Решение по дело №11408/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3175
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20221110211408
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3175
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110211408 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.
А. В. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 5411158, на СДВР, с който на
жалбоподателката (именно на нея, а не на съответното юридическо лице, както неправилно
се сочи в писменото възражение срещу жалбата от страна на СДВР, доколкото на
юридическите лица се налага имуществена санкция, а не глоба – чл. 83 от ЗАНН, а уредбата
по чл. 189, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП се отнася до издаване на фиш само за налагане на
глоба на физическо лице /визирано в чл. 188 от ЗДвП/) за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на жалбоподателката се
иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за
нарушаване на процесуалния закон. Възиваемата страна претендира потвърждаване на
обжалвания ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение (правейки и възражение
за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар), като излага
конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на фиша.
От писмените доказателствени материали и от приобщените към доказателствената
съвкупност снимкови материали освен спазването на заповедта на министъра на вътрешните
работи за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид и освен датите на издаване на
фиша и връчването му на неговия адресат (съответно 09.11.2021 г. и 25.08.2022 г.) се
установява още описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът
препраща, но с изричното уточнение, че от приложената справка за регистрационни данни
се установява, че настоящата въззивничка е законен представител на юридическо лице,
1
явяващо се ползвател, а не собственик на процесния автомобил. Без да се обсъжда въпросът
доколкото целесъобразна е релевантната законова уредба, същата – визирайки чл. 189, ал. 5
вр. чл. 188 от ЗДвП – не предвижда възможност за издаване на ЕФ на законния представител
на юридическото лице, явяващо се ползвател (а не собственик), без наличие на декларация,
предвидена в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, каквато декларация в случая липсва. Основания да се
счита, че действителният смисъл на уредбата по чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП е различен
и надхвърля буквално формулирания текст по обсъждания тук въпрос не са налице,
включително имайки предвид изричната правна уредба относно санкционирането на
ползвателя на превозното средство в други разпоредби от ЗДвП, като чл. 187; уредбата по
чл. 188 от ЗДвП визира като ползвател лицето, на което е предоставено превозното средство
и което се сочи от собственика на това превозно средство. Ето защо атакуваният ЕФ
противоречи на материалния закон и подлежи на отмяна на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр.
ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, при който изход на делото законово основание
за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна липсва, а на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и съобразно специалната разпоредба на чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата (имайки предвид и депозираната по делото декларация
относно оказване на безплатна правна помощ) в полза на въззивничката и в тежест на
бюджета на СДВР следва да се присъдят разноски, а именно сумата от 400 лева, която сума
следва по еднозначен начин от уредбата по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К, № 5411158, на СДВР.
Отхвърля искането на СДВР за присъждане на разноски.
Осъжда СДВР да заплати от бюджета си на процесуалния представител на
жалбоподателката адв. Р. М. М. от АК – София (с личен адвокатски № **********, с
известен по делото адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Любен Каравелов“ №
50, вх. „А“, ет. 2, ап. 4) сумата от 400 лева - разноски по делото, а именно адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.
А. В. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 5411158, на СДВР, с който на
жалбоподателката (именно на нея, а не на съответното юридическо лице, както неправилно
се сочи в писменото възражение срещу жалбата от страна на СДВР, доколкото на
юридическите лица се налага имуществена санкция, а не глоба – чл. 83 от ЗАНН, а уредбата
по чл. 189, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП се отнася до издаване на фиш само за налагане на
глоба на физическо лице /визирано в чл. 188 от ЗДвП/) за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на жалбоподателката се
иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за
нарушаване на процесуалния закон. Възиваемата страна претендира потвърждаване на
обжалвания ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение (правейки и възражение
за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар), като излага
конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на фиша.
От писмените доказателствени материали и от приобщените към доказателствената
съвкупност снимкови материали освен спазването на заповедта на министъра на вътрешните
работи за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид и освен датите на издаване на
фиша и връчването му на неговия адресат (съответно 09.11.2021 г. и 25.08.2022 г.) се
установява още описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът
препраща, но с изричното уточнение, че от приложената справка за регистрационни данни
се установява, че настоящата въззивничка е законен представител на юридическо лице,
явяващо се ползвател, а не собственик на процесния автомобил. Без да се обсъжда въпросът
доколкото целесъобразна е релевантната законова уредба, същата – визирайки чл. 189, ал. 5
вр. чл. 188 от ЗДвП – не предвижда възможност за издаване на ЕФ на законния представител
на юридическото лице, явяващо се ползвател (а не собственик), без наличие на декларация,
предвидена в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, каквато декларация в случая липсва. Основания да се
счита, че действителният смисъл на уредбата по чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП е различен
и надхвърля буквално формулирания текст по обсъждания тук въпрос не са налице,
включително имайки предвид изричната правна уредба относно санкционирането на
ползвателя на превозното средство в други разпоредби от ЗДвП, като чл. 187; уредбата по
чл. 188 от ЗДвП визира като ползвател лицето, на което е предоставено превозното средство
и което се сочи от собственика на това превозно средство. Ето защо атакуваният ЕФ
противоречи на материалния закон и подлежи на отмяна на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр.
ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, при който изход на делото законово основание
за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна липсва, а на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и съобразно специалната разпоредба на чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата (имайки предвид и депозираната по делото декларация
относно оказване на безплатна правна помощ) в полза на въззивничката и в тежест на
бюджета на СДВР следва да се присъдят разноски, а именно сумата от 400 лева, която сума
следва по еднозначен начин от уредбата по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът
1