ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Луковит, 27.08.2019 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и седми август две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 531 по описа на съда за 2019
г.
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 14 и сл. от ГПК.
Постъпила
е молба от Н.С.М. с искане да бъде разпоредено да й се заплатят помощите за
отопление за периода 2016 /2017 г. Излага, че неоснователно това й било отказано
с приложената към молбата - Заповед на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Л. № ЗСПД/D-ОВ-L/870/13.07.2016 г.
Съгласно
чл. 14, ал. 1 ГПК на общите съдилища са подведомствени
гражданските дела, а чл.
15, ал. 1 от същия кодекс задължава съда служебно да следи за наличието на
подведомственост във всяко положение на делото. Подведомствеността е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и постановеният при
нейното отсъствие съдебен акт е недопустим. Когато делото не е подведомствено
на съда, той е длъжен да прекрати производството по него, като изпрати молбата
на съответния орган. Това е така, защото допустимостта на искането се преценява
само и единствено от органа, във ведомството на който е решаването на спора.
Когато съдът не е компетентен да реши спора, той не е компетентен да се
произнесе и относно съществуването на правото да бъде сезиран орган от друго
ведомство. Затова едновременно с прекратяване на производството пред себе си
съдът посочва компетентния да реши спора орган и служебно му изпраща сезиращия
акт.
Съдът
намира, че с подадената молба не е сезиран с гражданскоправен спор, при който се спори за материални
правоотношения, уредени с метода на равнопоставеността, спор между
равнопоставени субекти. В случая се оспорва Заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Л.
№ ЗСПД/D-ОВ-L/870/13.07.2016
г., с която на Н.С.М. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за
отоплителен сезон 2016/2017 г., поради което съдът счита, че подадената молба има характер на жалба
против цитираната заповед. Заповедта е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от Закона
за социално подпомагане, а съгласно чл.
13, ал. 5 заповедта подлежи на обжалване пред директора на съответната
регионална дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс – в случая
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане .
Ето защо производството по
настоящето дело следва да се прекрати, а жалбата /наречена „молба“/ следва да
се изпрати на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане , който орган
е и компетентен да провери редовна ли е същата и да се произнесе по нейната
допустимост.
Воден от горното и на основание чл.15, ал.1 вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 531/2019 г. на Районен съд Луковит.
ИЗПРАЩА молба вх. №
3644/20.08.2019 г. от Н.С.М. ведно с приложенията на директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ – по
подведомственост.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му на молителката пред Ловешкия окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: