МОТИВИ
към Присъда № 19 от 02.07.2020 г.,
постановена по НЧХД № 12/2020 г. по описа на РС –
Харманли
Производството по делото е образувано по
частна тъжба, подадена от М.Д.Д., с която на Х.В.В. е повдигнато обвинение, за
това, че на 25.07.2019 г. в гр. Харманли е разгласил позорни обстоятелства за М.Д.Д.,
ЕГН: **********, в качеството му на длъжностно лице – полицай в Група „ОП” на
РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково, при и по повод изпълнението на службата
и функциите му, които са отразени в Сигнал – Жалба с вх. №
271000-4513/25.07.2019 г. на РУ – Харманли отправена до Началника на РУ –
Харманли и до Директора на ОД МВР - Хасково, а именно, че на 23.07.2019 г.
около 12 ч. в гр. Харманли при изпълнение на службата си бил в неизряден външен
вид без фуражка със закрито от слънчеви очила лице, че започнал да крещи, че ще
го арестува, блъскал по волана на колата и таблото, заплашвал го със съставяне
на акт, изпадайки в напълно неадекватно поведение, че от негова страна бил
подложен на напълно безцеремонно и излизащо от представите му агресивно,
неадекватно и неотговарящо поведение от лице, което уронвало престижа на
институцията, която представлявало, както и че бил далече от нормалните
представи на закрилник на реда, а също и че поведението му било крайно
агресивно, заплашително и категорично неприемливо, че злоупотребявал с
професионалното си положение и че го накарал да се чувства крайно нечовешки -
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1
от НК.
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител М.Д.Д.
срещу подсъдимия Х.В.В., за сумата в размер на 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до - 25.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
В съдебно
заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец - адв. Г.Г. поддържа
повдигнатото с частната тъжба обвинение. Излага подробен анализ на събраните по
делото доказателства, както и съображения за съставомерност от обективна и
субективна страна на описаното в тъжбата деяние. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд, като му се наложи справедливо
наказание в рамките на предвиденото от закона. Моли за уважаване на предявената
гражданска претенция и присъждане на направените по делото разноски.
Частният тъжител
и граждански ищец М.Д.Д. се придържа към изложеното от адвоката си, като не
изразява собствено становище по повдигнатото обвинение.
В пледоарията си
защитникът на подсъдимия - адв. К.К. също подробно обсъжда наличната по делото
доказателствена съвкупност, като обосновава извод за липса на извършено
престъпление. Застъпва становище, че подсъдимият е упражнил уредено в
Конституцията на РБ и АПК право да подаде оплакване срещу държавен служител,
поради което не може да носи наказателна отговорност за субективния прочит и
тълкуване от частния тъжител на изложените в сигнала оценъчни съждения. Моли за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият Х.В.В.
дава обяснения по обвинение, в които поддържа, че е подал сигнал срещу частния
тъжител в качеството му на полицейски служител, за да защити своите граждански
права. В последната си дума подсъдимият акцентира на същите обстоятелства, като
заявява, че не е целял да урони престижа на частния тъжител, когото дори не
познавал.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Х.В.В., ЕГН **********, е роден на *** ***,
с адрес за призоваване гр. Харманли, бул. „***”
№ *, ет. *, ап. *. Същият е българин, с българско гражданство.
Завършил е висше образование, разведен и неосъждан.
Подсъдимият В. изпълнявал длъжността
„заместник управител“ във винарска изба „Кастра Рубра” - с. Коларово, в
„Т-Уайнс“ ЕООД. В същата винарска изба работели и свидетелите С.П.Г. и Т.С.О.И.,
но първата обслужвала като счетоводител друга фирма - „Бългериън Уайн Индъстри“
АД. Офисите им били съседни, като ежедневно се виждали и комуникирали помежду
си.
На 23.07.2019 г. подсъдимият Х.В.
