Мотиви
към присъда по НОХД №
1744 по описа за 2012г. на ШРС
На 07.11.2012г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу М.П.М.
и С.Б.Т. за извършено от тях престъпление от общ характер наказуемо по чл.194,ал.1 от НК
във връзка с чл.20,ал.2 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че за
времето от 18.05.2012г. до 20.05.2012г. в гр. Шумен, в съучастие, като
съизвършители, при условията на продължавано престъпление отнели чужди движими вещи – 2 броя метални “П” образни
уайзени с размери 120х12 см. на стойност 29,72 лева, 2 броя метални
заградителни стойки /решетъчни/ с размери 150х150 см. на стойност 153,60 лева,
1 брой метална стълба с размери 130х80 см. на стойност 28 лева, 2 броя дървени
европалети на стойност 14,40 лева, 1 брой метална табела с рамка с размери
150х150 см. на стойност 74,60 лева и пътен знак “влизането забранено” на
стойност 86,50 лева, всички вещи на обща стойност 386,82 лева от владението на Д.Й.Б.,
собственост на “Пътища” АД гр. Шумен без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят.
В съдебно заседание представителят на ШРП
поддържа така повдигнатото
обвинение
срещу подсъдимите М.М. и С.Т. и
предлага на съда, след като ги признае за
виновни да определи наказанието
при наличието на многобройни смекчаващи вината, обстоятелства и с приложението
на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК. Предлага на подс. М. да бъде наложено наказание
“пробация”, която да се изпълни чрез първите две задължителни пробационни мерки
за срок от 8 месеца, а на подс. Т. – за срок от 10 месеца.
Подсъдимите М.М. и С.Т. се
признават за виновни и дават подробни обяснения по повдигнатото им обвинение. В
последната си дума подс. М. изказва съжаление за станалото. В последната си
дума подс. Т. също изказва съжаление и моли за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата М.П.М. е майка на подсъдимия С.Б.Т.. И
двамата били безработни и не разполагали с финансови средства, като се
препитавали от събирането на метални и други отпадъци, които предавали за
вторични суровини.
В периода 18-20.05.2012г.
кръстовището между ул. Съединение и ул. Карел Шкорпил в гр. Шумен било обект на
строително монтажни работи, които се извършвали от “Пътища” АД гр. Шумен. По
повод извършваните СМР, дружеството било поставило фургон, в който се
съхранявали инструменти. На 18.05.2012г. в 17,00 часа след като приключили
работа, работниците от фирмата заключили фургона и поставили две метални
преграждения – едното с табела, на която било изписано “Пътя затворен”, а
другото с пътен знак “Влизането забранено”. През процесния период от 17,00 часа
на 18.05.2012г. до полунощ на 20 срещу 21.05.2012г. двамата подсъдими обикаляли
из гр. Шумен с цел намиране на метални и други отпадъци, тъй като имали
неплатени сметки за електричество. Минавайки, зад Военното училище на
кръстовището, подсъдимите М. и Т. забелязали метални предмети, както и
металните преграждения. Подсъдимите решили да вземат намерените метални
предмети. Двамата натоварили на количката, която бутали със себе си 2 броя “П” образни уайзена с размери 120х12
см., 1 брой метална заградителна стойка с размери 150х150 и 1 брой метална
стълба с размери 130х80 см., състояща се от два винкела и дървени стъпала и се
прибрали в дома си. На 19.05.2012г., двамата подсъдими предали горепосочените
вещи в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на филма “Моби труйд” ЕООД,
находящ се до ЖП гара Шумен, където свидетелят В.З. ги приел и съставил
необходимите документи. Късна вечерта на 20.05.2012г. , подсъдимите М. и Т.
отново решили да отидат до кръстовището на ул. Съединение и ул. Карел Шкорпил.
Отишли бутайки количката до мястото и натоварили на нея 1 брой метална табела с
рамка и размери 150х150 см. с прикрепен на нея пътен знак “влизането
забранено”, 2 европалета и една метална рамка с размери 150х150см, завили
вещите с парче плат – булана – стара покривка за легло и тръгнали към дома си.
В близост до пл. Кристал, по бул. Славянски двамата подсъдими били спрени от
свидетелите Г.Й.Д. и О. Р. – полицаи от ГООР при РУ “Полиция” гр. Шумен.
Свидетелят Д. извършил полицейска проверка и установил, че в количката на
двамата подсъдими имало натоварена заградителна решетка с пътен знак на нея,
поради което заедно с колегата си Р. ги отвели в сградата на РУ “Полиция” гр.
Шумен.
От назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство, съдебно икономическа експертиза се установило, че
стойността на вещите, отнети от двамата подсъдими възлизала общо на 386,82
лева.
От писменото заключение на
изготвените съдебно психиатрични експертиза и на двамата подсъдими е видно, че
същите не се водят на диспансерен учет в
специализирано психиатрично заведение и н са провеждали лечение. Двамата
подсъдими не страдат от психично заболяване в тесен и широк смисъл на думата и
към момента на извършване на деянието са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на събраните доказателства - чрез гласни доказателствени
средства – свидетелските показания на Вран К.З., Д.Й.б., Г.Й.Д. и Никола К.С.,
обясненията на двамата подсъдими М. и Т., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК, писмени доказателства по делото. Съдът приема за
установено и доказано мястото и времето на извършване на деянието. Въз основа
на доказателствения материал и така установената фактическа обстановка, съдът
намира за доказано и установено, безспорно авторството на подсъдимите и тяхната
вина.Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението му
по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни
за делото съгласно чл.14
от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите М.М. и С.Т. са
осъществили в съучастие, като
съизвършители от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК,
поради следното:
* обект на
престъплението са обществените отношения, осигуряващи
и гарантиращи
нормалните условия за
упражняване правото на
собственост върху движими вещи;
* от обективна страна
подсъдимите
чрез своите действия са
отнели
чужди движими вещи,
с определена стойност от владението
на свид. Д.Б. и
собственост на
“Пътища” АД гр. Шумен, като са прекратили владеенето
и собствеността им, които
до момента на деянието се упражнявали
от свидетеля
и са
установили
своя фактическа власт върху тях,
без съгласието на владелеца и собственика;
* субект на
престъплението са пълнолетни вменяеми лица; двамата
подсъдими не са имали фактическа
власт върху движимите вещи - предмет
на престъплението и не са били техни собственици;
* от субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл – всеки от двамата подсъдими
е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите
движими вещи, предвиждал е преминаването
им в негова
фактическа власт и е
целял да установи
тази власт върху вещите
- т.е. съзнавал е
обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.
Причините за извършване на престъпленията се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим
и неправомерен начин, както е много
тежко материално състояние.
При
определяне на наказанието на подсъдимите М. и Т. за извършеното от тях деяние,
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът
преценява като невисока,
степента на обществена опасност на подсъдимите
- от
данните за личностите им, както и мотивите и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността му:
Съдът преценява, че за подсъдимита М. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнание и съдействие за разкриване на обективната истина, чисто
съдебно минало, частично възстановени щети, изказано искрено съжаление и тежко
материално положение.
Съдът не констатира наличие
на утежняващи вината, обстоятелства
Съдът преценява, че за подсъдимия Т. са налице следните смекчаващи отговорността
обстоятелства
– самопризнание и съдействие за
разкриване на обективната истина, изказано искрено съжаление, частично
възстановени щети и тежко материално положение.
Съдът констатира наличието само
на едно отегчаващо вината, обстоятелство – предишно осъждане – за деяние по
чл.343б,ал.1 от НК.
че и наказание в предвидения
минимум, ще се окаже несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия и то следва
да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК, като
наказанието “лишаване от свобода” бъде заменено с “пробация”, тъй като не е
предвиден минимален срок на първото. Съдът счита, че наказание “пробация”, чрез
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от Девет месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от Девет месеца, ще изпълни личната си и генерална превенция.
Така определеният размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите от страна на осъдения
Гореизложените
обстоятелства, мотивираха съда да приеме, че и наказание в предвидения
минимум, ще се окаже несъразмерно тежко по отношение и на двамата подсъдими и
то следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК, като наказанието “лишаване от свобода” бъде заменено с “пробация”, тъй като
не е предвиден минимален срок на първото. Съдът счита, че наказание “пробация”,
чрез задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от Седем месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от Седем месеца по отношение на подс. М.М., ще изпълни личната
си и генерална превенция. По отношение на подс. С.Т., съдът счита, че наказание
“пробация”, чрез задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от Девет
месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от Девет месеца, ще изпълни личната си и генерална
превенция. Така определените размери на наказанието, съдът счита за справедлив
и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите, както от страна на осъдените, така и от останалите
членове на обществото.
На основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи по равно на подсъдимите М. и Т. направените деловодни
разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: