МОТИВИ ПО НОХД № 399/ 2015 г. по описа на РС Чирпан
Обвинението е против подсъдимите:
- Г.М.К. – ** г., роден на *** ***,
с постоянен адрес ***. Български гражданин. Без образование - неграмотен. Не
работи. Не е женен – живее на семейни начала. Осъждан. ЕГН ********** по чл.
210 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК за това, че на 04. 11. 2013 г. в
гр. Чирпан, обл. Стара Загора, след като предварително се сговорил с Д.Д.П. ***,
с цел да набави за себе си имотна облага, чрез представяне на лична карта на С.П.К.
***, възбудил у К.Б.К. *** заблуждение относно обстоятелството, че Д.Д.П. ***
наема за временно ползване къртач марка “ BOSCH “ модел “ GSH 11 E “ с фабричен № ********* и с това
е причинил на К.Б.К. *** имотна вреда в размер на 1231. 96 лева.
- Д.Д.П. – 27 г., роден на *** ***,
обл. Пазарджик, ул. Г. Бозаджиев № 12, вх. А, ет. 6, ап. 22. Български
гражданин. С основно образование. Работи общ работник в “ Джеста 1 “ ООД гр.
Панагюрище, обл. Пазарджик. Не е женен – живее на семейни начала. Осъждан-
реабилитиран по право. ЕГН ********** по чл. 210 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 209
ал. 1 от НК за това, че на 04. 11. 2013 г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора,
след като предварително се сговорил с Г.М.К. ***, с цел да набави за себе си
имотна облага, чрез представяне на лична карта на С.П.К. ***, възбудил у К.Б.К.
*** заблуждение относно обстоятелството, че Д.Д.П. *** наема за временно
ползване къртач марка “ BOSCH “ модел “ GSH 11 E “ с фабричен № ********* и с това е причинил на К.Б.К.
*** имотна вреда в размер на 1231. 96 лева.
Подсъдимият Г.М.К., не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и чрез процесуалния си
представител моли съда, да бъде оправдан.
Подсъдимият Д.Д.П., не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и чрез процесуалния си
представител моли съда да го оправдае и алтернативно, ако съдът го признае за
виновен, моли да бъде приложен института на условното осъждане с приложението
на чл. 66 от НК.
Представителят на Районна
Прокуратура моли съда да наложи на подсъдимите наказания, както следва: – на
подсъдимия Г.М.К. наказание лишаване от свобода под средния, предвиден в закона размер, при наличие
само на отегчаващи вината обстоятелства, като така определеното му наказание да
изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на осн.
чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, при строг режим, съгласно чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС. Моли, на
осн. чл. 68 ал. 1 от НК подсъдимият К. да изтърпи изцяло и отделно от
наказанието, наложено му по настоящото дело, наказанието, наложени му НОХД №
134/ 2011 г. на РС Панагюрище в размер на 3 години лишаване от свобода.
- на подсъдимия Д.Д.П. наказание
лишаване от свобода под средния предвиден в Закона размер, при наличие само на
отегчаващи вината обстоятелства, което наказание да изтърпи ефективно в затвор
или затворническо общежитие от открит тип на осн. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС при общ
режим, съгласно чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС. Алтернативно, ако съдът прецени, че за
постигане целите на наказанието и за поправяне на подс. П., не е наложително
същият да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода моли, на основание
чл. 66 ал. 1 от НК да отложи изтърпяването на наказанието, като определи
подходящ изпитателен срок.
В хода на наказателното
производство и на основание чл. 84 и сл. от НПК, съдът прие за съвместно
разглеждане граждански иск предявен против подсъдимите Г.М.К. и Д.Д.П. за
сумата от 1231. 96 лв., сума представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на инкриминираното от подсъдимите деяние имуществени вреди от К.Б.К. с ЕГН ********** ***, като конституира същия като
граждански ищец по настоящото НОХД № 399/ 2015 г. по описа на РС Чирпан.
Представителят на РП взема
становище по предявения граждански иск, като моли да бъде уважен в размера
посочен в обвинителния акт.
Подсъдимите и техните процесуални
представители не вземат становище по предявения граждански иск.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК доказателства,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: Справки
за съдимост, Справки за собственост на МПС, Протоколи за разпит на свидетели,
сертификат за гаранция, гаранционна карта, фактура, Протоколи за разпознаване
на лица, предмети и снимки, Свидетелство за регистрация част първа, пълномощно,
Справка за извършени сделки от склад Стара Загора в „ Стройрент „ ЕООД, Приемо-
предавателни протоколи, характеристични справки, данни от ТР за заложна къща –
Камео, СОЕ, писма и справки от „ Космо България Мобайл „ ЕАД, писма и справки
от „ Мобилтел „ ЕАД, регистър на сключени сделки, справки за лица и писма,
протоколи за разпит на подсъдими, Декларации за СМПИС, писмо с паспорт,
детайлна справка на електронен носител, справки за нарушители/ водачи от КАТ,
Постановления за вземане на мярка за неотклонение, Постановление за изменение
на мярка за неотклонение, Определение № 37/ 19. 11. 2014 г. по ч. н. д. № 386/
2014 г. по описа на РС Чирпан, вносна бележка вх. № 570/ 21. 11. 2014 г.,
протокол за връщане на веществени доказателства, Комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, Постановление за частично прекратяване,
както и справки за съдимост с №№ 504/ 12. 10. 2016 г. и 505/ 12. 10. 2016 г.,
Решение № 97/ 23. 06. 2014 г. по гр. д. № 68/ 2014 г. по описа на РС
Панагюрище, Епикриза издадена от МБАЛ „ Национална кардиологична болница „ ЕАД
София за КараК.Г.К. и Експертно решение № 0308/ 21. 11. 2002 г. от МБАЛ гр.
Пазарджик и справка
за съдимост № 306/ 08. 06. 2016 г. издадена от РС Чирпан, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Г.М.К. и Д.Д.П.
***.
Подсъдимият Г.М.К. с
Присъда № 7 от 18.02.2013г. по НОХД № 134/2011г. на
РС Панагюрище за извършено за времето от месец март 2009г. до
месец март 2010г. престъпление по чл. 159б ал. 1 във връзка с чл. 159а ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК във връзка с чл. 54 от НК във връзка с чл. 2 ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години и глоба
в размер на 3 000 лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 5 години. Присъдата е в сила от 04.04.2013г.
Подсъдимият Д.Д.П. с
Присъда № 98 от 29.09.2010г. по НОХД № 239/2010г. на
РС Панагюрище за извършено на 24.01.2010г. престъпление
по чл. 209 ал. 1 от НК във връзка с
чл. 54 ал. 1 от НК във връзка
с чл. 2 ал. 1 от НК е осъден
на лишаване от свобода за срок от 5 месеца. На
основание чл. 66 ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. Присъдата е в сила от 14.10.2010г. Следователно същият е
реабилитиран по право.
Подсъдимите Г.М.К. и Д.Д.П.
се познават и са в приятелски отношения. В началото на м. ноември 2013г.
двамата подсъдими се уговорили да извършват измами,
като вземат под наем, от населени места, отдалечени от града, в който живеят -
гр. Панагюрище, скъпи инструменти, използвани в
строителството и впоследствие продадат. Снабдили се с
информация за местоположението на фирми, отдаващи под наем такива инструменти,
за условията при които ги отдават, както и телефони за връзка. Узнали, че едно от условията да получиш под наем такива инструменти
е, да представиш лична карта. С цел да затруднят
максимално и осуетят установяването им като извършители на измамите, решили да
използват трето лице на чието име / и с чиято лична карта / да бъде изготвен
договора за наем на инструмента. Било невъзможно да използват напълно
непознато за тях трето
лице, тъй като едно непознато лице не би им се доверило. Затова
се спрели на
свидетеля С.П.К. /по прякор „Салама“/ от техния град - Панагюрище.
Двамата подсъдими познавали свидетеля К., беден мъж на възраст / пенсионер и бивш работник в
Мини Асарел Медет /,
употребяващ често алкохол и препитаващ се от случайно попаднала му временна
работа. На 04.11.2013г. сутринта
подсъдимият Г.М.К. взел за ползване лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с
рег. № ***, червен на цвят от своя приятелка – свидетелката В.Д.С.
и двамата с подсъдимия П. ***. Там бил свидетелят К..
