ГПК
2
ответникът депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради
което в срока по чл.415,ал.1 ГПК дружеството предявява иск по
чл.422 ГПК за установяване на вземането.
От данните по първоинстанционното производство се установява, че с
писмена молба преди първото по делото съдебно заседание ищецът е
поискал производството да бъде спряно, на основание чл.229,ал.1т.4 ГПК до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д.№8242/2021г. по описа на
АССГ. С молбата е представено решение №4283/28.06.2023г. по адм.д.
№8242/21г. по описа на Адм.Съд-София град, от което е видно, че предмет на
административното производство е жалба на „Н.П.К.“-ЕООД, ЕИК*** против
Уведомително писмо с изх.№01-2600/3562 от 24.06.2021г. №
02/22.16.0518/89849/07.01.19 г; 03/22.16.0518/89849/08.01.19 г;
04/22.16.0518/89849/06.02.19 г.; 05/22.16.0518/89849/08.03.19 г.;
06/22.16.0518/89849/03.04.19 г.; 07/22.16.0518/89849/10.05.19 г на зам.
изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което по горепосочените заявки
за плащане е редуцирана стойността на финансовата помощ по схема
"Училищен плод", за периода м. 11. 2018 г. до м. 04. 2019 г. включително., за
периода м. 11. 2018 г. до м. 04. 2019 г. включително.С протоколно
определение от 28.09.2023г.районният съд е оставил без уважение искането за
спиране, като правилно е посочил, че по гр.д.№986/23г. ищецът основава
претенцията си на института на неоснователното обогатяване и ирелевантен
за настоящия спор е изхода на административното производство, по което
ответникът не е страна.
С решението по делото първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от „Н.П.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, срещу Основно училище „О.П.“, БУЛСТАТ ***,
гр.Русе, иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 1729.87 лева - стойността на получени
без основание плодове през м.ноември 2018г. и м.декември 2018г., ведно със
законната лихва, считано от 29.11.2022г. до окончателно изплащане на
задължението; 536.26 лева - законна лихва за времето от 22.10.2019г. -
28.11.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2953/30.11.2022г., издадена по ч.гр.д. №6132/2022г. по описа на РРС.
От данните по приложеното ч.гр.д.№6132/22г. по описа на Русенския
районен съд се установява, че по заявление на ищцовото дружество е
3
издадена заповед № 2953 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 30.11.2022 г. по ч. гр. д. №6132/2022 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника Основно училище „О.П.“ с Булстат ***-гр.Русе, да
заплати на заявителя „сумата от 1729,87лв., представляваща главница, ведно
със законна лихва за период от 29.11.2022г. до изплащане на вземането,
сумата 536,26лв., представляваща лихва за периода от 22.10.2019г. до 28.11
2022г. , както и държавна такса в размер на 45,32лв. В т.9.в. от заявлението по
чл.410 ГПК е посочено, че паричното вземане е за доставени плодове по
фактура №********** от 1.12.2018г. на стойност 969,88лв с ДДС и фактура
№ ********** от 21.12.2018г. на стойност 760лв. с ДДС, ведно със законна
лихва от 22.10.2019г. до 28.11.2022г. в размер на 536,26лв. В т.12. като
обстоятелства, от които произтича вземането, е посочено следното :
Ответникът е получил плодове през м.ноември и м.декември 2018г.Въз
основа на двустранно подписани приемо –предавателни протоколи, са
издадени фактура №********** от 1.12.2018г. на стойност 969,88лв с ДДС и
фактура № ********** от 21.12.2018г. на стойност 760лв. с ДДС.В заповедта
за изпълнение, издадена от районния съд, е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: „доставени плодове по фактура №
********** от 1.12.2018г.“
В рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта на
длъжника е подадено възражение по чл.414 ГПК. В едномесечният срок по чл.415 ГПК
заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането и е образувано гр.д.
№20234520100986 по описа на РРС.Специалният установителен иск по чл.422 от ГПК е иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането
срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и
ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този
иск при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение със сила на пресъдено нещо, тъй като
подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й
в сила.
Освен горепосочените положителни предпоставки, съдът е задължен служебно да
изследва дали има идентичност между заповедното и исковото производство. Съвпадение е
нужно както от субективна, така и от обективна страна. В настоящият случай въззивният
съд констатира липса на идентичност по отношение на основанието и на предмета.
Видно от заявлението, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по
ч. гр.д. №6132/2022 г. по описа на РРС, „Н.П.К.“-ЕООД претендира парично вземане,
формирано от стойностите на „доставени плодове“ по фактури №№ №********** от
1.12.2018г. на стойност 969,88лв с ДДС и фактура № ********** от 21.12.2018г. на стойност
760лв. с ДДС / общо 1729,87лв. Заповедният съд е издал заповед за сумата 1729,87лв.,
представляваща главница за доставени плодове по една от фактурите - фактура №
********** от 1.12.2018г., за общата стойност, формирана от двете фактури.
4
С исковата молба се претендира вземане за сума в размер на 1729,87лв главница,
получени от ответника на „извъндоговорно основание“, като е заявено, че между страните
няма договор за доставка и е налице неоснователно обогатяване на длъжника под формата
на спетяване на разходи.И в петитума на исковата молба е посочено, че ответникът е
получил плодовете без основание.
Предметът на иска по чл. 422 от ГПК, за което изрично е дадено разяснение в
тълкувателно решение 3/2014 г. на ВКС по въпросите на заповедното производство, е
дължимост на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Поради това
фактическите твърдения, които обуславят възникването на задължението, следва да са
идентични в заповедното производство и в исковото, което се явява следствие на
възражението на длъжника за недължимост на сумите, посочени в заповедта за изпълнение.
Горното се налага и след прочит и тълкуване на разпоредбата на чл. 410 от ГПК, който във
втората си алинея въвежда за задължително съдържание на заявлението - да отговаря на
изискването на чл. 127, ал. 1 от ГПК, включително и по отношение на всички обстоятелства,
които обуславят възникване на задължението. Ето защо липсва правен интерес от
провеждане на установителен иск, макар и за същото вземане, но при различни от
посочените в заповедното производство основания за възникването му, тъй като се касае за
друг иск.
Поради изложеното въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение е
недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото
прекратено. Жалбоподателят-ищец по делото, дължи на ответника разноските за тази
инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.270,ал.2 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1367 от 06.10.2023 г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д. № 20234520100986г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА „Н.П.К.“-ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.София да заплати
на ОУ „О.П.“, Булстат ***, гр.Русе сумата от 530лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6