Р Е Ш Е Н И Е №
20
Гр. Сливен, 25.02.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
прокурора Х. Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 209 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1304 по описа на Районен
съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 493/15.11.2019
г. по АНД № 1304/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 40-0000054/28.08.2019 г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен, с което на „П. Транс“ ЕООД, ЕИК ……………,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк „Д.“
бл. … вх. … ап. …, представлявано от Ж.Т.П., за нарушение по чл. 10 § 2, изр.
първо, предл. второ от Регламент 561/06 и на
основание чл. 104 ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационния жалбоподател „П. Транс“ ЕООД, което
чрез упълномощен представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление. Счита, че наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението
на Районен съд Сливен – законосъобразно.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
На 01.08.2019 г.
била извършена документална проверка от органите на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – Областен отдел Сливен на „П. Транс“ ЕООД,
притежаващо лиценз № 4066 за извършване
на международни превози на товари. Проверяващите установили, че за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2019 г. дружеството не е организирало работата на в. Д.
Д. по начин, по който да спазва изискванията на Регламент № 561/2006 г. и
Регламент 165/2014 г. Констатирано било, че от 08.04.2019 г. до 21.04.2019 г.
при управление на автомобил Волво ФХ с рег. № …………..,
категория N3 (оборудван с дигитален тахограф
DTCO с № **********) е превишил допустимите 90 часа общо управление за две
последователни седмици, като превишението е с 229
минути (3 часа и 49 минути). Така установеното от фактическа страна било прието
като административно нарушение и квалифицирано като такова по чл. 10 § 2 изр.
първо, предл. второ от Регламент № 561/2006 г. в
съставен АУАН серия А-2018, № 250863/01.08.2019 г. При съставяне на акта била
иззета разпечатка от дигитален тахограф. Въз основа
на съставения акт, на 28.08.2019 г. Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Сливен при ИА „Автомобилна администрация“ издал Наказателно
постановление № 40-0000054/28.08.2019 г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен, с което на „П. Транс“ ЕООД, ЕИК ……….,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк „Д.“
бл. … вх. … ап. …, представлявано от Ж.Т.П., за нарушение по чл. 10 § 2, изр.
първо, предл. второ от Регламент 561/06 и на
основание чл. 104 ал. 1 от Закона за автомобилните превози наложил имуществена
санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
По преписката и
съответно – към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция са
приобщени разпечатка от дигитален тахограф, от която
се установява горното, Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., с която министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е определил длъжностните
лица, които могат да издават наказателни постановления по реда на ЗАНН за
нарушения на регламенти на ЕС, Заповед за преназначаване и Договор за сухопътен
превоз на стоки от 01.07.2013 г.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е развил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че нарушението е извършено и доказано както от обективна, така и от
субективна страна, както и че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на
материалния закон. Решаващият съд е обсъдил всички представени по делото
доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е направил
подробен анализ на относимите материалноправни
и процесуални норми. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.
Решението е
валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като
е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата,
събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че при извършената от контролните органи на
автомобилната администрация проверка, същите са установили, че в. – сл. на „П.
Транс“ ЕООД Д. Д. от 08.04.2019 г. до 21.04.2019 г. при управление на автомобил
Волво ФХ с рег. № …………, категория N3 (оборудван с дигитавен тахограф DTCO с №
**********) е превишил допустимите 90
часа общо управление за две последователни седмици, като превишението
е с 229 минути (3 часа и 49 минути). Нарушението е квалифицирано като такова по
чл. 10, пар. 2, изр. първо, предл.
второ от Регламент ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15
март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета. Съгласно посочената норма, транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
настоящия регламент; Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и
извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от настоящия регламент. Цитираните в нормата регламенти
нормират работата на контролните уреди за регистриране на данните за движението
на автомобилите и на Директива 88/599/ЕИО относно прилагането на Регламенти и
свързаните с нея дневни времена на управление на превозното средство,
прекъсвания и дневни периоди на почивка, както и периодите на седмична почивка.
Съгласно чл. 104 ал. 1 от Закона за автомобилните превози, превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена
сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв. В процесния
случай е очевидно, че нарушението е извършено, същото е и доказано по безспорен
и несъмнен начин в хода на първоинстанционното
производство.Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен, след преценка на събраните по делото доказателства и относимите норми, правилно е потвърдил Наказателно
постановление № 40-0000054/28.08.2019 г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен, с което на „П. Транс“ ЕООД, ЕИК ………………,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк „Д.“
бл. … вх. … ап. …, представлявано от Ж.Т.П., за нарушение по чл. 10 § 2, изр.
първо, предл. второ от Регламент 561/06 и на
основание чл. 104 ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 493/15.11.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1304/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.