Р Е Ш Е Н И Е
№…………/28.10.2019Г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-МИ СЪСТАВ, в съдебно заседание при закрити врати, на
двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д.
№ 910 по описа за 2019г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на Е.Х.Ж. Г., гражданин на Белгия, роден на ***г, с която
се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.О.“
ЕООД – в ликвидация.
В
молбата се поддържа, че молителят е кредитор на ответното дружество по договор
за възлагане на управлението от 19.10.2016г на вземания за заплащане на: сумата
от 12 000,00 евро – месечно възнаграждение за периода 15.11.2017г –
15.12.2017г, ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 2959,71 лева за
периода от 14.02.2018г – 13.05.2019г;
сума в размер на 54 000,00 евро – месечна компенсация за периода
19.10.2016г – 15.12.2017г, ведно с лихва за забава в размер на 13 319,10
лева за периода 14.02.2018г – 13.05.2019г; сума от 11 735,00 лева –
годишен бонус за периода 19.10.2016г – 31.12.2016г, лихва за забава върху
сумата в размер на 1479,91 лева за периода 14.02.2018г – 13.05.2019г; сумата от
41 430,00 лева – годишен бонус за периода 01.01.2017г – 15.12.2017г, ведно
с лихва за забава в размер на 5 855,34 лева за периода 14.02.2018г –
13.05.2019г.
Ответникът
оспорва молбата като твърди, че договорът за възлагане на управлението не е
търговска сделка и евентуалното му неизпълнение не го легитимира като кредитор,
който може да иска откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва
твърденията да е възникнало вземане по мандатното отношение за заплащане на
възнаграждение в размер на 12 000 евро за периода 15.11.2017г –
15.12.2017г., тъй като в този период правоотношението не съществува, поради
оттегляне на овластяването и прекратяване на договора. Евентуално се оспорва
като погасено чрез прихващане с насрещното вземане на ищеца към ответника за
сумата от 37 989,66 лева, получена без основание с банково бордеро от
05.05.2017г. По отношение на вземането за месечни компенсации за периода
19.10.2016г – 15.12.2017г се твърди, че уговорката на страните в чл.8.3 от
договора за възлагане на управлението, в надлежен превод
на български и при правилното логическо тълкуване, следва да се приеме, че то
се поражда едва след прекратяване на договора, както и че обезщетението е в
еднократен размер, а не периодично. Твърди се и че с уведомлението за оттегляне
на мандатните отношения, е прекратено изрично и действието на клаузата на
чл.8.2 от договора и молителят е бил свободен да извършва конкурентна дейност,
респ. за периода 15.11.2017г – 15.12.2017г, не се дължи компенсация. Оспорва се
като нищожна поради липса на съгласие клаузата на чл. 13.5 от договора даваща
приоритет на превода на български език в двуезичната версия на договора, тъй като
и двете страни не владеят български. Евентуално вземането се оспорва като
погасено чрез прихващане с насрещното вземане на ищеца към ответника за сумата
от 37 989,66 лева, получена без основание с банково бордеро от
05.05.2017г. Вземането за бонус за периода 19.10.2016г – 31.12.2016г се оспорва
с възражение, че приложение №1 към договора е подписан на 31.03.2017г и няма
обратно действие, поради което за 2016г не е дължим бонус, евентуално е дължим
такъв пропорционално на отработеното време, което задължение е погасено чрез
плащане с платежното нареждане от 05.05.2017г. Бонусът за 2017г не е дължим,
тъй като не са постигнати заложените от председателя на борда на съветниците на
едноличния собственик на капитала цели. Евентуално е дължим такъв пропорционално
на действието на договора или за периода 01.04.2017г – 15.11.2017г. Евентуално
е погасен чрез прихващане.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Основателността
на молбата по чл. 625 ТЗ е предпоставена от установяването на следния
фактически състав: да е подадена от легитимирано лице; длъжникът да е лице,
спрямо което може да се открие производство по несъстоятелност и да е в
състояние на неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост.
Ответното
дружество е търговско дружество по смисъла на чл. 1, ал.2, т. 1 ТЗ, с оглед на
което спрямо него може да бъде открито производство по несъстоятелност.
Спорно
е дали молителят е легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност.
От
представения договор за възлагане на управлението на дружеството от 19.10.2016г
и приложение №1 към него се установява, че ответното дружество възлага на ищеца
управлението на дейността на дружеството съгласно приложимите закони,
учредителния акт и решенията на едноличния собственик на капитала, дадени му
писмено, по телефон или по електронен път, като се отнася с дължимата грижа към
интересите на дружеството и това на едноличния собственик на капитала. Срещу
поетите задължения за управление, дружеството се задължава да заплаща на ищеца
месечно брутно възнаграждение в размер на 27 704,00 лева; годишен бонус в
размер на 58 675,00 лева, в зависимост от изпълнението на индивидуалните
цели, определени от председателя на борда на съветниците на едноличния
собственик на капитала през четвъртото тримесечие на годината, отнасящи се за
следващата година, а съгласно чл.8.3 за периода на действие на забраната за
конкурентна дейност по чл.8.2, управителя има правото да получава месечни
компенсации в размер на 50% от последното получено месечно възнаграждение. Съгласно
чл. 13.5 при противоречие между английската и българската версия на договора,
предимство има българската.
