Р Е Ш
Е Н И Е
№ 34
гр.Габрово,6.03.2018
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на осми
февруари две хиляди и осемнаесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при секретаря..В.Килифарева, като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 361 по описа за 2017 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Б.Г. чрез проц. му
представител адв. Е.К., против решение № 308/20.10.2017 г., постановено по
гр.д. № 283/2017 г. по описа на Габровски районен съд.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съществени процесуални правила.
По делото били представени от ищеца отчети, изготвени
от ответника в изпълнение на задължението му по длъжностна характеристика да
представи документите си за отчет, включително всички разходно оправдателни
документи за предоставените му служебни аванси. Същите били приети без
възражение от ищцовото дружество. Неправилна и незаконосъобразна била
преценката както на съда, така и на вещото лице, относно обстоятелствата,
доказващи какви са задълженията на ответника и какви са задълженията по трудов
договор на ищеца.Според жалбоподателя заплащането на дължими суми при
командироване по своята същност е заплащане на трудово правоотношение и се
явява обезщетение по смисъла на чл.215 КТ. Поради това отбелязванията ,
направени при плащанията по банков път –„депозити” или „аванс” представлявали
плащания, дължими на работника при командироване в чужбина. При решаване на
дело не били приложени правилно нормите на чл.203 и чл.211 КТ, както и тази на
чл.215 КТ. В случая следвало да се приложи Наредбата за служебните командировки
на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на
товари и пътници. Съдът и вещото лице не били съпоставили заплатените на
ответника суми с нормативно определените и полагащи се за заплащане суми за
периода на командироване в чужбина. Извършвайки необходимите изчисления,
жалбоподателят счита, че му се дължи сума в размер на 18 807 лв., а не
14 178 лв., колкото са му изплатени от ищеца за командировка. Необосновано
било прието също, че ответникът дължи сумата 213.89 лв. За тази сума бил
представен разходо оправдателен документ – автомивка и задължителен паркинг и
се дължали от работодателя. Незаконосъобразен бил и изводът на съда, че се
дължи сумата от 295.32 лв. като остатъчна стойност на работно облекло, тъй като
не били представени никакви доказателства за неговата стойност.
В съдебно заседание се навежда и оплакване относно
липса на качеството на отчетник на
ответника по делото, поради което не може да бъде ангажирана пълната
имуществена отговорност. Излага се и твърдение, че правните изводи на съда
противоречат с разпоредбата на чл.271 ал.1 КТ, тъй като е получил сумите
добросъвестно.
Постъпила
е и въззивна жалба от И.Б.Г.. Твърди се, че трудовите си задължения изпълнявал
добросъвестно и коректно, докато работодателят му не спазвал дори най -
елементарните изисквания на българското трудово законодателство. За периода от
14.03.2016 г. до 11.04.2016 г. работодателят дължал на ответника сумата 1 624 лв.командировачни, изчислени по
НСКШСЧМАПТП.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение, като
бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбите, с който ги оспорва, като излага подробно аргументите си относно
тяхната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.211 вр. с чл.207 ал.1 т.2 КТ, чл.221
ал.1 КТ и чл.203 вр. с чл.211 КТ.
По иска с правно основание чл.211 вр. с чл.207
ал.1т.2 КТ.
Безспорно е установено по делото, че страните са били
в трудови правоотношения за периода 9.03.2016 г. – 6.06.2016 г. и от 30.06.2016
г. до 13.01.2017 г. Съобразно представените по делото два трудови договора, за
този период И.Б. е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил -12 и
повече тона”. И в двата трудови договора е отразено, че на работника е връчена
длъжностна характеристика. В раздел III от
длъжностната характеристика са посочени отговорностите на заемащия длъжността:
Служителят носи материална отговорност за повереното му превозно средство и
оборудването към него, както и за получените парични средства/аванси, депозити/
и използването им по предназначение, като е длъжен да събира, съхранява,
разходва и отчита същите - предвидена отчетническа отговорност във връзка с
поверените му парични и материални ценности. В т.30 б.”д”,”ж” и „з” са посочени конкретните задължения на работника
след приключване изпълнението на превозната задача – да представи документите
си за отчет, включително всички разходо - оправдателни документи за разходване
на предоставените му служебни аванси, да декларира получените аванси и други
парични средства и техните източници, да отчита извършените разходи и да
възстанови остатъка от предоставените му парични средства.