получил нареждане да закара свидетелката С.Г. ***, за да изтегли пари,
необходими за заплатите на служителите. Заедно с тях тръгнала и свидетелката Т.О.,
която имала личен ангажимент в гр. Харманли. Пътували с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ****, който бил
собственост и се управлявал от подсъдимия. Пристигнали в гр. Харманли около
12:00 часа на обяд, при което свидетелката О. се отделила и отишла в аптека
„Гален“. Подсъдимият В. спрял автомобила на улицата пред офиса на „УниКредит
Булбанк“ АД, намиращ се в непосредствена близост до сградата на Община
Харманли, като на мястото имало поставен пътен знак, забраняващ престоя и
паркирането. От своя страна свидетелката Г. веднага влязла в банката, защото
бързо трябвало да изтегли голяма сума пари, а подсъдимият В. останал да я чака
в автомобила.
Същия ден - 23.07.2019 г. частният
тъжител М.Д.Д. и свидетелят М.П.М. изпълнявали служебните си задължения като
полицейски служители в РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково. Около 12:00 часа
извършвали обход на ул. „***“, като пред
сградата на Община Харманли констатирали автомобили, които били спрени в
нарушение на забраната за престой и паркиране. Тъжителят започнал да съставя
фиш за неправилно паркиране с данните за автомобила на подсъдимия. В този
момент от там минал свидетелят Д.С.А. - пряк началник на тъжителя и свидетеля М.,
който разговарял с тях, като се поинтересувал какво се случва и си тръгнал.
След това частният тъжител се насочил към автомобила на подсъдимия В., за да
връчи съставения фиш. Отивайки при подсъдимия, частният тъжител Д. бил облечен
с панталон, черна тениска с бял надпис „Полиция“ на гърба и отпред в лявата
част, без фуражка, като носел слънчеви очила. В един момент подсъдимият В. и
тъжителят Д. започнали да разговарят оживено, като между тях възникнал
конфликт. Двамата спорели на висок тон в продължение на 10 минути. Наоколо се
събрали хора, които наблюдавали случващото се, включително свидетелите Т.О. и Н.А.К..
Впоследствие скандалът утихнал, при което частният тъжител се насочил към
служебния полицейски автомобил, който междувременно бил паркиран от свидетеля М.
на разстояние около 5-6 метра. В същото време свидетелката С.Г. излязла от
банката и се качила в автомобила на подсъдимия, който й разказал за възникналия
конфликт. След това Д. се върнал при подсъдимия и му връчил акт №
271-494/23.07.2019 г. за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, свързано с
неизпълнение на полицейско разпореждане. От своя страна подсъдимият В. написал
възражение срещу съставения му акт и заявил, че ще подаде жалба срещу тъжителя
за непристойно поведение. Впоследствие свидетелката Т.О. също се качила в
автомобила и тримата заедно се върнали в с. Коларово.
На 25.07.2019 г. подсъдимият Х.В. подал
сигнал/жалба до Началника на РУ – Харманли и до Директора на ОД МВР - Хасково,
в който посочил, че на 23.07.2019 г. около 12 ч. частният тъжител М.Д., в
качеството си на полицейски служител, бил в неизряден външен вид без фуражка
със закрито от слънчеви очила лице, че започнал да крещи, че ще го арестува,
блъскал по волана на колата и таблото, заплашвал го със съставяне на акт,
изпадайки в напълно неадекватно поведение, че от негова страна бил подложен на
напълно безцеремонно и излизащо от представите му агресивно, неадекватно и
неотговарящо поведение от лице, което уронвало престижа на институцията, която
представлявало, както и че бил далече от нормалните представи на закрилник на
реда, а също и че поведението му било крайно агресивно, заплашително и
категорично неприемливо, че злоупотребявал с професионалното си положение и че
го накарал да се чувства крайно нечовешки. Подаденият сигнал бързо станал
достояние на колегите на частния тъжител, включително свидетелите М.М. и Д.А.,
както и на неговите приятели, сред които свидетелят Д.А.К..
Със заповед от 30.07.2019 г. на ВПД Началник на РУ - Харманли била назначена
проверка за допуснато нарушение от страна на частния тъжител М.Д. във връзка с
постъпилия сигнал от подсъдимия Х.В., която била възложена на комисия, състояща
се от трима служители в РУ - Харманли. В хода на проверката били снети сведения
от жалбоподателя - подсъдимия В., посочения от него свидетел - С.П.Г. и от
полицейските служители - частният тъжител Д. и свителят М.М.. На 23.08.2019 г.
комисията изготвила доклад, в който приела подадения от Х.В. сигнал за
неоснователен, защото изнесените в него твърдения не се доказвали по безспорен
и категоричен начин, тъй като липсвали свидетели, а от показанията на двамата
полицаи следвало, че М.Д. действал напълно адекватно.
На 28.08.2019 г. било издадено наказателно постановление № 271-949 от
ВПД Началник на РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково, с което въз основа на
съставения от полицай М.Д.Д. акт № 271-494/23.07.2019 г. срещу Х.В.В. за това,
че на 23.07.2019 г. около 12:00 часа в гр. Харманли на ул. “***” срещу сградата на Община Харманли не изпълнил
устно и недвусмислено полицейско разпореждане да спре автомобила при мавневра
назад, за да му бъде извършена проверка, за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР
му била наложена глоба от 100 лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на
свидетелите С.П.Г., Т.С.О.И., Н.А.К., частично от показанията на свидетелите М.П.М.,
Д.С.А., Д.А.К. и обясненията на подсъдимия Х.В.В., както и от писмени
доказателства, приобщените по реда на чл. 283 НПК.
В основата на установената фактическа обстановка относно
протичането на събитията на 23.07.2019 г. съдът постави гласните доказателства,
ангажирани от страна на защитата. Преценени в своята съвкупност показанията на
свидетелите С.Г., Т.О. и Н.К. допринасят за изясняване във възможната пълнота
на фактите, включени в предмета на доказване. Тези свидетели добросъвестно и
последователно изложиха своите възприятия за случилото се, като твърденията им
са като цяло еднопосочни, логични и взаимно допълващи се. Констатираните
несъществени противоречия в обсъжданите доказателствени източници не опорочават
тяхната релевантност за установяване на обективната истина по делото.
От показанията на посочените свидетели с категоричност се
установи, че частният тъжител М.Д. е носел слънчеви очила, но не и включената в
униформеното му облекло фуражка /шапка/. По отношение на възникналия между
подсъдимия и частния тъжител конфликт от съществено значение са показанията на
свидетелите О. и К.. Въпреки че са намирали на известно разстояние и не са
възприели пряко разменените реплики, тези свидетели са добили непосредствени
впечатления за проведения на висок тон разговор, както и агресивното поведение
от страна на частния тъжител. Свидетелите еднопосочно заявиха, че между
подсъдимия и тъжителя се е водел разгорещен спор, продължил около десетина
минути, който е привлякъл вниманието на всички присъстващи наоколо. Освен това
тези свидетели са убедени, че през цялото време автомобилът на подсъдимия е бил
с изгасен двигател и не е потеглял напред или назад. От своя страна
свидетелката С.Г., която не е присъствала по време на конфликта, пресъздаде
пред съдебния състав последиците от него. Същата сподели, че подсъдимият е бил
много напрегнат и ядосан, като е искал да напише възражение в съставения му
акт, защото е твърдял, че е бил обвинен неправилно. Що се отнася до поведението
на частния тъжител при връчването на акта, свидетелката го описа като грубо и
арогантно.
Относно събраните по инициатива на обвинението гласни
доказателства следва да се отбележи следното:
На първо място, в показания си свидетелят М.М. обрисува пред
съда фактическа обстановка, в която представя себе си като непосредствен
очевидец на случилото се. Според неговите твърдения, той през цялото време е
бил на мястото, като е наблюдавал ситуацията, възприел е агресивно поведение от
страна на подсъдимия, като дори е разговарял с него по този повод. Действително
от показанията на свидетелите Д.А., С.Г. и Н.К. се потвърди присъствието на М.
в началото и в края на събитията от 23.07.2019 г. Що се отнася обаче до
промеждутъка, когато именно се е разиграл спорът между подсъдимия и частния
тъжител, свидетелите Т.О. и Н.К. са категорични, че не са възприели наличието
на друг полицейски служител наоколо. Според свидетеля К. полицейския автомобил
се е появил едва след като скандалът е утихнал. От изложеното следва, че
свидетелят М. не е възприел възникналия между подсъдимия и частния тъжител
конфликт по начина, по който го пресъздаде пред съда. Дори да се допусне, че е
присъствал по време на развилия се спор, показанията му в тази насока се явяват
изолирани от останалите събрани по делото гласни доказателства. В тях ясно
прозира стремежът му да представи своя колега и приятел - частния тъжител Д.
като изряден полицейски служител, както го е сторил пред комисията, назначена
да провери случая. Предвид изложеното съдът не прие с доверие обсъдената част
от показанията на свидетеля М. и не основа на тях своите фактически изводи.
На следващо място са показанията на свидетеля Д.А., които
касаят незначителна част от фактите, релевантни за случилото се на 23.07.2019
г. Свидетелят се е озовал случайно и за кратко на мястото, като не е бил пряк
очевидец на конфликта между подсъдимия и частния тъжител. По отношение на този
свидетел не е изключена вероятността за настъпила впоследствие промяна в част
от обстоятелствата, които непосредствено е възприел, като например вече
обсъденото присъствие на свидетеля М., местоположението на служебния полицейски
автомобил, както и униформеното облекло на частния тъжител. Ето защо съдът не
кредитира тази част от показанията на свидетеля А., която се опровергава от
другите доказателства по делото.
По отношение на втората част от процесните събития, свързана
с действията на подсъдимия Х.В. от 25.07.2019 г., в наличната по делото
доказателствена съвкупност не се открояват противоречия. В тази насока
обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита, са и доказателствено
средство, съдържат недвусмислено признание относно подадения от него сигнал -
жалба срещу частния тъжител М.Д.. Това обстоятелство се потвърди и от
свидетелката С.Г., която в показанията си сподели, че поводът за жалбата било
грубото поведение на полицая и твърдението на подсъдимия, че бил неправомерно
глобен. Свидетелите М.М. и Д.А. също декларираха пред съда знание за въпросната
жалба, която станала достояние на всички служители в РУ - Харманли и причина за
извършена проверка по отношение на частния тъжител. От своя страна свидетелят Д.К.
депозира показания за отражението на обсъжданите обстоятелства върху личния
живот и социалното поведение на частния тъжител М.Д..
От съществено значение за изясняване на обсъжданите
обстоятелства са приобщените по делото писмени доказателства. В изисканата и
представена по делото преписка, образувана по случая, заведена под №
271000-4513/25.07.2019 г., се съдържа жалбата /сигнал/, подадена на 25.07.2019
г. от подсъдимия Х.В. и адресирана до Началника на РУ - Харманли и Началника на
ОД на МВР - Хасково. Видно е, че в нейното съдържание фигурират същите
твърдения за поведението и външния вид на тъжителя Д. на 23.07.2019 г., които
са описани като клеветнически в иницииралата настоящото производство частна
тъжба. Безспорно е, че по случая е била образувана проверка, при която са били
снети обяснения от подсъдимия В., тъжителя Д. и свидетелите М.М. и С.Г., като
назначената комисия се е произнесла със становище за неоснователност на
жалбата. Тук е мястото да се отбележи, че това не е първия път, в който срещу
тъжителя Д., в качеството му на полицейски служител, е имало подадена жалба. От
изисканата от съда справка от неговия работодател - ОД на МВР - Хасково се
установи, че в началото на 2015 г. е била заведена друга жалба от гражданин,
също приключила като неоснователна. Наред с това е видно, че частният тъжител
два пъти е наказван дисциплинарно - на 07.10.2015 г. с наказание „мъмрене“ за
срок от 1 месец и на 03.07.2019 г. с наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Видно е, че процесните събития са се осъществили по време на изтърпяване на
последното дисциплинарно наказание, наложено на тъжителя Д..
От приобщения по делото акт за административно нарушение,
съставен от частния тъжител М.Д. срещу подсъдимия Х.В., се установи, че
последният действително е написал възражение срещу акта. Видно от неговото
съдържание подсъдимият е изразил несъгласие с изложеното в акта, като изрично е
посочил: „Полицай Д. не се легитимира и след като го помолих да го направи ме стисна
здраво за ръката и изпадна в неадекватно състояние“. Що се отнася до издаденото
въз основа на акта наказателно постановление, следва да се отбележи, че
неговото обжалване е право на подсъдимия В., което се упражнява в друго по
характер наказателно производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимият Х.В.В. не е осъществил от обективна и субективна
състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.
Повдигнатото с тъжбата обвинение срещу Х.В.В. е за това, че на 25.07.2019 г. в
гр. Харманли е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител М.Д.Д., в
качеството му на длъжностно лице – полицай в Група „ОП” на РУ – Харманли към ОД
на МВР – Хасково, при и по повод изпълнението на службата и функциите му, които
са отразени в Сигнал – Жалба с вх. № 271000-4513/25.07.2019 г. на РУ – Харманли
отправена до Началника на РУ – Харманли и до Директора на ОД МВР - Хасково, а
именно, че на 23.07.2019 г. около 12 ч. в гр. Харманли при изпълнение на
службата си бил в неизряден външен вид без фуражка със закрито от слънчеви
очила лице, че започнал да крещи, че ще го арестува, блъскал по волана на
колата и таблото, заплашвал го със съставяне на акт, изпадайки в напълно
неадекватно поведение, че от негова страна бил подложен на напълно безцеремонно
и излизащо от представите му агресивно, неадекватно и неотговарящо поведение от
лице, което уронвало престижа на институцията, която представлявало, както и че
бил далече от нормалните представи на закрилник на реда, а също и че
поведението му било крайно агресивно, заплашително и категорично неприемливо,
че злоупотребявал с професионалното си положение и че го накарал да се чувства
крайно нечовешки.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НК е
регламентирана наказателна отговорност за лице, което разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на
доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за
него /така Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на
Върховен касационен съд/.
При първата форма
на изпълнителното деяние - разгласяване на позорни обстоятелства се изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като
претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. /Решение № 426 от
07.01.2016 г. по н. д. № 1183/2015 г. на Върховен касационен съд/. Разгласяването е
довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на конкретен факт, свързан от дееца
с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или
настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация,
укорими от гледна точка на общопризнатите морални норми, или отразяващ
отрицателни качества на пострадалия, характеризиращи го негативно, който факт е
от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и
достойнството на оклеветеното лице. За
съставомерността на деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и
обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на
действителността, т. е. да са неистински.
От субективна страна клеветата
е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл. Деецът трябва да съзнава, че разгласява неистинско обстоятелство, което
е позорно по своя характер за пострадалия. В трайната
практика на ВКС се приема, че умисъл
липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, воден от
субективната увереност за истинността им, обусловена от конкретни обстоятелства
от действителността. За субективното отношение на дееца към разгласяваната от
него информация се съди по обективните факти по делото, относими към неговото
предшестващо, съпътстващо деянието или последващо поведение, отношенията между
страните, тяхното обществено положение, особености на личността и др. /в този смисъл Решение № 335 от 14.12.2015 г.
по н. д. № 990/2015 г. на ВКС; Решение №
21/04.02.2016 г. по н. д. № 1635/2015 г. на ВКС; Решение № 227/12.06.2015 г. по
н. д. № 554/2015 г. на ВКС; Решение № 182 от 22.03.2012 г. по н. д. № 382/2012
г. на ВКС; Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93/2015 г. на ВКС; Решение
№ 411 от 07.02.2012 г. по н. д. № 1982/2011 г. на ВКС; Решение № 179/02.10.2017
г. по н. д. № 661/2017 г. на ВКС; Решение
№ 23/27.02.2014 г. по н. д. № 2070/2013 г. на ВКС; Решение № 194/28.11.2017
г. по н. д. № 1061/2017 г. на ВКС/.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че на 25.07.2019 г. подсъдимият Х.В.
е подал жалба /сигнал/ до Началника на РУ – Харманли и до Директора на ОД МВР –
Хасково, в която писмено е обективирал недоволството и неодобрението си относно
външния вид, действията и цялостното поведение на
частния тъжител М.Д. при изпълнение на служебните му задължения като полицейски
служител на 23.07.2019 г. пред сградата на общината в гр. Харманли. След внимателен
анализ на съдържащите се в тази жалба изрази съдът намери, че същите не могат
да се окачествят като клеветнически. Липсват твърдения за факти и
обстоятелства, които са позорящи за честта и достойнството на частния тъжител.
С подадената жалба подсъдимият е изразил единствено своята лична оценка и
мнение, представени в светлината на собствените му субективни възприятия. Тези
оценъчни твърдения, съдържащи критика към частния тъжител по повод начина на
упражняване на служебните му функции, са резултат на собствените изводи,
умозаключения и емоционални съждения на подсъдимия. Същите не подлежат на
проверка за истинност, доколкото нямат обективно изражение в действителността,
а са плод на вътрешни преживявания. В трайната съдебна практика се приема, че
мненията и оценките за факти и обстоятелства, като функция от правото на
свободно изразяване на гражданите и форми на субективна психическа дейност, не
могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението
клевета и не са елемент от неговия състав /в този смисъл Решение
№ 299 от 08.08.2012 г. на ВКС по нак. д. № 679/2012 г.; Решение № 104 от 07.03.2013 г. на ВКС по нак. д. № 178/2013 г. и др./. И доколкото
изнесените в подадената от подсъдимия жалба оплаквания са именно такива, те не
могат да обусловят ангажиране на неговата наказателна отговорност. По
изложените съображения съдът прие, че подсъдимият Х.В. не е осъществил от обективна състава на
вмененото му престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1,
предл. 1 от НК.
Субективна
несъставомерност на деянието се извежда от хронологията в поведението на
подсъдимия, която показва непоколебима увереност във верността на изложените в
подадената жалба твърдения. Така на процесната дата - 23.07.2019 г. във
връчения му от частния тъжител акт за неизпълнение на полицейско разпореждане
подсъдимият е написал възражение, което съвпада с част от изложените в жалбата
оплаквания. Пред свидетелката С.Г. подсъдимият ясно е изразил възмущението и
недоволството си, че е бил неправомерно обвинен и неправилно глобен от частния
тъжител. Още тогава подсъдимият е заявил, че ще подаде жалба за поведението на
частния тъжител при изпълнението на служебните му задължения като полицай.
Наред с това както при проведената по случая проверка, така и пред съда
подсъдимият твърдо потвърди изнесените в жалбата оплаквания, обективирайки
поведение насочено към защита на неговите граждански права. Изложеното обуславя
извод за безусловната увереност на подсъдимия, че е сигнализирал за
действително осъдеществени неправомерни действие от страна на полицейски
служител, като е целял да получи защита на своите права, а не да засегне пряко
или косвено доброто име и репутация на частния тъжител.
В допълнение на
изложеното е необходимо да се обсъди и трайната практика на ВКС и на ЕСПЧ, в
която се приема, че деянието е несъставомерно като клевета, когато е израз на
правото на свободно изразяване на мнение по смисъла на чл. 39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС. При тълкуване на понятието свобода на
изразяване на мнение от водещо значение е Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к. д.
№ 1/96 г. на Конституционния съд, в което се казва, че с разпоредбите на чл.
39, 40, 41 от КРБ се „гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то
да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като
социален процес, независимо от съдържанието на мнението“.
Практиката на
ЕСПЧ е последователна, че свободата на словото включва право на жалби до
компетентни органи от граждани против длъжностни лица. Съдът приема, че е
вярно, че твърденията на жалбоподателите могат да окажат влияние върху
професионалното положение на съответните длъжностни лица, да подкопаят
авторитета им, да отнемат време и ресурси и да доведат до дисциплинарни или
може би дори наказателни санкции срещу тях. Съдът е категоричен обаче, че
жалбите от граждани са реализация на възможността в едно демократично общество,
управлявано от върховенство на закона, за частно лице да докладва твърдяна
нередност в поведението на длъжностно лице на орган, компетентен да разгледа
такъв проблем. Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на
закона и служи за гарантиране, че доверието в публичната администрация се
поддържа. Самият факт, че оплакванията на жалбоподателите са довели до
извършването на проверки, не може да се разглежда като неправомерно засягане на
репутацията на длъжностните лица. Целта на тези проверки е именно да се
потвърдят или да се отхвърлят твърденията на жалбоподателите. Гражданите трябва
по принцип да са в състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните
йерархични началници без риск от наказателни санкции, дори когато такива жалби
представляват твърдения за престъпление и дори ако техните твърдения при
разглеждане се окажат неоснователни. ЕСПЧ в своята практика е посочил, че
твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се
разглеждат като „разгласяване” /на клеветнически твърдения/, тъй като техните
автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят,
а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да
търсят помощ, от страна на властите. Изложените принципни постановки на ЕСПЧ са
възприети и в практиката на ВКС, в която изрично е прието правилото, че
обстоятелството, че извършената по повод на жалбата проверка не е констатирала
нередност, не повлиява негативно на правото на жалба, тъй като то /правото на
жалба/ съществува вън и независимо от основателността на оплакването. Право да
подадат жалба имат всички лица, желаещи да сигнализират за нередност, а не само
тези, чийто сигнал е основателен. Затова, упражненото право на жалба не би
могло да породи неблагоприятни правни последици, респективно, от автора на
жалбата не може да се търси наказателна отговорност /в този смисъл Решение №
179/02.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 661/2017 г., Решение № 194/28.11.2017 г. на
ВКС по н. д. № 1061/2017 г., Решение № 87/04.04.2017 г. на ВКС по н. д. №
19/2017 г., Решение № 22/23.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 12/2017 г., Решение № 56/15.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 1366/2016 г., Решение № 185/06.10.2017 г. на ВКС по н. д. №
706/2017 г. и други/.
Приложението на така изведените от практиката на ЕСПЧ и
ВКС постулати към установените по делото
факти сочи, че в конкретния случай подсъдимият Х.В. е упражнил правото си,
регламентирано в чл.
39 от Конституцията на РБ свободно да изрази мнението си. Съгласно чл.
56 от Конституцията на РБ той е упражнил и правото си да сигнализира компетентните
органи за констатирани нередности и да защити пред държавните институции свои
застрашени или нарушени права. Реализирайки тези си права, подсъдимият не е
осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на
престъплението “клевета”.
По
изложените съображения и на основание чл. 304 от НПК съдът намери за невинен и
изцяло оправда подсъдимият Х.В.В. по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител М.Д.Д.
срещу подсъдимия Х.В.В., за сумата в размер на 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до - 25.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
За уважаване на
гражданскоправната претенция е необходимо да се установи, че вследствие на
виновни и противоправни действия от страна на подсъдимия, на гражданския ищец е
причинена вреда, както и нейният размер. В конкретния случай не е налице
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно –
противоправно извършено от подсъдимия деяние. Доколкото подсъдимият Х.В.В. беше
оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК поради липса на престъпление, то гражданският иск за обезщетяване на
твърдените вреди от това деяние беше отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът
осъди частният тъжител М.Д.Д. да заплати на подсъдимия Х.В.В. сумата в размер
на 980 лева за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С
оглед фактическата и правна сложност на делото съдът прецени за неоснователно
възражението, направено от повереника на частния тъжител, за прекомерност на
заплатеното за защита адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ирена
Аврамова/