Възражението
за нищожност на клаузата на чл. 13.5 от договора, съдът намира за
неоснователно, само по твърдения на релевиралата го страна. Липса на съгласие
като форма на нищожност на договора има само при съзнаваната липса на съгласие
(насилие, учебен пример и т.н.) каквато хипотеза не се твърди. Знанието или не
на български език, не е пречка за сключване на договора на посочения език, нито
рефлектира върху уговорката, че българската версия ще има приоритет при
тълкуването на договора.
Спорно
между страните е как следва да бъде тълкувана клаузата на чл.8.3 от договора и
дали предвиденото в него обезщетение се дължи периодично или еднократно и от
кой момент. Видно от българската езикова версия на договора и разпоредбите на чл.
7.4, чл. 8.1 и чл. 8.2, забраната за извършване на конкурентна дейност обхваща
времето на действието на договора и една година след него. Използвания в текста
на чл.8.3 израз „…последното получено месечно възнаграждение…“, налага извода,
че обезщетението е дължимо за периода след прекратяване на договора, тъй като
само при прекратяване на договора може да има „последно получено възнаграждение“.
Този извод, се подкрепя и от английската версия на договора. Видно от заключението
на лингвистичната експертиза, обезщетението е дължимо „…за срока на клаузата
след изтичане на договора“. Следователно при липса на противоречие и двете лингвистични
версии на договора сочат като начален момент, от който се дължи обезщетението
за забраната за извършване на конкурентна дейност от управителя на ответното
дружество по чл.8.3, прекратяването на договора.
С
уведомление от 15.11.2017г, връчено на ищеца на същата дата, договорът е
прекратен „незабавно“, считано от 15.11.2017г. като е прекратено и действието
на клаузата на чл. 8.2 забраняваща на ищеца извършването на конкурентна дейност
за срок от една година след прекратяване на договора.
Спорно
между страните е кога настъпва прекратяването. От използвания в уведомлението
израз „незабавно“ и посочване на датата „15.11.2017г“ се налага категоричния
извод, че договора за възлагане на управлението е прекратен на датата на
получаване на уведомлението от ищеца. Извод в различна насока не следва от
уговореното в чл.7.1 предизвестие, тъй като договора не се прекратява с
предизвестие, а незабавно. Различен извод не следва и от обстоятелството, че
ищецът е заличен като управител на дружеството в Търговския регистър, едва на
19.12.2017г. Вписването има отношение към третите добросъвестни лица, но не и
по отношение на страните по договора.
Въз
основа на установеното съдът приема за неоснователно твърдението на ищеца, че е
кредитор на ответника за заплащане на възнаграждение по договора за възлагане
на управлението за периода 15.11.2017г – 15.1.2017г, тъй като в този период
договорът е бил прекратен. За евентуално
претърпените от ищеца вреди от неспазване на предизвестието и от забавеното
вписване на заличаването му в ТР, ищецът има право на обезщетение, но не и на
възнаграждение съгласно договора. Неоснователността на претенцията за заплащане
на възнаграждение води до неоснователност и на претенцията за заплащане на
обезщетение за забава върху това вземане за периода 14.02.2018г – 13.05.2019г.
С
оглед обстоятелството, че обезщетението по чл. 8.3 е дължимо за срока след
прекратяване на договора и предвид отпадане на действието й въз основа на
уведомлението от 15.11.2017г, съдът приема, че ищецът не се легитимира и като
кредитор на ответното дружество за заплащане на компенсации в размер на
54 000,00 евро за периода 19.10.2016г – 15.12.2017г и обезщетението за
забава върху това вземане в размер на 13 319.10 лева за периода
14.02.2018г – 13.05.2019г.
Видно
от приложение №1 към договора страните са уговорили управителя да получава
годишен бонус в размер на 58 675,00 лева, който зависи от изпълнението на
индивидуалните цели, определени от председателя на борда на еднолични
собственик на капитала. В приложението не е посочено изрично дали то обхваща и
периода преди сключването му. Въпреки това от разпоредбата на чл. 1.5 на
приложението, съгласно която бонусът е платим веднъж годишно през първото
тримесечие на годината, заедно със останалото възнаграждение и с оглед платежното
нареждане от 05.05.2017г, съдът приема, че страните са приели, че бонус, ще
бъде дължим и за календарната 2016г. пропорционално на отработеното време
(м.10.2016 – м.12.2016г). Съгласно заключението на ССЕ, допълнено от вещото
лице в откритото съдебно заседание от 16.07.2019г., бонусът за 2016г. е в
размер на 11 735,28 лева и е погасен чрез плащане преди завеждане на
делото с платежното нареждане от 05.05.2017. Следователно ищецът не се
легитимира като кредитор на ответника и по вземането за заплащане на бонус за
2016г, както и на акцесорното вземане за лихва върху тази главница за периода
от 14.02.2018г 13.05.2019г.
По
отношение на бонуса за 2017г., съдът приема, че такъв е дължим пропорционално
на отработеното време през 2017г, с оглед на уговореното в Приложение №1 към
договора за възлагане на управлението от 19.10.2016г. Вярно е, че изплащането
на бонуса е поставено в зависимост от изпълнение на поставените от едноличния
собственик на капитала цели. Ответникът не ангажира доказателства за конкретно
поставени цели от страна на едноличния собственик на капитала, за които твърди
да не са изпълнени от ищеца. Не се твърди и не се доказва каквото и да е
неизпълнение на договора от страна на ответника. След като няма твърдение за
неизпълнение на договора, съдът приема, че на ищеца е дължим бонус за 2017г,
пропорционално на отработеното време или сумата от 46 430,00 лева.
В
тежест на ответника е да докаже способ за погасяване на задължението.
Основателно
е възражението за прихващане. Между страните не е спорно, че на 05.5.2017г
ответникът заплаща на ищеца сумата от 77 428,94 лева, с посочено основание
месечно възнаграждение за м.04.2017 и бонус. Към тази дата е дължимо месечното
възнаграждение на ищеца в размер на 27 704,00 лева, както и бонуса за
2016г, пропорционално на отработеното време или 11 735,28 лева. Оставаща
разлика в размер на 37 989,66 лева се твърди да е получена от ищеца без
основание. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установи съществуващо и
изискуемо към този момент вземане за плащане на сумата от 37 989,66 лева.
Следователно по делото се установява даването от ответника, респ. получаването
от ищеца, на сумата от 37 989,66 лева без основание, което подлежи на
връщане. С изявлението за прихващане на активното вземане към вземането на
ищеца за заплащане на годишен бонус за 2017г двете вземания се компенсират до
размера на по-малкото от тях (чл.103 ЗЗД), като погасителния ефект настъпва с
влизане на решението в сила.
След
прихващането остава непогасена разлика в размер на 8440,34лева
(46430-37989,66=8440,34), за която не се твърди и не се доказва способ за
погасяване.
Върху
установения размер на главницата за периода 14.02.2018г – 13.05.2019 се
натрупва законна лихва в размер на 1064,38 лева, изчислени с помощта на Calculator.bg.
Следователно
поделото се установява, че ищецът е кредитор на ответника за посочените
вземания за годишен бонус за 2017г, пропорционално на отработеното време и
законна лихва върху него.
Съгласно
чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ, откриване на производство по несъстоятелност може да
иска всеки кредитор на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й. По правната си характеристика
договорът за възлагане на управлението е вид договор за поръчка, като правата и
задълженията на управителя да представлява дружеството произтичат пряко от
решението на собственика на капитала за избора му/определянето му за управител.
Същият е вторично облигационно правоотношение, което създава права и задължения
между едноличния собственик на дружеството и управителя. Договорът за възлагане
на управлението не е сред абсолютните търговски сделки по смисъла на чл. 1,
ал.1 от ТЗ. Тя не може да определи като търговска сделка и по смисъла на чл.
286, ал.1 от ТЗ, тъй като не е свързана с упражняваното от него занятие, а
урежда отношенията на управление на дружеството. Поради това неизпълнението на
задължения по договор за управление не попадат сред вземанията, на чието
основание може да се иска откриване на производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.
Дори
да се приеме, че и кредитор по договор за възлагане на управлението може да
иска откриване на производство по несъстоятелност съгласно заключението на СФИЕ
основно и допълнително, ответното дружество не е в състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, тъй като коефициентите за
ликвидност са над референтните стойности.
При
това положение молбата за откриване на производството по несъстоятелност следва
да се отхвърли.
По разноските.
С
оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът. Последния доказва
разноски в размер на 300,0 лева депозит за съдебно-езикова експертиза и 4889,58
лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва адвокатското
възнаграждение платено от ответника като прекомерно. Съгласно чл. 7, ал.3 от
наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение, за производството по
несъстоятелност възнаграждението
се изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката на
ал. 2, но не по-малко от 800 лева. Изчислено по методиката на ал. 2 минималното
адвокатско възнаграждение при материален интерес от 187 249,78 лева
възлиза на 5275,00 лева. При това положение възражението следва да се отхвърли
като неоснователно.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е.Х.Ж. Г.,
гражданин на Белгия, роден на ***г***, офис №***, с правно основание чл. 625 ТЗ
за обявяване на неплатежоспособността и определяне началната й дата, за
откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ по
отношение на „П.О.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***.
ОСЪЖДА Е.Х.Ж. Г.,
гражданин на Белгия, роден на ***г***, офис №217 да заплати на „П.О.“ ЕООД – в
ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5189,58 лева – разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: