РЕШЕНИЕ
№ 795
гр. Варна, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110201349 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на А. М. Д. представител на „Л*** с****“ ООД против Електронен
фиш серия К № 4919856 на ОД МВР-Варна, с който на А. М. Д.
представител на „Лайф стар“ ООД е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 100 лева на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3
от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява
от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява но ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 26.05.2021г. в гр.Варна по път първи клас І 9 посока к.к. Златни
пясъци жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег № СВ 4963КМ при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км. в час.
Нарушението било заснето с ТFR1-М. В ел. фиш било описано следното
1
обстоятелство-установена скорост 86км. в час, превишение 26 км.в час.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна.
В конкретния случай административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП. При извършената
служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с опорочоване на процедурата по откриване
на действителния извършител, водещи до отмяна на обжалвания ел.фиш по
следните съображения:
Съдът намира, че изрично разпоредбата на чл. 186, ал.4 от ЗДвП
предвижда при нарушения, установени с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо
с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен
срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи
лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения
срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено
управлението на моторното превозно средство, на собственика или на
управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно
средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от
датата на издаване на фиша. Ал.5 на същия чл.186 от ЗДвП е отразено „на
лице, посочено с декларация от собственика на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението…”. От цитираните разпоредби се
формира еднозначният извод, че конкретната декларация по чл.188 от ЗДвП
се подава единствено от собственика на автомобила, не от друго лице. Като
2
при спазена процедура и заяване на друг водач от собственика, да се анулира
евентуално съставения акт или фиш и едва тогава да се предриемат стъпки
към ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо
действителния водач. В конкретния случай на собственика на автомобила не е
била изпращана покана за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП. Видно
от представените писмени доказателства жалб. А. М. Д. към датата на
нарушението-26.05.2021г не е била представител на дружеството „Лайф стар“
ООД - собственик на автомобила. Видно от приложената справка от
Търговския регистър същата е вписана като управител на „Лайф стар“ ООД
на дата 27.05.2021г.. При тези обстоятелства съдът намира, че е било
задължително лицето, което е било управител на дружеството собственик на
автомобила към датата на нарушението да бъде поканено да попълни
декларация по чл.188 от ЗДП. В противен случай остава неясно защо Ел. Фиш
е съставен на -жалб. А. Д., а не например на другия управител на дружеството
–Оливие Д.. Прави впечатление, че контролните органи са разполагали с
информацията кой е собственик на процесния автомобил и са могли да
предприемат стъпки да му предоставят възможността да попълни декларация
по чл.188 от ЗДвП за отразяване на действителния водач, ако не е
собственикът, но в случая не е станало така. Съдът намира, че АНО се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Следвало е всички факти
свързани с нарушението да бъдат уточнени преди да се пристъпи към
процедура по издаване на ел. фиш.
На второ място съдът намира, че нарушението е било установено и
заснето с техническо средство, чийто срок на валидност е изтекъл на дата
24.02.2020г., видно от представено по преписката удостоверение за одобрен
тип средство за измерване. Коментираните нарушения съществено са
опорочили процедурата по откриване на действителния извършител и
съставяне на ел. фиш, поради което съдът намира, че процесния ел.фиш, се
явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е към
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
3
възнаграждения. В конкретния случай производството по делото продължи в
едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези
съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР Варна, тъй като именно
това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя
сторените от него разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4919856 на ОД МВР-Варна,
с който на А. М. Д. представител на „Л**** стар“ ООД е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на А. М. Д. сторените от
нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на осн.
чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4