Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 13351/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 456895/24.07.2018 г., постановено по гр. д. № 5532/2018 г. на СРС, I ГО, 157
състав частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.И.Ч. и С.И.Ч.
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 341,55 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „********представляващ апартамент № ***, за периода от 25.01.2015
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 25.01.2018
г. до окончателното им изплащане, както и сумата от по 28,03 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м.
04.2016 г., като претенциите на ищеца по исковете за заплащане на цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от по 402,07
лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. срещу всеки от ответниците,
както и по исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава
върху главниците за периода от 15.09.2015 г. до 07.12.2017 г. са отхвърлени
като неоснователни. Решението е постановено при участие на „Т.С.“ ЕООД – трето
лице помагач на страната на ищеца.
Недоволен
от постановеното решение в отхвърлителната му част ищецът е подал въззивна
жалба срещу него от 10.08.2018 г., в която са изложени твърдения за неправилност
и необоснованост на решението. Счита, че давността за главниците за периода от
м.05.2014 г. до м. 04.2015 г. започнала да тече от 15.09.2015 г., която дата
била падежът на претендираните от ищеца вземания, обективирани във фактура №
**********/31.07.2015 г., като исковата молба била подадена на 21.01.2018 г. –
преди изтичане на тригодишния давностен срок. Посочената фактура била издадена
след приключването на отоплителен сезон 2014/2015, въз основа на извършените
реални отчети на уредите за дялово разпределение и на издадената годишна
изравнителна сметка за посочения период от дружеството за дялово разпределение,
съгласно чл. 71 и чл. 72 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. В чл. 32, ал.1 от раздел VIII от ОУ на
ищеца бил определен срок за заплащане на дължимите суми най-късно до края на
месеца, следващ този на издаването на фактурата, като по този начин задълженията
по фактурата за месец юли 2015 г. станали изискуеми чак през месец септември
2015 г. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на
разноските за въззивната инстанция.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК от страна на въззиваемите е постъпил отговор на
въззивната жалба, в който молят решението на СРС, в обжалваната част, да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Към датата на предявяване на исковата молба
вземанията на ищеца за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. били погасени
с кратката тригодишната давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като представлявали
трайни, периодични задължения на потребителите да заплащат топлинна енергия.
Давността за вземанията на ищеца започвала да тече 45 дни след датата на издаване
на всяка месечна фактура, като издаването на други документи от страна на ищеца
не променяло падежа на месечните задължения. Ищецът не бил доказал и изпадането
на длъжниците в забава поради което правилно районният съд отхвърлил и исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Искат присъждане на разноските във въззивната инстанция.
С разпореждане от 15.10.2018
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението
на първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото с жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично
предявените осъдителни искове, районният съд е приел, че между страните по
спора е налице облигационно отношение по силата на сключен с наследодателя на
ответниците договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, при което
ответниците като собственици на процесния недвижим имот придобили качеството
потребители на топлинна енергия, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, и дължали
на ищеца заплащане на доставената в имота топлоенергия. Тъй като подаването на
топлинна енергия за процесния период към сградата, в която се намира топлоснабденият
имот било безспорно претенцията на ищеца била доказана по основание и размер.
Съдът е отчел възражението на ответниците за погасяване по давност на част от
претендираните вземания, приел е, че тези вземания като еднородни и периодични
са дължими всеки месец и се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111,
б. „В“ ЗЗД. Задължението на ищеца било да осигури постоянно топлоснабдяване на
имота срещу заплащане на месечни вноски от потребителите, а не да достави
определено количество топлинна енергия срещу предварително определена цена,
която била разсрочена за всеки месец. По този начин с обжалваното решение
районният съд уважил предявените осъдителни искове само за вземанията за
топлинна енергия, които са станали изискуеми след 25.01.2015 г. и за дялово
разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г. Районният съд
отхвърлил акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни поради
обстоятелството, че ищецът не е доказал да е канил длъжниците да заплатят
дължимите суми чрез публикуване на кредитното известие на интернет страницата
си.
По отношение
правилността на решението в обжалваната част във връзка с наведените във
въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на
въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд
е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените
с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Изготвянето на
окончателна годишна изравнителна сметка за предходния отчетен период и годишното
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия, уредени в
чл. 71, ал. 2 и чл. 72, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването не могат да променят характеристиката на вземанията за
топлинна енергия като периодични плащания съгласно разясненията в мотивите към
ТР № 3/18.05.2012 год. по т. д. № 3/2011 год. на ВКС, ОСГК. При заплащане за
доставена топлинна енергия длъжникът трябва да престира повече от един път,
най-често месечно, в течение на определен срок, т.е. неговото задължение е за
повтарящо се изпълнение, при което изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно в момент, който е известен на всяка от страните.
Доколкото това са
оплакванията и възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не
следва да се уважава, а решението, като правилно следва да се потвърди в
обжалваната част.
Разноски за въззивната
инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на въззиваемите С.И.Ч. и С.И.Ч. в претендирания размер от 300 лева.
Настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК /изм.
ДВ, бр. 100/21.12.2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./
ограничение.
По изложените мотиви,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 456895/24.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 5532/2018 г. на СРС, I ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на С.И.Ч., ЕГН ********** и С.И.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300
лева, представляваща разноски за процесуално представителство от адвокат във
въззивното производство.
Решението е постановено
при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********като трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.