Р Е
Ш Е Н И Е № 3917
гр. Пловдив, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9722 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Агенция за контрол за просрочени задължения” ЕООД – гр. София,
срещу А.С.К. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД,
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
329,02 лв. - главница, дължима по
договор за паричен заем № 2752584/ 20.02.2017 г., сумата от 16,70 лева – договорна лихва за периода
от 28.02.2017 г. до 29.08.2017 г., сумата от 189,08 лева– неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
както и сумата от 36 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.02.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
1460/08.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2207/2018 г. на ПРС, ХIIІ гр. с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в
качеството на заемател, и ответника, в качеството на заемополучател, бил
сключен договор за паричен заем № ****** от 20.02.2017 г., при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с подписването на
договора заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 700
лева, като сумата била усвоена веднага след сключване на договора. Посочва, че
със сключването на договора страните се съгласили, че ще се рефинансира текущия
заем на ответника по договор за паричен заем № ******, като направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като договорът имал
силата на разписка, а с извършеното прихващане задължението на заемателя се
погасявало изцяло. Твърди, че ответникът се задължил да върне заемната сума на
27 седмични погасителни вноски. Сочи, че ответникът заплатил по договора сумата
от 700 лв., като остатъкът от главницата бил в размер на 329,02 лв., а от
договорната лихва – 16,70 лв. за периода от 28.02.2017 г. – датата на първата
вноска до 29.08.2017 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Излага
твърдения, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора на заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, като поради неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави обезпечение на задълженията му в
предвидения в договора срок, съгласно уговореното от страните, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 189,08 лева. Ищецът твърди, че
съгласно договора при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, се начислявали разходи за събиране, представляващи такси и
разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и
посещения на адреса в размер на по 9 лв. за всеки 30-дневен период, до
максимален размер от 45 лв. В случая, ответникът дължат разходи и такси за
събиране на просроченото задължение в размер на 36 лв. На заемателя – ответник
по делото била начислена и лихва за забава в общ размер на 14,69 лева за
периода от 30.08.2017 г. – датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до 31.01.2018 г. Твърди, че съгласно Приложение № 1 от
01.12.2017 г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., сключен между ищеца
и „Изи Асен Мениджмънт” АД, вземането по процесния договор за заем било
прехвърлено на ищеца изцяло заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1460/08.02.2018 г. по ч.гр.д. № 2207/2018 г.
на ПРС, ХIIІ гр. с-в, която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, с
оглед на което обосновава правния си интерес от депозиране на предявените
установителни искове. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
С молба от 18.07.2018 г. ищецът е оттеглил предявения иск за заплащане
на разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 18 лв.,
като с определение № 7317 от 18.07.2018 г., производството по делото е
прекратено в частта за сумата от 14,69 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 30.08.2017 г. до 31.01.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.С.К., не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Същият не се явява в откритото съдебно
заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във
вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в
законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадения от съда указания
по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на
заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.238,
ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество с молба от 15.11.2018 г. прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание лично, видно от призовка – л.49 от делото. Препис от исковата
молба също е връчен редовно на ответната страна лично – л.44 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно
с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – договор за
паричен заем № ******от 20.02.2017 г., сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г., включен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД и приложение № 1 от 01.12.2017 г. към него, както и
уведомление за извършената цесия, се прави извода за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед в съда – 07.02.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 175
лв., 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ. Следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса –
25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., като на основание т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.С.К., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, следните
суми: сумата
от 329,02 лв. (триста двадесет и
девет лева и две стотинки) -
главница, дължима по договор за паричен заем № 2752584/ 20.02.2017 г., сумата
от 16,70 лева (шестнадесет лева и
седемдесет стотинки) – договорна лихва за периода от 28.02.2017 г. до
29.08.2017 г., сумата от 189,08 лева (сто
осемдесет и девет лева и осем стотинки) – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, както и сумата от 36
лв. (тридесет и шест лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 07.02.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 1460/08.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2207/2018 г. на ПРС, ХIIІ гр. с-в.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Панайот
Волов” № 29, ет.3 сумата от 275 лв.
(двеста седемдесет и пет лева) – разноски пред първата инстанция, както и
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 2207/2018 г. на ПРС,
ХIIІ гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис
от решението, ведно с препис от определение № 7317/18.07.2018 г., постановено
по делото да се изпрати на РС Пловдив, XIII гр.
състав, ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 2207 по описа за 2018 г. на
съда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.