По делото е допусната и приета съдебно икономическа
експертиза, неоспорена от страните. След проверка в счетоводството на ищеца,
вещото лице е установило, че
предоставените на ответника средства са осчетоводени в дружеството за периода
март – септември 2016 г. както следва: Служебен аванс – 3 324.91 лв.,
депозит – 4 302.84 лв., платени с карта – 213.89 лв. и платени
командировки – 11 390 лв. Безспорно е между страните, че ответникът е
отчел с представени разходно оправдателни документи сума в размер на 664.33 лв., като остава задължение в
размер на 6963.42 лв., осчетоводени като вземане на дружеството. Пред
първоинстанционния съд ответникът е направил възражение, че получените суми
като „служебен аванс” са отчетени изцяло от него при завръщането му, а сумата
от 4 302.84 лв. преведена му с основание”депозит” в действителност е част
от устно уговорено между страните трудово възнаграждение, различно от това,
посочено в трудовия договор. За установяване на тези факти са разпитани двама
свидетели на ответника.Съдът не поставя под съмнение показанията на тези
свидетели, тъй като изложеното от тях е житейски възможно, но същите са
недопустими за доказване на тези факти. Уговореното между страните трудово
възнаграждение не може да бъде установявано със свидетелски показания, предвид
изричната забрана, установена с разпоредба на чл. 164 ал.1 т.3 ГПК вр. с чл.62
ал.1 и чл.66 ал.1 т.7 КТ.
В счетоводството на ищеца са отразени извършени с
и-пей карта две разплащания – на
7.05.2016 г. – 131.39 лв. с основание „за пракинг” и на 18.05.2016 г. – 82.50
лв. „за автомивка Англия”. Тези плащания са извършени по време на действие на
трудовия договор между страните с карта, предоставена на ответника с протокол
от 9.03.2016 г. Тези две плащания са надлежно отчетени и осчетоводени в
ищцовото дружество като служебен разход, поради което ответникът не дължи
тяхното възстановяване.
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 207, ал. 1,
т. 2 от КТ, намира, че за да бъде ангажирана отговорността на въззивника по
силата на сключените трудови договори между страните
следва по делото да бъде установено по безспорен начин от работодателя, че по
време на трудовото правоотношение между страните, въззивникът в качеството на
лице, осъществяващо отчетническа дейност, т.е. материално отговорно лице, е
имал задължение да събира, съхранява, разходва или отчита конкретни парични и
материални ценности, получил е конкретни парични средства, но не е отчел
надлежно същите със съответните разходно-оправдателни документи, поради което
за работодателят е възникнало право да търси по съдебен ред присъждане на
парична сума, която съответства на липсата като щета.
Въз основа на представените по делото в
първата инстанция писмени доказателства - трудови договори, сключени между страните и длъжностна характеристика за
длъжността "шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона", подписана от И.Б.Г., въззивният съд приема за безспорно установено по делото, че по време
на трудовото правоотношение между страните, въззивникът е изпълнявал наред с
останалите си задължения и отчетническа дейност по смисъла на закона - чл. 207,
ал. 1 от КТ, като е носел отчетническа отговорност във връзка с поверените му
парични и материални ценности и задължение след завръщане от всеки курс да
отчете паричните средства и направените разходи.
След приспадане
на приетите за отчетени суми от дружество в размер на 664.33 лв. и доказаните разходи на въззивника във връзка
с работата му в размер на 213.89 лв.,
платени с карта, съд приема, че е налице формирана разлика, представляваща получена,
но неотчетена сума от И.Г. в размер на
сумата от 6963.42 лв.
Въз основа на обсъдените по - горе писмени
доказателства и заключенията на изслушаната съдебно- икономическа експертиза
въззивният съд намира за безспорно установено по делото, че за периода на
съществуващото трудово правоотношение между
страните е налице липса на парични средства, получени от ответника по банков
път или чрез РКО, но неотчетени чрез представяне на разходно-оправдателни
документи.
Неоснователни са
доводите в жалбите, че всички получени
суми като „ авансово плащане”, са отчетени от жалбоподателя на дружеството, като
отчетите са приети без възражения. Доказателствата по делото сочат, че е
отчетена само част от авансово предоставената сума в размер на 664.33 лв. В
тежест на ответника е било да докаже тези свои твърдения с допустими
доказателствени средства, каквито по делото не са представени. Недоказани и
поради това неоснователни са тези възражения на
въззивника. При липса на достъп до
документите на дружеството или отказ някои от тях да бъдат представени, ответникът
е следвало да изиска това чрез съществуващите процесуални способи при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.
С въззивните
жалби са въведени възражения, които не са били предмет на производството пред
първоинстанционния съд. Твърди се, че получените суми като”депозит” и „аванс”
представляват плащания, дължими на работника при командироване в чужбина, които
той следва да получи освен брутното си трудово възнаграждение. Направени са
подробни изчисления за дължими суми на
работника при командироване в чужбина. Освен това се заявява, че е налице
добросъвестност по смисъла на чл.271 ал.1 КТ. В срока за отговор тези
възражения не са направени от ответника, поради което на основание чл.133 ГПК
той е загубил правото на ги направи в по-късен период от развитието на процеса.
Не е твърдяно и установено наличие на особени непредвидени обстоятелства за да
бъде преодоляна тази забрана. Поради изложеното, съдът не обсъжда тези
възражения в жалбите.
При тези изводи,
въззивният съд намира, че искът с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ
се явява доказан по основание и размер
за сумата от 6963.42 лв., поради което следва да бъде уважен от съда със
законните от това правни последици.
Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
само в частта, с която искът е уважен над посочения размер до сумата от 7177.31
лв. и искът в тази му част отхвърлен.
По исковете с правно основание чл.221 ал.2 КТ и
чл.203 вр. с чл.211 КТ .
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не са допуснати нарушения
на императивни материално-правни норми. Същото е и правилно, като на основание
чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.
Във връзка с
изложените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен състав намира
следното: В жалбите не се съдържат
никакви конкретни оплаквания по иска с
правно основание чл.221 ал.2 КТ, а само се твърди, че цялото решение е
незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна. Неоснователно е
и оплакването, че не се дължи сумата от 295.32 лв., представляваща остатъчната
стойност на предоставено на жалбоподателя работно облекло, тъй като била
произволно определена. Стойностите са извлечени от счетоводните записвания в
дружеството. Вещото лице не се ангажира с категорично заключение относно
редовността на воденото счетоводство на ищцовото дружество, без да е извършена
цялостна проверка.От изложеното в заключението става ясно, че от
публикувания в ТР годишен финансов отчет
за 2016 г. с одиторски доклад, изразеното одиторско мнение е, че не са налице
нарушения на счетоводното законодателство и отчета представя достоверно
финансовото състояние на дружеството. При изготвяне на заключението, експертът
е констатирал, че предоставените счетоводни справки и счетоводни регистри са
заведени и осчетоводени в съответствие с изискванията на ЗСч. Това дава
основание на съда да приеме, че и претендираната остатъчна стойност на
предоставеното работно облекло е осчетоводена в съответствие с изискванията на
ЗСч.
С оглед изхода на спора следва да бъде изменен
размера на дължимите за първоинстанционното производство разноски както следва:Общо
сумата от 2 325.10 лв., направени разноски следва да бъде намалена на 2262
лв., съобразно уважената част на иска.
По разноските за въззивната инстанция.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от 1620 лв. Жалбоподателя е направил искане за неговото
намаляване поради прекомерност. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено по Наредба №1 за минималните размери на адв.
възнаграждения е 726 лв., а договореното и платено е 1620 лв. Предвид
фактическата и правна сложност на производството по делото, съдът намира , че
същото е прекомерно и следва да бъде намалено към минималния размер на 800 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 308/20.10.2017 г., постановено по
гр.д. № 283/2017 г. по описа на Габровски районен съд В ЧАСТТА, с която И.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, е осъден
да заплати на „Е.Д.05” ЕООД ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „****” № 16, ет. 3 сума над 6963.41 лв./шест хиляди деветстотин
шестдесет и три лв. и 41 ст./ до 7 177.30 лв., на основание чл.211 вр. с
чл.207 ал.1 т.2 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 213.89 лв.
изтеглени средства от и - пей карта/iPay card/ № 5338
6391 1000 6688, като неоснователен.
Отменя
решение № 308/20.10.2017 г., постановено по гр.д. № 283/2017 г. по описа на
Габровски районен съд В ЧАСТТА , с която И.Б.Г. е осъден да заплати на „Е.Д.05”
ЕООД гр. Пловдив сума над 2262.43 лв., направени разноски по делото пред
първата инстанция.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението.
ОСЪЖДА И.Б.Г. да заплати на „Е.Д.05” ЕООД гр. Пловдив
сумата 800 лв., направени разноски за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните само в частта, с която съдът се е
произнесъл по иска с правно основание чл.211 вр. с чл.207 ал.1 т.2 КТ.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: