Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260090
гр. Несебър, 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 603 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „Е.Б.Е.” ЕАД срещу Д.К.Х. са предявени
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено, че ответникът дължи сумата от 246,60 лв., представляваща
стойността на консумираната електрическа енергия от обект в гр. Свети Влас, ул.
„Ч.” № **с ИТН***, за периода 22.08.2018г. – 01.11.2018г., както и сумата от
27,94 лв. – лихва за забава за периода 11.12.2018г. – 22.01.2020г. Изложено е,
че с ответника са страни по валидно възникнало облигационно отношение, за което
на името на ответника е открита партида с клиентски номер ********** – за
снабдяване с електрическа енергия на посочения обект. Наведени са твърдения, че
за периода 22.08.2018г. – 01.11.2018г. ищецът е доставил до адреса на ответника
електроенергия на обща стойност от 246,60 лв., която не е заплатена. Изложено
е, че поради забавата на длъжника е начислена и лихва за забава в размер на
27,94 лв. за периода 11.12.2018г. – 22.01.2020г. Посочено е, че в полза на
ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК във връзка с образуваното ЧГД №
59/2020г. по описа на Районен съд Несебър. С тези доводи до съда е отправено
искане да признае за установено, че ответникът дължи посочените суми на ищеца.
Претендира се присъждането на разноските, направени в хода на заповедното
производство, както и присъждането на тези от съдебното. Претендира се законна
лихва върху главница за периода от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран
отговор.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответниците. Съображенията за
този извод са следните:
Ответникът е получил препис от разпореждане от 23.09.2020г., от исковата молба и
приложенията към нея на 04.01.2021г. (видно от съобщение на л. 25 от делото). С разпореждането ответникът е
предупреден и за последиците по чл. 238 ГПК. В дадения срок от него не е депозиран отговор на
исковата молба. За съдебното заседание на 08.04.2021г. ответникът е уведомен редовно
– на 23.02.2021г. (със съобщение на л. 32 от делото, получено лично от него). От
изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по
делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Наред с това въпреки редовното си призоваване той не се е явил в съдебно
заседание, като не е депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Същевременно в първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал (с молба с
вх. № 262063 от 05.03.2021г. по описа на Районен съд Несебър) постановяването
на неприсъствено решение. Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са
налице. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени
изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника. Това е така, тъй като с разпореждането от 23.09.2020г. са му
указани последиците на чл. 238, ал. 1, като това разпореждане му е връчено,
ведно с исковата молба и доказателствата към нея. Освен това предявеният иск е
вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства
(описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – препис-извлечение
от сметка (на л. 4 от делото), 3 бр. фактури (на л. 5 – л. 7 от делото). Така
описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т.
2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е
разпределена и доказателствена тежест на ищеца. Описаните по-горе доказателства
установяват по вероятно основателен начин претенциите на ищеца за заплащането
на главница в размер на по 246,60 лв., както и лихва за забава от посочения
във фактурите падеж.
С оглед изложеното съдът счита,
че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239,
ал. 2 ГПК. При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски в исковото и заповедното производство. В
заповедното производство са направени разноски в размер на 75 лв. В рамките на
исковото производство ищецът е направил разноски от 75 лв. – платена държавна
такса. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на
този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е.
съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С
оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като
се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза
на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Следователно за исковото производство на ищеца следва
да се определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият
размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 175 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че Д.К.Х., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, дължи на
„Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, сумите както
следва:
- на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД – сумата от 246,60 лв., представляваща стойността на консумираната
електрическа енергия от обект в гр. Свети Влас, ул. „Ч.” № **с ИТН***, за
периода 22.08.2018г. – 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата
от 27,94 лв. – лихва за забава за периода 11.12.2018г. – 22.01.2020г.
ОСЪЖДА Д.К.Х., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, да заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 75 лв., представляваща направените в
заповедното производство разноски, от които държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и сумата от 175 лв.,
представляваща направените в настоящото производство разноски, от които
държавна такса в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: