Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.07.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Славка Д., като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 81/19 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС
е сезиран с искова молба от „Б.Е.“ АД, с която са предявени срещу Н.З.О.К.,
конституирана на основание чл.227 ГПК като правоприемник н.Ц. „Фонд з.л.н.д.“,
искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 109 096,41 лв. –
главница, и чл.86 ЗЗД за сумата от 8212,50 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 19.04.2018 г. – 14.01.2018 г. Твърди се от ищеца,
че на 08.06.2015 г. е сключил с ответника договор, по който е осигурявал
самолетни билети, а извън предмет на този договор са издадени две фактури на
13.04.2016 г., на 14.04.2016 г. и на 19.04.2016 г. Впоследствие е сключено
споразумение на 31.03.2017 г., по което ответникът има право да заявява закупуване на самолетни билети,
хотелски настанявания и медицински застраховки до лимит от 50 000 лв., но
въпреки достигане на лимита ответникът е продължил да прави заявки в общ размер
на 109 096,41 лв. За изпълнените от ответника заявки ищецът е издал през
периода 13.04.2016 г. – 19.04.2016 г. фактури на стойност 109 096,41 лв.,
от които 93 560,63 лв. са за самолетни билети, а 15 1535,78 лв. са за
хотелски нощувки. С уточнителна молба от 08.02.2019 г. е посочено всеки полет
по фактурите с каква дестинация е, на коя дата е, с коя авиокомпания, както и
кое лице е пътувало; в кои хотели са направени резервации, за кои дни и кое
лице е било настанено. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 109 096,41 лв. – главница, както и сумата от 8212,50 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.04.2018 г. –
14.01.2019 г.
Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението,
че след изтичане на срока на договора за обществена поръчка от 08.06.2015 г. е
било сключено между ответника и Министерство на труда и социалната политика
споразумение, с което е уговорено ответникът да ползва услугите на ищеца по
договор от 22.01.2016 г., сключен между министерството и ищеца, но дължимите
суми следва да се платят на министерството, което след това извършва плащане на
ищеца. Претенцията на ищеца за поръчки, направени при неспазване разпоредбите
на ЗОП, е неоснователна. Оспорва се доказателствената стойност на представените
с исковата молба протоколи, защото не носят подпис на получател на
услугата.
Представен е договор от 08.06.2015 г., от
който се установява, че между ищеца и Ц. „Фонд з.л.н.д.“, чийто правоприемник е
Н.З.О.К. е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел по
възложение на възложителя Ц. „Фонд з.л.н.д.“ задължението да осигурява
самолетни билети по заявка на възложителя до достигане на стойност от
250 000 лв.
Представено е споразумение от 31.03.2017 г., от което се установява, че
между Ц. „Фонд з.л.н.д.“, чиито правоприемник е Н.З.О.К., и Министерство на
труда и социалната политика е постигнато съгласие Ц. „Фонд з.л.н.д.“ да заявява
за закупуване от ищеца самолетни билети, хотелски резервации до сумата от
50 000 лв.
Представени са множество разпечатки на изпратени от Ц. „Фонд з.л.н.д.“
до ищеца заявки за закупуване на самолетни билети и хотелски резервации в полза
на посочени в заявките лица.
Представени са 26 фактури и 73 протоколи, в които се сочи, че закупените
от ищеца по възложение н.Ц. „Фонд з.л.н.д.“ самолетни билети и хотелски
резервации са на стойност от общо 109 096,81 лв.
Установява се от заключението на ССЕ, че стойността на сумите за
закупени от ищеца самолетни билети и хотелски резервации възлиза на общо
109 096,81 лв., а за тези услуги са направени записвания в търговските
книги на ищеца, които са водени редовно. Вещото лице е констатирало, че в
счетоводните книги н.Ц. „Фонд з.л.н.д.“ са направени записвания на издадени от ищеца
фактури и протоколи на стойност от общо
92 474,46 лв., т.е налице е разлика в размер на 16 622,35 лв., както
и че е налице съвпадане между посочените в протоколите физически лица и
записванията в търговските книги на ищеца за закупени самолетни билети.
Установява се от показанията на св.Камбурова, която е служител на ищеца,
че по електронна поща са получавани заявки н.Ц. „Фонд з.л.н.д.“ з. закупуване
самолетни билети и хотелски резервации на името на деца и родителите им, както
и дните на пътуване и на нощувките, след което ищецът е изпращал вараианти още
същия ден, а Фондът е уточнявал за кои полети да се резервират самолетни
билети. При достигане на лимита Фондът е бил уведомен, но и след това са
правени заявки.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно
основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор от 08.06.2015 г., че между
ищеца и Ц. „Фонд з.л.н.д.“, чийто правоприемник е Н.З.О.К., е възникнало
облигационно правоотношение, по което ищецът е поел по възложение на
възложителя Ц. „Фонд з.л.н.д.“ задължението да осигурява самолетни билети по
заявка на възложителя до достигане на стойност от 250 000 лв.
Срокът
на договора е изтекъл на 08.06.2016 г., но следва да се спомене, че договорът е
прекратен с достигане на уговорения лимит от 250 000 лв. – т.2.1 и т.8.1.1
от договора. В този случай съдът
приема, че договорът от 08.06.2015 г. е бил прекратен с достигане на лимита от
250 000 лв., което се признава в исковата молба като факт към м.04.2016 г.
След като поради достигане на лимита договорът
е бил прекратен към м.04.2016 г., съдът намира, че предоставените от ищеца през
м.06, м.07, м.08, м.09.2017 г. услуги са сторени по сключен неформален договор
за поръчка, по който Ц. „Фонд з.л.н.д.“ е възложил на ищеца закупуване на
самолетни билети и хотелски резервации. Този неформален договор е сключен без
провеждане на процедура по ЗОП, което е основание за унищожаемост по чл.119
ал.1, т.1 ЗОП, но с оглед нормата на чл.224 ЗОП, съдът намира, че възложителят
не може да се позовава на този порок.
В исковата молба се признава, че фактури с N-ра 37902/13.04.2016 г., 37912/14.04.2016 г., 37918/14.04.2016
г. и 38031/19.04.2016 г. са също за услуги по резервиране на хотелски нощувки,
предоставени след достигане на уговорения лимит, т.е след прекратяване на
договора от 08.06.2015 г., поради което съдът намира, че и за тези услуги
следва да се приеме, че отношенията са възникнали по неформален договор за
поръчка.
За
отношенията между страните не следва да се прилага сключеното между Ц. „Фонд з.л.н.д.“ и Министерство на
труда и социалната политика споразумение от 31.03.2017 г., защото ищецът не е
страна по него. Това споразумение има правно действие само между страните по
него, но следва да се спомене, че и по това споразумение е бил достигнат лимита
към предоставяне на услугите от ищеца през м.06, м.07, м.08, м.09.2017 г.
Според съда от преценката в съвкупност на
представените по делото електронни писма, издадените от ищеца фактури и
протоколи по чл.113 ал.3, т.4 ЗДДС и заключението на ССЕ, се установява
възникването на облигационно правотношение по неформален договор за поръчка, по
който ищецът е поел по възложение н.Ц. „Фонд з.л.н.д.“ задължението да закупува
самолетни билети на името на посочени от Фонда лица за определени в заявките
дестинации, както и да резервира
хотелски нощувки, а Фондът е поел задължението да заплаща цената за самолетните
билети и хотелските нощувки. Установява се и фактът, че ищецът реално е
изпълнил възложените правни действия по закупуване на самолетни билети и
хотелски резервации, защото от неоспореното заключение на ССЕ се установи, че
са направени записвания на фактурите и протоколите в търговските книги на
ищеца, които са водени редовно – чл.182 ГПК. Фактът на изпълнение на
възложените действия се потвърждава и от констатациите на в.лице, че в
счетоводните книги на Фонда са направени записвания на издадени от ищеца
фактури и протоколи на стойност 92 474,46 лв.
По
отношение на разликата в размер на 16 622,35 лв., която се формира от
разминаването между записванията при ищеца на стойност 109 096,81 лв. и
записванията при Фонда на стойност 92 474,46 лв., съдът намира, че не са
налице основание за отхвърляне на иска за тази разлика. Това е така, защото
неосчетоводяването на тази сума при възложителя не означава, че услуги на тази
стойност не са били предоставени реално от ищеца. От страна на възложителя не е
направено оспорване, че именно за тази сума не е направил заявки до ищеца за
закупуване на самолетни билети и хотелски резервации. Освен това възлагането се потвърждава от множеството
електронни писма, които не се оспорва, че са изпратени от служител на Фонда. От
заключението на ССЕ се установява фактът, че за всички лица, посочени в
протоколите и изброени в уточнителната молба на ищеца от 08.02.2019 г., са
направени записвания за закупени от ищеца самолетни билети от посочените
авиокомпании и са резервирани хотелски нощувки и след като не се оспорва, че
ползващите се от самолетните билети деца и техни родители са се качили на борда
на самолета и са пътували реално, респ. ползвали са хотелски нощувки, следва да
се приеме, че е налице точно изпълнение на задължението от ищеца.
