№ 201
гр. Пазарджик, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20235220100236 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІ от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на В. К. В. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик,
ул..................................., обл. Пазарджик, за защита от домашно насилие, в
която се твърди, че е било упражнено домашно насилие на 20.01.2023г. и на
21.01.2023г. спрямо молителя В. от страна на В. А. Т., ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул..................................... , обл. Пазарджик, с когото живеят на
съпружески начала, от което съжителство имат едно родено общо дете.
В молбата се твърди, че молителят В. К. В. , ЕГН-********** и
ответника В. А. Т., ЕГН-********** живеят на съпружески начала считано от
..........г. във Великобритания /гр. Лондон/, където се е родило и детето им В.
В. В.., родена на ................г.
Съгласно изложеното в молбата, в последната година от съвместното
им съжителство, между лицата често възниквали конфликти, тъй като
ответникът често се държал агресивно и неуважително спрямо В..
На 20.01.2023г. сутринта , докато все още се намирали на територията
на квартирата си във Великобритания /гр. Лондон/, между страните
възникнал конфликт, в хода на който Т. започнал да се държи агресивно
спрямо молителката, да й отправя закани и заплахи на висок тон. Причина за
възникналият скандал било обстоятелството, че Т. не бил съгласен с
решението на В. да замине с детето за България, като ответникът заявил на
1
молителката, че нямало да ги пусне, като щял да вземе паспортите им, за да
възпрепятства прибирането им в страната. Ответникът обиждал и псувал В.,
като й пречил да напусне жилището. В. подала сигнал до полицейските власти
за неправомерното си задържане от страна на Т., като с помощта на властите
напуснала семейното жилище в гр. Лондон с детето и заминали за България.
Още на следващият ден /21.01.2023г./ ответникът заминал също за
България, като след пристигането си в страната, започнал да звъни на
мобилният телефон на В.. В хода на проведените помежду им телефонни
разговори, ответникът заплашил В., че щял да я „унищожи и ликвидира“.
Ответникът отново се държал агресивно към В., като в проведените помежду
им телефонни разговори използвал обидни квалификации, като това
поведение не било провокирано от В. по никакъв начин.
На 23.01.2023г. молителят В. подала процесната жалба до РС-
Пазарджик, като моли съдът да приеме, че с оглед случилото се, са налице
данни за непосредствена опасност за живота и здравето й.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните по делото живеят на съпружески начала считано от ..........г.
във Великобритания, като са обитавали общо семейно жилище /квартира/,
находящо се в гр. Лондон, заедно с роденото от съжителсвото си малолетно
дете В. В. В.. /видно от приетите по делото писмени доказателства/.
Към подадената молба за защита от домашно насилие е представена
надлежна Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която отговаря на определените
императивни изисквания да съдържа описание на датата, мястото и начина
на извършеното домашно насилие. Тези обстоятелства са подробно
описани както в декларацията, така и в подадените молби, съдържа подробни
данни за начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно
насилие, вкл. датите на извършеното насилие, в какво се изразяват
извършените от ответника действия.
Към подадената молба е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,
която съдържа описание на датата, мястото и характера на извършените
действия, както и в какво се изразяват те. Приложени са писмени
доказателства за раждането на детето и неговите родители, както и копие от
личната карта на В..
От своя страна ответникът Т. не е представил пред съда писмени
доказателства, като не е оспорил по какъвто и да е начин изложеното в
подадената молба за защита от домашно насилие и приложената декларация,
въпреки че е имал тази възможност.
Изискана е и служебна справка за съдимост по отношение на на В. А. Т.,
2
ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул..................................... , обл. Пазарджик,
от която се установява, че същият е осъждан,вкл. за извършени тежки
умишлени престъпления от общ характер.
Видно от изисканата справка- информация от Държавна психиатрична
болница- Пазарджик, не са налице данни В. А. Т., ЕГН-********** да е бил
хоспитализиран или да страна от психическо заболяване.
В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна: Като се запозна с изложените в молбата
твърдения, както и с представените писмени доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Подадената молба е ДОПУСТИМА – подадена е в предвидения от ЗЗДН
срок от лице, имащо право да иска издаване на заповед за защита.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита
срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица,
които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.
Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват
извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели /какъвто
е и настоящият случай/, които ще могат да ги установят чрез показанията си
пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил
самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Доказателствената сила на декларацията предвидена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН е
неприложима, в хипотезите, когато има и е възможно да се съберат други
доказателства, установяващи твърденията в молбата за защита. Съгласно
посочената разпоредба, когато няма други доказателства, съдът следва да
издаде заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, какъвто е конкретният случай.
В настоящият случай, молителят В. е представила декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, в която твърди извършено спрямо нея домашно насилие под
формата на психическо такова, изразяващо се в отправяне на обиди,псувни и
закани за саморазправа , и физическо такова, изразяващо се в извършените
от ответника действия. Съгласно изложеното в молбата за защита, на
20.01.2023г. , докато все още се намирали на територията на квартирата си
3
във Великобритания /гр. Лондон/ , ответникът е попречил на В. да напусне
жилището, като едва след подаден сигнал до полицейските власти за
неправомерното си задържане от страна на Т., с помощта на властите,
пострадалата е напуснала семейното жилище в гр. Лондон с детето и
заминали за България.
Изложените твърдения в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН следва да бъдат приети за доказани от самата декларация. От ответната
страна не бяха ангажирани каквито и да е доказателства, които са от естество
да оборят по категоричен начин законната доказателствена сила на
декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН. За целта не е достатъчно да се внесат
съмнения в достоверността на декларираните обстоятелства, а е необходимо
пълно обратно доказване, каквото в случая не е проведено. Приетите по
делото доказателства не изключват по категоричен начин осъществяването на
действия от страна на ответника Т., за които се твърди да съставляват
домашно насилие.
От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин
изложената в молбата за защита от домашно насилие фактическа обстановка,
както и обстоятелството, че на 20.01.2023г. и на 21.01.2023г., ответникът се е
държал агресивно спрямо В., обиждал я е, псувал и отправял закани към нея,
вкл. и че щял „да я ликвидира“. Твърденията на молителят В. се подкрепят
изцяло от приетите по делото доказателства. От всички приети по делото
доказателства се очертава една конфликтна обстановка между страните, които
са в изключително влошени отношения и за които психологическата и
физическа агресия един спрямо друг не е прецедент. При липсата на
свидетели – очевидци на извършените действия / което е разбираемо с оглед
мястото на извършването им – семейното жилище на страните, а
впоследствие и по телефона/, съдът следва да кредитира с доверие
подадената от В. декларация.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че с
действията си, извършени на територията на Великобритания, а впоследствие
и на територията на нашата страна, на 20.01.2023г. и на 21.01.2023г. ,
ответникът е осъществил твърдяното от молителя домашно насилие,
изразяващо се под формата на психологически и физически тормоз. Съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие такова „е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.
В настоящия случай, съдът намира, че предвид отправените към
молителят обиди и закани, и съдържанието на същите, следва да се приеме,
че ответникът е извършил спрямо молителя акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, поради което и на молителят В. следва да бъда
предоставена търсената защита. Следва да се приложат следните мерки по
смисъла на чл.5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН: задължаване на извършителя В. А. Т.,
ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул..................................... , обл. Пазарджик
4
да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на В. К.
В. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул..................................., обл.
Пазарджик; както и забрана на извършителя В. А. Т., ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул..................................... , обл. Пазарджик да приближава
пострадалото лице, жилището и местата му за социални контакти и отдих,
които пострадалата посещава, за срок от 9 месеца, считано от датата на
постановяване на мерките за незабавна защита – 25.01.2023г. Към настоящия
момент не е необходимо ответникът да бъде задължен да посещава
специализирани програми на основание чл.5,ал.1, т.5 от ЗЗДН.
Следва да бъде наложена и мярката по чл.5,ал.1, т.4 от ЗЗДН- временно
определяне местоживеенето на детето В. В. В.., родена на ................г. в дома
на майката, находящ се на адрес - гр. Пазарджик, ул..................................., обл.
Пазарджик, като това не противоречи на интересите на детето. Към
настоящият момент не са налице данни да има висящ съдебен спор между
родителите по упражняване на родителските права ,поради което
предприемането на такава мярка е допустимо.
Съдът счита ,че към настоящият момент не са налице достатъчно данни
, евентуалните актове на домашно насилие да са били извършени в
присъствието на детето В. В. В..,още повече, че заканите от 21.01.2023г. са
били отправени по телефона, поради което не е налице необходимост от
вземането на мерки за защита по отношение на малолетното дете.
На ответникът Т. следва да бъде наложена и глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН.
При определяне размера на глобите, съдът като отчете степента, формата и
интензитета на извършеното домашно насилие, че на ответника следва да
бъде наложена глоба в размер на минималния определен в чл.5, ал.4 ЗЗДН, а
именно 200.00 лева.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с
чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РС – Пазарджик държавна
такса в размер на 25.00 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. А. Т., ЕГН-********** от гр.Пазарджик,
ул..................................... ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА В. К. В. , ЕГН-**********
5
от гр. Пазарджик, ул..................................., обл. Пазарджик
ЗАБРАНЯВА на В. А. Т., ЕГН-********** от гр.Пазарджик,
ул..................................... ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 5 /пет/
метра до В. К. В. , ЕГН-**********; до настоящото жилище на В., което
същата обитава, находящо се на адрес – гр. Пазарджик,
ул..................................., обл. Пазарджик; както и до местоработата и местата
за социални контакти и отдих, които пострадалото лице посещава за срок от
9 /девет/ месеца, считано от датата на постановяване на мерките за незабавна
защита – 25.01.2023г.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето В. В. В.., родена на
................г. при пострадалия родител В. К. В. , ЕГН-**********, на адрес - гр.
Пазарджик, ул..................................., обл. Пазарджик за срок от 9 /девет/
месеца, считано от датата на постановяване на мерките за незабавна защита –
25.01.2023г.
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. К. В. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик,
ул..................................., обл. Пазарджик, В ЧАСТТА Й, с която се иска
постановяване на мярка за защита по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН по отношение на
В. А. Т., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул..................................... , обл.
Пазарджик, като неоснователна
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. К. В. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик,
ул..................................., обл. Пазарджик, В ЧАСТТА Й, с която е било
поискано от съда да бъде издадена заповед за защита срещу В. А. Т., ЕГН-
********** от гр.Пазарджик, ул..................................... , обл. Пазарджик, за
извършено домашно насилие по отношение на малолетното дете В. В. В..,
родена на ................г., като неоснователна
НАЛАГА на В. А. Т., ЕГН-********** от гр.Пазарджик,
ул..................................... , глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание
чл.5,ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН-********** от гр.Пазарджик,
ул..................................... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС- Пазарджик, държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и
пет лева/.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно
изпълнение.
6
Препис от решението и от заповедта за защита да се връчи на страните
и да се изпрати служебно до РУ на МВР-гр.Пазарджик за сведение и
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Обжалването на решението НЕ СПИРА изпълнението на заповедта за
защита.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7