РЕШЕНИЕ
№260052
гр.Добрич,23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и трети септември през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №441 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№859/19.05.2020г. от В.Г.Д. с ЕГН ********** ***, срещу решение
№34/06.03.2020г. по гр.д.№419/2019г. на ТРС, с което е осъдена да заплати
на М.Ю.И. с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 15 000.00/петнадесет хиляди/ лева, получена на 15.01.2016 година по
банкова сметка ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 07.11.2019г. до окончателното плащане на сумата, и за разноски.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които пороци
обосновава с доводи по същество на спора- сключен на 27.01.2016г. договор за
покупко-продажба на земеделска земя между А.И. и нея като пълномощник на Ф.Х.,
съдебно разрешен с решение №44/09.03.2018г. по в.гр.д.№574/2019г.на ДОС спор
относно действителността на сделката, осъждане на А.И. за предаване владението
на имота на Ф.Х.. Последната получила имота но не върнала получената сума по
нотариален акт. С такова искане бил сезиран РС-Т. и било образувано
гр.д.№52/2019г.и гр.д.№286/2019г. Излага се и , че като платила вместо съпруга
си ищцата М.И. изпълнила уговорката между страните, наясно била, че парите били
дадени на продавача иначе съпруга и не би обединил и обработвал имотите, а би
си ги потърсила по-рано. Не била получавала без основание сумата от 15000лева,
а като цена по покупко-продажба в качеството и на пълномощник на продавача.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната
жалба е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност, като счита
решението да правилно и обосновано след преценка на всички релевантни факти и
доказателства. Повторно излага
обстоятелства относно предмета на спора, анализира факти и обстоятелства,
доказателства във връзка с тях и правната им стойност, извежда изводи относно
установяването на твърдяното от нея
неоснователното разместване на блага и иска потвърждаване на решението.
При данни обжалваното решение да
е връчено на въззивника на 09.03.2020г., жалбата, депозирана в деловодството на
ТРС на дата 19.05.2020г., предвид регламентираното спиране на процесуалните
срокове с разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за мерките и действията по време
на извънаредното положение, обявено с решение на НС
от 13.05.2020г., в сила от 13.05.2020г. и пар. 13 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр.44/13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното
производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение,
отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено
от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено от М.Ю.И. с ЕГН **********,***, срещу В.Г.Д. с ЕГН **********
***, право на иск за сумата от 15 000лева, платена без основание на дата 15.01.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, с искане да
бъде осъдена ответницата на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуално на
основание чл.59 от ЗЗД, да върне същата сума .
Изложени са твърдения, че през
2016г. съпругът на ищцата А.Н. И. решил да закупи земеделски имот в с.П., съсобствен
на четирима сънаследници, които били представлявани
от упълномощената от тях ответница. Всички разговори и договорки относно сключването на
договорите за покупко-продажба на земеделската земя били водени с пълномощника
на четиримата съсобственици на земята – ответника Д., според която било
необходимо да сключат четири отделни договора за покупко-продажба с всеки един
от съсобствениците. При разговорите ответницата Д. ги уведомила, че част от
продавачите желаят продажната цена да бъде заплатена по банков път, по посочена
от Д. нейна лична банкова сметка, ***
продажна цена да бъде изплатена изцяло в брой преди сключване на сделката. На
15.01.2016г., за покупко-продажбата на земеделската земя в с.П. ищцата превела
по сметка на ответницата сумата от 15 000лева. След разговор с ответницата
узнала, че „погрешно“ превела парите, тъй като съгласно договорката с
продавачите съпругът на ищцата следвало да заплати продажната цена изцяло и в
брой в деня на сключване на сделките, планирани за 27.01.2016г. На тази дата
съпругът на ищцата сключил четири отделни договора за покупко-продажба,
продавачите по които били представлявани от ответницата Д.. Продажната цена по
три от сделките в размер от по 4 578.40лева била заплатена изцяло и в брой
на пълномощника на продавачите -ответницата Д. непосредствено преди сключването
им. Продажната цена по четвъртия договор в размер на 13 637лева била
преведена по банков път от сметката на ищцата по сметка на ответницата
непосредствено преди сделката.
До
настоящия момент ответницата
не била върнала погрешно преведената сума от 15 000лева. В отговор на
връчената и нотариална покана с Рег.№2803, т.І, акт 68 от 12.08.2019г. на
нотариус с рег.№*** на НК, ответницата излагала твърдения, че процесната сума била получена от нея като продажна цена и
предадена на собственицата Ф.М.Х..
Ответницата
е спорила претенциите на ищцата с доводи за неоснователност при съвпадащи
твърдения за даване и получаване на процесната сума
от 15 000лева, но при наличие на основание - облигационни отношения между
съпруга на ищцата и продавачите по четирите договора, представлявани от нея,
т.е. като част от общата цена по четирите сделки и в изпълнение на договорното
задължение на съпруга си за нейното плащане. Отрича една и съща сума да е
плащана два пъти. Сумата от 15 000лева и от 13 637лева били заплатени
на продавачите за целия поземлен имот. Цената по всяка сделка била платена по
банков път и сумите били предадени на продавачите.
Безспорно е между страните, установява се от
представената справка за движението по банковата сметка на ищцата в Ю.Б.АД - ***за
периода от 01.01.2016г. до 31.01.2016г. вкл., че на 15.01.2016г. от същата банкова сметка, ***
В.Г.Д. *** в същата банка е преведена
сумата от 15 000лева. Като основание за превода изрично е посочено „за покупко-продажба
на земеделска земя земл.с.П.“. Самата ищца сочи
плащането да е било предназначено за погасяване на договорни задължения на
съпруга и А.Н. И. във връзка със закупуване на земеделски имоти.
Не
е спорно, установява се и от представените 4 бр.нотариални актове, че на 27.01.2016г. са сключени четири договора за покупко-
продажба на земеделски земи в землището на с.П. от А.Н. И. като купувач, при
изповядване на които сделки всеки от четиримата продавачи е бил представляван по пълномощие от ответницата
Д..
Така
с нот.акт №37, т.І, рег.№190, дело 25/2016г. на
нотариус №*** на НК,
вписан под акт №43, том I, дело №43/2016г., вх. per.
№111/27.01.2016г. на СВ – Т., А.Н. И. е закупил от Ф.М.Х., представлявана от В.Г.Д., имот №*** по КВС на с.П. с площ от 17.167дка
за сумата от 13 637лева, платена /според изричното отбелязване в акта/ на
продавача чрез пълномощника по банков път преди подписване на договора.
Представената
справка за движението по банковата сметка на ищцата в Ю.Б.АД съдържа информация
за извършен превод на сума от 13 637лева на дата 27.01.2016г. по банковата
сметка на В.Г.Д. в същата банка с основание
„покупко-продажба на земеделска земя“.
С
нот.акт №39, т.І, рег.№192, дело 27/2016г. на
нотариус №*** на НК, вписан под акт №45, том I, дело №45/2016г., вх. per. №113/27.01.2016г. на СВ – Т., А.Н. И. е закупил от А.К.,
представляван от В.Г.Д., имот №*** по
КВС на с.П., с площ от 5.723дка за сумата от 4578.40лева, платена /според
изричното отбелязване в акта/ на продавача чрез пълномощника в брой при
подписване на договора.
С
нот.акт №38, т.І, рег.№191, дело 26/2016г. на
нотариус №*** на НК, вписан под акт №44, том I, дело №44/2016г., вх. per. №112/27.01.2016г. на СВ – Т., А.Н. И. е закупил от А.Е.,
представлявана от В.Г.Д., имот №*** по
КВС на с.П., с площ от 5.723дка за сумата от 4578.40лева, платена /според
изричното отбелязване в акта/ на продавача чрез пълномощника в брой при
подписване на договора.
С
нот.акт №40, т.І, рег.№193, дело 28/2016г. на
нотариус №*** на НК, вписан под акт №46, том I, дело №46/2016г., вх. per. №114/27.01.2016г. на СВ – Т., А.Н. И. е закупил от А.Й.,
представлявана от В.Г.Д., имот №*** по
КВС на с.П., с площ от 5.723дка за сумата от 4578.40лева, платена /според
изричното отбелязване в акта/ на продавача чрез пълномощника в брой при
подписване на договора.
В
частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е
получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и
материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт -
плащането на цената. В този смисъл в частта, с която страните по договорите са
направили изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, нотариалния
акт има характер на разписка за плащане/решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело
№ 1543/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело №
449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 173/27.07.2010г. по гр. д. №
5166/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о./. Следователно, при липсата на доказателства,
опровергаващи верността на изявленията в нотариалните актове, с тях е
удостоверено получаването от ответницата като пълномощник на продавачите на платените
в брой суми от по 4578.40лева като цена
по три от договорите на дата 27.01.2016г., т.е. при подписването им. Плащането
на сумата от 13 637лева по банков път от ищцата на дата 27.01.2016г. в
изпълнение на задължението на съпруга си-купувач по четвъртия договор /с
продавача Ф.М.Х./ не е спорно и е установено със справката за движение по
сметката на ищцата.
При
така установеното по начин и размер плащане на цената по сделките, предварителното
плащане на сумата от 15 000лева на 15.01.2016г. чрез превод от сметката на
ищцата по сметката на ответницата в изпълнение на задълженията на съпруга и за
плащане на цената по договорите за покупко-продажба на четирите недвижими имота
се явява разлика в повече, неоснователно задържана от ответницата. Твърденията на ответницата, че процесната сума от 15 000 лева е получена от
същата като част от продажна цена по сключените четири договора за
покупко-продажба от 27.01.2016г., респ.че процесната
сума от 15 000 лева, заедно е преведената от ищцата на 27.01.2016г. по сметка
на ответницата сума от 13 637.00 лева представляват общата продажна цена по
сключените на 27.01.2016г. четири договора за покупко-продажба, изплатена на
купувачите, са недоказани.
В
този смисъл настоящата инстанция намира
решаващия извод на първоинстанционния съд за неоснователно обогатяване
на ответницата в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за правилен, респ.
обжалваното решение следва да бъде потвърдено с препращане на основание чл.272 от ГПК към мотивите на същото.
Принципно
правилно е изразеното от районния съд становище, че към спора е приложима
общата 5-годишна погасителна давност - т.7 от ППВС № 1/1979 г., а не кратката
3-годишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, предвид факта, че предмет на предявения
е иск не е вземане за обезщетение, нито вземане с характер на периодичен платеж.
Липсва основание обаче да се обсъжда приложимата погасителна давност, тъй като
възражение за изтекла погасителна давност е въведено едва с писмената защита на
ищцата, депозирана в дадения от съда срок след приключване на устните
състезания. Правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност
на вземането – предмет на иска, се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. По същите
съображения такова възражение не е в предмета и на въззивното
производство.
С оглед изхода от спора във
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата, заела позицията
на въззиваема страна, има право на съдебно-деловодни
разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в удостоверения
размер от 1440лева/с ДДС/.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение
№34/06.03.2020г. по гр.д.№419/2019г. на Т.ски районен съд.
ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН
********** ***, да заплати на М.Ю.И. с
ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 1440лева/с ДДС/
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.