Дори
и да се приеме, че по някой от закупените от ищеца билети пътникът не се е
качил на борда на самолета, това не е основание да се откаже плащане, защото
задължението на ищеца е да закупи самолетен билет, по който ползващо се лице
„пасажер“ е посочено от Фонда от лице, а дали това лицето ще се яви на летището
и ще се качи на борда на самолета е извън волята на ищеца, който със закупуване
на самолетния билет е изпълнил своето задължение.
Важно
е да се отбележи, че ответникът е получил препис от исковата молба и от
уточнителната молба от 08.02.2019 г., в които точно и подробно се сочи за кои
точно лица са закупени самолетни билети, за кои дестинации, за кои авиокопаннии
и за кои дни, както са посочени хотелските резервации, населените места,
имената на ползващите се лица и броят на нощувките. В писмения отговор обаче не
е направено конкретно оспорване, защото не се оспорва и твърдеи, че за
точно определено лице не е било възлагано на ищеца да закупи самотелен билет,
респ. не се твърди, че не е бил закупен от ищеца самолет билет за определено
лице. По същество в писмения отговор не е направено възражение за
неизпълнение от ищеца на възложените действия – не са повдигнати фактически
твърдения за неизпълнение на задължение на ищеца, произтичащо от неизвършване
на конкретно действие.
Направените в писмения отговор оспорвания са - че са направени поръчки, но
без да е сключен договор за възлагане по ЗОП, поради което не се дължи
възнаграждение. Това възражение следва да се квалифицира като възражение по
чл.119 ал.1, т.1 ЗОП, но, както се спомена по-горе, то е неоснователно, защото възложителят
не може да се позовава на порок, водещ до унищожаемост на договор, сключен без
да се проведе процедура по възлагане на обществена поръчка. Освен това е
необходимо да се предяви иск за унищожение, което изключва порокът по чл.119
ал.1, т.1 ЗОП да се релевира чрез възражение.
Другото възражение на ответника - че протоколите не са подписани от „получател“,
т.е от негов представител. И това възражение е неоснователно, защото се
установи, че са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са
водени редовно, както и че са направени записвания в счетоводните книги на
ответника за сумата от 92 474,46 лв. Тези факти са достатъчно убедителни
за установяване, че са изпълнени от ищеца на възложените действия, а за
разликата от 16 622,35 лв. се изложиха по-горе съображения, че и тази сума
искът е основателен, защото по възложение на Фонда са закупени от ищеца
самолетни билети и са резервирани хотелски нощувки за лица и дестинации, посочени
от Фонда.
С
писмо от 18.04.2018 г. е отправено от ищеца искане за плащане, поради което с
изтичане на определения в писмото 7 –дневен срок поканеният възложител е
изпаднал в забава. Следователно от 26.04.2018 г. до предявяване на иска възложителят дължи
обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК
съдът определя размер на обезщетението по чл.86 ЗЗД на 8000,40 лв., а за
разликата до пълния предявен размер искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.79 ал.1 ЗЗД за главница следва
да се уважи изцяло, а искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от
8000,40 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.З.О.К., ЕИК ******, гр.София, ул.“К.“ да заплати на „Б.Е.“ АД, ***, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от общо 109 096,41
лв., от която 93 560,63 лв. е стойност
на закупени самолетни билети и резервации за хотелско настаняване през периода
13.06.2017 г. – 15.09.2017 г., а 15 535,78 лв. е стойност на резервации за
хотелско настаняване през периода 13.04.2016 г. – 19.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 14.01.2019 г. върху сумата от 109 096,41 лв., както и
съдебни разноски от 5864,98 лв.; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 8000,40 лв. –
обезщетение за забава през периода 26.04.2018 г. – 14.01.2019 г. върху сумата
от 109 096,41 лв., като отхвърля
иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 8212,50 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: