№ 43
гр. Русе , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200006 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Х. Х. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 20-1085-003366 / 20.10.2020г. на Началника на Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1
пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 вр.чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно в частта в която е наложено наказание по чл.175а ал.1
пр.3 от ЗДвП
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.09.2020г. в гр.Русе около 19,57 ч. жалбоподателят се движел по бул.“Мария
Луиза“ в гр.Русе, управлявайки л.а.“Ауди 100“ с ДК№ ..., като на кръстовището с
ул.“Борисова“ направил десен завой в посока центъра на града. Тази маневра била
възприета от полицейския служител св.Звезделин В., който бил в близост до кръстовището в
патрулен полицейски автомобил. Св.В. възприел, че автомобилът на жалбоподателя
поднесъл при завоя към ул.“Борисова“ в кръстовището, поради което със служебния
автомобил застигна жалбоподателя и го спрял за проверка, като се установила, че управлява
автомобила без да носи контролен талон. Св.В. му съставил АУАН, а въз основа на него
АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосочените
наказания.
1
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба. Жалбата е подадена единствено срещу
наложените наказания по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и в рамките на въззивната проверка
съдът намира, че няма основание за отмяна или за изменение на наказателното
постановление в необжалваната част и в този смисъл същото следва да се счита за влязло в
сила в тази му част.
Разгледана по същество е основателна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния
закон. Неправилността се изразява в това, че по отношение на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение, което не е извършил.
От показанията на актосъставителя се установява единствено, че при извършване на
маневрата десен завой от ул.“Мария Луиза“ към ул.“Борисова“ е възприел задната част на
автомобила на жалбоподателя да поднася еднократно отдясно наляво. Други възприятия той
няма; доколкото преценил, че няма никакви предпоставки за поднасяне на автомобила
стигнал до извода ,че това е умишлено и по тази причина съставил АУАН против
жалбоподателя. В съдебно заседание св.В. уточнява, че поднасянето всъщност е било
двукратно, но съдът не кредитира показанията в тази му част. Това е така, защото в АУАН ,
а също и в изготвената от него докладна записка констатация за двукратност липсва. В този
смисъл разминаването следва да се отдаде на изтеклия относително дълъг период от случая
до разпита на св.В. в съдебно заседание.
При това положение се налага извода, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата
на чл.104б т.2 от ЗДвП, защото същият не е демонстрирал неприсъщо и нетипично
движение на автомобила с което цели да впечатли или изобщо да предизвика внимание и
интерес от останалите участници в движението. Дори да се приеме, че автомобилът се е
поднесъл еднократно и то не много интензивно при извършване на десен завой, това само
по себе си по никакъв начин не обуславя съставомерност по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Това
е така , защото еднократно поднасяне и то леко, може да се дължи на несъобразена скорост,
техническа неизправност на автомобила, неопитност на водача и пр., като съществената
отлика с нарушението за което е наказан жалбоподателя е липсата на желание и стремеж да
се демонстрира умения за управление на МПС, радикално различни от обичайните до
степен покриващи признаците на престъплението по чл.325 ал.3 от НК, т.е. налице е разлика
във волевата страна на умисъла и съответно създаването на потенциална опасност за
неограничен брой участници в движението, т.е в случая е налице липса на умисъл и в двете
му форми. За умисъла на едно деяние може да се преценява единствено по признаците от
обективна страна, каквито в случая липсват. При преценка на тези обстоятелства съдът
изхожда и от това ,че в автомобила се е возело и малолетното дете на жалбоподателя, което
обстоятелство предвид представените по делото данни за трудовата и социалната му
реализация почти изключва подобно поведение. В тази връзка следва изрично да се
подчертае, че при търсене на отговор на въпроса умишлено или случайно деяние е
извършено основният критерий за това са показанията на актосъставителя и липсата на
всякакви други доказателства на умисъл у дееца.
С оглед изложеното съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно е приложена
санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в
размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца.
Доколкото нито в жалбата, нито в съдебно заседание е направено искане за
2
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-003366 / 20.10.2020г., издадено от
Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на С. Х. Х. с ЕГН
********** с което му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000
лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3