Подсъдимият П. предложил на свидетеля К. да му осигури работа, изразяваща се в разбиване на плоча в
с. О., обл. Стара Загора, където подсъдимият П. бил
работил за известно време. Свидетелят К. познавал на лице и двамата подсъдими, тъй като всички те тримата са от един град- гр. Панагюрище, в който повечето
граждани се познават по лице и
се съгласил. Качил се на задната седалка на автомобила, управлявал го подсъдимия
П., а подсъдимият К. бил на предната дясна седалка. По пътя подсъдимите обяснили
подробно на свидетеля К. естеството на работа, а именно изкъртването
на
бетонна плоча, като за целта обаче обяснили, че
ще им трябва къртач и ще
отидат до гр. Пазарджик, за да вземат такъв под наем. Тримата, возейки се във
въпросното МПС, достигнали до гр.
Пазарджик и спрели пред неустановен по делото магазин за
отдаване под наем на строителни инструменти. Подсъдимият
К. влязъл в магазина, след няколко минути излязъл без да носи нищо и се качил в
автомобила. При излизането от магазина бил придружен
от мъж, който му казвал, че го познава, да се маха и да не се връща повече в
магазина му. От гр. Пазарджик
преминали през гр. Пловдив и отишли в гр. Чирпан. Известно време преди това подсъдимият П. *** Загора, което
е в близост до гр. Чирпан и познавал града. В гр. Чирпан спрели автомобила до склад за
строителни материали, намиращ се на ул. “Кочо Цветаров“
№ 25, ползван от ЕТ „К.Б.“. От автомобила слезли подсъдимият П. и свидетелят К. и
влезли във вътрешността на складовата база, където се помещавал офиса на собственика К.Б.К..
Там подсъдимият П., в присъствието на свидетеля К. разговарял със свидетеля К.Б.К.. Подсъдимият П. казал на свидетеля К.,
че иска да вземе под наем за няколко часа 1 бр. къртач,
с който да работят на обект в село О.. Свидетелят К. се съгласил да му даде
къртач, обяснил му, че трябва да върне инструмента до края на работния ден, но
трябва да си остави лична карта, която ще върне, след като
бъде върнат къртача. Подсъдимият П. казал, че няма лична карта и
поискал личната карта на свидетеля К.. Тъй като
свидетелят К. бил с убеждението, че действително ще се извършва работа с къртача
и ще спечели пари, предоставил личната си карта на свидетеля К.. Той разпоредил на работниците си да дадат на
клиентите 1 бр. къртач. Последните им дали къртач
марка „BOSCH“ , модел “GSH 11 E“ с фабричен № *********, поставен в кутия. Подсъдимият П. взел къртача и двамата със свидетеля К. излезли от
склада, качили се в автомобила и потеглили. През времето, през което подсъдимият
П. и свидетеля К. били в склада, П.М.К.- работник в складовата база забелязал, че до автомобила на клиентите има трето
лице, което не се приближава към склада. Това държание му се сторило странно и подозрително и записал
номера на лекия автомобил. След като потеглили от склада на свидетеля К., подсъдимите П. и К. и свидетеля К. отишли в неустановено
заведение в гр. Чирпан, където консумирали кафе. Сметката била платена от двамата подсъдими.
След това,
отишли в гр. Стара Загора, където в
13 часа 26 минути и 56 секунди подсъдимият К.
провел разговор по мобилния си телефон със св. М.Р., който
продължил 150 секунди. Св. Р. работил като Регионален
мениджър на „Стройрент„ ЕООД София - клон Стара Загора. Дейността на фирмата
била отдаване под наем на строително оборудване, машини, скелета, кофражи и др.
След гр. Стара Загора се върнали в
гр. Панагюрище. Там оставили св. К. на центъра на града и му казали, че на следващия ден ще го
потърсят, за да работят с къртача, но не го
потърсили. След като до края на работния ден никой не върнал
на св. К. къртача, той се усъмнил, че е измамен
и подал жалба в РУ Чирпан. При подаването на жалбата св. К. предал на служители на РУ – Чирпан и
личната карта на св. К..
В резултат на проведените
оперативно – издирвателни мероприятия и действия по разследването Г.М.К. и Д.Д.П.
били установени като извършители на деянието.
Видно от заключението на
назначената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза стойността на
1 бр. къртач марка „BOSCH” модел „GSH 11 E” възлиза на 1231,96 лв.
Съдът приема за установена именно
горната фактическа обстановка, поради следното:
По
разбиране на настоящия състав в конкретния случай следва да се приеме, че е
налице извършено престъпление, тъй като действително свидетеля К. е въведен в
заблуждение, в резултат на което е налице и причинена имотна вреда.
По
отношение на участието на двамата подсъдими в извършване на вменяването им престъпление следва да бъде посочено, че
отричат участието си в извършването на инкриминираното деяние, като
първоначално в хода на ДП всеки един от тях поотделно взема становище, че лично
той е нямал каквото и да е било намерение да участва в каквото и да е било
престъпно деяние, а впоследствие, входа на съдебното следствие и двамата
излагат версията, че организатор и извършител на престъплението е свидетеля К..
Той бил инциирал идването в гр. Чирпан и въобще идеята за „ наемането „ на
въпросния къртач. Съдът счита, че тези обяснения на подсъдимите за основната
роля на свидетеля К. във въвеждането на заблуждение у св. К. не следва да се
кредитират, тъй като същите са тяхна защитна версия. Нещо повече, не само че са
нелогични, но и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Това е
така, защото, на първо място, въпреки, че подсъдимите не са задължени по НПК да
дават обяснения, всички техни обяснения са коренно различни едни от други и
противоречиви дори помежду си. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
самите подсъдими си противоречат в многобройните им обяснения, в ДП и съдебното
производство относно инциатора за идването в гр. Чирпан, кой точно бил слизал
от въпросното МПС, кой заплащал сметки в заведения, в крайна сметка къде са се
разделили същите, дали както твърди подс. К., че бил оставил св. К. и
подсъдимия П. на АМ Тракия в близост до с. О. или в гр. Панагюрище, както
твърди подс. П., подкрепен от свидетеля К.. Всички тези противоречия водят до
обоснования извод, че в конкретния случай се касае до защитна версия на
подсъдимите, целяща в ДП да оневини всеки един поотделно, а впоследствие в хода
на съдебното следствие, заедно прехвърляйки авторството на деянието на
свидетеля К.. В тази насока следва да бъде подчертано обстоятелството, че
показанията например на подсъдимия П. противоречат и на свидетелските показания
на свидетеля К.Б.К.. Последният категорично заяви, че при предаването на
въпросния къртач за личната карта на свидетеля К., последният не говорил, като
дори в извършената очна ставка между него и подсъдимия П. заяви: „ Младото момче направи искането за къртача.
Салама не говореше. Даже не съм сигурен дали можеше въобще да говори. „ Съдът
счита за безспорно установено участието на подсъдимия Д.П. и отчитайки
извършените разпознавания на лица.
По
отношение на предварителния сговор и участието на подсъдимия Г.М.К. в
извършване на инкриминираното деяние следва да бъде отбелязано, че съдът приема
за установено наличието на общ умисъл и наличието на предварителна уговорка у
двамата подсъдими за използването на личната карта и присъствието на свидетеля К.
за въвеждане в заблуждение на свидетеля К.Б.К., независимо от обстоятелството,
че подсъдимия К., дефакто не е присъствал в момента на предаване на къртача и
съответно личната карта.
Тези
изводи съдът прави и от цялостното поведение на подсъдимите, в това число
проведените разговори с лица, представители на фирми, занимаващи се с отдаване
под наем на техника свързана със строителни работи. За тези разговори има
приложени разпечатки от мобилен оператор.
По
отношение на идеята, че свидетелят К. е по същество извършител на престъпното
деяние, следва да бъде отбелязано, че настоящия състав, спазвайки началото за
непосредственост, извърши разпит / при многократно отлагане на делото / на свидетеля
К.. Същият бе поставен и в очна ставка и с двамата подсъдими. Приобщени бяха и
показанията на свидетеля К., относно държанието на св. К. в офиса му. В тази
връзка свидетелят К. изрази, както бе посочено по- горе, дори при положение, че
свидетелят К. едва ли не неможе да говори. Твърдение казано в смисъл, че
младият човек със свидетеля К., за който свидетелят К. в съдебно заседание
посочи, че става въпрос за подсъдимия П., макар и с уговорката, че не е
абсолютно сигурен за самоличността му, го е въвел в заблуждение и е преговарял
за „ наемане „ на къртача.
Предвид
назначената в хода на ДП Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
на свидетеля С.П.К., следва да се има предвид, че експертизата е посочила, че
съгласно МКБ10 „ международната класификация на болестите, ревизия 10 „
употребата на алкохол от С.К. следва да се определи като епизодична „ Остра
интоксикация с алкохол „, при която психичните разстройства могат да се
разглеждат като три клинични състояния: обикновено алкохолно опиване, усложнено
алкохолно опиване и патологично алкохолно опиване. Не случай и вещите лица
посочват в заключението си, че съобразно личностните си и индивидуални
особености, повлияни от възрастта му, К. е в известна степен податлив към
психологическо влияние. Не е склонен бързо да осмисли и правилно да
интерпретира създалата се ситуация. Следователно от гореизложеното и от
цялостната преценка на личността на свидетеля К., съдът приема, че абсолютно
нелогично е да бъде прието, че свидетеля К. има потенциал да замисли и
осъществи подобно престъпление и то без участието на двамата подсъдими.
Напротив нелогично е твърдението им, че същите, макар и бегло познавайки св. К.,
познавайки го на лице, тъй като и тримата са от един и същи сравнително малък
град, са решили едва ли не, без последният да им обясни за какво става дума,
единият да намери лек автомобил, който не е негова собственост – подсъдимият Г.М.К.,
а другият – подсъдимият П., като единствен правоспособен водач пък се съгласил
да разкарва свидетеля К. ***, гр. Стара Загора и обратно до гр. Панагюрище.
При
установяване и приемане на фактическата обстановка, съдът се съобрази и с
личността на подсъдимите, за което съди по събраните в хода на производството
характеристични справки, които и за двамата подсъдими са негативни.
При преценка
на достоверността на обясненията на подсъдимите, съдът следва да вземе предвид
и под внимание тяхната самоличност. В тази връзка следва да бъде и подчертано,
че видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия Д.Д.П. се установява, че
същият, макар и реабилитиран по право, е бил осъждан за извършено престъпление
по чл. 209 ал. 1 от НК, задето с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у С.С.В.. Действително реабилитацията заличава
всички последици от осъждането, но съгласно нормата на чл. 30 от НК правилата
на чл. 28 от НК не се прилагат, ако са изтекли 5 години от изтърпяване на
наказанията по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва
тяхното прилагане. Следователно в конкретния случай по отношение на
квалификацията на деянието извършено от подсъдимия П. е следвало да бъде
повдигнато обвинение по смисъла на чл. 210 ал. 1 и т. 4, а именно е извършена
повторно в немаловажен случай.
Доколкото обаче на подсъдимия е повдигнато обвинение само
по смисъла на чл. 210 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК (което не е
изменено от прокурора по реда на чл. 287 НПК), съдът намира за ненужно да
обсъжда. Не е налице противоречие в обвинителния акт, но представителя на
районна прокуратура е автономен и увластен от Закона да повдига обвинения
каквито сметне за необходимо. В конкретния случай би могло да се твърди, че е
допуснато нарушение на материалния закон, което обаче съдът приема за
несъществено такова, тъй като не накърнява правата на подсъдимия П.. При това положение, съдът не разполага с
възможност да осъди подсъдимия, задето е извършил измамата повторно в
немаловажен случай, тъй като това би рефлектирало върху степента на
наказателната му отговорност и като за последица би имало нарушаване на правото
му на защита (Решение 723 от 19.02.1992 г. по н.д. 528/1991 г., I Н.О. на ВС).
От всичко гореизложено, съдът
приема, че по така описания начин от обективна и субективна страна подсъдимите Г.М.К.
и Д.Д.П. са осъществили престъпния състав на чл.
210 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК, като на 04. 11. 2013 г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора,
след като предварително се сговорили, с цел да набавят за себе си имотна
облага, чрез представяне на лична карта на С.П.К. ***, възбудили у К.Б.К. ***
заблуждение относно обстоятелството, че Д.Д.П. *** наема за временно ползване
къртач марка “ BOSCH “ модел “ GSH 11 E “ с фабричен № ********* и с това е причинил на К.Б.К.
*** имотна вреда в размер на 1231. 96 лева, по който текст съдът ги призна за
виновни.
По отношение на субекта претърпял
имотната вреда, съдът счита, че следва да посочи, че с регистрирането на търговско предприятие, физическото
лице не променя правосубектността си (чл. 56 ТЗ), нито имуществото,
предназначено за търговията, преминава в друг патримониум. В тази насока следва да се има
предвид, че в теорията и в практиката се приема, че едноличния търговец не се раздвоява юридически. Той
отговаря с едно и също имущество и по задълженията си, възникнали в резултат на
упражняване на търговска дейност, и по всякакви други имуществени отношения., т. е. в стопански аспект той се покрива с
физическото лице. Предвид разпоредбата на чл. 56 от Търговския закон вписването на физическото лице като едноличен търговец не променя
неговата правосубектност или патримониум.
Законодателят е отредил систематическо място на правната
норма на чл. 56 ТЗ
в част
втора, дял първи, глава осма, озаглавена "Търговец - физическо лице",
което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на едноличния
търговец, а той е физическо лице с разширена правосубектност, тъй като
осъществява търговска дейност. Следователно и без
значение в конкретния случай дали се приема, че вредата е настъпила за
физическото лице К.Б.К. или за ЕТ „ К.Б. „.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от
двамата подсъдими при пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено- опасния
характер на деянието, предвиждали са и са искали настъпването на обществено-
опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателно- правната ни система, а именно
принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното
наказание.
Съгласно първият принцип на наказателно- правната ни
система в специалния текст на чл. 210 ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 8 години.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се
съобрази с обществената опасност на деянието и дейците, мотивите за извършване
на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе
предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия П.- същият макара и осъждан, е
реабилитиран по право. А за подсъдимия К. съдът взе предвид изключително
тежкото му материално- битово положение, свързано с отглеждането на деца, които
видно от представеното по делото, заверено по надлежния ред фотокопие от
Решение № 97/ 2014 г. по гр. дело № 68/ 2014 г. по описа на РС Панагюрище, са
му били предоставени за местоживеене и упражняване на родителските права. Като
в конкретния случай следва да се има предвид, че две от децата, видно от
представените по делото Епикриза и Експертно решение от РЕЛКК, страдат от
изключително тежки заболявания, които изискват специални грижи, а като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът взе предвид лошите характеристични данни
и за двамата подсъдими.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимия:
- Г.М.К. следва да бъде наложено наказание при наличието
на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, поверените му грижи за
отглеждане на четири на брой деца, две от които страдащи от сериозни и тежки
заболявания, когато и най- лекото предвидено в Закона наказание се указва
несъразмерно тежко при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, поради което му наложи
наказание 8 / осем / месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг
режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под
стража. Предвид обстоятелството, че деянието по настоящото НОХД № 399/ 2015 г.
по описа на РС Чирпан е извършено от Г.М.К. в срока на условното му осъждане по
НОХД № 134/ 2011 г. по описа на РС Панагюрище, то съдът счита, че на осн. чл.
68 ал. 1 от НК следва да приведе в изпълнение наказанието наложено на
подсъдимия Г.М.К. по НОХД № 134/ 2011 г. по описа на РС Панагюрище в размер на
3 / три / години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно и
отделно от наказанието, наложено му по настоящото НОХД № 399/ 2015 г. по описа
на РС Чирпан, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
- Д.Д.П. следва да бъде наложено наказание при превес
на смекчаващи вината обстоятелства в условията на чл. 54 от НК, поради което му
наложи наказание в размер на 1 / една / година и 2 / два / месеца лишаване от свобода, което
наказание, предвид липсата на отрицателни предпоставки за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК, следва да бъде отложено от
изтърпяване с изпитателен срок от 3 / три / години, считано от влизане на
присъдата в сила, а възпитателната работа с подсъдимия Д.Д.П. да бъде възложена
на ПИ при РУ Панагюрище, отговарящ за квартала в който живее същия.
Съдът счита, че с така определените и наложени на
подсъдимите наказания ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36,
ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК.
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно в конкретния случай се установи, че в
резултат на извършеното от подсъдимите Г.М.К. и Д.Д.П. престъпно деяние в
патримониума на гражданския ищец К.Б.К. с ЕГН **********, с адрес: *** са настъпили имуществени вреди / виж изложеното по-
горе относно субекта на претърпяната имотна вреда /, които възлизат на 1231. 96 / хиляда двеста тридесет
и един лева и деветдесет и шест ст. / лева
и които не са възстановени.
Водим от горното съдът счита, че следва да уважи
предявения граждански иск и да осъди подсъдимите Г.М.К. и Д.Д.П. с п. а. и ЕГН
да заплатят на К. Б.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1231.
96 / хиляда двеста тридесет и един лева и деветдесет и шест ст. / лева;
представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец, в резултат на
инкриминираното деяние, извършено от подсъдимите К. и П., имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04. 11. 2013 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът счита, че следва да възложи направените по делото разноски върху
подсъдимите.
Причините за извършване на престъпното деяние е
желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по лек и престъпен начин и в
незачитане на установения правов ред и морални норми на обществото.
Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….