№ 17
гр. Пазарджик, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225200600009 по описа за 2022 година
С Присъда №18 от 06.12.2021 година,постановена по НОХД №386/2021
година на Велинградския районен съд,е признат подсъдимия АТ. ЦВ. К. за
виновен в това,че на 09.05.2021 година на главен път III-367, км. 7+100 м. в
района на местността „****“, в землището на град Р., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „**************“ с рег. №
*****************, е нарушил правилата за движение, посочени в чл. 20, ал.
2 от ЗДвП - след като е бил длъжен при избиране на скоростта на движението
не се е съобразил с релефа на местността и с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намали скоростта, и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, и по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди в размер на 18520 лева по лек автомобил
„************“ с рег.№ *********** (френски образец) собственост на
И.Т.И. от грГ. - престъпление по чл.343, ал.1, буква “а” от НК, във връзка с
чл.342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата,като е осъден на наказание ПРОБАЦИЯ по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и
т. 5 от НК при следните пробационни мерки:
1
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
3. Поправителен труд за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА с удръжки от
трудовото му възнаграждение в „****************“ **** – Велинград, в
размер на 15 на сто в полза на държавата.
На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подс.К. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца , считано влизане в сила на настоящата присъда.
Осъден е подс.К. да заплати разноски по сметка на ОДМВР –
Пазарджик в размер на 330 лева /триста и тридесет лева/, плюс пет лева за
служебното издаване на изпълнителния лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подс.А.К. – адв.К.У. от АК-Пазарджик.Твърди се в жалбата,че
присъдата е неправилна и несправедлива,тъй като било нарушено правото на
защита на подсъдимия по чл.15,ал.3 от НПК,както и не била приложена
разпоредбата на чл.78а от НК при наличието на предпоставки за това.Сочи
се,че на пострадалия не е била разяснена разпоредбата на чл.343,ал.2 от
НК,същият е отказал да се конституира като страна в процеса и е била
осуетена възможността да се установи,каква е реално волята му относно
възможността да поиска прекратяване на наказателното производство.
Твърди се,че е било допуснато съществено нарушаване на процесуалните
права на пострадалия.Иска се първоинстанционната присъда да бъде
отменена като постановена в нарушение на процесуалния закон,като се върне
делото на прокурора.Не се сочат нови доказателства.Жалбата се поддържа в
съдебно заседание,като от защитника на подсъдимия се заявява,че
подсъдимият не е изплащал сума на пострадалия - във връзка с
причинените му щети.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа
становище,че жалбата е основателна,като се присъединява към доводите на
защита и счита,че делото следва да се върне на първоинстанционния съд.Не
се сочат нови доказателства.
2
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните и
провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от
НПК,прие за установено следното:
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел
за установено,че подсъдимият К. на 09.05.2021 година на главен път III-367,
км. 7+100 м. в района на местността „****“, в землището на град Р., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „**************“
с рег. № *****************, е нарушил правилата за движение, посочени в
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - след като е бил длъжен при избиране на скоростта на
движението не се е съобразил с релефа на местността и с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта, и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост е
причинил значителни имуществени вреди в размер на 18520 лева по лек
автомобил „************“ с рег.№ *********** (френски образец)
собственост на И.Т.И. от грГ..
Този извод на съда не се опровергава нито от събраните по досъдебното
производство доказателства,приети от първоинстанционния съд,нито се
оспорва от подсъдимия,който е дал съгласието си делото да се разгледа по
реда на Глава 27-ма от НПК - в хипотезата на чл.371,т.2 и следващите от
НПК.Този извод не се оспорва и в депозираната въззивна жалба.В нея която
се съдържат други оплаквания - относно нарушение правото на защита на
подсъдимия,произтичащо от неразяснено право на пострадалия да поиска
прекратяване на наказателното производство,както и че е налице по делото
индиция за наличие на изплащане на обезщетение от застрахователя,което
било предпоставка за приложението на чл.78а от НК.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема,че правилно и
обосновано първоинстанционният съд е приложил материалния
закон,приемайки,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава по чл.343, ал.1, буква “а” от НК, във връзка с
чл.342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Неоснователни са доводите на защитата във въззивната
3
жалба,споделяни и от представителя на прокуратурата в съдебно заседание –
че било нарушено правото на защита на подсъдимия,тъй като не било
разяснено правото на пострадалия да поиска прекратяване на наказателното
производство.
В чл.75 от НПК са посочени правата на пострадалия в досъдебното
производство.В чл.343,ал.2,т.1 от НК е посочено,че наказателното
производство по чл.343, ал.1, буква “а” от НК се прекратява,ако пострадалият
поиска това,като съгласно чл.24,ал.1,т.9 от НПК пострадалият може да
направи това искане най-късно до започване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
Видно е от протокола от 10.05.2021 година за разпита на
св.И.Т.И.,който е пострадал от извършеното от подсъдимия
престъпление,посочено по-горе – л.85-86 от ДП,че свидетелят изрично е
заявил,че е запознат с правата му на пострадал/ред 2-ри,стр.2-ра от
разпита/.Като запознат с правата му на пострадал,св.Иванов не е поискал в
срока,посочен по-горе,да се прекрати наказателното производство по
отношение на подсъдимия.Такова негово изявление,въпреки изтеклия
преклузивен срок по чл.24,ал.1,т.9 от НПК,липсва и до момента по делото.
Нормата на чл.343,ал.2,т.1 от НК съдържа в себе си една законова
възможност за пострадалия от престъплението,която той по настоящото дело
очевидно е преценил и не е поискал да бъде приложена.
При това положение не може да се твърди нито от защитата,нито от
прокуратурата,че правото на защита на подсъдимия било нарушено,тъй като
пострадалият не бил упражнил тази си възможност - при положение,че е
посочено изрично в протокола му за разпит,че е бил запознат с правата си на
пострадал по делото.
Неоснователни са и доводите на защитата за евентуално приложение на
чл.78а от НК.До момента липсват каквито и да било доказателства по
делото,че причинените на пострадалия значителни имуществени вреди са
били възстановени.В тази насока се правят единствено предположения от
защитата,че това било сторено от застрахователя,каквито доказателства не са
налични по делото,а и защитникът на подсъдимия изрично заяви пред
въззивната инстанция,че подсъдимият не е заплащал никакви суми на
пострадалия като обезщетение за причинените му от престъплението
4
значителни имуществени вреди-в горепосочения размер.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.К. за
извършеното от него престъпление,първоинстанционният съд обосновано и
законосъобразно е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
му обстоятелства,приемайки,че ще следва да му се наложи по-лекото от двете
алтернативно предвидени в закона наказания - пробация.На подс.К.
обосновано и законосъобразно съдът е наложил първите две пробационни
мерки,които са и задължителни – всяка една от тях за срок от 9 месеца.Този
срок е близък до минималния,предвиден в закона, и в този смисъл тези мерки
не се явяват несправедливи - с оглед определената им продължителност.
Настоящата инстанция счита обаче предвид личността на
подс.К.,младата му възраст,малкия брой извършени от него административни
нарушения по ЗДвП,които не са тежки,оказаното от него съдействие и
добрите му характеристични данни,чистото му съдебно минало,че на същия
не е следвало да се налага и трета пробационна мярка – поправителен
труд за срок от 9 месеца с удръжка от трудовото възнаграждение на
подсъдимия – в размер на 15 процента в полза на държавата.Настоящата
инстанция счита,че първите две наложени му пробационни мерки за срок от
по 9 месеца са достатъчни за поправянето и превъзпитанието му,като
присъдата в частта относно наложената му трета пробационна мярка -
поправителен труд,следва да се измени, като тази мярка се отмени,тъй
като налагането и на тази мярка на подсъдимия прави наложеното му
наказание прекомерно тежко и в този смисъл явно несправедливо.
Присъдата в останалата й част относно наложените първите две
задължителни пробационни мерки за срок от 9 месеца следва да се потвърди.
Присъдата е законосъобразна и справедлива и в частта относно
наложеното на подс.К. наказание лишаване от правоуправление за срок от 1
година и 6 месеца.Същото е съобразено с тежестта на извършеното от него
престъпление и стойността на настъпилите имуществени вреди-същите са в
размер 18520 лева,като тази стойност е повече от двойно по-голяма от
тази,достатъчна да е налице законовият критерий „значителни имуществени
вреди“ към момента на извършване на престъплението от подс.К..
Присъдата следва да бъде потвърдена като законосъобразна и в частта
относно осъждането на подсъдимия да заплати сторените по делото разноски.
5
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата
първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения,които да
налагат отмяна на присъдата на това основание.
Воден от горното и на основание чл.337,ал.1,т.1 от НПК и чл.338 от
НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №18 от 06.12.2021 година,постановена по НОХД
№386/2021 година на Велинградския районен съд,в частта,с която на
подс.А.К. е наложена пробационна мярка „Поправителен труд за срок от 9
месеца с удръжки от трудовото му възнаграждение в „****************“
**** – Велинград, в размер на 15 на сто в полза на държавата,като ОТМЕНЯ
присъдата в тази й част относно тази пробационна мярка.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №18 от 06.12.2021 година,постановена по
НОХД №386/2021 година на Велинградския районен съд,в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6